РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. *, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на шести юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20241600100007 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 432 ,ал. 1 от Кодекса на за застраховането
/КЗ/ във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, образувано по искова
молба на Д.Д. и Н.Н., и двамата с адрес в гр. *, подадена чрез адвокат С. С. срещу ЗК Л.И.
АД гр. *, с която е предявен иск от Д. Д. за заплащане сумата 50 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и иск от Н. Д. за заплащане сумата 30915.41 лева обезщетение за
имуществени вреди, търпени от ПТП, станало на 05.08.2023г. по път в района на община *,
обл. * с основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите .
Твърди се в исковата молба, че на 05.08.2023 г., около 09:05 часа, по път II-11,
община *, се движи МПС марка „*“, модел „*“, с рег. №*, управлявано от В.И.. Водачът на
автомобила, без да се убеди, че няма да създаде опасност или пречки за насрещно
движещите се превозните средства, предприема маневра „изпреварване“ на велосипедист,
навлиза частично в насрещната пътна лента и удря правомерно движещото се в нея МПС
марка „*“, модел *, с рег. №*, управлявано от Д.Д., в резултат на което е пострадал Д. Д.. За
инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023.1023.417-
1/05.08.2023 г., по описа на РУ - * към ОД на МВР - *, образувано е ДП № 574/2023 г. на РУ-
МВР-* и пр.пр. № 3866/2023 г., на ТП-*-РП-*.
Д.Д. е постъпил по спешност в МБАЛ „Св. Н.Ч.“ ЕООД - гр. *, Отделение по
ортопедия и травматология, като след извършените прегледи и изследвания медицинските
специалисти са установили наличие на разкъсно-контузна рана, около 11 см., в областта на
лява подбедрица с увреда на подлежащи структури, оток в областта на лява длан с
1
деформация и фрактура на медианна фаланга на трети пръст, както и болезнени и
ограничени движения на лява ръка и ляв крак. Поставена му е диагноза: „Травма на мускули
и сухожилия от предна мускулна група на подбедрица. Счупване на друг пръст на ръката“.
На 05.08.2023 г. е извършена оперативна интервенция - обилна промивка, дебридман на
раната и мускула с последващ шев на мускулус тибиалис и апоневрозата. По отношение на
установената фрактура на трети пръст на лявата ръка е предприето наместване и
обездвижване. Непосредствено след операцията Д. е имал болки в цялото тяло и
подбедрицата. На 08.08.2023 г. е изписан от болничното заведение с назначена
медикаментозна терапия и двигателен режим. На 21.08.2023 г. пострадалият е посетил
специалист-ортопед, при което е констатирано деколман на лява подбедрица с некроза на
тъканта, липса на сетивност, невъзможни активни движения ляв глезен, луксация на 3-ти
пръст на лява ръка, данни за увреда на ротаторния маншон. Извършена му е имобилизация
на 3-ти пръст на лява ръка. На същата дата е прегледан и от невролог , при което са
констатирани болезненост и липса на сетивност на лява подбедрица, невъзможни движения
на лява глезенна става, невъзможна дорзална флексия на ляво ходило, отслабен коленен
рефлекс и липсващ ахилов рефлекс на ляв крак, хипестезия в дерматома на нервус принеус,
анестезия в зоната на дълбокия перонеален клон на суперфициалис, анталгична походка.
На 22.08.2023 г. на пострадалият е извършено изследване за нервната проводимост,
установена е периферно стволова увреда на нервус тибиалис в ляво и нервус перинеус в
ляво и е назначена медикаментозна терапия с Нивалин.
На 23.08.2023 г. пострадалият е приет в „Първа частна МБАЛ-*“ ЕООД с оплаквания
от болки в лява подбедрица. Установена е некроза на латералната повърхност на лява
подбедрица с размери 10/5 см. и грану* тип-чуждо тяло под некрозата, с големина на яйце.
Извършена му е оперативна интеревенция - раната е оперативно отворена, извадено е чуждо
тяло с размери 1/1 см. и множество малки фрагменти около него, некротичния участък е
изрязан и е извършен дебрийдман на кожния дефект.
Пострадалият се оплаквал от болки в областта на оперативната рана и фрактурата,
което налага приема на обезболяващи медикаменти. Около 1-2 месеца не е можел да хваща
с лявата си ръка, около 3-4 месеца не можел да стъпва на левия си крак, лявото му ходило
било обездвижено (поради наличие на засегнат нерв). Поради болезнените и затруднени
движения, пострадалият изпитвал трудност при задоволяване на ежедневните си битови
нужди, в резултат на което му се оказва допълнителна помощ от страна на близките му.
Възстановяването му продължава и към датата на исковата молба / 05.01.2024г./ в
домашна обстановка. Той все още се оплаква от болки в лява ръка и ляв крак. Раната на
левия му крак все още не се е затворила изцяло. Трудно се придвижва. Не е ясно кога ще
приключи възстановяването му и дали ще бъде пълно.
Преживеният пътен инцидент се е отразил негативно и върху психическото му
здраве. Вследствие на изживения шок и силен стрес, ищецът Д. се оплаква от понижено
настроение, тревожност, нарушения на съня и непрестанно се връща към спомена за
случилото се.
2
В резултат на настъпилото ПТП е увредено МПС-мотоциклет, марка „*“, модел *,
собственост на Н.Н.. Щетите по мотоциклета възлизат на 30915,41 лв..
Твърди се, че според Констативен протокол за ПТП виновен за настъпване на
произшествието е водачът на МПС марка „*“, модел „*“, с рег. №* с валидна към датата на
ПТП застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК Л.И.“ АД, полица №
ВG/22/122002825368.
Увредените лица са предявили извънсъдебните си претенции на 18.08.2023 г,
образувани са щети № 0000-1000-04-23-7620 и № 0000-5000-23-00-10-36, по които плащане
не е извършено.
При така поддържаните от фактическа страна обстоятелства се иска от съда да осъди
„ЗК Л.И.“ АД, ЕИК* да плати на Д.Д., ЕГН ********** обезщетение за претъпените от него
неимуществени вреди от ПТП от 05.08.2023 г., в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва от 18.08.2023 г. до окончателното плащане, както и да плати на Н.Н., ЕГН **********
обезщетение за претъпените от нея имуществени вреди от ПТП от 05.08.2023 г., в размер на
30915,41 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане. Претендират разноски по делото.
Ответникът оспорва предявените искове за главница и лихва по основание и размер.
Оспорва всички наведени с исковата молба фактически твърдения относно
основанието на предявените искове.Оспорва механизма на ПТП, твърденията , че вина за
произшествието има водачът на лекия автомобил, като навежда доводи за такава на ищеца
Д. , който в нарушение на установените правила за движение по пътищата, управлявал
мотоциклета със скорост над максимално допустимата за съответният пътен участък , почти
в средата на пътното платно, близо до осевата линия, разделяща двете ленти за движение и в
нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП. Поддържа се , че при управление на
мотоциклета с разрешената за участъка скорост и в дясната лента за движение
произшествието не би настъпило.
В условията на евентуалност на основание горните обстоятелства се прави и
възражение за съпричиняване от страна на Д. вредоносния резултат.
Оспорва твърдения продължителен възстановителен период , твърденията за
непълно възстановяване от уврежданията , интензитета на търпените боили и страдания ,
причината връзка на търсените за репариране неимуществени вреди и виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил .
Оспорва претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди като
прекомерен с оглед принципа на справедливостта.
Оспорва изцяло претенциите за заплащане обезщетение за забава в размер на
законната лихва поради неоснователност на главните искове.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по
съдебно - медицинска експертиза /СМЕ/ и съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/ .
След преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във
3
връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено
следното:
От фактическа страна безспорно е установено, че на 05.08.2023 г., около 09:05 часа,
по път II-11, община * е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „* *“ с рег. №*,
управляван от В.И. и управлявания от ищеца мотор „* *“, с рег. №*, при което е пострадал
ищеца. Според съставения констативен протокол с пострадали лица причина за ПТП е
поведението на водача на лекия автомобил, който при предприета маневра изпреварване на
велосипедист навлиза частично в насрещната пътна лента и блъска странично насрещно
движещия се мотор. Във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство
/ДП/ № 574/2023г. по описа на РУ на МВР * , пр.преписка № 3866/2023г. на РП *, по което е
внесено в РС * постановление за освобождаване от наказателна отговорност на В.И. с
налагане на административно наказание по чл. 78А НК. В РС * е образувано АНД №
54/2024г., по което е постановено решение № 29/06.03.2024г. , с което В.И. е призната за
виновна в това, че на 05.08.2023г., около 09:05 часа, по път II-11 с посока на движение от с.
* към с. * при управление на МПС „* * *“ с рег. №* при завой надясно и при забрана за
движение със скорост по-висока от означената с пътен знак „В26“ /70км/ч/ при
предупредителен знак за опасност „А12“-неравности по платното за движение и при
единична непрекъсната линия –М1, нарушила правилата за движение, предвидени в Закона
за движение по пътищата-чл.20,ал.1, чл. 21,ал.2 , чл. 16,ал.1 , като се е движела със скорост
74.55 км/ч при разрешена такава 70 км/ч, навлязла в лентата за насрещно движение и
ударила странично от лявата страна насрещно движещият се мотоциклет „* *“, с рег. №*,
управляван от Д.Д. , в резултат на което по непредпазливост му причинила средна телесна
повреда , изразяваща се в травма в областта на лява подбедрица и увреждане
пояснокръстцовия сплит, причинявайки му трайно затруднение на движенията на долен ляв
крайник с оздравителен период 2-2,5 месеца –престъпление по чл. 343,ал.1,б.“б“ във връзка с
чл. 342,ал.1 НК, като на основание чл. 78А НК е освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Решението е влязло в сила на 21.03.2024г. .
Решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, е приравнено по значение на влязла
в сила присъда, поради което съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК е задължително за
гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Относно значението на решението по чл. 78а НК на влязла в сила
присъдена е налице трайна съдебна практика, както и задължителните за съдилищата
постановки на Тълкувателно решение № 3/20.11.2014г. по тълк.дело № 3 от 2014 г. на ОСНК
на ВКС, както и т.15 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС., в
която е прието, че с присъдата и с решението по чл. 78а НК фактическият състав на
престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата
случая, има обвързващата сила по чл. 300 ГПК. Част от състава на престъплението, за което
В. И.а е призната за виновна са причинените на Д. Д. увреждания, поради което и в тази част
решението на наказателния съд е задължително за настоящия съд.
4
От приложените по делото медицински документи и заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява, че веднага след ПТП-то ищецът Д. е
настанена в условията на спешност в отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ
„Св.Н.Ч. „ ЕООД гр. * , където след провеждане на изследвания е установена окончателна
диагноза –травма на мускули и сухожилия на предна мускулна група на подбедрицата и
счупване на друг пръст на ръката. По повод травмата на подбедрицата /разкъсно-контузна
рана около 11 см с увреда на подлежащи структури/ е проведено на 05.08.2023г. оперативно
лечение, изразяващо се в оперативно почистване на раната и последващо зашиване на
мускула и апоневрозата, както и на кожата, като видно от епикризата, издадена от
болничното заведение, е установено обилно замърсяване на раната с външни замърсители.
Изписан е на 08.08.2023г. с подобрение с указания за двигателен режим. Две седмици след
инцидента Д. е провел консултации с ортопед, при което е обездвижено счупването на лява
длан и последващ консулт с невролог по повод основната травма на ляв долен крайник.
Проведено е специализирано изследване (ЕМГ) на реакцията на увредените мускулни групи.
Посочените резултати от изследването на периферните, двигателни нервни влакна напълно
корелират с тежестта на увредата на меките тъкани (мускули, фасции, инервация) по предна
повърхност на лява подбедрица. Два месеца след инцидента, на 23.10.2023г. ищецът
постъпва в Първа частна МБАЛ –* ЕООД гр. * по повод възпалително усложнение на
разкъсно-контузната рана- некроза по латералната повърхност на подбредрицата, подутина,
силно болезнена , некроза с големина на яйце поради грану* тип чуждо тяло в зоната на
цикатрикса . Проведено оперативно лечение още същия ден под формата на повторно
почистване на раната на долен крайник с възстановяване на кожната повърхност, като е
установено чуждо тяло с размери 1/1 см и множество малки фрагменти, вероятно от пътната
настилка . Назначено е медикаментозно противовъзпалително и антибиотично лечение.
Изписан на 26.10.2023г. без данни за настъпили ранни усложнения в следоперативния
период с препоръки за ненатоварване крайника за 30 дни и придвижване с две патерици.
Мекотъканната травма на лява подбедрица е причинило на Д. трайно затруднение
движението на долен, ляв крайник за срок не по-малък от два-три месеца при липса на
усложнения. При Д. е било налично усложнение от възпалителен характер, което е често
срещано при този вид травматизъм, с наличие на множество фрагменти(чужди тела) и
дълбочината и морфологията на раната. Счупването на трети пръст на лява длан е
причинило на пострадалият-разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, със
срок на оздравяване две-три седмици, до месец, при липса на усложнения, за каквито няма
данни в представените документи. След напускане на болничния престой, пострадалият
най-вероятно е ползвал помощни средства за придвижване (проходилка, патерици), както и
е имал нужда от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности за определен период,
както и несъмнено е имал различни по интензитет и продължителност болкови усещания в
различни области на тялото. В нито един от представените медицински документи няма
данни за настъпили усложнения от съдов и/или неврологичен характер. При прегледа ,
извършен на Д. Д. на 19.04.2024г. от вещото лице са установени белези от травмата на ляв
долен крайник и ограничение в движението на трети пръст на лява длан. Установените
5
белези са с давност, добре заздравели към момента на прегледа, без видими патологични
(болестни) усложнения. Описаните белези са с постоянен характер т.е. те са дефинитивни и
биха се премахнали единствено с помощта на специализирани медицински интервенции
(оперативни). Нито един от наличните белези не води до промяна анатомията, физиологията
и функционирането на орган/и и системи, не променя симетрията на крайниците, също така
не е причина за видима асиметрия и деформиране на тялото като цяло, и не води до
решително (грубо) изменение на образа на пострадалият. Възможно е в областта на
описания груб белег на подбедрицата да има известно нарушение в тактилната
чувствителност (усещането за допир), което нарушение не би се възстановило без
специализирани (естетични) медицински процедури и интервенции. Към момента на
прегледа Д. не използва помощно средство при ходене. Самия процес на ходене (стъпване)
не е засегнат и липсват обективни данни за ограничение на функцията. Прогнозата за
напълно (цялостно) възстановяване на функциите на ляв долен крайник с пълен обем на
движения и нормално функциониране на крайника е категорично позитивна. Не е
изключено и е твърде вероятно в бъдещ период, при физически натоварвания на долен
крайник, също и при по-студени външни, атмосферни условия пострадалият да има болкови
усещания с различна интензивност и продължителност. При проведения преглед на трети
пръст на лява длан има данни за нарушение в активната флексия (самостоятелно сгъване) в
увредената става на трети пръст. Пасивните движения не са засегнати, т.е. няма данни за
анкилоза (блокиране) на ставата в процеса на оздравяване. За пълно възстановяване
функцията на този пръст е необходимо допълнителни консултации, изследвания и дори
оперативни интервенции със съответните специалисти, относно причините за това
нарушение и възможностите на лечение.
От показанията на разпитания по делото свидетел Р. Д., съпруга на ищеца Д. Д.,
преценени при условията на чл. 172 ГПК, се установява следното :
Съпругът е бил травмиран от ПТП, треперел в болницата, където го е видяла
свидетелката, бил със счупен среден пръст на лява ръка, целият в синини , левият му крак
бил с много разкъсвания. След изписване от болницата в * ходел на превръзки с нейна
помощ, лечението продължило дълго, около 4 месеца , тъй като раната на крака била
дълбока и трудно се затворила, изпитвал болки през този период. Психически бил разстроен
от катастрофата. Около месец не е стъпвал на крака си. Твърди, че няма чувствителност от
коляното надолу и кракът му продължава да е изтръпнал, няма оросяване, които твърдения
съдът не възприема, предвид противоречието с установеното от заключението на вещото
лице, близката връзка на свидетелката с пострадалия и липсата на специални знания в
областта на медицината. Счупеният пръст на ръката все още не може да свива, което
затруднява работата му. Семейството има предприятие за преработка на месо и
производство на колбаси, като съпругът й се занимава с поддръжката на машините. Има и
болки в кръста от падането на мотора. Психически все още не се е възстановил - все още има
треперене на тялото, не спи добре. Все още изпитва болки в крака и кръста , има опъване на
кожата в областта на раната , използва кремове и мазила, за да се почувства по-добре.
6
Преди катастрофата бил активен спортист, но след нея не може да тича, тренира, да прави
коремни преси. Това ограничение , както и невъзможността да е пълноценен в работата си
оказва негативно влияние на психиката му.
Безспорно е установено по делото, че моторът, управляван от Д. Д. е собственост на
Н.Н., негова дъщеря. Според констативния протокол за ПТП лявата страна на мотора,
вследствие ПТП е тотално увредена, като е посочено и други щети, без описването им.
По делото е приложен протокол за оглед на местопроизшествие от 05.08.2023г.,
съставен от Д.М., разследващ полицай при РУ *, според който местопроизшествието не е
запазено, огледът е започнал в 11.05 часа в присъствие на поемни лица , като в същия е
описано, че задната гума на мотоциклета е намерена на на разстояние 4,90м от постоянния
ориентир/ за такъв е приет стълб метален от електропреносната мрежа , отстоящ на 4,50 м
от крайния ляв край на пътното платно/, като задната гума е на 1,6 м от левия ръб на
пътното платно по посока на огледа от с. * към с. * /посоката на движение на лекия
автомобил/. Предната гума е намерена на разстояние 1,90 м /неясно откъде мерено/ и на 0,40
м в тревната площ. Мотоциклетът е намерен със счупени части в предната част, като части
от него /без да са описани / са намерени разпилени по пътното платно , най-далечната на 15
метра. Посочено е в протокола „при измерените 6,10 м с пътната лента се намери петно,
мокро“, като от това описание съдът не е в състояние да установи къде на пътното платно е
намерено това петно. Според фотоалбума- сн.19-22 петното визуално е в средата на лентата
за движение на мотоциклета, тъй като в далечината се вижда металния стълб, приет за
ориентир, като на снимки 7 и 8 от фотоалбума се вижда същия стълб. Очевидно е предвид
тези снимки на лекия автомобил, установен в дясната пътна лента по посока на огледа, че
снимките са правени в посока , обратна на посоката на огледа. От това петно, според
протокола , лекият автомобил е бил намерен на 44.90 метра от дясната страна на пътното
платно. От приложения към протокола за оглед фотоалбум е видно, че мотоциклетът се
намира в изправено състояние изцяло в затревения банкет /сн.23-30/ . Данни за спирачни
следи по платното за движение в протокола за оглед не се съдържат.
По делото като свидетел е разпитан Г.И., съпруг на В. И.а, пътник в лекия автомобил,
управляван от нея при настъпване на произшествието. Установява, че времето било хубаво,
а пътя с неравности , обрасъл с храсти надвиснали на пътното платно. Заради лошия път
жена му карала доста под нормалната скорост. При навлизане в завой, който започвал
плавно, а после ставал по-остър имало надвиснали храсти и внезапно пред нея на средата на
платното имало колоездач. За да не го удари В. успяла да спре колата, но заради внезапно
спиране била навлязла малко в отсрещната лента, а зад тях идвал камион и свидетелят се
притеснявал да не ги отнесе. Ситуацията била според него много опасна, на камионът спрял
зад тях. Тогава видял до отсрещния завой, който е на повече от 100 метра, да идва моториста
с висока скорост. Имало място според свидетеля мотора да мине безпрепятствено , но
тогава се чул удар. След удара съпругата му изместила колата на безопасно разстояние
вдясно на платното за движение. Според свидетеля моториста не е могъл да вземе завоя и
затова се ударил в колата им. Мотора бил в канавката. Според свидетеля автомобилът е бил
7
спрян при удара и е бил ориентиран вляво на пътя, като само предницата била в лявата
лента. По асфалта от спирането на автомобила останали спирачни следи. Имало и масло по
асфалта от автомобила, петното от което се разширило и разляло.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля относно причините за настъпилото
ПТП, а именно спрял автомобил, навлязъл само с предната част в насрещната лента, при
което мотоциклетът поради висока скорост се ударил в него. Очевидна е
заинтересоваността на свидетеля да оневини съпругата си, като в тази част показанията му
са в явно противоречие с влязлото в сила решение по АНД , с което В. И.а е призната за
виновна в извършване на престъпление. Показанията обаче следва да се кредитират в частта
относно описание на пътя- неравности, високо растителност, както и наличието на петно на
платното за движение от изтекло масло от автомобила, доколкото в протокола за оглед са
описани същите обстоятелства.
По делото е прието заключение на вещо лице по назначена САТЕ, което съдът не
кредитира в частта относно механизма на ПТП и причините за настъпването му. За да
отговори на въпросите вещото лице се е позовало на протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума към него, но и на свидетелските показания, събрани в
хоД.Д.съдебното производство, които нямат значение на такива в настоящето производство
предвид принципа за публичност и непосредственост в гражданския процес, установен в чл.
11 ГПК. При липса спирачни следи, установени в огледния протокол, остава неясно как
вещото лице е приело скорост на мотоциклета 78 км/ч и такава на лекия автомобил 66 км/ч
преди настъпване на удара, като скоростта на лекия автомобил противоречие на посочената
такава в решението по АНД. Видно от заключението , за да определи скоростта вещото лице
е използвало формули, но обективни данни за компонента изминато разстояние от двете
ППС след удара по делото няма, доколкото е безспорно установено, че
местопроизшествието не е запазено и лекият автомобил след удара е бил преместен след
завоя в дясната лента за движение неговата посока. Изводът , че мотоциклетът се е движил
в средата на платното за движение, леко вдясно от разделителната линия не е обоснован с
приети по делото доказателства. Протоколът за оглед е извършен два часа след настъпване
на ПТП и без местопроизшествието да е запазено, поради което и не дава обективни данни
за местоположението на двете ППС при настъпване на удара. За огледа е избран постоянен
ориентир извън платното за движение, намиращ се на 4.50 метра от крайния ляв ръб на
платното за движение в затревената площ, като при отразяване находките на пътя,
конкретно петното върху платното за движение, са посочени метри, но начинът на
описанието не дава точна представа за местоположението на находките. Относно петното в
протокола е посочено“при измерените 6.10 м с пътната лента се намери мокро петно“ , от
което описание по никакъв начин не става ясно къде точно на платното за движение е това
петно и в коя лента за движение е установено. Ако се предположи, че 6.10 метра са от
постоянния ориентир, който от своя страна е на 4.5 метра от левия ръб на платното за
движение, то вероятно петното е било на 1.6 метра от левия ръб на платното за движение, в
лентата за движение на мотора, която лента за движение е 3 метра при обща ширина на
8
платното за движение 6 метра, доколкото според § 6.3 ДР на ЗДвП платното за движение е
общата широчина на пътните ленти. Това петно има значение за установяване конкретното
място на удара , предвид показаниата на св. Г. И., който сочи, че от лекия автомобил е
изтекло масло, разляло се по пътя. Извод за мястото на удара в случая може да се направи
единствено от това петно на пътя, като ако приемем за верни данните в огледния протокол,
то е било в средата на лентата за движение на мотора, което противоречи на извода на
вещото лице в САТЕ за движение на същия на около 0.80 м от разделителната линия . В
съдебно заседание вещото лице сочи, че този извод е направил въз основа на свидетелските
показания на ищеца Д. Д., дадени в ДП, за което е приложен протокол за разпита му. Няма
пречки същите да се вземат предвид по делото като извънсъдебни признания на страната ,
но видно от протокола за разпит на ищеца, същият сочи, че се е движил в средата на своята
дясна лента , поради наличие на висока растителност по банкета, но не и с редата на
платното за движение.
Относно причинените вреди на мотоциклета в заключението на САТЕ е посочено, че
подлежат на възстановяване, така както са установени от протокола за оглед /проформа-
фактура/ , но е икономически нецелесъобразно това, тъй като стойността на ремонта
надвишава пазарната му стойност. За пазарна стойност на мотоциклета вещото лице е
посочило сумата 35 387 лева към датата на ПТП - средна претеглена стойност между
стойностите по метода на разходите и метода на пазарните аналози, отчитайки възрастта му
– дата на първа регистрация 08.09.2021г.. За да определи пазарната стойност на щетите на
сумата 26 540 лева вещото лице се е позовало на чл. 22, ал. 2 от Методиката за уреждане на
претенции за обезщетения на вреди, причинени на МПС от Наредба № 24/2006г. към
Кодекса на застраховането, според която щетата се класифицира като икономически тотал,
отчел е останали годни части втора употреба от мотоциклета, като е приел , че щетата е
75% от неговата пазарна стойност 35387 лева.
Безспорно е между страните , че ищците са предявили застрахователни претенция
пред ответника на 18.08.2023г. , по които са заведени щети № 0000-1000-04-23-7620 и №
0000-5000-23-00-10-36, по които плащане не е извършено. Приложени са доказателства за
извършено по възлагане от Л.И. АД от А. Б. ООД по щета № 0000-500023001036 оглед и
оценка на щетите на мотора, описани в проформа фактура / л. 66-68 от делото/ ,
установяваща стойност на разходи за възстановяване –части и труд – на сумата 30915.41
лева с включен ДДС.
Безспорно е по делото , че по отношение лекия автомобил, управляван от В. И.а е
налице застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, валидна към датата на
произшествието, сключена с ответното дружество.
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка,
от правна страна съдът приема следното:
Предявените субективно съединени искове за заплащане обезщетение за
неимуществени вреди с цена 50 000 лева и за заплащане обезщетение за имуществени вреди
с цена 30915.41 лева са с правно основание чл. 432,ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
9
като предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя - осъществен деликт в
причинна връзка с претърпените от ищците вреди и наличие на застрахователно
правоотношение са установени са от събраните по делото доказателства, поради което и
исковете са доказани по основание.
Наличието на деликт в причинна връзка с който ищецът Д. е претърпял увреждания,
съответно е увреден управлявания от него мотор , е установен от влязлото в сила решение №
29/06.03.2024г. с характер на присъда по АНД № 54/2024г. на РС *, предвид разпоредбата
на чл. 300 ГПК. Включена в състава на престъплението е средната телесна повреда,
причинена на Д. Д.,изразяваща се в травма в областта на лява подбедрица и увреждане
пояснокръстцовия сплит, причинявайки му трайно затруднение на движенията на долен ляв
крайник с оздравителен период 2-2,5 месеца. Безспорно е установено, че в причинна връзка
с престъплението, за което В. И.а е призната за виновна, Д. е получил и увреждане –
счупване на третия пръст на лява ръка. Установен е също така, че в причина връзка с този
деликт е увреден собствения на Н. Д. мотор, установени с приложена по делото проформа
фактура, съдържаща и оглед на щетите , извършен по възлагане от ответника във връзка с
образуваната по искането на Н. Д. щета.
Предвид гореизложеното безспорно е установен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД.
Безспорно е също така наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответното дружество и валидна към
датата на ПТП , които обстоятелства обосновават ангажиране отговорността на ответника за
възстановяване причинените на ищците вреди, съответно исковте са установени по
основание . Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на вредите В. И.а.
Относно искът на Д. Д. за заплащане обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази следното:
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – търпени от пострадалия вследствие от непозволеното
засягане на здравето му болки и страдания , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят възрастта на пострадалия ,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната
10
икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното
увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Във връзка с процесното ПТП ищецът Д. е получил мекотъканна травма на лява
подбедрица със засягане подлежащите структури с разкъсно - контузна рана в тази област,
което е наложило оперативна интервенция за почистване на раната и зашиване на мускула,
апоневрозата, както и на кожата с болничен престой от три дни и препоръки за ненаторване
на крайника за около месец. Поради възпалителен процес в раната, причинен от чуждо тяло
в същата се е наложило след около два месеца и извършване на още една операция за
отстраняване на чуждото тяло, довело до некроза в засегнатите тъкани, като отново
болничният престой е бил три дни с препоръки за ненатоварване на крайника за 30 дни и
използване на патерици. Мекотъканната травма на лява подбедрица е причинило на Д.
трайно затруднение движението на долен, ляв крайник за срок около 4 месеца, предвид
данните за настъпили усложнения от възпалителен характер , което е често срещано при
този вид травматизъм, с наличие на множество фрагменти(чужди тела) и дълбочината и
морфологията на раната. Счупването на трети пръст на лява длан е причинило на Д. -
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, със срок на оздравяване две-три
седмици, до месец, като е установено, че от това увреждане са налице трайни последици -
нарушение в активната флексия (самостоятелно сгъване) в увредената става на трети пръст,
като за пълно възстановяване функцията на този пръст е необходимо допълнителни
консултации, изследвания и дори оперативни интервенции със съответните специалисти,
относно причините за това нарушение и възможностите на лечение. По време на
възстановителния период движенето на левия крайник е било ограничено, използвал е
патерици за придвижване, като е имал нужда от чужда помощ в битов си обслужване.
Несъмнено в причинна връзка с травмите същият е имал и различни по интензитет болкови
усещания, като към настоящия момент е засегната тактилната чувствителност (усещането за
допир/ в областта на белега от операциите на подбедрицата, което според вещото лице по
СМЕ не би се възстановило без специализирани (естетични) медицински процедури и
интервенции. Установени са дефинитивни белези на лява подбедрица -седефено-
белезникаво-червеникав, с неправилна форма, трилъчев, груб белег, с неравен релеф, под
нивото на околната кожа, с размери- 10/6/4см, както и по вътрешна повърхност над глезенна
става има линеен белег, със седефен цвят, с гладка повърхност, на нивото на околната кожа,
с дължина 4см., който също са дефинитивни .
Преценявайки възрастта на ищеца Д. , 64 години към датата на увреждането ,
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на
травмите, извършените оперативни интервенции , които са му причинили значителни по
интензитет и продължителност болки и страдания, постепенно са намалели, изживения шок
от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и хигиенен характер, отражението
на произшествието върху психо-емоционалното му състояние, трайните последици от
травмата на засегнатия пръст на лява ръка, както и обществено икономическите условия
11
към 2023 г., съдът намира, че сумата от 50 000 лева , представлява справедливо обезщетение
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в закона принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца Д. в резултат на непозволеното
увреждане.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това,
че Д. е управлявал мотора със скорост над разрешената за пътния участък и в нарушение
изискванията на чл. 15,ал.1 ЗдвП , според който на пътя водачът на пътно превозно средство
следва да се движи възможно най-вдясно по платното за движение, не се установява от
събраните по делото доказателства, поради което и не са налице основания за намаляване на
така опреденото обезщетение на основание чл. 51,ал. 2 от ЗЗД. Липсват доказателства, от
които може да се направи безспорен извод за управление на мотора от Д. Д. със скорост над
разрешената за участъка 90км/ч. От страна на вещото лице по САТЕ е направено
предположение за наличието на пътен знак за Д. Д. ограничаващ скоростта на движение в
участъка до 70 км/ч, а от друга страна съдът не кредитира заключението в частта относно
механизма на ПТП и причините за настъпването му по изложените по-горе мотиви в тази
връзка. Данните по делото сочат, че Д. Д. е управлявал мотора в средата на своята пътна
лента, като движение по навътре към десния й край не е било възможно поради наличието
на висока растителност по банката, надвиснала над платното за движение, с което
поведение не е налице нарушение на изискването на чл. 15,ал.1 ЗДвП за движение възможно
най-вдясно на платното за движение. Същият се е движел правомерно в своята пътна лента,
като единствената причина за ПТП са допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения
на правилата за движение по пътищата.
По отношение искът на Н.Н. за заплащане обезщетение за вредите, които е
претърпяла от увреждане на собствения й мотор, съдът приема следното:
От приложената по делото проформа фактура се установява извършен по възлагане
от ответника оглед на мотора по образуваната по искане на Н. Д. щета , като са описани
повредените части и детайли, необходимите за възстановяването части и ремонтни дейности
на обща стойност 30915.41 лева, включваща стойност на частите и стойността на труда за
ремонта. Възражение относно така описаните повреди по мотора и стойността за ремонта
му, необходима за възстановяването му в състоянието преди произшествието от страна на
ответника не са наведени, поради което и съдът приема, че сумата 30915.41 лева е
действителната стойност на щетите.
Съобразно разпоредбата на чл. 493,ал.1 КЗ, застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на чуждо
имущество, като обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
причинената вреда - чл. 499,ал.2 КЗ, като относно размера на обезщетението разпоредба
препраща към методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства, приета с наредбата по чл. 504 . На основание чл. 504 е приета от
12
Комисията за финансов надзор Наредба № 49 от 16.10.2014 г. , която в чл. 20,ал.2
предвижда, че обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по
методиката на Наредба № 24 от 08.03.2006 г..
По въпроса за приложението на методиката, приета с Наредба № 24/08.03.2006 за
задължителното застраховане и запазила действие при Наредба № 49 от 16.10.2014 г., е
формирана обилна и непротиворечива практика на ВКС, според която методиката по
Наредба № 24 на КФН не е задължителна, а съставлява указание за начина на изчисляване
на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, в които на същия не са
представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз, и
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
При настъпване на покрит от застрахователя риск /събитие/ обаче, за застрахователя
възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386,ал.2 КЗ -равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като обезщетението не може да
надхвърля действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество. В практиката си съставите на ВКС застъпват
становището, че изложеното важи както за обезщетяване на вредите по застраховка "Каско",
така и на тези по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
С оглед горното , предвид установената по делото стойност на вредите 30915.14 лева,
действителна пазарна стойност на мотора към датата на ПТП 35 387 лева, то искът за
заплащане вредите върху мотора се явява основателен в предявения размер от 30915.14
лева.
Относно лихвите за забава :
Отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото
лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователят е
бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице- чл. 429,ал. 3 във връзка ал.2,т.2 . По силата на чл. 429,ал.2,т. 2 от КЗ,
застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, но тази отговорност се реализира при условията на ал. 3,
според които отговорността на застрахователя за лихви за забава е с начален момент от по-
ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие от застрахования или от увреденото лице.
В конкретния случай по делото е установено, че на 18.08.2023г. застрахователят е
уведомен за настъпилото събитие , поради което от тази дата за него настъпва задължението
да заплаща лихва за забава по чл. 429,ал.2,т.2 във връзка с ал. 3 КЗ. Предвид на това лихва за
забава върху обезщетенията се дължи от 18.08.2023г., както е поискано с исковата молба .
По разноските :
Предвид основателността на предявените искове, то на основание чл. 78,ал.1 ГПК на
ищците следва да се присъдят направените по делото разноски, искане за което е заявено
13
своевременно с представен списък по чл. 80 ГПК. Установените разноски на Д. Д. са в
размер на 2000 лева платена държавна такса по иска, 350 лева платен депозит за експертиза
и 4650 лева платено адвокатско възнаграждение по сключен с процесуалния му
представител адвокат С. С. на 03.06.2024г. договор за правна защита и съдействие .
Установените разноски на Н. Д. са в размер на 1236.61 лева платена държавна такса по
иска, 350 лева платен депозит за експертиза и 3000 лева платено адвокатско възнаграждение
по сключен с процесуалния й представител адвокат С. С. на 03.06.2024г. договор за правна
защита и съдействие .
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Л.И. " АД , ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. * , бул. * *
№* на основание чл. 432,ал.1 КЗ да заплати на Д.Д., ЕГН **********, с адрес гр. * обл. * ,
ул. * №*,ет.*,ап.* сумата 50 000 лева / петдесет хиляди лева/ обезщетение за
неимуществени вреди от травматично увреждане в резултат на ПТП, реализирано на
05.08.2023г. по вина на водача на лек автомобил „* *“, с рег. №* , чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва считано от
18.08.2023г. до окончателното изплащане, както и да му заплати сумата 7000 лева разноски
по делото.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И. " АД , ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. * , бул. * *
№* на основание чл. 432,ал.1 КЗ да заплати на Н.Н., ЕГН **********, с адрес гр. * обл. * ,
ул. * №*,ет.*,ап.* сумата 30 915.41 лева / тридесет хиляди деветстотин и петнадесет лева и
41 ст./ обезщетение за вреди върху собственото й МПС мотоциклет „*“, модел *, с рег. №* ,
настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 05.08.2023г. по вина на водача на лек
автомобил „* *“, с рег. №* , чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва считано от 18.08.2023г. до окончателното изплащане,
както и да й заплати сумата 4586.61 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. * в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
14