№ 351
гр. Варна, 15.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско
дело № 20223001000456 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
На второ четене:
Въззивниците Л. К. У. и Н. А. У. – граждани на Руската Федерация,
редовно уведомени, не се явяват, за тях се явява адв. И. В., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивникът „К.А. Инвестмънтс“ ЕООД – гр. Варна, редовно уведомен,
представлява се от адв. М. Х., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Въззиваемата страна – необжалвал другар на въззивника „Авмор Шипинг
Енд Трейдинг“ ООД /в несъстоятелност/ - гр. Дулово, обл. Силистра, редовно
уведомено по реда на чл. 56 ал.2 ГПК, не се явява представител.
Въззиваемият съищец синдик И. П. Т., редовно уведомено по реда на чл.
56 ал.2 ГПК, не се явява и не се представлява.
Адв.В.: - Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: - Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
в съответствие с определение № 703/29.09.23г, постановено по реда на
чл. 267 ГПК.
Страните заявиха, че са запознати с определението и нямат възражение
по него.
Адв.В.: - Поддържам жалбата, която съм предявил от името на
доверителите ми, оспорвам жалбите на ответника.
Адв.Х.: - Оспорвам въззивните жалби срещу първоначалното и
допълнителното решение и на синдика Т., по съображенията изложени в
депозираните по делото отговори, които поддържам. Поддържам и
подадените от процесуалния представител на ответното дружество въззивни
жаби срещу части от двете решения, вкл. и по отношение възражението за
недопустимост на исковете предявени в условия на алтернативност по чл.26
ал.1 ал.2 ЗЗД и чл.40 ЗЗД. Това възражение уточнявам е наведено с
въззивната жалба на „К.А. Инвестмънтс“ ЕООД – гр. Варна срещу №
260002/22.03.23 г., считам това оплакване за основателно, по съображенията
изложени в жалбата.
Ще моля да бъде нанесена поправка в наименованието на дружеството –
въззивник, вместо „К.А. Инвестмънт“ ЕООД – гр. Варна да се чете „К.А.
Инвестмънтс“ ЕООД – гр. Варна. На корицата на въззивното дело е
приложена разпечатка от Търговския регистър установяваща вярното
наименование.
Съдът предвид искането на процесуалния представител на въззивника
К.А. Инвестмънт“ ЕООД – гр. Варна, намира че следва да бъде отбелязано
допускането на очевидна фактическа грешка в определението за насрочване
на делото по отношение на фирменото наименование на възззивника, което
следва да се чете „К.А. Инвестмънтс“ ЕООД – гр. Варна вместо „К.А.
Инвестмънт“ ЕООД – гр. Варна.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в определение №
703/29.09.23г по отношение на фирменото наименование на възззивника,
което следва да се чете „К.А. Инвестмънтс“ ЕООД – гр. Варна вместо „К.А.
2
Инвестмънт“ ЕООД – гр. Варна.
Адв.В.:- Представям списък за разноски.
Адв.Х.: - Представям списък за разноските.
Страните заявиха, че нямат искания по доказателствата.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. В.: - Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на
доверителите ми и да отхвърлите жалбите на ответната страна, като отмените
решението на ОС - Силистра в обжалваната от доверителите ми част.
Предявените от тях искове, на първо място, считам, че са процесуално
допустими с оглед защитата на техни права и законни интереси, доколкото с
предявените искове за обжалване нищожността на посочената сделка
дружеството „Авмор Шипинг Енд Трейдинг“ ООД /в несъстоятелност/ - гр.
Дулово като продавач е отчуждило своите имоти в полза на другия ответник,
с което е накърнило правата на доверителите ми в качеството им на
кредиторите на дружеството. Предявените искове са основателни с оглед
безспорната нищожност на извършената продажба, на първо място, на осн.
чл. 26 ал.1 предл.3 ЗЗД по отношение на нарушение на добрите нрави при
сключване на сделката с оглед факта, че продажбата е осъществена за сумата
от 9000 лв при доказана, с оглед на приетата съдебно - оценителна експертиза
от над 150 000 лв. на продавания имот към момента на сделката. Считам, че
това не може да се обоснове със свобода на договарянето, тъй като са
нарушени императивни правни норми. Моля да ни присъдите направените
съдебно - деловодни разноски. Представям писмени бележки.
Адв. Х.: - Уважаеми апелативни съдии, на първо място ще взема
отношение по допустимостта на алтернативно предявените искове. Считам,
че ищците не са процесуално легитимирани да предявят самостоятелни
искове и основани на общите разпоредби на чл. 26 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД извън
исковете лимитативно посочени в чл. 649 ал.1 ТЗ. В този смисъл соча
решение № 185/09.03.2010 г. по т.д. № 672/2008 г. на ВКС, Второто
търговско отделение. Налице е и определение на друг състав на ВАпС № 1 от
3
04.01.22 г. по в.ч. т.д. № 707 / 21 г., което е в същия смисъл. Ищците не са
процесуално легитимирани да предявят тези искове, тъй като не са носители
на материалното право. Правото им да предявят искове за попълване масата
на несъстоятелността съществуват само в предвидените в 649 ал.1 ТЗ случаи.
Предоставената от закона възможност в хипотезата на чл. 649 ал.1 ТЗ, както
на синдика, така и на кредитори с приети вземания им предава
процесуалното качество на процесуални субституенти, тоест разполагат със
самостоятелно право на иск без да са носители на материалното право. Тази
хипотеза в случая не е налице. Отделно от горното, така както е изложено и
от колегата във въззивната жалба срещу допълнителното решение, ищците не
се явяват и универсални правоприемници на несъстоятелния длъжник,
поради което не могат да се произнесат по недействителност на сделката по
смисъла на чл. 40 ЗЗД. В този смисъл са постановките на т. 3 от т.р №5/ 2016
г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 5/2014 г. В случай, че приемете
предявените в условие на алтернативност искове за процесуално допустими и
основателни правя възражение за недопустимост на първоначалното
първоинстанционно решение в частта, с което е уважен предявеният
евентуален иск по чл. 649 ал.1 ТЗ връзка чл. 135 ЗЗД или чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ,
казвам или, защото в първоинстанционното решение съставът на
първоинстанционния съд е препратил и към тази разпоредба на закона. По
същество моля да уважите въззивните жалби на „К.А. Инвестмънтс“ ЕООД –
гр. Варна срещу първоначалното и допълнителното решение в обжалваните
части, като прекратите като недопустимо производството по основните
алтернативно предявени искове по чл.26 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД, ако счете същите
за допустими, моля те да бъдат отхвърлени като неоснователни по
съображенията: изложени в отговора на въззивната жалба на ищците и
въззивните жалби на ответника срещу първоначалното и допълнителното
решение, вкл. и депозираните пред първата инстанция писмени бележки от
адв. Б. Р., които моля да цените като пледоария по същество. Ако уважите,
който и да е от алтернативно предявените искове, моля да обезсилите като
недопустимо първоначалното решение в обжалваната част, както казах по
иска по чл. 649 ал.1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД или чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ поради
несбъдване на вътрешно процесуалното условие за произнасяне по
евентуално предявения иск. В допълнение към изложеното във въззивните
жалби и отговора относно специалния иск по чл. 135 ЗЗД или правно
4
квалифициран по чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ излагам следните доводи, които са
допълнителни и, които не се съдържат във въззивните жалби, в отговорите и
в писмените бележки пред първа инстанция. В мотивите на решението си на
стр.9 съставът на окръжния съд е приел, че продажната цена на имота е
прекомерна, аз мисля, че тук е допусната грешка, което обстоятелство според
съда се явява предпоставка за недействителността на сделката в условията на
чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ. Съдът обаче не е приложил правилно закона, какво имам
предвид, не го е приложил правилно относно изискваните от закона в
кумулативна даденост предпоставки обуславящи относителната
недействителност, кои са те – възмездна сделка, при която даденото
значително надхвърля по стойност полученото и същата да е извършена в
двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ , но не по - рано от
датата на неплатежоспособността. Атакуваната сделка е сключена на
17.04.2015 г. и макар и да е сключена в двугодишния срок преди подаване на
молбата, която е подадена видно от извършеното обявяване в Търговския
регистър на 08.02.16 г., тя е сключена по – рано от датата на
неплатежоспособността - 30.09.15 г. Само на това основание евентуалният
иск ако счете и го квалифицирате по чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ следва да се отхвърли
като неоснователен, ако съдът го намери за недопустимо. В хипотезата на чл.
135 ЗЗД законодателят поставя като условие предпоставка за уважаването на
този иск длъжника, в случая „Авмор Шипинг Енд Трейдинг“ ООД /в
несъстоятелност/ - гр. Дулово, да е знаел за увреждането и тъй като сделката е
възмездна, то и лицето купувач на недв.имот - доверителното ми дружество,
също трябва да е знаело за увреждането, тоест и двете предпоставки в
правната им характеристика на юридически факти в кумулативна даденост
следва да са доказани по делото. Това не е сторено, такова доказване ищците
не са провели. Те не са ангажирали доказателства за знание за увреждане у
страните, а са били длъжни да го направят, тъй като това знание не се
презумира по специалния Павлов иск. Съгласно чл. 649 ал.4 ТЗ презумпцията
по чл. 135 ал.2 ЗЗД се прилага само за свързаните лица, ищците и ответното
дружество не се явяват свързани лица. Твърдя, че в резултат на атакуваната
като относително недействителна сделка, независимо на кое от двете правни
основания съдът ще приеме, че тя е атакувана, сделка за покупко- продажба
от 07.04.2015 г., не е настъпило увреждане на несъстоятелното дружество, тъй
като не е извършено действие на разпореждане с недвижим имот собственост
5
на това дружество. Действието на разпореждане по смисъла на тълк.р № 91/
01.10.74 г. на ОСГК на ВКС е такъв правен акт, с който носителят на едно
вещно право внася промяна в него, като го прехвърля, видоизменя,
ограничава или прекратява. В обхвата му попада и прехвърлителната
транслативна сукцесия, в случая обективирана в нот . акт от 17.04.2015 г.,
тоест трябва да е сключена транслативна сделка. Считам, че в случая, че
такава не е сключена, съображенията ми са следните: По делото е приобщено
гр. дело № 3687/13 г. по описа на ВОС, в кориците на същото се съдържа нот.
акт за собственост на лицето М И.ов Д от 04.04.2013 г. собственик на
процесния поземлен имот. Този факт видно от протокола от последното
открито съдебно заседание по делото пред първата инстанция, както и от
съдържанието на самата искова молба по гр. дело № 3687/2013 г. на ВОС,
както и представените по него писмени доказателства, вкл. и справка от
имотния регистър, е известен на ищците. Той се потвърждава и от приетото
от съда пред първата инстанция заключение на съдебно - техническата
експертиза, което като неразделна част съдържа доклад за експертна оценка с
посочване на всички нот. актове за собственост, вкл. и този от 04.04.2013 г.
Налице е и последваща продажба от 05.09.2013 г., по силата на която М И.ов
Д е прехвърлил правото на собственост на трето лице Екосити Варна ЕООД.
Тези факти са мотивирали колегата пред първата инстанция да се позове по
делото на общодостъпна информация от Имотния регистър, но тези
доказателства и фактите, които те установяват, не са ценени от
първоинстанционния съд, но така или иначе по делото, което се намира пред
Вас има справка от Имотния регистър – л. 288 от делото, от която е видно, че
към датата на сключване на атакуваната процесна сделка имотът не е бил
собственост на дружеството. Следователно, несъстоятелното дружество не се
е разпоредило с вещното право на собственост върху този имот по силата на
сключената сделка с ответника на 17.04.2015 г. Казаното е относимо и към
иска по чл. 40 ЗЗД ако приемете, че същият е допустим и конкретно е
относимо към обективният елемент на този иск да е налице увреждане на
представлявания, без да е необходимо вредата да е настъпила, като е
достатъчно само тя да се предполага, тоест да е налице сигурност от нейното
настъпване. Извод за съществуването на такава сигурност, в случая не може
да бъде направен извод, защо, защото видно от съдържанието на исковата
молба по това дело на ВОС и всички приобщени доказателства и документи
6
се установява, че „Авмор Шипинг Енд Трейдинг“ ООД /в несъстоятелност/ -
гр. Дулово не е оспорил правото на собственост на лицето М И.ов Д и не е
поискал на осн. чл.537 ал.2 ГПК отмяна на неговия констативен нот. акт за
собственост, тъй като исковата претенция срещу това лице е оттеглена. Искът
е насочен и срещу втория ответник Екосити Варна ООД, на което дружество
М Д е прехвърлил правото на собственост върху имота. Спрямо това
дружество „Авмор Шипинг Енд Трейдинг“ ООД /в несъстоятелност/ - гр.
Дулово се е отказало от предявения иск. И на това основание производството
по делото изцяло е прекратено с влязло в сила определение. Поради
направения отказ то се ползва със сила на присъдено нещо и преклудира
материалното право на ищеца и спорния предмет се превръща в безспорен.
При това положение и с оглед оттеглянето на иска срещу М Д
легитимиращото действие на констативния акт не е отпаднало и титулярът
му следва да се счита собственик на прехвърления от „Авмор Шипинг Енд
Трейдинг“ ООД /в несъстоятелност/ - гр. Дулово на „К.А. Инвестмънтс“
ЕООД – гр. Варна с нот. акт 17.04.2015 г. процесен имот. Собственик се явява
и частният преобретател Екосити Варна ООД придобил правото на
собственост върху същия имот по силата на сключената между него и М Д
покупко – продажба. Ако съдът беше ценил всички тези доказателства
намиращи се по това приобщено гр. дело на ВОС във връзката им с
извършените вписвания и отбелязвания от Службата по вписвания в Имотния
регистър, щеше да установи, че към 17.04.2015 г несъстоятелният длъжник
не е бил собственик на поземления имот, поради което е продал на ответника
„К.А. Инвестмънтс“ ЕООД – гр. Варна чужд имот. Сделката е действителна,
но не съставлява акт на разпореждане, поради което не е породил и вещно
транслативните си последици. От това следва, че сделката не уврежда
кредиторите на несъстоятелния длъжник, тъй като длъжникът не е извършил
разпореждане с имот негова собственост. Не е налице намаляване на
имуществото му чрез действия увреждащи кредиторите му, тъкмо обратното
сделката е действителна, полученото по нея от несъстоятелния длъжник, се
явява неоснователно получено и като такова подлежи на връщане на
настоящия ответник. По същите съображения, ако съдът приеме, че е сезиран
с иск по чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ, то и в тази хипотеза не е налице увреждане на
кредиторите, тъй като няма дадено от „Авмор Шипинг Енд Трейдинг“ ООД /в
несъстоятелност/ - гр. Дулово на купувача под формата на насрещна
7
престация по сключения договор.
Евентуалният иск е недопустим, евентуално неоснователен и моля да го
отхвърлите, като го е уважил първоинстанционният съд е постановил
неправилно в тази му обжалвана част решение, което моля да бъде отменено и
постановено друго, с което се отхвърли предявеният евентуален иск.
Моля за присъждане на направените разноски съобразно представения
списък в размера на внесените държавни такси по двете въззивни жалби.
Адв.В.:/реплика/ По отношение на твърденията на процесуалния
представител на ответника във връзка с приложеното гражданско дело по
настоящото търговско дело, искам да кажа, че наведените твърдения с
пледоарията са след подаване на отговора на иска, където не фигурират. С
отговора на исковата молба няма направени подобни твърдения, тоест те са
процесуално преклудирани и не следва да бъдат вземани предвид. В случая
затова те не са били обсъждани в първата инстанция и мисля, че съдът в
последното заседание констатира този факт на процесуална преклузия.
Адв.Х.:/дуплика/ - Касае се не за твърдения, а за правни доводи. Те
могат да бъдат излагани до приключване на устните състезания.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
Разглеждането на делото приключи в 14:08 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8