Решение по дело №8993/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4455
Дата: 22 ноември 2022 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20211110208993
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4455
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110208993 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Е.
Д. Г. срещу ЕФ серия К, № 2795188, на СДВР (номерът е посочен погрешно в жалбата, която
има бланков характер и освен това съгласно буквалното й съдържание се обжалва НП, но
предвид приложения към същата жалба /както става еднозначно ясно/ като копие ЕФ, а и
отделно с оглед извършеното в присъствие на въззивника докладване в съдебно заседание,
няма съмнение в крайна сметка какво точно се обжалва), с който на жалбоподателя за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. От страна на
жалбоподателя не се излагат конкретни аргументи и с оглед заявеното в жалбата несъгласие
с НП (т. е. с ЕФ) следва изводът, че най-малкото се иска намаляване на глобата.
Възиваемата страна (чрез упълномощен юрисконсулт) излага конкретни доводи за
материална и процесуална законосъобразност на фиша, като претендира потвърждаването
му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От писмените доказателствени материали – отчасти (виж и по-долу!) и от предявените в
съдебно заседание снимков материал (две разпечатки) и разпечатка от географска карта се
установява по несъмнен начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към
която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за
излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива в релевантната
нормативна уредба), както и (се установява още) съобразеността на процесния ЕФ със
1
съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец и
метрологичната годност на процесното техническо средство към процесната дата съгласно
ЗИ - съответното одобряване на типа и успешното преминаване на измервателното средство
през метрологична проверка (извършена от надлежно оправомощено - по отношение на
конкретната лаборатория и на конкретното физическо лице, извършило проверката -
юридическо лице) със срок на валидност към датата на установяване на нарушението, а
също съставянето на фиша на 06.06.2019 г. и връчването му на нарушителя на 07.06.2021 г.
Съдът не дава вяра на изготвената едва на 14.06.2021 г. (над 2 години след процесната дата и
след съставяне на процесния ЕФ и няколко дни след депозиране на процесната жалба)
ежедневна форма на отчет, в която е посочена нулева стойност досежно броя на заснети
клипове от АТСС, което съдържание се оборва от разпечатката от процесния клип и от
приложения протокол за използване на АТСС, в който е посочено, че са установени при
осъществяване на съответната контролна дейност 25 броя нарушения чрез АТСС – съвсем
очевидно е с оглед самия генериран клип (от който е съответната разпечата) и от факта на
издаване на фиша, че в хода на коментираната тук контролна дейност броя на заснетите
клипове от АТСС не е бил нулев, като съдът следва да се довери на несравнимо по-прясната
информация, съдържаща се както в самия ЕФ, респективно в съответния клип, въз основа на
който е издаден фишът, така и в протокола за използване на АТСС (с рег. № от 2019 г.).
Абсолютно никаква причина няма (в това число в контекста на уредбата по чл. 14, ал. 2 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) съдът да не се довери на информацията по ЕФ досежно въведеното
ограничение на скоростта за съответния пътен участък и начина на въвеждането му.
Правилно при това положение е приложен законът при издаване на ЕФ (виж по-горе!). При
извършената цялостна (включително служебна) проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или изменение на
ЕФ, поради което при съобразяване на чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от
ЗАНН обжалваният фиш следва да бъде потвърден. При този изход на делото съобразно чл.
63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в тежест на въззивника и в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в съответния минимален размер (с оглед
действителните фактическа и правна сложност на делото).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 2795188, на СДВР.
Осъжда жалбоподателя Е. Д. Г. да заплати на СДВР сумата от 80 лева – разноски по делото,
а именно юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3

Съдържание на мотивите


за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на
ЕВГ. Д. Г. срещу ЕФ серия К, № 2795188, на СДВР (номерът е посочен погрешно в жалбата,
която има бланков характер и освен това съгласно буквалното й съдържание се обжалва НП,
но предвид приложения към същата жалба /както става еднозначно ясно/ като копие ЕФ, а и
отделно с оглед извършеното в присъствие на въззивника докладване в съдебно заседание,
няма съмнение в крайна сметка какво точно се обжалва), с който на жалбоподателя за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. От страна на
жалбоподателя не се излагат конкретни аргументи и с оглед заявеното в жалбата несъгласие
с НП (т. е. с ЕФ) следва изводът, че най-малкото се иска намаляване на глобата.
Възиваемата страна (чрез упълномощен юрисконсулт) излага конкретни доводи за
материална и процесуална законосъобразност на фиша, като претендира потвърждаването
му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От писмените доказателствени материали – отчасти (виж и по-долу!) и от предявените в
съдебно заседание снимков материал (две разпечатки) и разпечатка от географска карта се
установява по несъмнен начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към
която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за
излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива в релевантната
нормативна уредба), както и (се установява още) съобразеността на процесния ЕФ със
съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец и
метрологичната годност на процесното техническо средство към процесната дата съгласно
ЗИ - съответното одобряване на типа и успешното преминаване на измервателното средство
през метрологична проверка (извършена от надлежно оправомощено - по отношение на
конкретната лаборатория и на конкретното физическо лице, извършило проверката -
юридическо лице) със срок на валидност към датата на установяване на нарушението, а
също съставянето на фиша на 06.06.2019 г. и връчването му на нарушителя на 07.06.2021 г.
Съдът не дава вяра на изготвената едва на 14.06.2021 г. (над 2 години след процесната дата и
след съставяне на процесния ЕФ и няколко дни след депозиране на процесната жалба)
ежедневна форма на отчет, в която е посочена нулева стойност досежно броя на заснети
клипове от АТСС, което съдържание се оборва от разпечатката от процесния клип и от
приложения протокол за използване на АТСС, в който е посочено, че са установени при
осъществяване на съответната контролна дейност 25 броя нарушения чрез АТСС – съвсем
очевидно е с оглед самия генериран клип (от който е съответната разпечата) и от факта на
издаване на фиша, че в хода на коментираната тук контролна дейност броя на заснетите
клипове от АТСС не е бил нулев, като съдът следва да се довери на несравнимо по-прясната
информация, съдържаща се както в самия ЕФ, респективно в съответния клип, въз основа на
който е издаден фишът, така и в протокола за използване на АТСС (с рег. № от 2019 г.).
Абсолютно никаква причина няма (в това число в контекста на уредбата по чл. 14, ал. 2 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) съдът да не се довери на информацията по ЕФ досежно въведеното
ограничение на скоростта за съответния пътен участък и начина на въвеждането му.
Правилно при това положение е приложен законът при издаване на ЕФ (виж по-горе!). При
извършената цялостна (включително служебна) проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или изменение на
ЕФ, поради което при съобразяване на чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от
ЗАНН обжалваният фиш следва да бъде потвърден. При този изход на делото съобразно чл.
63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в тежест на въззивника и в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в съответния минимален размер (с оглед
действителните фактическа и правна сложност на делото).
1
Мотивиран от всичко изложено, съдът
2