Р Е Ш Е Н И Е
№ ............ / 04.12.2020г.,
гр.Варна
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Варна, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 33-ти граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на 06.11.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участие на секретар АТАНАСКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9016/2020г. по описа на ВРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б. „а” от
Кодекс за застраховането / обнародван с ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г. и
отменен с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г./ вр. чл.45 от ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по повод предявен от ищецът Г. ФОНД, със седалище и адрес на управление:*** срещу
ответника Р.Д.В. ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ/ обнародван с ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г. и отменен с ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г./ вр. 45 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1005,00лв., представляваща изплатеното от Г. фонд
обезщетение по щета № 110803/03.09.2015г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба- 31.07.2020г. до окончателното изплащане
на сумата и направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
Твърди , че Г. фонд на основание
чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а" от Кодекса за застраховане (отм.) , сега чл.
557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане, е изплатил по
щета 110803/03.09.2015г. обезщетение за неимуществени и свързаните с
тях имуществени вреди, общо в размер на 1005.00 лева, за увреден при ПТП, настъпило на 20.08.2015г. лек автомобил
КИА, с ДКН В 0659 НМ.
Виновен за
катастрофата, се сочи, че е ответникът Р.Д.В., който управлявайки л.а. Шкода
Фабия, с ДКН В 1574 СК, движейки се по
бул. Вл. Варненчик в гр. Варна, при опит за маневра „завой на ляво" по ул.
Отец Паисий, отнема предимството на правомерно движещия се л.а. КИА, с ДКН В 0659 НМ, удря го като така
причинява процесното ПТП.
В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.), сега
чл. 490 от КЗ, ответникът
управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" към датата на ПТП. Сочи се, че ответникът е бил
поканен да възстанови изплатеното от ГФ, но и до днес лицето не е погасило
задълженията си.
Вследствие на изложеното се моли
предявената искова претенция да бъде уважена.
Ответникът, чрез
процесуален представител, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор
на исковата молба, в който признавам иска, като моли да не се присъждат
разноски на ищеца, тъй като не е дал повод за завеждане на същия.
В случай, че ищеца се представлява в производството от
адвокат, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
случай, че същото надвишава тарифата за минималните адвокатски възнаграждения.
В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. С депозирана по делото писмена молба, чрез упълномощения си
процесуален представител, поддържа предявеният
иск изцяло и моли за постановяване на решение при признание на иска
Ответникът, редовно призован, се явява лично и чрез процесуален представител по същество
отправя искане за постановяване на решение при признание на иска.
Предявеният
иск е с правно основание
чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ във вр.
с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега 588, ал.7 от КЗ.
По
предявената искова претенция, в тежест на
ищцовата страна е да установи,
следните правнорелевантни факти, а именно: - извършено противоправно деяние от
ответника; - реално настъпилата вреда и нейния вид; - причинна връзка между противоправното деяние
и вредата; - факта на изплащане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди,
неговия размер и встъпване съобразно закона.
В тежест на ответника по делото от своя страна е да установи наведените от
него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни
последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респективно погасяващи
дължимостта на претендираните суми.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б. „а „ от КЗ /отм./ Гаранционният фонд
изплаща обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, причинени от водач,
който няма застраховка "Гражданска отговорност". В тази хипотеза, с
оглед разпоредбата на чл. 288, ал.3 във връзка с чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./
ищецът Г. фонд, който е изпълнил чужд дълг, разполага
с регресен иск против причинителя на вредата и може да
се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за
виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на ответника и до
размера на изплатеното обезщетение. Основателността
на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването
на деликтно правоотношение – чл. 45 от ЗЗД, за да възникне валидно
задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от
виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени
вреди.
Възникналото
спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в КЗ
/отм./, Правилника за устройство и дейност на ГФ.
На
компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата страна по
ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за
външни услуги , както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията
страни.
В настоящия
казус е налице фактическият състав на чл. 288а, ал1, т.2, „б.“а от КЗ
/отм./ , сега 557, ал.1, т.2 б“а“ от КЗ, виновният водач на
МПС, в случая ответника не е разполагал с валидно сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това
компенсационният орган е възстановил изплатените суми, ведно с
разходите на пострадалото лице.
Безспорно е
налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на
ответника.
Ответникът
не е имал към датата на настъпване на процесното ПТП действаща
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за управляваното от
него МПС. С факта на плащането на дължимото обезщетение Г. фонд се
е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. Налице
е в пълнота и фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.
45 от ЗЗД по отношение поведението на ответната страна, поради което е налице
основание за търсене от ответника на регресна отговорност и
осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума.
След като
ответникът е бил надлежно поканен да преведе по
сметка на ГФ изплатената от фонда по щетата сума, но погасяване на
това парично задължение не е извършено, то и исковата претенция се явява
основателна.
Върху
главницата следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
СЪДЪТ, като взе
предвид, заявеното от ответникът признание на предявената срещу него искова
претенция и релевираното от ищцовото дружество искане за постановяване на
съдебно решение при признание на иска, както и предвид наличието на
изискванията, обективирани в разпоредбата на чл.237 ал.3 ГПК, а именно: че признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави и че ответникът не се е
разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира, че са
налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът в с.з. е прекратил
съдебното дирене, и е постановил, че съдебното решението по делото ще бъде
основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал.1 и 2 от ГПК.
По разноските:
При произнасяне по дължимите разноски, съдът съобрази, че с
молба, входирана на 05.11.2020г., ищцовото дружество е отправило искане за
присъждане по делото само на разноските за заплатена държавна такса в размер на
50лв., без разноски за ю.к.възнаграждение.
По аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК,
реализираните от ищеца разноски по делото, съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК / на л.51, обективирани в молба от 05.11.2020г./, следва да се възложат в тежест на ответника,
с оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Вследствие на изложеното, следва да се присъдят направените
от ищеца в исковото производство
разноски в размер на 50,00лв. за заплатена държавна такса.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд, на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б. „а” от Кодекс за
застраховането / обнародван с ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г. и отменен с ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г./ вр. чл.45 от ЗЗД, ответникът Р.Д.В. ЕГН
**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА ищеца Г. ФОНД, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1005,00лв.,
представляваща изплатеното от Г. фонд обезщетение за увреден при ПТП, настъпило на 20.08.2015г., лек автомобил
КИА, с ДКН В 0659 НМ, по щета № 110803/03.09.2015г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата
искова молба - 31.07.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК, ответникът
Р.Д.В. ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца Г.
ФОНД, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 50,00лв., представляваща от
съдебно-деловодни разноски по делото за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението за постановяването му,
на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: