РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Русе, 01.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на 30 ноември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА ДИАНА КАЛОЯНОВА |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора РАДОСЛАВ
ГРАДЕВ като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 451
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.
Образувано е по протест на прокурор
при Окръжна прокуратура - Русе против разпоредбите на чл. 11, в частта й „до 30
ноември“ и на чл. 51, ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги, издадена от Общински съвет – Бяла, обл. Русе,
Приета с Решение № 16 по Протокол № 3/18.12.2003 г., последно изм. с Решение №
476 по Протокол № 55/28.07.2022 г. на Общински съвет – Бяла. Претендира се
частичната отмяна на разпоредбата на чл. 11 – само в частта й „до 30 ноември“
като противоречаща на разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ (в редакция ДВ, бр.
101 от 2013 г.), както и отмяна на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 като
противоречаща на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 на Тарифата за таксите, които се
събират по Закона за туризма, приета с ПМС № 118 от 01.04.2021 г., (обн., ДВ,
бр. 28 от 06.04.2021 г., в сила от 06.04.2021 г.). Претендират се и направените
разноски по производството – такса за обнародване в Държавен вестник.
Ответникът в производството - Общински
съвет – Бяла не взема становище по протеста.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе, като контролираща страна в производството, дава заключение за
основателност на протеста.
Съдът, като обсъди становищата на
страните, доказателствата по делото и извърши проверка по реда на чл. 168, във
вр. с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим - подаден е против разпоредби от административен акт, който подлежи
на съдебен контрол. Изрично законодателят с
разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от АПК е регламентирал, че
прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. По аргумент
от чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни
актове могат да бъдат оспорени без ограничения във времето, т.е. налице е
безсрочност на оспорването, включително и по отношение подаването на протест на
прокурора срещу такъв акт.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Протестираната частично наредба, по
дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2
от ЗМСМА, съставлява подзаконов нормативен административен акт. По силата на
законовата делегация в чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет приема наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, каквато е и
Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги,
издадена от Общински съвет – Бяла, обл. Русе, Приета с Решение № 16 по Протокол
№ 3/18.12.2003г., последно изм. с Решение № 476 по Протокол № 55/28.07.2022 г.
на Общински съвет – Бяла, разпоредби, от която са оспорени по делото.
Относно
разпоредбата на чл. 11, в частта й „до 30 ноември“ от Наредба за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на ОбС - Бяла
Според чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ
общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ реда, по който
лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период
от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.
Частично
оспорената разпоредба на чл. 11 /в частта й до 30 ноември/ от Наредба за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги, издадена от Общински съвет – Бяла, обл. Русе,
Приета с Решение № 16 по Протокол № 3/18.12.2003 г., последно изм. с Решение №
476 по Протокол № 55/28.07.2022 г. на Общински съвет – Бяла /за краткост само
„Наредбата“/ в съответствие с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, урежда
именно реда за освобождаване от заплащането на такса за битовите отпадъци /ТБО/.
Следователно оспореният
подзаконов нормативен акт е приет от компетентен за това орган, който орган е
компетентен и да регламентира реда за освобождаване от заплащането на
посочената такса.
Частично оспорената разпоредба на чл.
11 от Наредбата, в актуалния вариант,
гласи следното:
„Чл. 11. За имотите, които няма да се
ползват през цялата година и е подадена декларация за това до общинската
администрация от собственика или ползвателя до
30 ноември на предходната година, такса не се заплаща, освен по чл. 9“.
Оспорената норма от подзаконовия
нормативен акт, в съответната й част – „до
30 ноември“, противоречи на разпоредба от нормативен акт от по-висок ранг – на
чл. 71, т. 1 от ЗМДТ.
Разпоредбата на чл. 71, т.1 от ЗМДТ /в
редакцията на ДВ, бр.101 от 22.11.2013 г., в сила от 01.01.2014 г./ гласи:
Чл. 71. Не се събира
такса за: 1.сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от
общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация
по образец от собственика или ползвателя до
края на предходната година в общината по местонахождението на имота
Нормата е изменена с ДВ, бр. 88 от
3.11.2017 г. Новата редакция на чл. 71 от ЗМДТ е приета с § 9 от ЗИД на ЗМДТ
(обн., ДВ, бр. 88 от 3.11.2017 г.). В § 21 от ПЗР на същия ЗИД на ЗМДТ
първоначално е било предвидено, че законът влиза в сила от 1 януари 2020 г.,
с изключение на § 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и 20, които
влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
Впоследствие, с § 39, т. 23, б. “г“ от ЗИД на ЗКПО (обн. ДВ, бр. 98 от
27.11.2018г., в сила от 1.01.2019 г.), § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (обн., ДВ, бр.88
от 3.11.2017 г.) е изменен като думите „1 януари 2020 г.“ са заменени с „1
януари 2022 г.“. Впоследствие, с § 15, т. 3, б. „г“ от ЗИД на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 14
от 17.02.2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) отново е изменен като думите „1
януари 2022 г.“ се заменят с „1 януари на втората година, следваща
публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в
Република България през 2021 г.“ Следователно изменената редакция на чл. 71 от ЗМДТ с ДВ, бр. 88 от 3.11.2017 г. влиза в сила от 1 януари на втората година,
следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и
жилищния фонд в Република България през 2021 г., а според информация от
електронната страница на НСИ окончателни данни от преброяването ще има в края
на 2022 г. При това положение, към настоящия момент, към който следва да се
преценява съответствието с материалния закон според чл. 192а, изр. второ от АПК, тя не е действащо право. Поради това така изменената редакция не следва да
бъде съобразявана при извършването на преценката за съответствието с
материалния закон на оспорената частично разпоредба на чл.11 от Наредба за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, издадена от
Общински съвет – Бяла, обл. Русе.
Следва да се има предвид, че с ДВ,
бр. 14 от 17.02.2021 г., в сила от 17.02.2021 г., не са извършвани никакви
изменения в самия текст на нормата на чл. 71 от ЗМДТ, а, както беше посочено
по-горе, е извършено единствено изменение в § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (обн., ДВ,
бр. 88 от 3.11.2017 г.) като срокът, за който е отложено влизането на този
закон в сила, е продължен до 1 януари на втората година, следваща публикуването
на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република
България през 2021 г. Това отлагане действието на закона с правило от
заключителните му разпоредби е изрично уредено в чл. 35, ал. 1 от Указ № 883 от
24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА.
Понастоящем и до влизане на
измененията в чл. 71 от ЗМДТ в сила на 1 януари на втората година, следваща
публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в
Република България през 2021 г., разпоредбата на чл. 71, т. 1 от същия закон
продължава да е в следния вид:
„Чл. 71. Не се събира такса за: 1.сметосъбиране
и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът
не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота“.
По изложените съображения, доколкото
в частично оспорената разпоредба се
предвижда по-кратък срок за подаване на декларацията (до 30 ноември на предходната година), от този,
предвиден в разпоредба от нормативен акт от по-висок ранг – чл. 71, т. 1 от ЗМДТ (до края на предходната година), то същата следва да бъде отменена в
оспорените й част.
Относно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на ОбС-Бяла
Текстът
на цитираната разпоредба има следното съдържание:
„Чл.
51 (2) (изм. - Решение № 23 по Протокол № 3/20.03.2008 г.)
Такса
за категоризация на обектите по ал. 1 се заплаща в размер на
а/ Точка 1 (по ал. 1, т. 1 това са средствата
за подслон – хотели, мотели, вилни и туристически селища,) и 2 (по ал. 1, т. 2
това са места за настаняване – пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни
стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи)
-
до
20 легла – 300 лева;
-
от
21 до 150 легла – 600 лева;
-
от
150 до 300 легла – 1 500 лева;
-
за
едно легло в частна квартира – 30 лева.
б/ Точка 3 ( по ал. 1, т. 3 това са заведения
за хранене и развлечения – ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни
заведения, кафе сладкарници и барове)
-
до
20 места – 150 лева;
-
от
21 до 50 – 300 лева;
-
от
51 до 150 – 600 лева.
В тази разпоредба, както се сочи и в
протеста на прокурора при ОП – Русе, се съдържат изисквания, които са в разрез
с изискванията на Тарифата за таксите, които се събират по Закона за туризма,
приета с ПМС № 118 от 01.04.2021 г., (обн., ДВ, бр. 28 от 06.04.2021 г., в сила
от 06.04.2021 г.).
С протестираната разпоредба, в б. „а“
по отношение на местата за настаняване клас А - хотели, мотели, вилни и
туристически селища и от клас Б - пансиони, почивни станции и семейни хотели
таксата за категоризация се поставя в зависимост от броя на леглата, докато в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т.
2 от Тарифата е предвидено, че за разглеждане на документите за категоризиране
на посочените места за настаняване се заплащат такси, определени в размер в
зависимост от броя на стаите. Т.е. в протестираната разпоредба от наредбата на
ОбС – Бяла е използван различен критерий от законово регламентирания за
определяне на размера на дължимата такса.
По отношение на местата за
настаняване клас Б – къщи за гости, бунгала, къмпинги, в разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от Тарифата действително също е използван критерия леглова база
/място на палатка в къмпинг/ за определяне размера на дължимата такса, но
същият е посочен като сума на легло/място на палатка в къмпинг, докато в
протестираната разпоредба от наредбата на ОбС – Бяла размерът на таксата е
обусловен от броя на леглата, при което последният се явява значително по-висок
в сравнение с този по Тарифата.
С протестираната разпоредба, в б. „б“
по отношение на заведения за хранене и развлечения – ресторанти, заведения за
бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници и барове, размерът на
дължимата такса за категоризация на обектите, както и в чл. 2, ал. 1, т. 5 от
Тарифата, е поставен в зависимост от броя места за сядане. Тук противоречието
със закона идва от това, че в Наредбата размерите на таксата са предвидени в
по-висок размер в сравнение с тези по Тарифата. Така според Наредбата те са: до 20 места – 150
лева; от 21 до 50 – 300 лева; от 51 до 150 – 600 лева, а според Тарифата за
таксите, които се събират по ЗТ, са съответно:
до 20 места – 75 лева; от 21 до 50 – 125 лева; от 51 до 100 – 250 лева;
от 101 до 150 места – 400 лева. Определянето с подзаконовия нормативен акт на
публичните задължения в различен, по-висок размер от тези по Тарифата към ЗТ,
прави оспорената разпоредба незаконосъобразна.
Протестираната норма на чл. 51, ал. 2
от Наредбата на ОбС-Бяла не е съобразена с нормативен акт от по-висока степен, противоречи
на материалния закон, поради което следва да бъде отменена в целостта й.
Предвид изхода на спора, изричното
искане от протестиращия и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът по
оспорването следва да възстанови на ОП – Русе направените съдебни разноски в
размер на 20.00 лева, представляващи
заплатена такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник /банков
документ на л.11 от делото/.
Водим от изложеното и на
основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по протест
на прокурор при Окръжна прокуратура – Русе разпоредбата на чл. 11, само в
частта й „до 30 ноември“ и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Наредба за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, издадена от
Общински съвет – Бяла, обл. Русе, Приета с Решение № 16 по Протокол №
3/18.12.2003 г., последно изм. с Решение № 476 по Протокол № 55/28.07.2022 г.
на Общински съвет – Бяла.
ОСЪЖДА Общински съвет - Бяла да заплати на Окръжна прокуратура - Русе
сумата в размер на 20 (двадесет) лева, представляващи направени по делото
разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок
от съобщението до страните.
Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба
или протест или ако те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.