РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Смолян , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20205400500536 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 60565/19.12.2020 г. по гр. д. № 761/2019 г. Смолянски районен съд
е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска по чл. 422 , във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК,
предявен от Кооперация „ВЗКАЧС“ с. Смилян, с който се иска да бъде установено спрямо
М.Р.П. че съществува вземането на Кооперация „ВЗКАЧС“ с. Смилян по Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
25/16.01.2014 г. по ч. гр. д. № 45/2014 г. на РС – Смолян за сумата 7 020, 07 лева,
представляваща непогасен остатък по Договор за заем № 1776/18.02.2013 г.; ищецът е
осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 815 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът Кооперация
„ВЗКАЧС“ с. Смилян, чрез пълномощник адв. Б. М., с оплаквания, че е неправилно, поради
което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковата претенция да
бъде уважена.
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с извода на районния съд за липса
на договор за поръчителство, като се излагат доводи за спазена писмена форма според
разпоредбата на чл. 138 от ЗЗД. Сочи се, че ответникът не е правил възражение за
1
недействителност на договора за поръчителство. Сочи се, че са налице всички съществени
реквизити, очертаващи предмета на отговорността на поръчителя; налице са данни за
лицето, чието задължение се обезпечава чрез поръчителство, посочен е размерът, срокът и
условията на главното задължение, изпълнението на което ответникът поръчителства.
Твърди се в жалбата, че неоснователно съдът изключва от доказателства
представения авал от страна на ответникът по Записа на заповед, издаден като обезпечение
на същото задължение – твърди се, че независимо от обстоятелството, че заповедта за
изпълнение не е издадена въз основа на записа на заповед, то това писмено доказателство
следва да се цени, защото е налице каузална връзка между заповедта и договора за заем.
Твърди се, че това доказателство удостоверява волята на ответникът да поръчителства, като
втори път е поел задължение, чрез авалиране на записа на заповед, за същото задължение.
Сочи се в жалбата, че е установен и остатъкът от задължението, като по този
начин са установени и основанието и размерът на отговорността на длъжника по договора
за заем и на поръчителя. Твърди се, че поради това неправилно съдът отхвърля иска, който е
доказан по своето основание и размер.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответникът по иска
М.Р.П., чрез пълномощник адв. Л.Д., с който се оспорва въззивната жалба и се излагат
доводи за законосъобразност, обоснованост и правилност на решението на районния съд.
В отговора се правят твърдения, че по делото липсва договор за поръчителство,
писмен и с точно определени права и задължения в съответствие с разпоредбата на чл. 138
от ЗЗД. Твърди се, че в договора между кооперацията и Трендафилова въобще не е
предвидено каквото и да е обезпечение.
Твърди се в отговора, че не се установява П.да е бил уведомен за клаузите на
договора за кредит, тъй като липсва негов подпис на 1-ва и 2-ра страници от договора.
Излагат се доводи, че удостоверителното изявление, материализирано в частен документ –
договора за заем, не отговаря на действителното фактическо положение, като частният
документ няма доказателствена сила по отношение на соченото обстоятелство.
Твърди се, че не следва да се обсъждат по делото издаденият запис на заповед,
както и декларацията, тъй като касаят различно правоотношение и липсва позоваване на тях
в договора за кредит.
Излагат се доводи във връзка с Анекс към договор № 1776/18.02.2013 г., който
установява, че поръчител по договора за кредит се явява лицето Д.Т., а не ответникът.
В отговора се излагат твърдения за изтичане на срока по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД.
2
В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв. Б. М. поддържа
въззивната жалба.
За въззиваемия пълномощникът му адв. Л. Д. оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и след
като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Твърди се в исковата молба, че ответникът М.Р.П.е поел задължение като
поръчител по договора за заем да обезпечава задължението на заемателя в случай, че той не
погасява задължението си.
Касае се за договор за заем № 1776/18.02.2013 г. между Кооперация „ВЗКАЧС –
Смолян“ и В.Х.Т., по силата на който кооперацията предоставя на Т. кредит в размер на 10
000 лева. В договора са вписани условията, при които се отпуска кредита – срок за
усвояване, лихви по кредита, срок на погасяване – 20.01.2018 г., задълженията на заемателя
и на заемодателя.
На последната страница от договора, след подписите на заемодател и заемател,
са положени подписи от поръчители: С.Ф.Ф. и М.Р.П. на които са вписани личните данни.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че не се установява
сключване на договор за поръчителство.
Съгласно разпоредбата на чл. 138 от ЗЗД с договора за поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на
неговото задължение, като този договор трябва да бъде извършен в писмена форма.
Категорична е съдебната практика, че договорът за поръчителство може да бъде
инкорпориран в договора за кредит. Това обаче означава, в този договор да се съдържат
клаузи, регламентиращи, че договорът се отпуска с посочените обезпечания –
поръчителство, както и клаузи, регламентиращи задълженията, които поръчителят поема.
В настоящия случай в договора за кредит от 18.02.2013 г. не са предвидени
никакви обезпечания – липсва каквото и да е попълване в чл. 24 от договора. Освен това, в
договора за кредит липсват клаузи, които да регламентират какви задължения поема
поръчителят.
Всеки договор по принцип съдържа правата и задълженията на страните по
договора. При договорът за поръчителство задължения възникват единствено за поръчителя,
за кредитодателя не възникват задължения спрямо поръчителя. Тези задължения за
поръчителя трябва да бъдат посочени в договора между кредитодателя и поръчителя,
независимо дали се сключва отделен договор за поръчителство, или той се инкорпорира в
3
договора за кредит. Единствено полагането на подпис от едно лице под графа „поръчител“ в
един договор за кредит не би могло да доведе до ангажиране на неговата отговорност по
смисъла на чл. 138 от ЗЗД, при условие, за че в този договор за кредит не е предвидено, че се
обезпечава с поръчителство, да се посочат имената на поръчителите, както и да се посочи в
какво се състои тяхното задължение. С оглед доводите на пълномощника на жалбоподателя
в съдебно заседание пред настоящата инстанция, че задълженията на поръчителя са
визирани в закона, следва да се посочи, че законът дава възможност поръчителството да се
поема и за част от задълженията на длъжника или при по-леки условия – чл. 139 от ЗЗД.
Поради това следва в договора изрично да се предвиди дали поръчителят отговаря при
условията на чл. 140 и чл. 141 от ЗЗД или при условията на чл. 139 от ЗЗД.
В настоящия случай в договора липсва клауза за отговорността на поръчителя –
че като поръчител отговаря солидарно с кредитополучателя и се задължава спрямо
кредитодателя при неизпълнение от кредитополучателя да изпълни тези негови задължения
при условията, визирани в договора за кредит. Т.е. не се спори, че ответникът П.е положил
подпис за поръчител в договора за кредит, но в този договор първо не е предвидено, че
неговото изпълнение се обезпечава със сключване на договор за поръчителство, и най-вече в
този договор за кредит не се посочени задълженията на поръчителя, за които подписващият
като поръчител да се е съгласил.
По делото е представен запис на заповед, издаден от кредитополучателя в полза
на ищеца, в който ответникът се е подписал като поръчител /авал/. Правилно районният съд
сочи, че настоящият иск по чл. 422 от ГПК /както и заявеното в производството по чл. 410
от ГПК/ не се основават на записа на заповед. От друга страна, подписването на записа на
заповед от П.като авалист сочи за уговорка между кредитодателя, кредитополучателя и
ответника П. последният да поръчителства по договора за кредит, но тази уговорка не е
реализирана в изискуемата се от закона форма. Защото липсва дори и минималното
необходимо съдържание на договор за поръчителство, което да съдържа клаузи за предмет
на договора, за обема и вида на отговорностите на поръчителя, които клаузи да породят
правоотношения на поръчителство.
Пред районният съд ответникът е представил копие от Анекс към договор №
1776/18.02.2013 г., без дата, с който ищцовата кооперация, заемателя В.Т.и Д.К.Т. се
съгласяват като обезпечение на задължението по цитирания договор, в пълния му размер –
главница, лихви, такси, комисионни и други разноски, ще служи поръчителството на Д. Т.;
поръчителят се съгласява и задължава неотменяемо и безусловно да отговаря солидарно със
заемателя за изпълнение задълженията на заемателя, при всички условия, при които са
уговорени, и в пълния им размер. Анексът е представен с довод, че ищецът, въпреки
изискването да представи цялото кредитно досие, не го представя в цялост. Няма основание
да се приеме довода на ответната страна, че с този анекс е „заместена“ една от страните по
договора, но се подкрепя извода, че фактическият състав по сключване на договор за
поръчителство с ответника Пеев не е довършен – липсва сключване на действителен
4
договор за поръчителство с Пеев.
Поради недействителност на договора за поръчителство с ответника П. не се
налага обсъждане на възражението на ответната страна за наличие на хипотезата на чл. 147
ал. 1 от ЗЗД, като следва да се посочи, че както в заповедното, така и в исковото
производство не се сочи и установява ищецът да е връчил уведомления за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като законосъобразно и
обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 180 лева за
адвокатско възнаграждение /представляващо разликата между уговореното по ДПЗС от
25.09.2020 г. възнаграждение и изплатеното по представената пред районния съд разписка/.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 60565/19.10.2020 г. по гр. д. № 761/2019 г. на Смолянски
районен съд.
ОСЪЖДА Кооперация „ВЗКАЧС – Смилян“, ЕИК **, да заплати на М.Р.П. ЕГН
**********, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 180 лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5