Р Е
Ш Е Н
И Е
16. 02. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в публичното заседание на девети февруари , през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АНЕТА
ИЛЧЕВА
при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора И.Кадев, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н.о.
х. д. № 5993 по описа за 2017г,за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 28.06.2017г. по
н. о. х. д. № 8505/12г. Софийски
районен съд, НК, 23 с –в е признал подсъдимите В.Т.Д.,Б.Т.Д. и В.А.Б.
за невиновни в извършването на престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК,поради което ги е оправдал по повдигнатото за това обвинение..
Против
постановената присъда е постъпил протест от СРП ,в който се посочва ,че съдебният
акт е необоснован и незаконосъобразен.Прави се искане присъдата да бъде отменена
,като се постанови нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по
повдигнатото им обвинение.
В
съдебно заседание, представителят на СГП поддържа протеста и доводите изложени в него.
Защитниците
на подсъдимите,счита ,че протеста е неоснователен и като такъв следва да бъде
оставен без уважение.Посочват ,че констатациите на първия съд за недоказаност
на обвинението са съобразени с установените по делото факти.Молят атакувания
съдебен акт да бъде потвърден.
Подсъдимите молят оправдателната
присъда да бъде потвърдена.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си районният съд е установил от фактическа страна
следното:
На 25.09.2010 г. подсъдимите В.Д.,Б.Д.
и В.Б. се намирали в дискотека „Сикрет“, находяща се в гр. София, ж.к. Дружба, заедно със
свидетелите Е.П., М.Х.и Г.И.. Около 04:00 ч. в дискотеката влезли свидетелите А.А., М.В./В./, К.А.и П.А..Тяхната
компания се връщала от сватба и били решили да продължат да се забавляват на
друго място.Четиримата свидетели седнали на самостоятелна маса,като
пострадалото лице А.бил във видимо нетрезво състояние. Последния отивайки към
тоалетната, минал покрай масата на подсъдимите, с които се познавал отпреди.
Свидетелят А.започнал разговор с подсъдимия Б.Д., по време на който посегнал да
го удари. Между А.и останалите лица от компанията на подсъдимите възникнал
физически сблъсък..В боя се включили и неустановени по делото лица. След
намесата на охраната на дискотеката участниците в сбиването били изведени навън,
където продължили да си нанасят удари. Пред дискотеката между св.А. и подс.Б. започнал спор,който прераснал в друго сбиване.Междувременно
свидетелят Иванов извел свидетеля А.извън дискотеката и го сложил да седне,тъй
като бил пострадал от нанесени му удари.Последвали реплики между него и подс.Б.,които довели до нова размяна на удари.По-късно
същата вечер свидетелите А.и А. посетили медицинско заведение.На 28.09.2010 г.
свидетелят А.подал в 08 РУ-СДВР сигнал за извършено престъпление.
При така
установената фактическа обстановка ,първата инстанция
е приела, че авторството на деянието не е доказано
по несъмнен начин, ,поради което е оправдала и тримата подсъдими
по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Както фактическите
констатаци, така и правните изводи на районния съд
се споделят изцяло и от настоящия
състав, защото те почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните по делото
доказателства.
Основният
спорен въпрос – дали подсъдимите са
извършили престъплението, описано във внесения обвинителен акт е намерил своето
правилно разрешение в мотивите на атакуваната присъда.В изложението си,СРС е
обсъдил и анализирал събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,посочил е на кои от тях се доверява и на кои не.Изтъкнал е на какво
базира своите изводи относно недоказаността на обвинението и съпричастността на
подсъдимите в него..
Обосновано
съдът от първата съдебна инстанция е посочил ,че по делото липсват преки
доказателства ,които да уличават подсъдимите в извършеното престъпление.Разпитани
са множество свидетели,сред които пострадалият и неговата компания,кампанията
на подсъдимия и персонала на заведението.Първата съдебна инстанция е обсъдили всички
тях и е е приела ,че не подкрепят обвинителната теза,тъй
като нито едни от тях не е възприел удари нанасяни от подсъдимите на
пострадалия , още по малко отнемането на парични суми..Несъмнено се установява,че
процесната вечер пострадалия А.е участвал в сбиване,което
сам е инициирал и от което е получил
телесни увреждания.Сред участниците в сбиването са били и двама от подсъдимите.Пострадалият
обаче не е в състояние да посочи кой от подсъдимите,какви удари му е нанесъл и дали изобщо му е нанасял ,доколкото в стълкновението
са взели участие и неустановен по делото лица..Не е в състояние да посочи и какви сума е носел
в себе си и кога и от кого му взета.В съдебно заседание,пред първата съдебна инстанция
посочва ,че дори не помни имал изобщо пари в себе си,тъй като са се връщали от
сватбено тържество,след употреба на алкохол.В депозирания протест е акцентирано
,че първостепенния съд е пренебрегнал показанията на свидетелката В.,негова
съпруга към момента на деянието,дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК,в които се съдържа
информация,подкрепяща обвинението.Извън вниманието на прокурора обаче е останал
факта ,че показанията на св.В. са единствените в подкрепа на обвинителната теза
и са приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК без съгласието на страните.С оглед
забраната,визирана в чл.281 ал.8 от НПК осъдителен съдебен акт не може да
почива единствено на показания приобщени
по този ред.Нито един от останалите свидетели не е възприел както нанасянето на
удари от страна на подсъдимите на пострадалия , още по малко отнемане на суми
от него,поради което законосъобразно първата съдебна инстанция е отказала да
постави показанията на св.В. в основаната на осъдителен съдебен акт,с оглед
липсата на други доказателствени източници в тяхна
подкрепа.
След
като е изчерпала всички способи за събиране на доказателства и наличните такива
не дават категоричен отговор на въпроса за авторство на деянието по несъмнен начин,правилно
първата съдебна инстанция е приела,че подсъдимите следва да бъдат оправдани.По
същество твърденията на прокурора от СРП
съставляват една от възможните,но не единствена хипотеза за изясняване
въпроса за авторството на деянието.Истината като отражение на външно проявени
човешки действия обаче е обективна и конкретна, а не вероятна и възможна.В
наказателния процес са допустими всякакви хипотези при планиране и провеждане
на разследването,но правно значение имат единствено онези,които са проверени и
подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства.При липсата на такива
доказателства ,хипотезата остава едно от възможните предположения за събитието
на престъплението,както това е в разглеждания случай.Тъй като от безспорно
установените по делото факти,преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
взаимна логическа връзка не може да се направи категоричен и еднозначен
изключващ всякакво съмнение извод за авторството на
престъплението,законосъобразно СРС е приел ,че обвинението е недоказано,поради
което подсъдимите са признати за невиновни по повдигнатото им обвинение.
С оглед
изложените съображения, и като не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост , въззивният
съд счита, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на
основание чл. 338 вр.
чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.06.2017г.г. по н. о. х. д. № 8505/2012 год. на
Софийски районен съд, Наказателна колегия, 23 с – в
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.