РЕШЕНИЕ

№        /   08.04.2010год.    Град  Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 08.03.2010год./ осми март през две хиляди и десета година/ в следния състав:

                                                                           Председател: Рени Ковачка

Секретар: Мария Стоянова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Ковачка  търг.дело № 67 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 625 във вр. с чл.608 и чл.607а от ТЗ.

            Пернишкият окръжен съд е сезиран с молба от Управителя на „ В. к.” ЕООД гр.П. ,който излагайки твърдения за неплатежоспособност  и свръхзадълженост на „ В. к.” ЕООД,  иска от съда да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността ,респ.свързадължеността на представляваното от него дружество, да определи началната дата на неплатежоспособността, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, да назначи временен синдик,както и да опредили дата за провеждане на първото събрание на кредиторите.В молбата се излагат твърдения ,че „В. к.” ЕООД гр.П.  /с предишно наименование „Д. Д.й И.” ЕООД / има изискуми парични задължения в размер на 5 124 000 лева,произтичащи от менителнично поръчителство, 14 133 400 евро,предстваляващи договорна неустойка, съгласно чл. 16 от сключени предварителни договори за продажба на  право на строеж, както и 390 000 евро, дължащи се по договор за банков кредит, които дружеството е в невъзможност да изпълни.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства  и изложените доводи,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по молба на Управителя на „ В. к.”ЕООД гр.П. ,който съгласно чл.626 , ал.2 от ТЗ , е легитимиран да поиска обявяване в несъстоятелност на представляваното  от него дружество.

Искането е обосновано с твърдения за неплатежоспособност поради невъзможност да се изпълнят изискуеми парични задължения по търговски сделки ,свързани с търговската дейност на дружеството-молител и поради спиране на плащанията.Алтернативно се излагат доводи и за свърхзадълженост на търговеца.

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички предпоставки ,визирани в чл.608, ал.1 от ТЗ, а именно:  длъжникът да има качеството на търговец, да не е в състояние да изпълни парично задължение и задължението  да произтича от търговска сделка или  да представлява публично задължение към държавата и общините,свързано с търговската му дейност  или задължение по частно държавно вземане.

В конкретния случай, първата предпоставка е налице,тъй като молителя е търговско дружество .Последното е регистрирано в търговския регистър с Решение № 1829/04.2005год.,с наименование „ Д. Д. И.” ООД  ,със седалище и адрес на управление в гр.С. и със съдружници-Л. Г. и Ю. Г.Чрез приемането на нов съдружник в ООД-то  и чрез прехвърляне на дяловете    от останалите съдружници на новоприетия такъв,,последният е  станал едноличен собственик на капитала на „ Д. Д. И.” ООД гр.С..Променените обстоятелства са вписани по партидата на търговеца,като заедно с тях под №20100120091850 в  търговския регистър е вписана промяна  в седалището и адреса на управление на търговеца от гр.С. в гр.П. С последващо вписване под № 20100128121839 е вписана промяна и в наименованието му от   „ Д. Д. И.” ЕООД на „ В. к.” ЕООД.Едноличен собственик на капитала на последното и негов управител е лицето С.М..

За доказване твърдението си  че има изискуеми парични задължения по търговска сделка , молителят е представил по делото Договори за заем от 20.03.2007год., 30.04.2007год., 09.02.2007год., 04.04.2007год., 14.10.2006год., 11.12.2006год., 21.12.2006год., 08.04.2006год., 15.05.2006год., 21.06.2006год., 16.07.2006год., 21.08.2006год., 13.09.2006год., 06.11.2006год., 16.01.2007 год. От същите се установява ,че един от  бившите съдружници в „ Д. Д. И.” ООД-Ю. Г.  е получил в заем като физическо лице  от Д. С. Б.  суми в общ размер от 13 100 000 лева. В договорите страните са предвидили издаването на записи на заповед за всяка една от сумите  в полза на заемодателя за обезпечаване връщането на дължимите суми,които заповеди да бъдат авалирани от „ Д. Д. И.” ООД .В изпълнение на тази  уговорка са издадени записи на заповед с дати 22.03.2007год.,01.05.2007год., 12.02.2007год., 06.04.2007год., 16.10.2006год., 13.12.2006год., 22.12.2006год.,11.04.2006год., 17.05.2006год., 23.06.2006год., 19.07.2006год., 24.08.2006год., 15.09.2006год., 09.11.2006год., 18.01.2006год., с който Ю. Г. едностранно се е задължил да заплати на Д. Б.  на 22.03.2008год./ съответно по първия  запис на заповед/ и съответно по следващите- на 01.05.2008год., 12.02.2008год., 06.04.2008год., 16.10.2007год., 13.12.2007год., 22.12.2007год., 11.04.2007год., 17.05.2007год., 23.06.2007год., 19.07.2007год., 24.08.2007год., 15.09.2007год., 09.11.2007год. и 18.01.2007год., без протест, сумите в  общ размер от 13 100  000 лева. Съгласно уговореното в договорите за заем,като поръчител по всичките записи за заповед ,се е задължило „ Д. Д. И.” ООД.Видно от приложените към всяка запис на заповед разписки,същите са били предявени на падежа посочен във всяка една от тях и заемателят- Ю. Г. е заявил ,че е в невъзможност да върне получените в заем суми.По делото е представен и запис на заповед от 11.08.2005год. за сумата от 25 000 лева и авалиран на 12.11.2005год. от „ Д. Д. И.” ООД . Записът на заповед е предявен за плащане на 11.12.2005год. ,като на  12.11.2007год. е платена част от него в размер на 1 500 лева.При тези данни се поставя въпроса дали  е налице задължение на дружеството-молител по издадените и авалирани от него записи на заповед и дали това задължение произтича  от търговска сделка.

Авалът е абстрактен, формален, реален и едностранен договор,по силата на който едно лице/авалист/,поема задължение да изпълни менителничния дълг на друго лице / хонорат/.Авалът е самостоятелно задължение,което възниква по силата на едностранно волеизявление на авалиста и е независимо от задължението,което обезпечава.Действително поръчителството по запис на заповед е правоотношение отделно от самото правоотношение  по издаването на записи на заповед и между други лица,но то следва да  бъде разглеждано съвместно,доколкото авалът е обусловен от възникналата запис на заповед.Безспорно е че записа на заповед е абсолютна търговска сделка,/ чл.1, ал.1,т.8 от ТЗ/,което заедно с констатираната по-горе обусловеност налага извода и  че и авалът е търговска сделка.Макар и това да не е изрично посочено в сделките по чл.1, ал.1 от ТЗ ,то допълнителен аргумент  в подкрепа на изложеното може да се извлече и от специалните норми в ТЗ, регламинтиращи правоотношенията по авала.

Доколокото представените по делото записи на заповед съдържат всички законоустановени реквизити,то същите са действителни и са породили менителнично задължение.Последното е авалирано от дружеството-молител при условията ,при които е прието при спазване установената за това в ТЗ форма, поради което е възникнало валидно менителнично поръчителство.Правните последици от волеизявлението на авалиста са ,че същият дължи същата по вид престация, както и авалата / хонората/, предвид разпоредбата на чл.485, ал.1 от ТЗ.

Изложеното до тук налага извода,че е налице изискуемо парично задължение на дружеството –молител по търговска сделка и това задължение възлиза на сумата от 13 124 000 лева.По делото липсват доказателства за заплащане на това задължение от авалиста .

Представените по делото доказателства сочат и на други задължения на дружеството –молител по търговски сделки.По делото е представен договор за банков кредит  № *** от ***,съгласно който „Б. П. Б.” Ад гр.С.  в качеството на Кредитор е предоставила на „ Д. Д. И.” ООД гр.С. , „ Б. П.” ООД гр.С. и „ЮВ.” ООД гр.С. ,в качеството на кредитополучатели,  банков кредит в размер на 3 688 082 евро.Същият е отпуснат целево, а именно до 1 510 000 евро за рефинансиране на инвестиционен кредит в насърчителна банка АД и 2 158 082 евро за финансиране на до 67 % от оставащите разходи за строеж на жилищна сграда с апартаменти,магазини и ателиета с обща РЗП от 13 215 кв.м., находяща се в УПИ ***, ***, ***,*** в гр.С.,кв.В. С нотариален акт  № ***, том.1, рег.№ 3332,дело № 174 от 2008год. на нотариус с район на действие С. районен съд е учредена договорна ипотека  за обезпечаване на отпуснатия  банков кредит върху УПИ ***,съставляващ съставляващ имот пл.№ *** в кв.*** по плана на гр.С. и УПИ ***,***,***,*** в кв. * по плана на гр.С.,заедно с правото на строеж за построяване на жилищна сграда с магазини ,офиси и подземни гаражи. Кредитът е отпуснат с 18 месечен гратисен период по отношение на главницата,като е предвиден краен срок за погасяванетому-не по-късно от 30.05.2011год.Уговорено е  кредита да се изплаща на месечни вноски,съгласно погасителен план,който не е представен по делото.С анекс № 1/2008год. към договора ,сключен на 28.07.2008год., размерът на отпуснатия кредит е намален на 3 410 000 евро ,като с последващи анекси А-2/2008год.,сключен на 12.11.2008 год. и Анекс А-3/2008год., сключен на 12.05.2009 год., са предоговорени част от условията,свързани с отпускането  и олихвяването му,както и за реализиране на част от предвидените по договор обезпечения.

От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява ,че  през 2008год. „Д. Д. И.” ООД е усвоило 3 157 522.08 евро и до 28.04.2009год.-252 303.00евро или общо усвоен кредит в размер на 3 409 825.08 евро с левова равностойност от 6 669 038.20 лева.При проверката си вещото лице е установило ,че на 15.05.2009год. е погасена главница в размер на 717 924.86 евро с левова равностойност 1 404 138.98 лева и е останал кредит в размер на 2 691 900.22 евро с левова равностойност 5 264 899.21 лева,с което е изпълнено условието ,договорено в Анекс № 382008год. за намаляване на кредита до 2 691 900.22 лева.След 15.05.2009 год., кредитополучателя не е извършвал плащания за погасяване на главницата,като лихвите за 2008год са заплатени, а от общо начилените такива за 2009год. в размер от 216 952.48 лева с левова равностойност от 424 322.15 лева  са заплатени 195 080.03 евро с левова равностойност 381 543.36 лева и остават незаплатени 21 872.45 евро с левова равностойност 42 778.79 лева. Според констатаците на вещото лице, последното плащане на лихви по кредита е било направено на 02.11.2009год., през м.12.2009год, като през 2010год.плащане по лихвите не е извършвано. След 01.05.2009год., дружеството –молител е заплащал само банкови такси за обслужване на сметките и лихви по договора за кредит. Необслужването на кредита,канстатирано от вещото лице, се потвърждава и от представената по делото нотариална покана за изпълнение , изпратена от банката  до молителя ,в която са посочени задълженията на кредитополучателите  по договора за банков кредит № 495/2008год. към 25.02.2010год . В нея е посочено че се дължи редовна главница в размер на 2 392 800.20 евро, редовни лихви в размер на 16 849.30 евро, просрочена главница в размер на 299 100.02 евро,  просрочени и наказателни лихви в размер на 116 935.66 евро,както и админстративна такса и  такса обслужване.

Гореизложеното налага извода ,че е налице и второто,твъдяно от молителя  изискуемо задължение , основано на договор за кредит ,който е търговска сделка.При наличните данни че след изтичане на гратисния срок, кредитополучателите не са извършвали плащания за издължаване на главницата,съгласно погасителния план,както и че след  м.12.2009год. е спряно плащане и на дължащите се  месечни лихви ,то съгласно  клаузата на чл.20 от договора за кредит № ***,кредитът е станал предсрочно изискуем.Предсрочната изискуемост на кредита е предвидена да настъпи с факта на неплащане на която и да било вноска на падежа и не обвързана с направено изявление от банката-кредитор в тази връзка.Налице е изискуемо  и установено по основание задължение на дружеството –молител  по търговска сделка,като точния размер на задължението ,в частност на дължащата се лихва /при уважаване молбата за откриване на производство по несъстоятелност/ ще бъде  предмет на установяване  във фазата на приемане  на вземанията в производството по несъстоятелност.

Във връзка с преценката относно наличието на задължения на търговеца-молител следва да бъде разгледан въпроса относно съществуването на твърдяното от него задължение по представените по делото 62 броя предварителни договора за учредяване право на строеж в полза на „ Е. К.” ЕООД гр.С .Всичките приложени по делото предварителни договори са сключени на 14.03.2008год., и с тях „ Д. Д. И.” ООД гр.С.  се е задължил в съотвествие с чл.19 от ЗЗД и при условията в договора ,срещу заплащане на определената продажна цена,да сключи окончателен договор ,по силата на който да прехвърли на „ Е. К.” ЕООД гр.С. правото на сроеж, а след заверка на кота  „ било”-да прехвърли „в груб строеж”на свои недвижими имоти/ в строеж/,находящи се в гр.С., район „ С.” , индвивидуализирани в договорите ,срещу сто процентово заплащане на цената.Общата стойност на продажната цена по цитираните договори възлиза на сумата от 14 133 400 евро,като в чл.6 от договорите , е посочено че същата  заплатена преди подписването им .В чл.16 от договорите страните са уговорили ,че при неизпълнение задълженията по договора и при несключване на окончателен договор в предвидения срок-не по-късно от три месеца от подписването на предварителните договори, продавачът  дължи заплащането на неустойка на купувача в двукратния размер на платената цена по всеки от договорите.

По делото е представен констативен протокол от 16.06.2008год., изготвен от нотарус С. Т.,с който е удостоверил ,че в уговорения в процесните договори срок  и място за сключване на окончателен договор ,продавачът не се е явил.Предвид на това,с  връчена на 29.12.2009год. нотариална покана, купувача- „ Е. к.” ЕООД гр.С. е поканил продавача-„Д. Д. И.” ООД гр.С. да му заплати в срок  10 дневен срок от получавенето й сумата от 14 133 400 евро,представляваща неустойка съгласно чл.16 от сключените между тях предварителни договори.

С оглед установеното по-горе неизпълнение от страна на отчуждителя на задължението му за сключване на окончателен договор ,поето с процесните предварителни договори и предвид клаузата на чл.16 от същите, е налице изискуемо задължение за заплащане на двойния размер на платената цена по всеки един от тях .Безспорно е ,че съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД,неустойката има обезпечителна и обезщетителна функция-предварително уговорено обезщетение за вредите от неизпълнението на поето с договор задължение /в случая с предварителен договор/, но доколкото задължението за плащането й произтича от уговорка в същия този договор, неизпълнението на задължението за заплащане на неустойка би било основание за откриване на производство по несъстоятелност,стига сделката от която произтича,да е търговска. Предварителният договор не е сред изчерпателно изброените по чл.1,ал.1 от ТЗ търговски сделки ,поради което квалифицирането му,следва да бъде извършено при съобразяване допълнителните критериии по чл.286 от ТЗ. Предварителният договор е сделка, която няма вещно-транслативен ефект,но е насочена към придобиване на собственост върху недвижим имот или ограничени вещни права върху такъв имот. Предвид регистрирания от търговеца-купувач  по предарителните договори предмет на дейност ,броя и естеството на обектите,предмет на сделката, следва да се приеме,че сделката е свързана с упражняваното от него занятие,което определя процесните предварителни договори като търговски сделки.Дори  и да е налице съмнение относно това обстоятелство, съгласно чл.286, ал.3 от ТЗ, следва да се презумира,че извършената  от търговеца сделка е свързана с неговото занятие,доколкото и в това производство тази презумпция, не би могла да се обори.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че задължението „Д. Д. И.” ООД за заплащане на неустойка по представените 62 броя предварителни договори произтича от търговска сделка и това задължение възлиза на сумата от 14 133 400 евро. Въпреки отправената покана за доброволно плащане, по делото липсват доказателства задължението да е изплатено.Горните изводи са относими и към задължението, поето с предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот,сключен на 01.02.2008 год. между „ Д. Д. И.” ООД и К. Н. Т.

Предвид на изложените съображения, съдът намира ,че е налице първата материално-правна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност-налице са изискуеми и установени по основание задължения на дружеството-молител по търговска сделка.С оглед икономическото състояние  на дружеството-молител,следва да се направи извод ,че е налице  и другата материално-правна предпоставка за откриване на производството , а именно,че той не е в състояние да изпълни паричните си задължения.

По делото  е изготвена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от която се установява ,че дружеството –молител е изготвяло годишни финансови отчети и е подавало годишни данъчни декларации за 2005год,. 2006год., 2007год. и 2008год., като не е подало такава за 2009год., която  констатация важи и по отношение на  изготвянето и подаването на годишна данъчна декларация по чл.29 от ЗКПО.Изготвен е годишен финансов отчет на предприятието за 2009 год., съгласно чл.26, ал.1 от Закона за счетоводството.Относно редовността на воденото в дружеството-молител счетоводсво, вещото лице е констатирало ,че гореописаните задължения по  цитираните записи на заповед  и предварителни договори не са осчетоводени и не фигурират като задължения към клиенти.В нарушение на закона за счетоводството според вещото лице неточно са отразени и в  Отчета за паричните потоци към 31.12.2008год. парични потоци  в размер на 3 806 000 лева ,вместо такива в  размер на 13 817 000 лева.

Предвид на горното, вещото лице дава два варианта на констатации относно икономическото състояние на дружеството –молителя,като първият е въз основа на балансите на дружеството за периода 2005год.-2009год. и такъв  за същия период с включени  и неосчетоводените задължения/ така наречения от  вещото лице „коригиран баланс”/.

При първия вариант вещото лице изчислява коефициенти за обща ликвидност за трите години/2007год., 2008год. и 2009год./ по-големи от единица  и  тавива за абсолютна ликвидност до 0.30 до 2009год. и -0.0006 през 2009год.Изчислените от вещото лице коефициенти за финансова автономност за 2006год са минус 0.04, 2007год е 0.09., 0.0021 за 2008год. и -0.0003 за 2009год. и коефициента за задлъжнялост за 2006год. е -25.00, 110.9375 за 2007год., 476.1522 за 2008год. и -3424.143 за 2009год.Посочени са и коефициенти  за рентабилност на приходите от продажба,които за 2007год.са 0.0441, за 2008год-0.004 и за 2009год-  -0.0009.Анализът на тези показатели, налага извода ,че през периода 2007-2009год. с наличните краткотрайни активи дружеството-молител е можело да погаси краткосрочните си задължения като с наличните си парични средства първоначално е имал възможност да погасява 30 % от текущите си задължения,но през 2009год. е изпаднал в невъзможност  да изплаща текущите си задължения.Дружеството –молителя не е било  в състояние да осигури нармално разплащане към кредиторите,като е налице и намаляване на доходността.Данните ,съдържащи се в годишните финансови отчети и съставените годишни счетоводни баланси към 31.12.2006год., 31.12.2007год. , 31.12.2008год. и 31.12.2009год. сочат на влошаване на състоянието на дружеството молител и на намаляване възможността му да осъществява дейността си.

По втория вариант, включвайки неосчетоводените задължения ,посочени по-горе, вещото лице изчислява коефициент за обща ликвидност за 2007год. над единица-1.0135 и такива под единица за 2008год и 2009год./съответно 0.6039 и 0.6093 и коефициенти за абсолютна ликвидност за 2007год.-0.0010, за 2008год-0.0332 и за 2009год-0.0002.Вещото лице изчислява че коефициента за финансова автономност за 2006год.  е -0.040,0.0015-за 2007год. ,-0.4237 за 2008год. и -0.4232 за 2009год.,както и че коефициента за задлъжнялост за 2006год. е -25.00,  за 2007год. е 662.4375, -2.3602 за 2008год. и -2.329 за 2009год.Според съответно посочените коефициенти за рентабилност за -02114 за 2006год., 0.0441 за 2007год., -4.7865 за 2008год. и -3.4053 за 2009год.Анализът на показателите сочи на невъзможност на дружеството молител с наличните си краткотрайни активи да погасява краткосрочните си задължения, че не е било в състояние да  изплаща текущите си задължения за този период,че не било в състояние да осигурява нормалното разплащане с кредиторите ,както и че е налице значително намаляване на  доходността.В два варианта вещото лице е посочило задълженията на дружеството –молител по баланса на дружеството,които възлизат на сумата от 23 968.478.69 лева и по „коригирания баланс”,съгласно който възлизат на 64 385.106.38 лева.Отново в  два варианта вещото лице  е дало стойността на краткотрайните активи и краткосрочните задължения на дружеството молител към 31.12.2009год..По данните на балансите ,изготвени от дружеството-молител към 31.12.2009год.,стойносттта на краткотрайните активи възлиза в размер на 23 222 000 лева, а на краткострочните задължения- в размер на 18 661 000 лева.По така наречения от вещото лице „коригиран баланс” ,стойността на краткотрайните активи възлиза на 35 995 000 лева, а краткосрочните задължения-в размер на 59 078 000 лева.

Съдът намира ,че преценката за икономическото състояние на дружеството -молител следва да се прави въз основа на показателите ,дадени във вариант втори в експретизата на вещото лице.При изчисленията на същите вещото лице е отчело задълженията на дружеството-молител по цитираните по-горе записи на заповед и предварителни договори,които макар и неосчетоводени ,следва да се имат предвид при икономическата преценка за състоянието му.Неотразяването на тези задължения в тръговските книги е показател за редовност на счетоводството,което не би могло да се отрази върху съществуването на самите задължения.В този  вариант  ,вещото лице е игнорирало вземането  на дружеството- молител от 8 000 000 лева по нотариален акт за покупко-продажба  № *, рег.№ 475, дело № 8 от 04.02.2009год., което вземане е включено в актива на баланса през 2009год.Видно от представеното по делото обратно писмо /контралетър/, купувачите  по сделката  ,в предвидената по закон форма,са заявили че не желаят настъпването на правните последици от сключения с „ Д. Д. И.” ООД договор, че не са платили и няма да платят продажната цена от 8 000 000 лева, както и че не желаят да владеят и ползват имотите, предмет на покупко-продажбата, което изявление,като направено в съответната законова форма, определя симулативния характер на договора, оформен с нот.акт № *, рег.№ 475, дело № 8 от 04.02.2009год.Касае за привидна сделка,която не поражда правни последици,в това число и задължение на купувачите по нея да платят цената от 8 000 000 лева.Предвид на това не съществува и вземане в този размер на „ Д. Д. И.” ООД към тях,въпреки осчетоводяването му като такова.

Налице са данни в съдебно-икономическата експертиза,че дружеството има в наличност 11 000 лева/на каса/,за което е и съставен нарочен протокол от 26.02.2010год.,както и че не извършва стопанска дейност. Установено е също така че  е извършило частично плащане на едно от своите задължения ,произтичащо от Запис на заповед, издаден на 11.08.2005 год., с дата на падежа 12.11.2005 год., като с разписка от 12.11.2007год.е платена сума от 1 500 лева, от общо дължащата се такава от 25 000 лева.Частични плащания през 2009год. са извършвани и по договора за кредит ,като на 15.05.2009год. е погасена главница в размер на 717 924.86 евро, а на 02.11.2009год. е извършено последното плащане на лихви по кредита.Вещото лице е констатирало  и че през  2009год., от средства в касата на дружеството-молител ,са извършвани плащания към „ С. в.” общо в размер на 766.98 лева.Освен извършеното частично плащане по един  от Записите на заповед , авалиран от дружеството-молител, задълженията по останалите такива не са платени,както и не е извършвано плащане и на задълженията на дружеството по процесните предварителни договори или към други кредитори.  

Анализа на събраните по делото данни за  икономическото състояние на дружеството -молител ,налага извода ,че същият не е в състояние да плаща краткосрочните си задължения с наличните си краткотрайни активи.Налице е влошаване на финансовите показатели, а натрупването на лихви по едно от задълженията /по банковия кредит/ определят тенденция по нарастване на задълженията.Изчислените коефициенти на финансова автономност и за задлъжнялост показват ,че дружеството е в пълна зависимост от своите кредитори,т.е то не разполага със собствен капитал.Краткосрочните му  вземания и парични следства не позволяват бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на задълженията към кредиторите.Горното налага извода ,че след като не е в състояние да изпълнява изискуеми се парични задължения, дружеството молител е изпаднало в състояние на неплатежоспособност.Този извод не се променя от обстоятелството ,че същото притежава дълготрайни материални активи.Това е така ,защото при определяне възможността на длъжника да погасява задълженията си следва да се има предвид  стойността на краткотрайните материални активи,които са бързоликвидни . От друга страна е налице  и спиране на плащанията ,което презумира състоянието на неплатежоспособност .Спирането на плащанията е трайно и се дължи на невъзможност да се изпълнят задълженията към кредиторите.На този извод сочат данните по делото ,доколкото бе установено че още в края на 2005год. е налице ,макар и частично неизпълнение на задължението за плащане по Запис на заповед, издаден на 11.08.2005год.Плащане на остатъка по това  задължение не е извършвано, а от началото на 2007год. и в годините след това  са станали изискуеми и останалите задължения по цитираните по-горе записи на заповед.След извършеното на 12.11.2007год.частично плащане ,последващи такива за погасяване задълженията по записите на заповед, а в последствие по сключените предварителни договори ,не се установи да е извършвано от дружеството- молител.Налице е продължително спиране на плащанията и то за период от около три години,което заедно с коментирания по-горе размер на задълженията ,опровергава възможността затрудненията на търговеца-молител да имат временен характер. Действително ,през цитирания период от време, а именно през 2009год., е извършвано частично плащане по договора за банков кредит,което не променя извода за наличие на състояние на неплатежоспособност,доколкото такава  съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ, може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло вземанията на отделни кредитори.

Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника ,поради което при определяне на началната й дата следва да се отчете общото икономическо състояние на длъжника и момента на спиране на обслужване на задълженията му.Съобразявайки данните , обсъдени по-горе относно икономическото състояние на дружеството-молител, задълженията му и плащанията по тях, респ. констатираното спиране на плащанията като процес, съдът намира ,че за начална дата на наплатежоспособността следва да бъде определена датата 13.11.2007год.Това е датата,следваща момента на плащане на част от задължението по Запис на заповед, издаден на 11.08.2005год.,след която дата,както бе посочено-по горе ,дружеството –молител ,е преустановил плащанията на задълженията си .Предвид данните в обсъдената вече съдебно-икономическа експертиза, още през 2007год.съобразно обсъдените показатели за абсолютна ликвидност и финансова автономност , дружеството –молител е изпаднал в състояние на невъзможност да изплаща текущите си задължения и да разплаща задълженията към кредиторите си.Последното обосновава извода,че към посочената по-горе дата ,дружеството –молител е в състояние на неплатежоспособност ,към тази дата е преустановило плащанията и то поради невъзможност за изпълнение.Извършеното през 2009год. частично плащане по процесния договор за банков кредит и суми за консумирана вода  не променя горния извод относно началната дата на неплатежоспособността , тъй като,както вече се посочи, неплатежоспособност може да е налице  и при частичното плащане на задължение към отделен кредитор.

Предвид на гореизложеното съдът намира ,че са налице законовите предпоставки за обявяване неплатежоспособността на дружеството-молител с начална дата на неплатежоспособността -13.11.2007год.

Тъй като основанието за свръхзадълженост се поддържа евентуално,то основателността на първото поддържано основание изключва произнасянето по евентуалното.

Доколкото по делото са налице данни за налични парични средства в размер на 11 000 лева в  касата на дружеството –молител ,които са достатъчни за покриване на разноските по производството по несъстоятелност,то не се налага  предварителното им предплащане ,за да бъде открито производсдтво по несъстоятелност .

Следва да бъде допуснато обезпечение  чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на дружеството –молител  .

С оглед представеното съгласие ,с нотариална заверка на подписа и представените декларации по чл.656, ал.2 от ТЗ и чл.657, ал.2,т.7 от ТЗ ,съдът намира ,че са налице законовите предпоставки Н. Г. М. да бъде назначен за временен синдик.Същият е включен в списъка на синдиците, утвърден със заповед № ***, обн в ДВ бр.52 от 29.06.2007год  и следва да му бъде определено месечно възнаграждение в размер на 630 лева.

Следва да бъде определена дата за провеждане на първото събрание на кредиторите, като препис от решението се изпрати на Агенцията по вписванията за вписването му в търговския регистър,заедно с поканата за първото събрание на кредиторите. 

 Водим от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ,Пернишкият окръжен съд

 

Р               Е             Ш               И:

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ В. К.” ЕООД със седалище и адрес на управление: ***,представлявано от Управителя С.В.М. с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на  неплатежоспособността на „ В. к.” ЕООД гр.П.- 13.11.2007год.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „В. к.” ЕООД ***,представлявано от Управителя С.М. с ЕГН **********.

НАЗНАЧАВА за временен синдик Н. Г. М. с ЕГН ********** ***.,на който определя текущо месечно възнаграждение в размер на 630 лева.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „ В. к.” ЕООД ***,представлявано от Управителя С.М. с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ  дата на първото събрание на кредиторите  на „В. к.” ЕООД гр.П.  на  05.05.2010год.-10.00часа в зала № 5 на Пернишкия окръжен съд.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Препис от решението да се изпрати на ТР при Агенцията по вписванията за вписването му в търговския регистър.

Да се изготви покана за първото събрание на кредиторите съгласно изискванията на чл.675 от ТЗ и да се обяви незабавно в търговския регистър при Агенцията по вписванията.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.

                                                    

 

 

Съдия: