РЕШЕНИЕ
Номер 911 29.05.2018 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На десети май 2018 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 2085 по описа за 2018 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 27-290 от 15.01.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит” (ИАМО), с което, на основание чл.116, ал.2 от Закона
за лечебните заведения /ЗЛЗ/, на Университетска многопрофилна болница за
активно лечение “Пълмед” ООД, гр.Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, район „Западен”, ул.”Перущица”, № 1А, представлявана
от *** И.Я.М., е наложена “Имуществена санкция” в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева за административно нарушение по чл.16, ал.2 от Наредба № 49 от
18.10.2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи, вр.чл.46, ал.3 от Закона за лечебните
заведения /ЗЛЗ/.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 27-290
от 15.01.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
одит” (ИАМО), с което, на основание чл.116, ал.2 от Закона за лечебните
заведения /ЗЛЗ/, на Университетска многопрофилна болница за активно лечение
“Пълмед” ООД, гр.Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, район „Западен”, ул.”Перущица”, № 1А, представлявана от *** И.Я.М.,
е наложена “Имуществена санкция” в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за
административно нарушение по чл.16, ал.2 от Наредба № 49 от 18.10.2010г. за
основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи, вр.чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/.
Жалбоподателят УМБАЛ “Пълмед” ООД
обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, издадени в
противоречие с материалния и процесуалния закони, по подробно изложени в
жалбата съображения, в това число се иска и приложение на чл.28 от ЗАНН.
Редовно призован, в съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа
жалбата и наведените в нея доводи за отмяна.
Въззиваемата страна – ИА
„Медицински одит”, редовно призована, чрез процесуален представител пледира за
потвърждаване на наказателното постановление, считайки го правилно и
законосъобразно.
Съдът като прецени материалите по
делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА
Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено против УМБАЛ “Пълмед” ООД, за следнато:
На основание Заповед № РД
27-290/28.07.2017г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция
„Медицински одит”, в пероида от 01.08.2017г. до 04.08.2017г. вкл., е извършена
проверка по писмо с вх.№ МО 05-327-1/18.07.2017г. по описа на деловодството на
ИАМО, на Окръжна прокуратура Пловдив, с което е постановено да бъде извършена
проверка за установяване на обстоятелства, във връзка с настъпила смърт на Г.А.А.
в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Пълмед” ООД („УМБАЛ
Пълмед” ООД). Към постановлението е приложена жалба от г-жа С.А.А., дъщеря на
починалия. Същата жалба е получена в ИАМО от г-жа А.с вх.№ МО
05-327/05.07.2017г. по описа на деловодството на ИАМО.
Лечебното заведение
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Пълмед” ООД
осъществява дейността си на основание Разрешение за осъществяване на лечебна
дейност № МБ-293/30.12.2016г., издадено то Министъра на здравеопазването.
Съгласно същото Отделението по ушно-носно-гърлени болести е с трето ниво на
компетентност в изпълнение на медицинския стандарт „Ушно-носно-гърлени
болести”. В Разрешение за осъществяване на лечебна дейност №
МБ-293/30.12.2016г. не е вписана дейност по медицинска специалност лицево-челюстна
хирургия и/или орална хирургия.
На 12.06.2017г. г-н Г.А.А. е
хоспитализиран с ИЗ № 13103/12.06.2017г. в 10.10ч. и предварителна диагноза
Флегмон и абсцес в устната кухина, МКБК 12.2 в Отделение по ушно-носно-гърлени
болести.
Към ИЗ е приложен „Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО” № 1341/12.06.2017г., издаден от **Н.К.. В частта
анамнезата: „Постъпва с оплаквания за болки в останалите зъби и корен на горна
и долна челюсти. Болките са от няколко седмици”. Обективно състояние:
„Екстраорално-б.о. Интраорално: Частично обеззъбена челюст, останали зъби 16,
23, 24, 33, 34 – полуразрушени, болезнени при палпация перкусия”. Като терапия
е определено оперативно и медикаментозно лечение. Заключение след прегледа за
незабавна хоспитализация.
На 13.06.2017г. в периода от
11.00-11.20 ч. е извършена интервенция, отразена в Оперативен протокол № 1338,
от екип в състав: о. **Т., а. **Д., **Д., и. м.с. И.. Диагноза: Хроничен
апикален периодонтит. Индикации за оперативна намеса: 1). Без ефект от
консервативно лечение; 2). Данни от локален статус; 3). Засилени оплаквания.
Ход на операцията: Под локална анестезия с две карпули са екстрахираха
атравмично зъбите, кюретаж, в алвеолите се поставя хемостатична гъба и шев на
алвеолите в атравматичен конец.
В жалбата си г-жа С.А.А.,
потвърждава, че причината за хоспитализацията на баща й е, за „да му бъдат
извадени няколко зъба”.
В писменото си становище **М.И.Т.,
л. със специалност лицево-челюстна хирургия, потвърждава, че причината за
хоспитализацията на пациента е екстракция на зъби.
Видно от изложеното в Отделението
по ушно-носно-гърлени болести е осъществявана лечебна дейност от обсега на специалността
лицево-челюстна хирургия и/или орална хирургия, която не е вписана в разрешение
за осъществяване на лечебната дейност № МБ-293/30.12.2016г.
Лицево-челюстната хирургия е
отделна медицинска специалност. Оралната хирургия е дентална-медицинска специалност.
И двете осъществяват дейност при условията, определени от отделно разработени
медицински стандарти (Наредба № 23 от 18.11.202(02г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Лицево-челюстна хирургия” и Наредба № 50 от 26.11.2010г.
за утвърждаване на медицински стандарт „Орална хирургия”). Екстракцията на зъби
е хирургична интервенция, застъпена и в двата стандарта. В разрешението за
дейност на лечебното заведение не присъстват и двете специалности, с което е
нарушено изискването на чл.16, ал.2, „Отделенията (клиниките) по ал.1 могат да
осъществяват дейност по специалности, по които лечебното заведение има
разрешение да осъществява лечебната си дейност” от Наредба № 49 от 18.10.2010
г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството,
дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете
за медико-социални грижи, във връзка с чл.46, ал.3 от Закона за лечебните
заведения.
Нарушението е извършено на
13.06.2017г.
Нарушението е установено от
длъжностни лица от ИАМО на 04.08.2017г. ( последна дата от извършваната проверка)
в УМБАЛ „Пълмед” ООД, гр.Пловдив, като същото е извършено за първи път.
Наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН от 24.10.2017г., съставен от **Н.Н.Ч.-Й. – ***
отдел в КЛБП при ИАМО, като отразената в същото фактическа обстановка
пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН, изключая обстоятелство, че
в АУАН е посочено, че нарушението е извършено в УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив”
ООД.
Тези
фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство от
събраната по делото доказателствена маса – гласни и писмени доказателства, като
Съдът кредитира свидетелските показания на актосъставителя като достоверни, логични,
безпристрастни и кореспондиращи на писмените доказателства по делото, а последните
се възприемат като обективни и неоспорени от страните.
При тази
фактическа обстановка, правилно и законосъобразно деянието е било квалифицирано
и санкционирано по реда на чл.116, ал.2 от ЗЛЗ. Съгласно цитираната разпоредба
за нарушение по ал.1 – извършване на дейност по болнична медицинска помощ в
нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по
прилагането му, извършено от юридическо лице, какъвто е настоящият случай, се
налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв. Така, наложеният размер
на имуществената санкция от 10 000 лв. е близък до законоустановения, като
са били отчетени наличието на смекчаващи отговорността обстоятелство, а именно
обстоятелството, че се касае за първо нарушение, тоест липсват доказателства за
рецидивна деятелност. Всъщност, становището на настоящия състав е, че размерът
на санкцията дори е неоправдано занижен предвид високата степен на обществена
опасност на деянието и вредните последици, които са резултирали в насока
застрашаване живота и здравето на конкретния пациент. Все в тази посока на
разсъждения не могат и да се споделят доводите на жалбоподателя за наличие на
основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като в случая се касае за
нарушаване на стандарти на медицинска/дентална дейност, която в значителна
степен поставя в риск живота и здравето на неопределен кръг лица, тоест
накърняват се обществени отношения от висш порядък.
При извършената служебна проверка съдът
констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни
същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП,
съдържат законово определените реквизити, като са спазени и предвидените в
закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване. В тази връзка неоснователни се
явяват възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения. Липсва дори и твърдяното нарушаване на преклузивните срокове за
издаване на наказателно постановление, тъй като същото е издадено в шестмесечен
срок от съставянето на АУАН, което изключва възможността за прекратяване на
образуваното административнонаказателно производство предвид разпоредбата на
чл.34, ал.3 от ЗАНН, а неспазването на предвидения в чл.52, ал.1 от ЗАНН
едномесечен срок не влече незаконосъобразност на постановлението. Макар в АУАН
да се установява порок – за място на нарушението е посочено УМБАЛ „Еврохоспитал
Пловдив” ООД, вместо УМБАЛ „Пълмед” ООД, същият не представлява съществено
процесуално нарушение, което да обуславя отмяна на постановлението, понеже внимателния
прочит на съдържанието на акта, не налага никакъв друг извод относно
местоизвършването на нарушението, а именно УМБАЛ „Пълмед” ООД. Касае се за
техническа грешка, която не следва да се изважда от контекста на цялостното
излагане на фактическите обстоятелства, при които е реализиран състава на
нарушението. Всъщност, става дума за нередовност в акта, която при издаването
на наказателното постановление е била надлежно отстранена и в случая приложима
е нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която задължава наказващият орган да издаде
наказателното постановление и в случаите на допусната нередовност в акта, стига
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина, какъвто е настоящият случай. Няма съмнение от
доказателствата по делото кой нарушителят – УМБАЛ „Пълмед” ООД, и както
дружеството е самия субект на нарушението, така и същото се явява място на
извършването му. Коментираната нередовност по никакъв начин не е ограничила
правото на защита на наказаното лице, като същата е реализирана в пълен обем.
С оглед на
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 27-290 от 15.01.2018г. на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Медицински одит” (ИАМО), с което, на основание чл.116,
ал.2 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, на Университетска многопрофилна
болница за активно лечение “Пълмед” ООД, гр.Пловдив, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район „Западен”, ул.”Перущица”, №
1А, представлявана от *** **И.Я.М., е наложена “Имуществена санкция” в размер
на 10 000 (десет хиляди) лева за административно нарушение по чл.16, ал.2 от
Наредба № 49 от 18.10.2010г. за основните изисквания, на които трябва да
отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, вр.чл.46, ал.3 от Закона за
лечебните заведения /ЗЛЗ/, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За изложените изводи съдът
съобрази всички доказателства по делото.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.