РЕШЕНИЕ

№904

гр. П., 25.09.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Капка Станчева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №00357 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

              По изложените в исковата молба обстоятелства  „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес па управление: гр. София, ж.к. Младост 4" Бизнес Парк София, сграда 6, е поискало да бъде установено по отношение на     ответника М.П.И., ЕГН: **********, с адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , в размер на 344.94лв / триста четиридесет и четири лева и 0.94ст./, за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и да бъде осъден ответника М.П.И.,  да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,  сума в размер на 509.69лв. / петстотин и девет лева и 0.69ст./ за начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №*********, както и сума в размер на 876.26лв. /осемстотин седемдесет и шест лева и 0.26ст/ за дължими лизингови вноски по договор с абонатен номер №*********. 

Ответника, е подал отговорна исковата молба, чрез служебно назначения му процесуален представител, като оспорва исковете, по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното: 

              Видно от приложеното  ч.гр.д №****/****г.,   по описа на PC П., против ответника е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 1730.72лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Във срок е постъпило възражение от ответника.  Ищцовото дружество е посочило в исковата молба, че от общата претенция но ч.гр.д №****/****г.,  по описа на PC П. за незаплатени далекосъобщителни услуги  ответника дължи сума в размер на 344.94лв / триста четиредесет и четири лева и 0.94ст./, като частта до пълния размер на претенцията представлява начислена договорна неустойка в размер на 509.69 лв. / петстотин и девет лева и 0.69ст./ и дължими лизингови вноски в размер на 876.26 лв. /осемстотин седемдесет и шест лева и 0.26ст/. Направено е уточнение, че за разликата до пълния размер на претенцията по заповедното производство с настоящия иск за установяване па вземането по издадената заповед за изпълнение ищеца предявявава в условията на обективно кумулативно съединяване и осъдителен иск срещу ответника, а именно за сумата в размер на 509.69 лв. / петстотин и девет лева и 0.69ст./, представляваща дължима договорна неустойка, както и за сумата в размер на 876.26лв /осемстотин седемдесет и шест лева и 0.26ст/ неплатени лизингови вноски.

              Видно от приложените по делото писмени доказателства, се установява, че по повод договор за мобилни услуги от дата 28.11.2013г, сключен с мобилния оператор „Космо България Мобайл“ ЕАД /по настоящем ,.ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ответникът М.П.И. е абонат на дружеството доставчик па мобилни услуги с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0895/159 861. Във връзка с титулярния номер 0895/159 861 и при възползване от префенциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взел още един абонаментен план с предпочетен мобилен номер ****/*** ***, както следва:

              По Договор за мобилни услуги от 29.5.2015г. с предпочетен мобилен номер ****/*** *** по програма Резерв 19.90лв. Във връзка с този мобилен номер, при новирането на отношенията и при възползване от преференциална бонус-схема на Оператора, е сключен и лизингов договор, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство марка ******* МОДЕЛ ****** ** **** **** **** на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 32.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

            С Допълнително споразумение от 29.10.2015г. абонатът е подновил условията за ползване на мобилния номер по програма Nonstop 29.99_2Y за срок до 29.10.2017г. Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като мобилен номер ****/*** *** е „закачен“ към титулярния номер 0895/159 861. Потреблението за общата пакетна услуга е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.

             Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване па услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване па индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. “. За потребените от абоната-ответник услуги ищеца е издал:

-                       фактура №**********/05.12.2015г. за отчетения период на потребление 05.11.2015- 04.12.2015г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 40.80 лв./четиредесет лева и 0.80ст./ и 62.59 лв. дължима лизингова, като стойността на фактурата възлиза на сума в размер на 103.39 лв., платима в срок 20.12.2015г.  

-                       фактура №**********/05.01.2016г. за отчетения период на потребление 05.12.2015- 04.01.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 33.10 лв./тридесет и три лева и 0.10 ст./; 62.59 лв. дължима лизингова и 103.39 лв - незаплатен баланс по предходната фактура №**********/05.12.2015г, като общодължимата сума по фактурата възлиза на стойност 199.08лв., платима в срок 20.01.2016г.  

-                      фактура №**********/05.02.2016г. за отчетения период па потребление 05.01.2016- 04.02.2016г с начислена за периода сума за плащане в размер на 29.99 лв./двадесет и девет лева и 0.99ст./; 62.59 лв. дължима лизингова и 199.08лв - незаплатен баланс по предходната фактура №**********/05.01.2016г, като общо дължимата сума по фактурата възлиза на стойност 291.66 лв., платима в срок 20.02.2016г.  

-                      Кредитно известие №**********/05.03.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторинирана сумата в размер на - 9.31 лв.., начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 62.59 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 291.66 лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер па 344.94лв., платима в срок 20.03.2016г.  

              Предвид твърдяното от ищцовото дружество неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 344.94лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на М.П.И. за ползваните абонаменти и е издадал по абонатен номер №********* на дата 05.04.2016г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1730.72лв.   Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 344.94лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди; начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 509.69 лв. / петстотин и девет лева и 0.69ст./ и дължими лизингови вноски в размер на 876.26лв /осемстотин седемдесет и шест лева и 0.26ст/.

               Поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка ******* МОДЕЛ ****** ** **** **** **** са били обявени за предсрочно изискуеми съгласно т.12, ал.2 от Общите условия към договор за лизинг.

             От правна страна съдът намира следното :  

              С извършения доклад по реда на чл.146 от ГПК, съдът е посочил, че в тежест на ищцовата страна е да докаже, че е била изправна страна по договора сключен между посоченото дружество и ответника, и е изпълнила задължението си за предоставяне на далекосъобщителна услуга, като изрично е указал на ищцовото дружество, че не сочи доказателства в тази насока. Това е така защото за да възникне задължение за заплащане на телекомуникационна услуга, респективно неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, каквато се претендира в настоящето производство следва да бъде доказано, че такава е предоставена в количество, чиято цена се претендира за заплащане. Съответно ако е била предоставена и незаплатена, едва тогава ще възникне и правото за едностранно предсрочно прекратяване на договора за телекомуникационна услуга и заплащане на неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга. 

         В настоящият гражданско правен спор при предявен положителен установителен иск, ищецът носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането му. Освен липсата на доказателства, че ищеца е бил изправна страна по договора между него и ответника, както бе посочено по –горе, следва да бъде отбелязано, че представените от ищцовото дружество писмени доказателства относно размера и периода на вземането  фактури,  които не носи подписа на ответника, представляват частен документ, който не може да бъде доказателство за съществуващи задължения на ответника в настоящото производство. Съответно вещото лице по изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза, също е дало заключение само въз основа на документи изходящи от ищцовото дружество. Действително, законът предпоставя, че търговските книги, които се водят от търговеца, са доказателство за извършените в тях записвания, ако са водени редовно. Само в последния случай като доказателство могат да се ползват и извлеченията от тези книги. Законът предпоставя, че търговските книги могат да бъдат доказателство в исковото производство като лицето, което се позовава на тях, не е длъжно да доказва всеки път, когато представя такива книги или извлечения от тях, обстоятелството, че книгите са водени редовно. Това задължение би възникнало при оспорване на редовността, каквото оспорване в настоящето производство е направено от ответната страна. С оглед на това, съдът  въз основа на такова твърдение и при липса на доказателства от ищцовото дружество за редовно водено счетоводство в дружеството ищеца, следва да приеме, че търговските книги на дружество  са водени нередовно, поради което липсват каквито и да било доказателства за претендираното вземане.  

На второ място следва да бъде посочено, че липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга, могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилния оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги  срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване  и нарушава принципа за справедливост.

Предвид изложеното съдът приема, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.  Довода, че подобна неустойка може да се дължи за по кратък период, не подлежи на разглеждане от съда, доколкото страните са договорили посочената по горе неустойка във размер в който се явява изцяло нищожна. 

           Съдът намира иска за заплащане на сума в размер на 876.26лв. за дължими лизингови вноски по договор с абонатен номер №********* за основателен. Видно от заключението на вещото лице Я.П.А. се установява, че  на 29.05.2015 г., е бил сключен Договор за лизинг за  устройство: ******* МОДЕЛ ****** ** **** **** **** c телефонен номер **********. Лизингополучателят ответник се задължил да заплати обща цена в размер на 1439,57 лева с включен 20% ДДС. Срока на договора, съгласно чл.2, е бил 23 месеца и лизингополучателят трябвало да заплати 23 броя вноски по 62,59 лева с включен 20% ДДС. В ал. 1, на чл. 1 от Договора за лизинг е записано, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху устройството ... „ако не върне устройството или не бъде върнато в добър външен вид лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 62,59 лева.

             Съгласно предоставена справка за предоставеното устройство по договор за лизинг са бил включени във фактури 10 лизингови вноски на обща стойност 625,90 лева и остават невключени във фактури 13 вноски по 62,59 лева равняващи се на 813,67 лева и 62,59 лева по чл.1, ал. 1 или всичко 876,26 лева (сумата по погасителен план е 1502,16 лева разпределена на 24 вноски по 62,59 лева).Общата стойност от 876,26 лева по договора за лизинг е включена във фактура № ********** от 05.04.2016 г. и същата не е била заплатена. В случая договора за лизинг не е обвързан от договора за предоставяне на мобилни услуги, като предвид заключението на вещото лице следва да се приеме, че лизингодателя е предал веща на лизингополучателя, като няма данни да са плащани претендираните лизингови вноски. В случая това е един отрицателен факт който не подлежи на доказване а на оборване от ответната страна което не е било сторено в настоящето производство, като посочения иск следва да бъде уважен до претендирания размер.

 Предвид изхода на делото в полза на ищеца  следва да се присъдят  разноски, до размера на уважената част, както в настоящето така и в заповедното производство в общ размер на 507.07 лева.

 Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

            

           ОСЪЖДА  М.П.И., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес па управление: гр. София, ж.к. Младост 4" Бизнес Парк София, сграда 6,  сума в размер на 876.26лв. /осемстотин седемдесет и шест лева и 0.26ст/ за дължими лизингови вноски по договор с абонатен номер №*********. 

          ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес па управление: гр. София, ж.к. Младост 4" Бизнес Парк София, сграда 6,  за установяване по отношение на ответника М.П.И., ЕГН: **********, с адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , в размер на 344.94лв / триста четиридесет и четири лева и 0.94ст./, за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и да бъде осъден ответника М.П.И.,  да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,  сума в размер на 509.69лв. / петстотин и девет лева и 0.69ст./ за начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №*********,  като  недоказани и неоснователни.

 ОСЪЖДА  М.П.И., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, направените разноски в настоящето производство и в заповедното производство в общ размер на 507.07 лева, съобразно уважената част на исковите пртенции.

             След влизане на решението в сила, частно гражданско дело  №  0****/****г., по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                 

 

Вярно с оригинала:С.Г                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: