Р Е Ш Е Н И Е
№ 2919
07.11.2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети
граждански състав
На седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4 942 по
описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от А.Г.К. ЕГН **********,***, чрез адвокат В.Б., против Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 3 000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от него и незаплатен извънреден труд за периода от 20.06.2016 година до 20.06.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане; сумата 500 лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху стойността на дължимото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за посочения период, изчислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане до датата на подаване на исковата молба в съда, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че от 1994 година е
държавен служител при ОД на МВР – град Бургас и заема длъжността „охрана на
обществения ред“ – патрулно постова дейност във 2- ро РУ при ОД на МВР- град
Бургас. Посочва още, че изпълнявайки
длъжността си е полагал труд като е давал 24 - часови дежурства. Твърди,
че през периода от 20.06.2016 година до 20.06.2019 година е полагал извънреден
труд, който не компенсиран с полагащото му се възнаграждение или по друг начин.
Уточнява, че положения от него нощен труд не е приравнен от органа по
назначението му на дневен труд с коефициент 1,143 съобразно правилата на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и съответно разликата не му е
заплатена от органа по назначаването.
Конкретизира, че коефициентът се определя като
нормалната продължителност на работния ден от 8 ч. дневен труд, се раздели на
нормалната продължителност от 7часа нощен труд или 8:7= 1.143. Това преизчисляване се налага от факта, че служителите работещи на
смени в ОД на МВР-Бургас полагат през нощта не нормалния законоустановен 7
часов нощен труд, а 8 часов нощен труд.
В исковата молба е изложен
довод, че предвид това, че ЗМВР разграничава заплащането на извънреден труд от
заплащането на нощен труд- чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР, часовата разлика,
получена след приравняване на положения нощен труд на дневен такъв по посочения
по-горе коефициент представлява
извънреден труд, който съгласно чл. 187, ал.
6 от ЗМВР, следва да се заплати при изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, каквото не ми е заплатено.
Посочено е от страна на ищеца още, че съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители
се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00
до 6.00 ч. Според ал. 2 на същата разпоредба условията
и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер - с негова заповед. В исковата молба е
изложен правен довод, че съгласно разпоредбата на чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Конкретизира и наредбите, издадени на
посоченото основани, действали за периода, описан в исковата молба както
следва:
През процесния период са издадени
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба
№ 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на
труд през нощта между 22.00ч. и 6,00., максимално 8
часа за всеки 24- часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016
г./, предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага
коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00ч. и б.ООч. за отчетния период.
След отмяна на горепосочения
подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 81213-592 /в сила от
01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. №
5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба №
8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които не регламентират отчитане на
отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба №
8121з-407/ 2014 г.
Ищецът счита, че за времето след
отмяната на Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. е налице празнота в уредбата на
реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън
редовното работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Счита, че
липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана
би била и противоконституционна. Посочва, че доколкото
в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице
нормативна празнота по този въпрос. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), чиято
разпоредба на чл. 9, ал. 2
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Ищецът счита още, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал.
2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното
време. Това не означава, че спрямо нощните часове не
се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно
чл. 8 от НСОРЗ за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. Излага довод, че с оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно,
т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
Поради това ищецът излага, че
ответникът му дължи заплащане на положения от него извънреден нощен труд в
пълен размер, след приравняването на положените часове нощен труд на дневен
такъв по коефициент 1,143 и отчитането му като извънреден по часовата ставка за
извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на основното
възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл. 187, ал.
6 от ЗМВР.
Ищецът е посочил
доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас, представлявана от директора, чрез юрисконсулт Владимирова, е дал писмен отговор на предявения иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният представител на ответника заявява, че го оспорва по основание и по размер.
В писмения отговор са изложени следните фактически твърдения и правни доводи:
Ищецът е държавен служител по служебно правоотношение с
Министерството на вътрешните работи, т.е. ищецът е държавен служител по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. В писмения отговор е изложен довод, че според
разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда единствено от Закона за Министерството на вътрешните работи, с оглед на
което цитираните в исковата молба като приложими разпоредби на Кодекса на
труда, на Закона за държавния служител и на Наредбата за структурата и
организацията на работната извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочено е още, че през исковия период от
01.01.2016г. до
31.12.2018г. са действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Наредба № 8121з-592 е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по
адм.дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано - 29.07.2016г. На 02.08.2016г. в „Държавен вестник“, бр.60 е обнародвана Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Изложено е
твърдение, че текстовете на чл. 3, ал.З и в двете наредби са идентични,
според които "При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
В писмения отговор процесуалният представител
на ответника излага, че в чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40
от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. се
умножава по коефициент 0,143. В Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и в
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. изрична
регламентация за преизчисляване липсва, поради което ответникът счита,
че незаконосъобразно в исковата молба е посочен алгоритъм за преизчисляване,
предвиден в отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. , която е
неотносима към исковия период. Посочено е в писмения отговор, че в случая не е
налице празнота в нормативната уредба, която да обоснове препращане по аналогия
към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а специална
законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на
нощния труд, положен от държавните служители по чл. 142,
ал.1, т.1 от ЗМВР.
Тъй
като ограничението в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и в Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд от
държавните служители в МВР, дори да се приеме за законосъобразно препращането
по аналогия към чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (съгласно който при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място), при
приравняване на нощен труд, положен от държавните служители по ЗМВР, към дневен
се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд
към 8 часа дневен труд).3аявеният
в исковата молба коефициент 1,143 се
получава при приравняване на 7 часа нощен труд към8 часа дневен труд, което
е приложимо при трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни
правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия
случай.
В писмения отговор е посочено още, че през исковия период са
действали последователно подзаконови нормативни актове - заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з
-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, в чл. 1 на
които е изрично предвидено, че за всеки отработен час през нощта или за час от
него между 22,00 часа и 6,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв.В тази връзка
правилно в исковата молба е направено уточнение, че ЗМВР изрично разграничава
заплащането на извънреден от заплащането на нощен труд, но в същото време и с
цел да се обоснове претендиралият размер на възнаграждението за положен нощен
труд от 6,00 лв. за час, заявеният като неотчетен и
незаплатен нощен труд незаконосъобразно е преизчислен в извънреден труд.
Ответникът посочва още, че разпределението на работното време за
заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни смени, определени в
месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от
началника на районното управление. Отработените часове над нормативно
установения брой за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с протоколи,
Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен
служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор
’’Финансово осигуряване” при ОДМВР Бургас за изплащане на отчетения нощен труд.
Изложено е твърдение, че положеният от ищеца нощен труд за
исковия период е своевременно отчетен и заплатен.
Ответникът е приложил писмени доказателства, поискал е допускане на съдебно – икономическа експертиза.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените
искове и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни
фактически и правни доводи за основателността им.
В съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа становището
по исковете, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявения иск.
Отправя искане за присъждане на разноски, съобразно изхода от спора и по –
конкретно за частта от претенците, за
които производството по делото е прекратено.
В съдебно
заседание ищецът е предприел и е прието изменение на иск, съгласно което
претенцията за главница, представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд се счита предявена в размер от 1 788,07 лева, претенцията за лихви се
счита предявена в размер от 202,49 лева. За разликата до първоначално
предявените размери производството по делото е прекратено.
По
правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявените искове са иск с правно основание чл. 187 от ЗМВР вр. чл.150 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е
спорно, че за периода, посочен в
исковата молба 20.06.2016 година – 20.06.2019 година ищецът е бил в служебно
правоотношение с Областна дирекция на МВР – Бургас, като е заемал посочената в исковата молба
длъжност.
Страните не спорят, че е
полагал нощен труд в този период.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от
страните, се установява, че за периода от 20.06.2016 година до месец 20.06.2019
година ищецът е положил 1 856 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1, 143 е равен на 2 121,41 часа дневен
труд. Разликата между двете стойности е 265,41 часа, за които възнаграждението е в размер от
1 788,07 лева.
Страните
не спорят, че тази сума не е платена.
Спорът
по делото е относно приложимия материален закон
относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. По мнения на настоящия състав приложението на чл.
187, ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като
двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на
броя часове нощен труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд
за отчетния период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015
година. Наредбата от 25.05.2015 година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г.
по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, петчленен състав. Решението не подлежи на
обжалване и е обнародвано.
Третата
наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.,
обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че не за целия период от 20.06.2016 година до 20.06.2019
година, посочен в исковата молба, е съществувала изрична нормативна
регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с възнаграждение,
определено с посочения коефициент. Следва да бъде посочено, че датата 20.06.2019
година съвпада с датата на подаване на исковата молба, поради което не е част
от предмета на спора.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно следва
да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата,
издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и предвид
цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови
правоотношение, по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а
това противоречи на целта и духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на 20.06.2019 година до окончателното й плащане.
По иска с правно основание
чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема:
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок, поради което ответникът
е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
дължимото се възнаграждение.
Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на
24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на
дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
При това положение следва
да се приеме, че датата на падежа на всяко плащане е първо число на месеца,
следващ изтичане на тримесечния период. По тази причина не следва да бъде
съобразено заключението на вещото лице относно определяне размера на лихвата за
забава , считано от месеца, следващ месеца, в който е положен труда. На
основание чл.162 от ГПК настоящият
състав определя лихва за забава върху главница в размер от 13,12 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за месец юни 2016 година,
считано от 01.07.2019 година до деня, предхождащ датата на подаване на исковата
молба – 19.06.2019 година в размер от 3, 95 лева; върху главница в размер
от 149,46 лева, представляваща възнаграждение за извънреден
труд за месец юли, август и септември на 2016 година, считано от 01.10.2016
година до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 19.06.2019
година в размер от 14,18 лева; върху главница в размер от 158, 11 лева, представляваща възнаграждение за извънреден
труд за месеците октомври, ноември и
декември на 2016 година, считано от 01.01.2017 година до деня, предхождащ
датата на подаване на исковата молба – 19.06.2019 година в размер от 39,53 лева;
върху главница в размер от 98,43 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за месеците януари, февруари и
март 2017 година, считано от 01.04.2017 година до деня, предхождащ датата на
подаване на исковата молба – 19.06.2019 година в размер от 22,15 лева; върху
главница в размер от 161,27 лева, представляваща възнаграждение за извънреден
труд за месеците април, май и юни 2017
година, считано от 01.07.2017 година до деня, предхождащ датата на подаване на
исковата молба – 19.06.2019 година в размер от 32,21 лева; върху главница в
размер от 132,22 лева, представляваща
възнаграждение за извънреден труд за месеците юли, август и септември на 2017
година, считано от 01.10.2017 година до деня, предхождащ датата на подаване на
исковата молба – 19.06.2019 година в размер от 23,03 лева ; върху главница в
размер от 115,19 лева, представляваща
възнаграждение за извънреден труд за
октомври, ноември и декември на 2017 година, считано от 01.01.2018
година до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 19.06.2019
година в размер от 17,12 лева; върху главница в размер от 177,54 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за януари, февруари и март,
считано от 01.04.2018 година до деня, предхождащ датата на подаване на исковата
молба – 19.06.2019 година в размер от 21,94 лева; върху главница в размер от 139,09 лева, представляваща възнаграждение за
извънреден труд за април, май и юни на
2018 година, считано от 01.07.2018 година до деня, предхождащ датата на
подаване на исковата молба – 19.06.2019 година в размер от 13,68 лева; върху
главница в размер от 123,46 лева, представляваща възнаграждение за
извънреден труд за юли, август и
септември на 2018 година, считано от 01.10.2018 година до деня, предхождащ
датата на подаване на исковата молба – 19.06.2019 година в размер от 8,99 лева;
върху главница в размер от 193,03 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за октомври, ноември и декември на 2018 година,
считано от 01.01.2019 година до деня, предхождащ датата на подаване на исковата
молба – 19.06.2019 година в размер от 9,12 лева; върху главница в размер
от 164,87 лева, представляваща
възнаграждение за извънреден труд за
януари, февруари и март на 2019 година, считано от 01.04.2019 година до
деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 19.06.2019 година в
размер от 3, 66 лева. За главница, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за месеците април, май и юни 2019 година към датата на подаване
на исковата молба на 20.06.2019 година не
е налице забава, поради което не се дължи лихва на основание чл.86 от ЗЗД.
Предвид изложеното лихвата за забава е в общ размер от 163,17 лева. До пълния
предявен размер на претенцията от 202,49 лева искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото от ищеца, съответно на уважената част
от предявените искове. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие платеното възнаграждение е в
размер на 650 лева. Предявеният общ размер на претенциите е 3500
лева, а исковете са уважени в общ размер от 1951,24 лева. Съответно на
уважената част от исковете ответникът следва да плати на ищеца разноски в
размер от 362,37 лева. До пълния предявен размер от 650 лева претенцията следва
да бъде отхвърлена.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК е предвид частичното прекратяване на
производството делото, настоящият състав приема, че ищецът следва да плати на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК
и Наредбата за заплащане на правната помощ, чл.25, ал.1.
Съгласно чл.243 от ГПК не
следва да бъде допускано предварително изпълнение на решението . Изложеното следва да бъде посочено по повод
искането в този смисъл от исковата молба.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 71,52 лева за иска за присъждане на главница и
такса в размер на 50 лева за иска за осъждане на ответника да плати лихва, съобразно
минималния размер, дължим на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83, ал.1, т.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени и разноските за извършване на експертизата, които са в размер от 100 лева. Общо
задължението на посоченото основание е в
размер от 221,52 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес:
град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на А.Г.К. ЕГН **********,***, сумата 1 788, 07 лева /хиляда седемстотин осемдесет и осем лева и
седем стотинки/, представляща дължимо
и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 265,41
часа, получени след
преизчисляване с
коефициент 1.143 на положения
от него за периода от 20.06.2016 година
до 19.06.2019 година нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на
исковата молба на 20.06.2019 година до окончателното й плащане, сумата 163,17 лева /сто шестдесет и три
лева и седемнадесет стотинки/, представляваща общ размер на лихви за забава,
начислени върху задълженията за
заплащане на този труд, ставащи изискуеми на тримесечие, считано от 01.07.2016
година до 19.06.2019 година, както и сумата 362,37 лева /триста
шестдесет и два лева, тридесет и седем стотинки/, представляваща разноски, направени по водене
на делото.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А.Г.К. ЕГН **********,***, за осъждане на ответника Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул.
„Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати лихви за забава за периода до датата на подаване на исковата
молба в размер разликата между присъдената на това основание сума в размер от сумата
163,17 лева /сто шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки/ до пълния
предявен размер от 202,49 лева /двеста и два лева, четиридесет и девет
стотинки/, както и претенцията за
присъждане на разноски в размер разликата между присъдената на това основание
сума в размер от 362,37 лева /триста шестдесет и два лева, тридесет и седем
стотинки/ до пълния предявен размер от 650 лева /шестстотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА А.Г.К. ЕГН **********,***, да плати на Областна
дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46,
представлявана от Директора, сумата 100 лева
/сто лева/, представляващи разноски, направени по водене на делото в размер на
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46,
представлявана от Директора, да плати по
сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 221,52
лева /двеста двадесет и един лева, петдесет и две стотики/.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.