РЕШЕНИЕ
гр.София…………2018
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен
състав, в открито заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНАПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАС Н. А.
ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Силва
Абаджиева и прокурора Ангел Попколев като разгледа докладваното от съдия Атанас
Н. А. ВНОХД № 3817 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 07.11.2017 г. по НОХД №
20761/2011 г. СРС, 20 състав, е признал подсъдимата М.Х.Д. за виновна в
извършването на престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК за това, че на
06.06.2011 г., в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „*******, в търговски обект -
заведение за бързо хранене, държала акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон /съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните
складове - на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия; съгласно чл. 3,т. 3
от Закона за акцизите и данъчните складове - данъчно задължените лица са лица,
които в нарушение на този закон са се разпоредили с акцизни стоки, за които не
е бил заплатен акциз; съгласно чл.19, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове - по чл.2 подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под
режим отложено плащане на акциз: 1. при тяхното производство на територията на
страната; 2. при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на
друга държава-членка; 3. при тяхното внасяне на територията на страната/ и
случаят не е маловажен, а именно тютюневи изделия: цигари „Марлборо“ - 194
кутии по 5 лева за всяка, на обща стойност 970 лева; цигари „Слимс“ - 880 кутии
по 7,50 лева за всяка, на обща стойност 6 600 лева; цигари „Бест мен“ - 428
кутии по 7,50 лева за всяка, на обща стойност 3 210 лева; цигари „Голд маунт“ -
11 кутии по 7,50 лева за всяка, на обща стойност 82,50 лева; с обща стойност на
всички цигари 10 862,50 /десет хиляди осемстотин шестдесет и два лева и
петдесет стотинки/ лева, и стойност на дължимия акциз на тютюневите изделия 5
561,23 /пет хиляди петстотин шестдесет и един лева и двадесет и три стотинки/
лева, като ѝ е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за
изпитателен срок от три години. Със същата присъда са наложени кумулативно и
следните наказания: глоба в размер на 10 862,50 лева, както и лишаване от право
по чл. 37, ал. 1,т. 7 от НК - лишаване от право да продава тютюневи изделия за
срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.
234, ал. 3 НК е иззет предмета на престъплението – цигари без бандерол. В
тежест на подсъдимата са присъдени направените по делото разноски.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на подсъдимата,
с която се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата. Алтернативно
се правят искания за връщане на делото за ново разглеждане и намаляване на
наказанието. Не се правят доказателствени искания.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимите, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В
открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП оспорва жалбата
и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че в хода на
първоинстанционното съдебно следствие се установява, че подсъдимата е имала
фактическата власт върху вещи, явяващи се акцизни стоки без бандерол, с което
се установява както авторството, така и осъществяването на фактическия състав
на престъплението. Моли съда да остави в сила първоинстанционния съдебен акт.
Защитникът
на подсъдимата – адв. А., поддържа жалбата. Пледира за неправилно тълкуване и
кредитиране на свидетелските показания на митническите служители от страна на
първоинстанционния съд. Намира извода, че подсъдимата е имала фактическа власт
върху инкриминираните вещи, за грешен, а протоколът от извършеното претърсване
и изземване – за опорочен. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на оправдателна такава.
Подсъдимата
М.Д. се присъединява към казаното от защитника си. В последната си дума иска
оправдателна присъда.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради
което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните
съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в
мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимата М.Х.Д. е родена на ***
г. в гр. Враца, българка, българска гражданка, неосъждана, разведена, със
средно образование, безработна, живуща ***, ЕГН **********.
ЕТ „В. - В.К.“ стопанисвала като
наемател търговски обект - заведение за бързо хранене, находящо се в гр. София,
кв. „Орландовци“, ул. „Ж.. Заведението имало два входа - единият отпред откъм
улицата /за клиенти/ и другият - от задната му страна /за персонала/, който
вход бил в двора на къща, като и заведението, и къщата били собственост на едно
и също лице /наемодател/ и двете се намирали в този двор, през който от
заведението се стигало до къщата. През 2011 г. на постоянен трудов договор с ЕТ
„В. - В.К.“ работела в това заведение като барман, продавач М.Х.Д.. В
заведението се продавали и цигари. В него като готвач работел М.В.Д., с когото
по това време Д. живеела на семейни начала, в първия етаж на горепосочената къща,
на който тя била наемател, като вторият етаж от нея бил необитаем.
Къщата имала мазе, което Д.
използвала за склад на цигари без акцизен бандерол, т.е. като склад за това
заведение, в което работела, които цигари продавала в заведението. В заведението
работела и И.И.И..
Във връзка със сигнал, че във
въпросното заведение се продават цигари без акцизен бандерол, били извършвани
от митнически служители наблюдения и проверки, като първата такава проверка
била на 06.06.2011 г. привечер, от служителите на Столична митница Ф.Ф.Ф., Г.И.Т.
и П.Г.Г., в изпълнение на служебните им задължения. Първоначално в заведението Г.
влязъл сам и купил цигари, като Д. му продала цигари без акцизен бандерол. След
това проверката продължила в търговското помещение на заведението от Ф. и Т.,
където били открити 10 кутии различни марки цигари без акцизен бандерол. В
разговор с митническите служители Д. им казала, че в мазето на къщата съхранява
още цигари /без акцизен бандерол/, които пожелала да предаде доброволно, във
връзка с което митническите служители ѝ помогнали, в изнасянето на
цигарите от мазето на къщата, пренасянето им и оставянето им в заведението /в
търговското му помещение/. На място, в заведението, пристигнали и полицейски
служители при 02 РПУ-СДВР, един от които - И.Д.Д., които били уведомени за
случващото се от посочените митнически служители. Полицейски служители при 02
РПУ-СДВР, в присъствието на поемни лица - намиращи се по това време там като
клиенти на заведението - Н.Г.Н.и Л.Д.П., описали в съставения протокол за оглед
на местопроизшествие, с фотоалбум към него, и иззели с него 194 кутии цигари
„Марлборо“, 880 кутии цигари „Слимс“, 428 кутии цигари „Бест мен“ и 11 кутии
цигари „Голд маунт“ всичките без акцизен бандерол, на обща стойност 10 862,50
лева, с дължим акциз 5 561,23 лева.
Изложената фактическа обстановка
въззивният съд възприе въз основа на доказателствените материали, събрани от
първоинстанционния съд: показанията на свидетелите Ф.Ф.Ф., Г.И.Т., П.Г.Г., И.Д.Д.,
Н.Г.Н., В.Б.К., в т.ч. и показанията на Ф.Ф.Ф. от досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, и показанията на Г.И.Т.
от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2 от НПК, както и показанията на Т., Ф. и Г., дадени пред друг състав на СРС и
прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; обясненията на подсъдимата М.Х.Д.,
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, справка от АВ,
справка от НОИ, съдебно-икономическата експертиза, списък на работниците,
справка за съдимост на подсъдимата.
Въззивната
инстанция се солидализира изцяло с доказателствения анализ, извършен от
първоинстанционния съд, въз основа на който логически правилно са изградени
фактическите изводи, поради което не намира за необходимо да го преповтаря или
допълва. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към
присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.
Изложени са обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се
приемат, а други се отхвърлят. Събраната по делото доказателствена съвкупност е
последователна, като от нея с пълна категоричност се установява времето,
мястото и авторството на извършеното деяние.
В отговор на възраженията, изложени
в жалбата, както и тези в съдебно заседание, настоящият състав, също като
първостепенния, се довери на показанията на свидетелите Ф., Т. и Г. относно
извършените проверки и наблюдения на търговския обект, както и установяването
на инкриминираните количества цигари без бандерол в заведението и мазето на
къщата. Същите са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което
и въззивната инстанция ги кредитира изцяло. Настоящият състав намира за
неоснователни бланкетните възражения на защитата за съществени противоречия и
неправилно тълкуване на показанията на митническите служители, като заявеното
от тях се подкрепя изцяло от останалите доказателства по делото, включително от
обясненията на подсъдимата в частта, касаеща ангажираността на мъжа, с когото
живеела на съпружески начала с продажбата на цигари без бандерол и изнасянето
на инкриминираните кутии с цигари от мазето на къщата.
Въззивният съд, подобно на
първоинстанционния, кредитира показанията на свидетеля Д. относно участието му
в преброяването на цигарите в заведение, като същите се подкрепят от събраните
по делото гласни и писмени доказателствени материали. При преценката на
показанията на митническите служители и полицейския служител, настоящата
инстанция взе предвид естеството на работата им, както и изминалия дълъг период
от време, като ги намира за обективно отразяващи личните им възприятия.
Настоящата инстанция, също като
първата, кредитира изцяло показанията на свидетеля Н., който е участвал като
поемно лице при извършения оглед. Въпреки изминалия дълъг период от време,
свидетелят последователно описва изваждането на кутиите с цигари и поставянето
им на масите в заведението, както и действията, предприети от разследващите органи
по преброяването им, като същите кореспондират изцяло с отразеното в протокола
за оглед и заявеното от свидетелите митнически инспектори.
Правилно първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на свидетелката К., касаещи местонахождението и стопанисването
на търговския обект, работещите в заведението лица, и обитаването на къщата от
подсъдимата като последователни, логични и кореспондиращи със събрания по
делото доказателствен материал. Макар и да не съдържат конкретни данни за
инкриминираното деяние, доколкото свидетелката отрича да е знаела за продажбата
на цигари без бандерол, показанията ѝ съдържат информация за принципното
състояние и дейността на заведението и работещите в него лица.
Неоснователни са и възраженията на
защитника за опороченост на протокола за оглед поради несъответствие между
помещението, в което са намерени акцизните стоки без бандерол и посоченото в
протокола. Въззивният съд, също като първоинстанционния, намира, че протоколът
отговаря на изискванията на НПК, като действията са извършени по законоустановения
ред /в присъствие на поемни лица и служител на дружеството, ползващо
помещението, като протоколът за оглед, в частта, имаща характера и съдържанието
на протокол за претърсване и изземване, е одобрен от съдия в преклузивния
24-часов срок/. От показанията на разпитаното поемно лице се потвърждава,
законосъобразното извършване на процесуално-следственото действие, като се
установява присъствието на поемните лица по време на извършването му и
запознаването им със съдържанието на протокола преди да го подпишат.
Правилно районният съд е приел, че в
случая е без значение обстоятелството, че в началото на проверката от
митническите инспектори част от кутиите цигари без акцизен бандерол са били в
заведението, а част – в мазето на къщата, където се е помещавало то, доколкото двете
помещения са се намирали в общ двор, подсъдимата е имала достъп до тях и е
осъществявала продажбата на акцизните стоки именно в заведението. При
пренасянето на вещите от мазето в заведението, подсъдимата не е прекъсвала
фактическата си власт върху тях, независимо от обстоятелството, че митническите
инспектори са ѝ помагали. Законосъобразни са и изводите на
първоинстанционния съд, че на практика кутиите с цигари без бандерол са били
иззети от заведението, тъй като към момента на пристигане на полицейските
служители и съставяне на протокола за оглед, същите са били пренесени от мазето
в заведението след изрично заявено желание от страна на подсъдимата да ги
предаде, което се потвърждава от обясненията на подсъдимата, показанията на
свидетелите митнически служители, както и на поемното лице Н.. Поради това за
настоящата инстанция липсват съмнения за верността на отразените в протокола за
оглед обстоятелства.
Правилно районният съд е кредитирал
представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
допринасят за изясняването на обективната истина.
Правилно първоинстанционният съд се
е доверил и на заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, от
което се установява пазарната стойност на инкриминираните цигари и размерът на
дължимия акциз, като настоящата инстанция намира същото за обективно и
компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените въпроси.
При преценката на обясненията на
подсъдимата, законосъобразно първоинстанционният съд е отчел двойствената им
природа на доказателствено средство и на средство за защита. След извършения
анализ на доказателствените материали по делото настоящата инстанция се
доверява на казаното от подсъдимата в частта, касаеща работното ѝ място,
отношенията ѝ с М.Д., както и неговите занимания с цигари без бандерол,
като същите не се опровергават от други доказателства и се потвърждават от
казаното от свидетелката К.. В частта относно инкриминираното деяние, в
частност това, че по време на контролната продажба на кутия цигари подсъдимата
се е намирала извън заведението и е поела вината за това деяние върху себе си
като е завела митническите инспектори в мазето, тъй като М.Д. е имал висящо
дело, обясненията ѝ се опровергават от кредитираните от двете инстанции
доказателствени източници, поради което следва да бъдат приети като защитна
версия. В подкрепа на извода на съда за владение от подсъдимата на
инкриминираните вещи е обстоятелството, че същата е знаела точно къде се
намират складираните цигари без бандерол, веднага е заявила на митническите
служители това обстоятелство и ги е отвела до мястото. Дори и да се приеме, че
не тя е извършила продажбата на кутия цигари преди проверката, именно тя е била
наемател на къщата, част от която е мазето с откритите вещи и именно тя е имала
достъп до мазето, използвано като склад за инкриминираните кутии с цигари.
При съвкупният анализ на
доказателствените материали по делото, въззивният съд намира за неверни
твърденията на защитата, че не са взети предвид от първоинстанционния съд
показанията на свидетеля Д., който е бил в близки интимни отношения с
подсъдимата, тъй като М.Д. не е бил разпитван като свидетел в нито един момент
от наказателното производство.
При така установената фактическа
обстановка, която намира своята доказателствена обезпеченост в материалите по
делото, правилно районният съд е достигнал до извод, че деянието, извършено от
подсъдимата М.Д. съдържа обективните и субективните елементи на престъпния
състав по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК. Съставът на СРС, разгледал наказателното
дело, е извършил прецизен правен анализ за наличието на всички съставомерни
признаци от обективната и субективната страна на състава на престъплението,
като този анализ изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, поради което и
не се налага неговото преповтаряне или допълване.
Въззивният съд изразява съгласие с
направената от първостепенният съд индивидуализация на наказанията, наложени на
подсъдимата, като намира за неоснователно бланкетното възражение на защитника
за явна несправедливост на наложеното наказание.
За престъплението по чл. 234, ал. 1
от НК е предвидено кумулативното налагане на три вида наказания: „лишаване от
свобода” от една до шест години, глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на
продаваните стоки, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
В конкретния случай
първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, подробно обсъдени в
мотивите към присъдата. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са
преценени чистото ѝ съдебно минало, оказаното съдействие на извършената
от митническите инспектори проверка, изрядното ѝ процесуално поведение и
значителната продължителност на съдебното производство, а като отегчаващи
такива – големият брой на инкриминираните вещи, тяхната стойност и размера на
дължимия акциз.
Въззивният състав, също като
първоинстанционния съд, не намери многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 от НК. С оглед на това
законосъобразно Софийски районен съд е определил наказанията на подсъдимата на
основание чл. 54, ал. 1 от НК., при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Предвид изложеното, настоящият
въззивен състав приема, че правилно първоинстанционният съд е наложил на
подсъдимата Д. наказание „Лишаване от свобода” в минималния предвиден в закона размер
- за срок от една година и глоба в еднократния размер на пазарната цена на
държаните стоки - цигари, а именно 10 862,50 лева, а също и лишаване от право
по чл. 37,ал. 1,т. 7 от НК - лишаване от право да продава тютюневи изделия за
срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
При наличие на предпоставките по чл.
66, ал. 1 от НК правилно районният съд е отложил изтърпяването на така
определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, като
въззивният състав споделя изводите, че за постигане целите на наказанието
същото не е необходимо да бъде изтърпяно ефективно от Д..
Законосъобразно на основание чл.
234, ал. 3 от НК съдът е постановил предметът на престъплението - цигари
„Марлборо“ - 194 кутии, цигари „Слимс“ - 880 кутии, цигари „Бест мен“ - 428
кутии и цигари „Голд маунт“ - 11 кутии /всичките без акцизен бандерол/ да се
отнемат в полза на държавата.
Правилно на
основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата М.Х.Д. да заплати
направените по делото разноски в съдебната фаза - в полза на държавата, по сметка
на СРС, в размер на 50,00 лева, както и 5,00 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на основание чл.190,ал.2 от НПК.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед горепосочените
съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на
основание чл. 334‚ т.6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
07.11.2017 г., постановена по НОХД № 20761/2011 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 20 състав
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.