РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. ХАСКОВО, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500607 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
С Решение № 203 от 15.07.2022 г., постановено по гр.д. № 389/2022 г. РС
Димитровград е осъдил Д. Д. Г. от с. ***, обл. Хасково да заплати на Ж. Н. Ж. от с. ***, обл.
Хасково, сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на извършено престъпление по чл.133 вр. чл.129 ал.2 от НК, за което Д. Д.
Г. е признат за виновен с Решение № 11/04.02.2022 г. по НАХД № 7/2022 г. на РС
Димитровград, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 29.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата
част до пълния предявен размер от 15 000 лв. е отхвърлил като неоснователен.
Съдът е осъдил Д. Д. Г. от с.***, обл. Хасково да заплати на Ж. Н. Ж. от с. ***, обл.
Хасково сумата от 513,33 лв. – направени по делото разноски, съобразно уважената част на
иска.
Съдът е осъдил е осъдил Ж. Н. Ж. от с. ***, обл. Хасково да заплати на Д. Д. Г. от
с.***, обл. Хасково сумата от 653,33 лв. – направени по делото разноски, съобразно
отхвърлената част на иска.
С Решение № 233 от 30.08.2022 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното решение, като на стр. 8 вместо датата 29.08.2022 г. да се чете
1
29.08.2020 г.
С Решение № 242 от 12.09.2022 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното решение, в частта на разноските, като осъдил Д. Д. Г. от с. ***, обл.
Хасково, да заплати по сметка на РС Димитровград ДТ в размер на 200 лв.
Недоволен от постановеното решение, в частта, в която съдът е уважил предявеният
иск и присъдил направените в производството разноски е останал въззивникът Д. Д. Г.,
който чрез пълномощника си адв. П., обжалва в срок. Навежда доводи за неправилност на
постановеното решение в атакуваната част, поради неговата необоснованост, неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди,че пострадалият не е понесъл описаните по делото болки и страдания, поради което
и неправилно му е присъдено обезщетение в размер на 5000 лв. Твърди още,че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който с отправени обиди
и изваждане на огнестрелно оръжие, афектирал Г. и така се стигнало до непредпазливо
причиняване на телесното увреждане. Съдът следвало, след като определи обезщетението ,
съгласно чл.52 от ЗЗД да намали неговия размер на половина. Моли съда да постанови
решение, с което да бъде намален размера на присъденото обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди наполовина и редуцирани разноските, съобразно уважените
размери на исковете. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор от адв. К., пълномощник на ищеца Ж. Ж., с който оспорва
подадената въззивна жалба. Счита,че в атакуваната част постановеното от РС Димитровград
решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените
по делото, пред въззивната инстанция разноски.
В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба, подадена от адв. К.,
пълномощник на Ж. Ж., против постановеното от РС Димитровград решение, в частта, в
която съдът е отхвърлил предявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за разликата над присъдените 5000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.
Въззивникът счита,че в тази част постановеното от РС Димитровград решение е неправилно.
Съдът не отчел всички обстоятелства и възприел неправилно тежестта на увреждането, като
не дал реална оценка на същото, както и настъпилите неблагоприятни последици. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Димитровград в
обжалваната част и постанови друго по същество, с което да уважи иска в пълния предявен
размер. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок не е постъпил отговор от Д. Г. по подадената насрещна въззивна жалба.
С писмена молба вх. № 8148 от 02.11.2022 г. адв. К. поддържа подадения писмен
отговор. Поддържа подадената насрещна въззивна жалба и направеното искане за
присъждане на разноски.
С писмена молба вх. № 9424 от 13.12.2022 г. адв. П. поддържа подадената въззивна
жалба. Не взема становище по подадената насрещна въззивна жалба. Поддържа искането за
заплащане на разноски.
2
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба и подадената насрещна въззивна жалба са подадени в срок и са
процесуално допустими. Преценена по същество те са неоснователни. Постановеното от РС
Димитровград решение, поправено с последващи Решение № 233 от 30.08.2022 г. и Решение
№ 242 от 12.09.2022 г е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на
страните не се дължат разноски за настоящата инстанция.
РС Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от Ж. Н.
Ж. от с.***, обл. Хасково против Д. Д. Г. от с. ***, обл. Хасково за сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане, причинена средна телесна повреда, ведно със следващата се законна
лихва върху тази сума, считано от 29.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че искът е основателен и доказан в размер на 5 000 лв., в който
размер е уважил иска, като в останалата част до пълния предявен размер искът за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлил. Изложените от
първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата
инстанция. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да
дават основание да бъде направен извод различен от направения от решаващия съд.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, подадена от Д. Д. Г., за
необоснованост на постановения съдебен акт в обжалваната част, както и за неправилно
приложение на материалния закон.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е
задължителна затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици
от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди. Решението по чл.78а от
НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му
налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда –
т.15 ТР № 6/06.11.2013 г. , постановено по ТД №6/2012 г. на ОСГТК. С Решението по
чл.78а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с
присъдата – за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Доколкото в случая е
налице влязло в сила решение, приравнено по значение на влязла в сила присъда, следва да
се приеме за безспорно извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Страните не спорят относно фактическите констатации за механизма и вида на
причиненото увреждане. Спорен е въпросът относно интензитетът и срокът на търпените от
ищеца болки и страдания, размера на претендираното обезщетение и наличието на
3
съпричиняване на вреденосния резултат от страна на пострадалия.
Видно от събраните по делото доказателства и преди всичко – заключението на
назначената по делото СМЕ, е че при инцидента е причинено трайно затруднение в
движението на дясната ръка по счисъла на чл.129 от НК, което се дължи на разкъсването на
разгъвачното сухожилие на трети пръст на ръката. Разкъсаното сухожилие е възстановено с
медицински шев. Ръката е била имобилизирана за срок от 45 дни. Възстановяването е в
рамките на около шест месеца. През този период от време е изпитвал болки с умерена
интензивност. Съхранен бил облия захват на ръката с непълно прибиране на петия пръст и
намаляване на мускулната сила. С оглед заключението на ВЛ и събраните гласни
доказателства съдът е достигнал до извода,че за периода на възстановяване , от около шест
месеца, ищецът е търпял дискомфорт, изпитвал е болки и не е можел да се обслужва
пълноценно сам, който дискомфорт и болки следва да бъдат обезщетени. При определяне
размера на обзщетението съдът е отчел и това,че възстановяването е почти пълно.
Скъсяването на сухожилието било резултат от зашиването на раната на късо, при което се
скъсило сухожилието, иначе при подобни скъсвания сухожилието се възстановявало
напълно нормално. Въпреки това, дори да останело някакво ограничение, то било нищожно,
според ВЛ. Преценени в съвкупност периодът на възстановяване, претърпените болки и
страдания, степента на възстановяване обуславят извода, до който е достигнал и
първоинстанционният съд, а именно,че справедливото обезщетение е в размер на 5000 лв., в
който размер е уважен предявения иск.
Не са налице доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен
начин,че претърпените от ищеца Ж. неимуществени вреди са в по-голям размер и
интензитет, което да обуславя репарирането им в по-голям размер от приетия от РС
Димитровград. Болките от полученото увреждане са отшумели,непълното възстановяване е
резултат от зашиването на сухожилието на късо и като краен резултат, дори да има някакво
ограничение, както сочи експертизата, то би било нищожно.
Неоснователни са доводите за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца Ж. Ж.. По делото не са налице доказателства/гласни/, които да обосновават извод за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Неоснователни са и доводите,че ищецът не е търпял болки и страдания за посочения
период от време. Съдът намира,че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Г.,
съпруга на ответника, и на св. С., поради това,че същите са в противоречие с останалите
събрани по делото доказателства и преди всичко със заключението на СМЕ. ВЛ е
категорично,че ръката на ищеца е било обездвижена за период около шест месеца, а
възстановителния процес е продължил около шест месеца. И двамата свидетели сочат,че
след инцидента са виждали пострадалия, който бил с бинт на ръката, но вдигал плочки,
размествал чадъри и др. Изключително трудно би било с ръка в гипс да се извършва тежък
физически труд или лицето да се обслужва пълноценно само, поради което съдът намира
тези показания за недостоверни.
С оглед на изложеното съдът намира,че не са налице основания, както за
4
намаляването на размера на определеното от РС Димитровград, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, така и за неговото увеличаване. А това води до извод,че подадените
въззивнна жалба и насрещна въззивна жалба са неоснователни и следва да бъдат оставени
без уважение. Постановеното от РС Димитровград решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 203 от 15.07.2022 г. на РС Димитровград,
постановено по гр.д. № 389/2022 г., поправено с Решение № 233 от 30.08.2022 г. и Решение
№ 242 от 12.09.2022 г., постановени по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5