Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 10.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на единадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №974 по описа за 2019 год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ”Теленор”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г.-САК против М.Д.М., с адрес: ***.
Ищецът излага в ИМ, че по ч.гр.д.№ 313/2019 г. против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за вземане в размер на 338.95 лв. Посочва, че искът е предявен в изпълнение разпореждане на заповедния съд и поради връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, до размера на сумата от 242.28 лв., представляваща цена на потребени и незаплатени мобилни услуги. Заявява, че наред с установителния иск и при условията на обективно кумулативно съединяване предявява и осъдителни искове срещу ответника за плащане на дължими лизингови вноски в размер на 97.68 лв.
Ищецът твърди, че по повод Договор за мобилни услуги от дата 05.01.2016г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответникът М.Д.М. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения мобилен номер ********** с избрана абонаментна програма Резерв Стандарт 39.99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 05.01.2018г. Посочва, че на 20.06.2016г. абонатът е сключил Договор за мобилни услуги за мобилен номер 35964992144 с програма Теленор Home 3.99лв. със срок до 20.06.2018г. На 20.07.2016г. абонатът е сключил Договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** с абонаментен план Стандарт 15.99лв. със срок до 20.07.2018г. На 20.07.2016г. абонатът е сключил Договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** със срок до 20.07.2018г., като при възползване от преференциалните условия на Оператора е взел на изплащане мобилно устройство марка -Huawei модел Y3 II Black, посредством 23 месечни вноски в размер на 4.09лв. Твърди се също, че на 07.09.2016г. абонатът е сключил Допълнително споразумение за мобилен номер ********** с абонаментен план 29.99лв. със срок до 07.09.2018г., като при възползване от преференциалните условия на Оператора е взел на изплащане мобилно устройство марка COOLPAD модел Porto S Dark, посредством 23 месечни вноски в размер на 4.39лв. Ищецът излага, че въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********. Изтъква, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде изпращана фактура. Посочва се, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му заплащане на дължимите суми.
Наведени са твърдения, че за употребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.04.2017 г. до 14.09.2017 г. Теленор е издал:
- фактура №**********/15/05/2017г. за отчетения период на потребление 15.04.2017-14.05.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 91.59лв. /с ДДС/;
- Фактура №**********/15/06/2017г. за отчетения период на потребление 15.05.2017 г. – 14.06.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 94.06лв. /с ДДС/;
- Фактура №**********/ 5/07/2017г. за отчетения период на потребление 15.06.2017г.-14.07.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 68.43лв. /с ДДС/
Твърди се, че абонатът е употребил и не
е заплатил мобилни услуги на обща стойност 254.08лв., фактурирани за три
последователни отчетни месеца - за месец 05/2017г., за месец 06/2017г. и за месец
07/2017г. Излага, че към всяка от
фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер. С Кредитно известие №**********/15/08/2017г. за извършена
корекция по дълга, като е
сторнирана сумата в размер на -21.28лв./с ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и
дължимата лизингова вноска в размер на 8.48лв. и е отразен незаплатения баланс
в размер на 254.08лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението
за плащане възлиза на сума в размер на 241.28лв.
Ищецът твърди, че неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на употребените и фактурирани услуги на
стойност 241.28лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от
процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, връзка с чл. 196, в) от
ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника М.Д.М. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен
номер №********* на дата 15.09.2017г. крайна фактура № ********* с начислена
обща сума за плащане в размер на 1105.11лв. Поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12,
ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните
вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка Huawei модел
Y3 II Black и мобилно устройство марка COOLPAD модел Porto
S Dark са обявени за предсрочно изискуеми. Посочено
е, че при сключване на процесния договор
е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 15-то число от месеца и
така падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за
заплащане на фактурираните услуги. Твърди, че периодът, за който са дължими
предсрочно изискуемите лизингови вноски, е след м.09/2017г. до м.06/2018г. За
устройство марка COOLPAD модел Porto S Dark, взето във връзка с мобилен номер **********, се дължи
цената след месец 09/2017г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно
изискуемите лизингови вноски; след м.09/2017г. до м.08/2018г.
От страна на ищеца са наведени твърдения, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ответникът М.Д.М. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. В т.ч. да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от Общите условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на М.Д.М.. Твърди се, че в конкретният случай ответникът е подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилни номера 35964992144, ********** и ********** и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Ищецът счита, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 241.28 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за периода от 15.04.2017 г. до 14.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.
МОЛИ също съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 97.67 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.07.2016 г. за периода след м.09/2017 г. до м.06/2018 г.и незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг 07.09.2016 г. за периода след м.09/2017 г. до м.08/2018 г.
Претендирани са и направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв.М.И. – назначен за особен представител на ответницата. Застъпва становище за допустимост на предявения иск. Счита, че доколкото ищецът доказва своите вземания с представените по делото договори и споразумения, под които стои действителния подпис на ответницата, издадени са фактури с посочени в тях отчетни периода и се твърди неплащане на употребени услуги, се налага извода за вероятна основателност на заявената от ищеца претенция. Моли съда да постанови решение съгласно закона и представените по делото доказателства.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД не изпраща представител в съдебно заседание. В молба - становище, подадена от упълномощения адвокат В.Г. заявява, че поддържа исковата молба, като излага подробни съображения.
Ответникът М.Д.М. не взема лично участие в хода на процеса. Представлява се от особен представител – адв.И., който моли съдът да постанови решение съобразно събраните по делото доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. дело №313/2019 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „Теленор България”ЕАД е издадена Заповед №172 от 08.02.2019 г., с която съдът е разпоредил длъжникът Длъжникът М.Д.М., да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД сумата 338.95лв /триста тридесет и осем лева деветдесет и пет стотинки/ главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, 43.68лв /четиридесет и три лева шестдесет и осем стотинки/ мораторна лихва за забава върху просроченото задължение, начислена за периода от 01.10.2017 год. до 07.01.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 338.95 /триста тридесет и осем лева деветдесет и пет стотинки/ по посочената крайна фактура, считано от подаване на заявлението – 21.01.2019 год. до окончателното заплащане на дължимата сума, както и сумата 205.00лв /двеста и пет/ лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които 25 лева платена по сметка на съда държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане №1387 от 08.04.2019 г. заповедният съд е констатирал, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.
Установява се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 18.04.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
По делото не е спорно, че на 05.01.2016г.,ответницата е сключила с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД Договор за мобилни услуги, като потреблените мобилни услуги са фактурирани под клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения мобилен номер ********** с избрана абонаментна програма Резерв Стандарт 39.99лв. Уговореният срок на действие на договора е 24 месеца, т.е. до 05.01.2018г. Договорът е влязъл в сила в деня на подписването му.
Не е спорно, че на 20.06.2016г. ответницата е сключила Договор за фиксирани услуги за мобилен номер 35964992144 с избрана програма Теленор Home 3.99лв. Уговореният първоначален срок на договора е 24 месеца - до 20.06.2018г., като същият е влязъл в сила в деня на подписването.
Установява се и не се оспорва, че на 20.07.2016г. абонатът е сключил Договор за мобилни услуги за мобилен номер **********, с абонаментен план Стандарт 15.99лв. със срок до 20.07.2018г.
Страните не спорят, че на 20.07.2016г. абонатът е сключил Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер +359********* със срок до 20.07.2018г., като се е възползвал от преференциалните условия на Оператора и е взел на изплащане мобилно устройство марка -Huawei модел Y3 II Black, посредством 23 месечни вноски, всяка в размер на 4.09лв. Приложен по делото е и Договор за лизинг от 20.07.2016 г.
По делото е приложен Договор за лизинг от 20.07.2016 г., по силата на който „Теленор България”ЕАД, в качеството му на лизингодател, се е задължил при условията на договора и Общите условия, неразделна част от него, да предостави за временно и възмездно ползване на М.Д.М., в качеството й на лизингополучател, лизингова вещ – мобилно устройство марка -Huawei модел Y3 II Black, с телефонен номер +359********* срещу задължението на лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на 119.07 лв. с вкл. ДДС по начин, посочен в договора. Съгласно условията на договора, същият е сключен за срок от 23 месеца, като лизингополучателят се задължил да заплати лизинговата цена на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 4.09лв. с включен ДДС. Между страните е постигнато съгласие месечните лизингови вноски да се фактурират от Лизингодателя и заплащат от Лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на Лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България”ЕАД. При подписване на договора за лизинг ответницата /лизингополучател е декларирала, че е запозната с Общите условия на договора за лизинг, които съставляват неразделна част от договора, приема ги безусловно и се задължава да спазва същите. В чл.12 от Общите условия на договорите за лизинг е регламентирано правото на лизингодателя да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг като дължими и платими, в случай на неизпълнение на задължението за плащане от страна на Лизингополучателя . По силата на ал.2 от ОУ, обявяването на предсрочната изискуемост е обусловено от прекратяването на договора за мобилни услуги между същите страни.
Впоследствие, на 07.09.2016г. ответницата в качеството си на абонат на Теленор България АД е сключила Допълнително споразумение за мобилен номер ********** с абонаментен план Нонстоп 29.99лв. със срок до 07.09.2018г., като при възползване от преференциалните условия на Оператора е взел на изплащане мобилно устройство марка COOLPAD модел Porto S Dark, посредством 23 месечни вноски в размер на 4.39лв.
Видно от приложените по делото копия от договори за мобилни услуги, в същите е включена клауза, според която в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карат до края на този срок. Във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяването на договора по отношение на коя да е СИМ карта, посочени в него и изплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
Ответницата не оспорва твърдението на ищеца, че ищецът е прекратил едностранно Договора за мобилни услуги, считано от м.09.2016 г., като оттогава е спрян достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез предоставения номер.
Установява се, че относно дължимите вземания по двата договора, описани по-горе, ищцовото дружество е издало на абоната следните фактури:
- фактура №**********/15/05/2017г. за отчетения период на потребление 15.04.2017г-14.05.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 91.59лв. /с ДДС/, от които: За мобилен номер 35964992144 - 3.32лв./без ДДС/-за абонаментен план Telenor Home 3.99лв.; За мобилен номер ********** - 25.82лв./без ДДС/-за абонаментен план НонСтоп 40.99лв., 4.09лв.-вноска лизинг, 19.14лв./без ДДС/-допълнителни услуги мобилен интернет, 0.14лв/без ДДС/-разговори към „Грижа за клиента".; За мобилен номер **********-20.82лв./без ДДС/-за абонаментен план НонСтоп 29.99лв., 4.39лв.-вноска лизинг, 0.02лв./без ДДС/-разговори към „Грижа за клиента". Дължимата сума е платима в срок 30.05.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.
- Фактура №**********/15/06/2017г. за отчетения период на потребление 15.05.2017г-14.06.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 94.06лв. /с ДДС/, които:За мобилен номер 35964992144 - 3.32лв./без ДДС за абонаментен план Telenor Home3.99лв.; за мобилен номер ********** - 25.82лв./без ДДС за абонаментен план НонСтоп 40.99лв., 4.09лв,.-вноска лизинг, 15.82лв./без ДДС/-допълнителни услуги мобилен интернет, 1.24лв./без ДДС/-временно възстановяване на изходящия трафик; За мобилен номер **********-20.82лв./без ДДС/-за абонаментен план НонСтоп 29.99лв., 4.39лв.-вноска лизинг, 1.24лв./без ДДС временно възстановяване на изходящия трафик, 0.81лв./без ДДС /-други услуги /номера 0700,0800,00800/. Дължимата сума е платима в срок 30.06.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура №**********/ 5/07/2017г. за отчетения период на потребление 15.06.2017г.-14.07.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 68.43лв. /с ДДС/, от които: За мобилен номер 35964992144 - 3.32лв./без ДДС/-за абонаментен план Telenor Home 3.99лв.; за мобилен номер ********** - 25.82лв./без ДДС/-за абонаментен план НонСтоп 40.99лв., 4.09лв.-вноска лизинг.-За мобилен номер ********* - 20.82лв./без ДДС за абонаментен план НонСтоп 29,99лв.,4.39лв.-вноска лизинг. Дължимата сума е платима в срок 30.07.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът е употребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност254.08лв.,фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 05/2017г., за месец 06/2017г. и за месец 07/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Установява се, че с Кредитно известие №**********/15/08/2017г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -21.28лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 8.48лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 254.08лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 241.28лв.
Поради едностранно прекратяване
на договора за мобилни услуги за
клиентски номер *********, на основание чл.75, вр.чл.19б, в от
ОУ операторът е издал крайна фактура № ********** от 15.09.2017 г. с
начислена обща сума за плащане в размер на 1105.11 лв. Начислената сума представлява сбор от незаплатения
от абоната - ответник остатък в размер на 241.28 лв. за
задълженията по предходните
фактурирани периоди;
начислена неустойка за предсрочно прекратяване
в размер на 766.16 лв., както
и незаплатени лизингови
вноски в размер на 97.67 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на „Теленор България”ЕАД съществува вземане срещу ответницата М.Д.М. в претендирания размер от 241.28 лв. – неплатени далекосъобщителни услуги. Обективно съединен е осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД – за сумата от 97.67лв представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е възможно.
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложените по делото Договори за мобилни услуги и Договори за лизинг, коментирани по-горе, са валидно сключени между страните. Представените договори като частни диспозитивни документи не са оспорени от ответницата и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договори за мобилни услуги и договор за лизинг в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основните си задължения по договорите - да предоставя на ответницата далекосъобщителни услуги чрез телефонни номера **********, 35964992144 и **********, както и че е предоставил лизингованите вещи – мобилно устройство Huawei модел Y3 II Black/ за мобилен номер **********/ и мобилно устройство марка COOLPAD модел Porto S Dark /за мобилен номер **********/ ,за срок от 23 месеца. От своя страна ответницата не ангажира доказателства, че заплатила дължимите суми по издадените фактури в уговорения с клаузата на чл.27 от ОУ 18 – дневен срок, който изрично е упоменат във всяка от фактурите. Ето защо, съдът приема, че ответницата е неизправна страна по договора, тъй като не е предложила на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора. В този смисъл предявеният установителен иск за сумата от 241.28лв., произтичаща от незаплатени далекосъобщителни услуги, като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Като съобрази
изложеното дотук, съдът намира,
че предявеният
установителен иск с основание чл.422 ГПК във вр.счл.79 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан в пълния
претендиран размер, като следва да се признае за установено по
отношение на ответницата М.Д.М., че същата дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД сумата от 241.28 лв., произлизаща от
неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от
15.04.2017 г. до 14.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението /21.01.2019 г./ до окончателното плащане на
сумата.
Чрез
обективно съединен осъдителен иск ищецът е претендирал и заплащане на сумата от
97.67 лв. - предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно
устройство Huawei модел Y3 II Black и мобилно устройство марка
COOLPAD модел Porto S Dark.
Страните не спорят, че поради допуснато от ответницата неизпълнение на
договорните задължение /неплащане на две последователни фактури/, считано от м.септември
Като съобрази изложеното дотук, съдът намира, че предявеният осъдителен иск се явява основателен и доказан в пълния претендиран размер, с оглед на което ответницата – абонат с абонатен номер № ********* следва да бъде осъдена да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД сума в размер на 97.67 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.07.2016 г. за устройство марка устройство Huawei модел Y3 II Black, взето във връзка с мобилен номер **********/ и незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.09.2016 г. за мобилно устройство марка COOLPAD модел Porto S Dark, взето във връзка с мобилен номер **********
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 455.00лв,от които: 75.00лв.-платена държавна такса, 180.00 лв – адвокатски хонорар и 200.00 лв. – депозит за назначения на ответника особен представител.
Съгласно задължителната практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а именно:25.00 лв. – платена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
На адвокат М.И. от ЛАК следва да се изплати сумата от 200.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на М.Д.М., ЕГН: ********** с пост.адрес: ***, че същата дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.В.П.Г.–*** сумата от 241.28лв /двеста четиридесет и един лева и 28ст/, произлизаща от незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 15.04.2017 г. до 14.09.2017 г. за абонатен номер № *********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /21.01.2019 г./ до окончателното плащане на сумата - предмет на Заповед № 172 от 08.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 313 /2019 г. по описа на Ловешки РС
ОСЪЖДА, на основание чл.79 от ЗЗД, М.Д.М., ЕГН: ********** с
пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес
Парк София, сграда 6, чрез адв.В.П.Г.–*** сумата от 97.67 лв/ деветдесет и седем лева и 67ст/, представляваща незаплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг от 20.07.2016 г. за
устройство марка устройство Huawei модел Y3 II Black, взето във връзка с
мобилен номер **********/ и незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 07.09.2016 г. за мобилно устройство марка COOLPAD модел Porto
S Dark, взето във връзка с мобилен номер ********** .
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Д.М., ЕГН: ********** с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.В.П.Г.–*** сумата от 455.00лв -разноски по настоящото производство, както и разноски в заповедното производство: 25.00 /двадесет и пет/лева – платена д.т. и 180.00лв. / сто и осемдесет лева/– адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.М.И. сумата от 200.00лв. /двеста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№313/
РАЙОНЕН СЪДИЯ: