Определение по дело №2292/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 271158
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Петя Георгиева Георгиева
Дело: 20211100502292
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                        Град София,   01.07.2021 година

                                                                                                                         

                       СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО отделение, VI състав в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и  първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:1. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                                                          2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Георгиева

в.ч.гр. дело №2292   по описа на съда за 2021 година, взе предвид

следното:

 

Производството е по чл. 577, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс,  вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВп/

Образувано е по частна жалба от З.В.Б. против определение от 07.12.2020 г. за отказ на съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр.София да впише законна ипотека учредена в полза на съделител на недвижим имот, комуто се дължи допълване на дела по силата на съдебна спогодба по гр.дело №72860/2018 г. на СРС 163 състав с мотиви, че заявлението не  било с нотариално заверени подписи.

 Излагат се доводи, че отказът е незаконосъобразен, тъй като от заявителя са изпълнени всички законови изисквания откъм съдържане и форма на акта подлежащ на вписване и са приложени необходимите документи.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, прие от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в законовия срок от легитимирана страна и против акт, подлежащ на обжалване акт, съгласно разпоредбата на чл.577, ал.1 от ГПК.

Частната жалба е основателна.

Със заявление от заинтересовано лице е поискано вписването на акт законна ипотека върху недвижим имот:ателие №1а, находящо се в гр.София, ж.к*********идентиф68134.4354.196.15.67, със застроена площ от 60. 51 кв.м. на основание чл.168, ал.1, т.2 т ЗЗД за сумата за равностойността на 8814 евро за уравнение на дела на заявителката съгласно постигнатата между съделителите съдебна спогодба по делото.

С обжалвания отказ, съдията по вписванията е приел, че с оглед разпоредбата на чл.168 ЗЗД във вр. с чл.3, ал.1 от ПВп подписът на заявлението следва да бъде нотариално заверен, а представеното заявление е в обикновена писмена форма.

Съдът, за да се произнесе от правна страна взе предвид следното: С нормата на чл.569, т.5 ГПК се определя производството по вписване, отбелязване и заличаване като нотариално, поради което и приложими са утвърдените от закона общи правила по чл.569-577 ГПК. Съгласно чл. 571, изр. второ ГПК вписване, отбелязване и заличаване на вписване предполага подадена молба в писмена форма. За неуредените изрично случаи на общо основание съответно приложение следва да намерят и общите правила на охранителните производства – Глава четиридесет и девета от Гражданския процесуален кодекс, а по силата на чл. 540 ГПК и общите правила на процесуалния закон – Част първа на Гражданския процесуален кодекс (в този смисъл съображения по т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно задължителното разрешение, дадено в цитираното тълкувателно решение на ВКС, и съобразно нормата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, следва да се направи извод, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ при произнасяне по искане за извършване на вписване на определен акт, с което той е сезиран, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ съдържание, без да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон.

Законната ипотека, уредена в чл. 168, т. 1 ЗЗД, се учредява чрез едностранно волеизявление на правоимащото лице - кредитор по прехвърлителната сделка, от която произтича обезпеченото с ипотеката вземане. Едностранното волеизявление на кредитора представлява упражняване на субективно преобразуващо право да се иска вписването на ипотеката в книгите по вписванията с оглед произтичащите от вписването конститутивно и оповестително-защитно действие. Преобразуващият и едностранен характер на това право, настъпващо в имуществената сфера на отчуждителя на имота по чл. 168, т. 1 ЗЗД, се поражда по силата на закона след осъществяване на визирания в тази норма фактически състав. За да бъде вписана законна ипотека в полза на отчуждителя на недвижим имот на основание чл. 168, т. 1 от ЗЗД вр. с чл. 168, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 16 от Правилника за вписванията е необходимо молбата на кредитора да съдържа реквизитите, визирани в чл. 168, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 2 от ЗЗД - страните да бъдат индивидуализирани, имотът, върху който се иска вписване на ипотека, да бъде конкретизиран, да са посочени размерът на обезпеченото вземане, неговият падеж, както и към молбата да бъде приложен акт за отчуждението, в оригинал или препис. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.2 ЗЗД и чл.16 ал.1 от ПВп, законната ипотека в полза на отчуждителя или на съделителя на недвижим имот (чл. 168 ЗЗД ) се вписва по молба на кредитора, подадена в два еднакви екземпляра, придружена с акта за отчуждението или за делбата, в оригинал или препис. В нито една правна норма, уреждаща производството по вписването на законна ипотека, не е предвидено молбата на кредитора да бъде с нотариална заверка на подписа му. Възприемането на това изискване в практиката би могло да се оправдае с разпоредбата на чл. 3 ПВп, според която на вписване подлежат само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариална заверка на подписа. Това обаче не се прилага за актове, издадени от надлежните държавни органи, какъвто акт е съдебното решение – чл. 3, ал. 2 ПВп, какъвто е характера насложеното спрямо договора за спогодба определение за одобряването й.

С оглед на горното, съдията по вписванията при наличие на всички реквизити на молбата подадена от упълномощен представител адвокат незаконосъобразно е отказал да впише представения акт, поради което отказът следва да бъде отменен.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ отказа № 1804 от 07.12.2020 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр. София да впише законна ипотека върху недвижим имот, учредена по силата на съдебна спогодба по гр.дело №72860/2018 г. на СРС 163 състав, по заявление с вх. № 20-00-1072/07.12.2020 г.

 ВРЪЩА преписката на съдията по вписвания за извършване на действията по вписване на решението.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                2.