№ 2520
гр. София, 17.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110121156 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 264037/25.09.2023г., ищецът Т. К., моли съда да измени
постановеното по делото решение от 24.07.2023г., в частта за разноските, като присъди
разноски на ищцата, доколкото не се установява приетото от съда изпълване на фактическия
състав на чл. 78, ал.2 от ГПК, тъй като въпреки, че ответникът е признал исковата
претенция, то той е дал повод за образуване на производството, като е приел решения на ОС
в противоречие с императивни правни норми.
В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ответникът
не е взел становище по молбата.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските.
В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на допълване на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на
07.09.2023г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда
на дата 25.09.2023г, поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения
срок и като такава е допустима.
По същество молбата съдът намира за неоснователна. Видно е че съдът е уважил така
предявените искове, като по делото е налице признание на исковете от страна на ответника.
Вярно е че отговорността за разноски е обективна и се предопределя от изхода на спора. В
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК обаче и константно установената практика на ВКС по
прилагането на нормата, както е разяснено в Определение № 744 от 18.04.2023 г. на ВКС,
постановено по ч. гр. д. № 1170/2023 г. на III ГО, приложимо по аналогия, от значение е
поведението на ответника като кредитор или като длъжник, съдебно и извънсъдебно, т. е
включително извънпроцесуалното му поведение. Вярно е че исковете са уважени, но следва
да се отбележи, че исковите претенции са признати и съдът не е коментирал спора по
1
същество. За възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на
активното поведение на ответника, като съдът не променя първоначалната си позиция, като
продължава да счита, че ответникът не е дал повод за завеждане на исковете, доколкото
самата ищцата е гласувала положително по петте решения, доколкото същите не са
изпълнени, а и вече не подлежат на изпълнение, което обосновава извод, че с поведението
си ответникът, както преди предявяване на исковете, така и по време на производството не е
дал повод за образуване на делото и ищцата не търпи вреди във връзка с така взетите и
отменени вече решения.
По гореизложеното съдът намира, че молбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 264037/25.09.2023г., подадена от Т. Г. К.
за допълване на решение от 24.07.2023г., постановено по гр.д. № 21156/2022г. по описа на
СРС, 45-ти състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2