Р Е Ш Е Н И Е № 116/31.5.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 87 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.Б.Й. ***
против Решение № 2153-28-26/17.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-39/28.01.2021 г. против
разпореждане № 281-00-714-4/16.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с
което на основание чл.54ж, ал.3 КСО и във връзка с чл.114, ал.1 КСО е разпоредено на Д.Б.Й. да възстанови недобросъвестно
получено парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 21.03.2016 г.
до 20.03.2017 г. в размер на 5178,60 лева-главница и 1934,94 лева-дължима лихва
от датата на неоснователно получено обезщетение за безработица до датата на
издаване на обжалваното разпореждане.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно
и необосновано, т.к. оспорващия не е участвал в производството по установяване
на посочените в него обстоятелства, налице е валидно сключен трудов договор и
сумите за парично обезщетение за безработица са получавани добросъвестно,
поради което се претендира за отмяната му.
В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.Д., който подържа жалбата с искане за уважаването й.
За ответната страна в съдебно заседание се явява
старши юрисконсулт М., която оспорва жалбата като неоснователна по съображения
посочени в писмена молба. Претендира за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Между „Й.” ООД-гр.Ямбол, представлявано от управителя Й.Й. и жалбоподателя на основание чл.70, ал.1 КТ е сключен трудов
договор № 61/14.03.2016 г. по силата, на който Д.Б.Й. е назначена на длъжност „технически
секретар“ в дружеството с работно време 8 часа и основно месечно възнаграждение
630 лева. Възникналото трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 56/21.03.2016
г., като размера на положения труд е отразен в нанесения печат в трудовата
книжка на работника.
Със заявление № 281-00-714/30.03.2016 г. Д.Б.Й. *** да
й се отпусне парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО,
като е декларирала, че трудовото й правоотношение с „Й.“ ООД-гр.Ямбол е
прекратено от 21.03.2016 г., че към датата на прекратяване на правоотношението
не упражнява трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по
КСО или законодателството на друга държава; не е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране в Република България или
пенсия за старост в друга държава и не получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл.68а КСО или професионална пенсия по чл.168 КСО.
Декларира и че към датата на подаване на заявлението има регистрация като
безработно лице в Агенцията по заетостта от 22.03.2016 г.; не получава парично
обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане сред
прекратяване на осигуряването, не получава обезщетение за оставане без работа и
не получава парично обезщетение за безработица.
В тази връзка длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол е издало
следните разпореждания:
С разпореждане № 281-00-714-1/01.04.2016 г. на Д.Б.Й.
е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл.54ж, ал.1 във
връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 КСО за периода 21.03.2016 г.-20.03.2017
г. в размер на 20.55 лв. дневно, което разпореждане е връчено на 12.04.2016 г.
С разпореждане № 281-00-714-2/04.03.2020 г. на
основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО е отменено разпореждане №
281-00-714-1/01.04.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на
Д.Б.Й..
С разпореждане № 281-00-714-3/04.03.2020 г. на основание
чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.10 КСО на Д.Б.Й. е отказано отпускането на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.
Видно от приложено известие за доставяне разпореждане
№ 281-00-714-2/04.03.2020 г. и разпореждане № 281-00-714-3/04.03.2020 г. са
получени от С.С.-представител.
С разпореждане № 281-00-714-4/16.12.2020 г. на
основание чл.54ж, ал.3 и във връзка с чл.114, ал.1 КСО на Д.Б.Й. е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото
парично обезщетение за безработица за периода 21.03.2016 г.-20.03.2017 г. в
размер на 5178,60 лева-главница и 1934,94 лева-дължима лихва от датата на
неоснователно получено обезщетение за безработица до датата на издаване на
обжалваното разпореждане.
Разпореждане № 281-00-714-4/16.12.2020 г. е получено
лично от Й. на 19.01.2021 г. с известие за доставяне.
С Решение № 2153-28-26/17.02.2021 г. Директора на ТП
на НОИ-Ямбол е оставил без уважение жалбата на Д.Б.Й. против разпореждане №
281-00-714-4/16.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл.54ж, ал.3 КСО и във връзка с чл.114, ал.1 КСО й е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично
обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 21.03.2016 г. до 20.03.2017 г. в
размер на 5178,60 лева-главница и 1934,94 лева-дължима лихва от датата на
неоснователно получено обезщетение за безработица до датата на издаване на
обжалваното
Като свидетел по делото е разпитан Й.Й.- управител на „Й.“ ООД-гр.Ямбол, който заявява, че не
познава Д.Б.Й. и същата не е работила при него.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд-Ямбол е Решение
№ 2153-28-26/17.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на Д.Б.Й. с вх. №
1012-28-39/28.01.2021 г. против разпореждане № 281-00-714-4/16.12.2020 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал.3 КСО и във
връзка с чл.114, ал.1 КСО й е разпоредено да
възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица (ПОБ) за
периода от 21.03.2016 г. до 20.03.2017 г. в размер на 5178,60 лева-главница и
1934,94 лева-дължима лихва от датата на неоснователно получено обезщетение за
безработица до датата на издаване на обжалваното разпореждане.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Оспореното решение на директора на ТП на НОИ-гр.Ямбол
е постановено от надлежен орган в кръга на неговата компетентност по чл.117 КСО, но е незаконосъобразно т.к. е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за
отмяната му съобразно чл.146, ал.1, т.4 АПК.
За да се мотивира решаващият орган посочва „При
извършената проверка от контролен орган на НОИ на осигурителя „Й.“ ООД с ЕИК
********* е установено с констативен протокол № КП-5-28-00589191/05.07.2019 г.,
че има 97 броя лица със сключени трудови правоотношения, между които е и г-жа Й.,
за които двамата собственици на дружеството собственоръчно декларират, че не ги
познават, не са сключвали трудови договори с тях и не са упражнявали трудова
дейност във фирмата. Издадени са задължителни предписания №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019 г. за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за всичките 97 лица и са връчени на осигурителя. Същите не са обжалвани и
са влезли в сила.
Въз основа на неизпълнението на издаденото
задължително предписание № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019 г. за периода 15.03.2016
г.-20.03.2016 г. за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за
лицето Д.Б.Й. е подадено заявление № 1019-28-184/31.07.2019 г. заедно с придружително писмо № 1019-28-184#1/31.07.2019 г. до НАП
офис Ямбол за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО съгласно чл.3,
ал.13 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица.
Предвид горепосоченото, при неизпълнено в срок влязло
в сила задължително предписание по чл.108, ал.1, т.З от КСО за заличаване на
данни, подадени с декларация обр.1 за лицата по чл.4,
ал.1, 3, 5, 7, 9 и 10 от КСО, НОИ заличава същите, като подава декларация обр.1 на електронен носител по реда регламентиран в същата
наредба. Към момента на постановяване на разпореждането данните в Регистъра на
осигурените лица подадени с декларация 1 за жалбоподателя са заличени.“.
Въз основа на това и съображенията, че трудовата
дейност е основна правопораждаща предпоставка за
възникване на основанието за социално осигуряване и като общ принцип е изведена
в чл.10 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й и за да
възникне основание за осигуряване на едно физическо лице, следва да е налице
упражняване на лична трудова дейност в някое от качествата посочени в чл.4 от КСО, т.е. едно лице е осигурено за целите на ДОО, ако упражнява трудова дейност
и съществува основание за неговото осигуряване, директора на ТП на НОИ-гр.Ямбол
прави извода, че в случая за лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е
започнало да упражнява трудова дейност, поради което дължи възстановяване на недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания.
Направения от административния орган извод, че
оспорващият реално не е осъществявал трудова дейност в изпълнение на сключения
трудов договор е необоснован и недоказан, защото не се подкрепя от събраните
доказателства.
По силата на чл.54а, ал.1 КСО право на парично обезщетение
за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална
пенсия по чл.168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от КТ.
Съгласно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО по смисъла на част
първа на този кодекс „Осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл. 4а,
ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през
периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5.
От своя страна нормата на чл.10, ал.1 КСО
регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В съответствие с посоченото, по делото не се
ангажираха доказателства, които да установят приетата от административния орган
фактическа обстановка, като в тази връзка не е представен нито един от
документите, въз основа на които извежда заключенията си.
При безспорно възникнало трудово правоотношение не
може само на база свидетелски показания да се прави извод за липса на
осигурително правоотношение поради неупражняване реално на трудова дейност.
Според чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4,
т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец, като разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 КСО във всички относимите към спорните периоди редакции задължава
осигурителите и работодателите периодично да представят в Националната агенция
за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Ето защо гласните доказателства, след като не са
подкрепени с други, са непротивопоставими на данните
в удостоверителните документи, каквито са трудовия договор и отбелязванията в трудовата книжка извършени по надлежния
ред, доколкото липсват твърдения и индиции за
обратното.
Поради това в случая не е доказано наличието на материалноправната предпоставки посочена в чл.54ж, ал.3 КСО, а именно обезщетението за безработица да е неоснователно изплатено, за да
възникне потестативното право на длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица, да издаде
разпореждане за възстановяване на това обезщетение.
В тази връзка както с определението за насрочване на
делото, така и в съдебно заседание в присъствие на процесуалния му
представител, са дадени указания на административния орган за носената от него доказателствена тежест.
От друга страна при изпълнение на тези указания
ответника е направил доказателствени искания, които
са изцяло уважени от съда и са събрани съответните доказателства.
Въпреки това нито с преписката, нито в хода на
съдебното производство се събраха доказателства, които по безспорен и категоричен
начин да установят съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания
административен акт, за да е налице материалноправната
му законосъобразност.
Предвид посоченото решението на директора на ТП на
НОИ-гр.Ямбол, като постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби, е незаконосъобразно и същото заедно с потвърденото разпореждане
следва да бъдат отменени, като съдът не се произнася по въпроса за присъждане
на разноски, т.к. няма направено такова искане от страна на оспорващия до
приключване на съдебното дирене в настоящото производство.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-28-26/17.02.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ-Ямбол и Разпореждане №
281-00-714-4/16.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл.54ж, ал.3 КСО и във връзка с чл.114, ал.1 КСО на Д.Б.Й. *** е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично
обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 21.03.2016 г. до 20.03.2017 г. в
размер на 5178,60 лева-главница и 1934,94 лева-дължима лихва от датата на
неоснователно получено обезщетение за безработица до датата на издаване на
обжалваното разпореждане.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете