№ 84
гр. гр.Несебър, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150200751 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “М.- **” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: град С.В., улица Х.А. № *, представлявано от управителя М.П.Й.,
против Наказателно постановление № 20-003058 / 17.08.2021г., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – Сливен, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание “Имуществена
санкция” по чл.415б от Кодекса на труда в раззер на 1 600 лева за нарушение по чл.62, ал.1
от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно поради
нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, jвърди
се описаната в него фактическа обстановка е недоказана и не отговаря на действителните
факти. Излага твърдения, че на 07.06.2021г. е съставен трудов договор с В.Е.П. в два
екземпляра като единият от тях е подписан от работника, който е приложен по трудовото
досие, по който начин трудовият договор е бил сключен. На това основание за него е било
подадено уведомление от 07.06.2021г. по чл.62, ал.5 от КТ до НАП, което е било прието и
заверено. На 04.07.2021г. В.Е.К. е уведомила работодателя си, че й се налага да отпътува за
град София, като е посочила уважителни причини, а работодателят й е изплатил в този ден
трудово възнаграждение в размер на 600 лева, но впоследствие тя е уведомила работодатяля
си, че няма да се връща на работа, от което последният е разбрал, че заминаването й е въз
основа на решението на този работник да напусне работа. Работодателят от своя страна е
1
уведомил работника, че ще му бъде удържана една заплата за неспазен срок на предизвестие,
поради което В.Е.П. е решила да замени в трудовото досие подписания екземпляр от
трудовия договор, като е приложила по него непосписания такъв. С това обосновава довода
си, че не е извършил вмененото му административно нарушение.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от законния си
представител и от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с наведените в
нея доводи и искане за отмяна на постановлението. Претендира разноски.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено,
тъй като административното нарушение е доказано по категоричен начин, доколкото е
доказана липсата на подпис на работника на трудовия договор, а липсата на подпис на
работника от своя страна означавало, че нямало сключен договор в писмена форма.
Въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.06.2021г. е съставен документ – Трудов договор, според съдържанието на
който “М.- **” ЕООД, от една страна в качеството му на работодател, е възложил на В.Е.П.,
от друга страна в качеството й на работник, която от своя страна е приела да изпълнява
лъжността “Готвач” с място на работа град С.В., ресторант “Морски дар”, комплекс “Етър”
1, на пълен (8-часов) работен ден, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 800 лева, като работникът се е задължил да постъпи на работа на 08.06.2021г. В
трудовия договор е посочено, че екземпляр от него, както и копие от удостоверението по
чл.62, ал.5 от КТ, заверено от ТД на НАП, и длъжностната характеристика, са връчени на
работника на 08.06.2021г. Трудовият договор е подписан единствено от работодателя, като
не е подписан от работника.
“М.- **” ЕООД е подал уведомление до ТД на НАП – Бургас, с което е заявил
трудовия доовор с работника В.Е.П., което уведомление е било прието и е издадена Справка
изх. № 02388213045588 / 07.06.2021т он НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ.
В съдържащите се в трудовото досие на В.Е.П. документи, между които декларация,
служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве, също липсват
подписи на работника.
Според таблицата за отчитане явяването и неявяването на работа за месец юни
2021г., работникът В.Е.П. е полагала труд в полза на дружеството-жлбоподател през
периода от 08-и до 30-и юни 2021г. включително. Според разчетно-платежната ведомост за
месец юни 2021г., на работника В.Е.П. е начислена чиста сума за получаване по трудово
възнаграждение в размер на 479,70 лева, а според фиша за заплати трудовото
възнаграждение за месец юни 2021г. й е начислено в размер на 480,47 лева.
На 05.07.2021г. “М.- **” ЕООД е издал Заповед за прекратяване на трудовия
договор с В.Е.П., считано от същата дата, а като основание е посочено “несправяне с
2
работата”. Прекратяването на трудовия договор също е заявено пред ТД на НАП – Бургас,
която е било прието, за което е издадена Справка изх.№ 02388213063902 / 08.07.2021г. за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ на НАП.
На 30.07.2021г. В.Е.П. е подала по елекронната поща сигнал до Изпълнителна
агенция “Главна инспекция по труда”, в който заявява, че ПРИЗНАВА, че е работила като
готвачка в заведение “Морски дар” в град С.В. с работно време от 10:00 часа до 22:00 часа, с
два почиви дни, до 09.07.2021г., когато си е тръгнала и се е прибрала в град София. Твърди,
че е работила без трудов договор и посочва причините, поради които е решила да напусне
работа. Признава също, че на 29.07.2021г. е изпратила заявление за прекратяване на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ на трудовото правоотношение.
По повод на сигнала на В.Е.П., на 03.08.2021г. четирима служители, между които и
П. СТ. Д. и К.П.Д. – двете на длъжност “Главен инспектор” в Д”ИТ” – Сливен, са посетили
търговвския обект, където В.П.а е полагала труд, като от показанията на свид. П.Д. се
установява, че при проверката, на която е присъствал управителя на “М.- **” ЕООД,
проверяващите са констатирали, че в трудовото досие на този работник е липсвал подписан
от него екземпляр от трудовия договор, а и законният представител на дружеството не е
заявявал, че съществува такъв подписан екземпляр, и че въпреки, че за трудовия договор е
имало подадено уведомление в НАП и издадена справка за трудовия договор, след като той
не е подписан, според свидетеля следва да се приеме, че трудовото правоотношение не е
уредено с трудов договор. В деня на проверката в обекта е съставена и връчена на
управителя на “М.- **” ЕООД призовка по чл.45, ал.1 от АПК, в която му е указано, че
следва да се яви на 04.08.2021г. в хотел “Бахами Резиденс” в к.к.Слънчев бряг, където да
представи на контролните органи трудови досиета на всички назначени лица през сезон
2021г., ведомост за заплати за месец юни 2021г. и месец юли 2021г., графици и отчетни
форми за периода от месец юни до месец август 2021г. включително и трудовите досиета на
освободените лица, назначени през 2021г.
За резултатите от проверката в търговския обект и на документите, съответно на
03.08.2021г. и на 06.08.2021г., П. СТ. Д. и К.П.Д., двете на длъжност “Главен инспекор” в
Д”ИТ” – Сливен, са съставили Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2125756 /
06.08.2021г., в който едно от констатираните нарушения (т.2) е за това, че на 03.08.2021г.
при извършена проверка на място в обект на контрол Ресторант “Морски дар”, намиращ се
на адрес: град С.В., комплекс “Етара 1”, стопанисван от “М.- **” ЕООД, се установило че
съдържащият се в досието трудов договор № 001 т 07.06.2021г. не е подписан от страна на
работника В.Е.П.; лицето е предоставяло работна сила през периода от 08.06.2021г. –
04.07.2021г. (видно от присъствани форми за месец юни и месец юли 2021г.). По този начин
“М.- **” ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, не е
изпълнил задължението си да сключи трудов договор в писмена форма с В.Е.П., в
нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.
Съставения от П. СТ. Д. акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 20-003058 от 06.08.2021г. е за това, че на 03.08.2021г. е извършена проверка по
3
спазване изискванията на трудовото законодателство на “П.-**” ЕООД, на място в обект
Ресторант “Морски дар”, намиращ се на адрес: град С.В., комплекс “Етара 1”; при проверка
на изисканите с призовка (на основание чл.45, ал.1 от АПК) и представени документи, в т.ч.
на В.Е.П., се установило, че съдържащите се в досието трудов договор № 001 от
07.06.2021г., не е подписан от страна на работника В.Е.П.. Лицето е предоставяло работна
сила през периода 08.06.2021г. – 04.07.2021г. (видно от присъствени форми за месец юни
2021г. и месец юли 2021г.). Видно от изложеното и с оглед на събраните писмени
дказателства се установило, че “М.- **” ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла
на § 1, т.1 от ДР на КТ, не е изпълнил задължението си да сключи трудов договор в писмена
форма с В.Е.П. с ЕГН **********. Нарушението е извършено на 08.06.2021г. в град С.В., а е
установено на 06.08.2021г. при проверка на представени документи в хотел “Бахами
Резиденс” град Несебър, к.к. Слънчев бряг. Актсътавителят е квалифицирал нарушението по
чл.62, ал.1 от Кодекса на труда. След съставянето на акта, същият е подписан от
актосъставителя, от двамата свидетели по акта, поне единият от които е и свидетел на
нарушението, и от законния представител на “М.- **” ЕООД, на когото е връчен екземпляр
от акта срещу разписка.
Нито при съставянето и връчването на акта, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН за
направени възражения срещу акта.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал
оспорваното наказателно постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и е
наложил санкцията. И в наказателното постановление е посочена като нарушена
разпредбата на чл.62, ал.1 от КТ.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното
постановление, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима – НП е връчено на 20.08.2021г., а жалбата срещу него е подадена на
27.08.2021г.
Абсолютно неприемливо е изложеното в наказателното постановление, а и от
актосъставителя, че след като трудовият договор, макар и съдържащ се в трудовото досие на
работника в писмена форма, не подписан от една от страните, в случая от работника, от това
следва автоматично липса на писмена форма на този трудов договор, макар че той съдържа
изискуеми реквизити по чл.66 от КТ, или да се отъждествява липсата на подпис/и с липса на
форма, защото с такава една позиция се прави опит да се реши сложен въпрос или проблем с
просто решение.
С Решение № 21 от 23.02.2012г. по гр.д.№ 595/2011г. на ВКС, III г.о., е дадено
разрешение на въпроса, действителен ли е трудов договор, изготвен в писмена форма, върху
който няма подпис на работника или служителя, ако е регистриран в ТД на НАП и е
започнало изпълнението му от работника или служителя и работодателя. В мотивите на
4
решението е посочено, че сключването на трудовия договор се предхожда от преддоговорни
отношения, които имат за цел да се постигне пълно съгласие между страните както в частта
за необходимото му минимално съдържание – място, характер на работа и трудово
възнаграждение, така и относно всички допълнителни и факултативни елементи, които са
поставени на разглеждане. Преди изготвянето и подписването на трудовия договор
работникът или служителят има задължение да представи и необходими писмени
документи. Съгласно действащата редакция на чл.62, ал.1 от КТ съвпадащите насрещни
волеизявления на договарящите трябва да се мматериализират в писмени форма. И без това
да е изрично записано няма съмнение, че писмената форма е необходима за
действителността им и е съставна част от съдържанието на трудовия договор. Договорът
може да се състави и подпише с един общ акт, но насрещните волеизявлуния могат да се
материализират и поотделно (Решение № 410/27.06.1990г. по гр.д.№ *26/1990г. на ВС, III
г.о.). Ако те се съдържат в два отделни акта, необходимо е всеки един от тях да е достигнал
до знанието на другата страна – чл.14, ал.1 от ЗЗД. Въведената в закона писмена форма за
действителност на трудовия договор изключва възможността страните да изразят волята си
по друг начин, например с конклудентни действия.
Текстът на чл.74, ал.1 от КТ определя случаите на недействителност на трудовите
договори – противоречие на закона или на колективен трудов договор. В правната теория е
възприето и се застъпва от съдебната практика схващането, че изброяването не е
изчерпателно, а намират субсидиарно приложение основанията за недействителност,
установени в чл.26 и сл. от ЗЗД. Това е така, доколкото по отношение на трудовия договор
като вид договорно правоотношение са приложими правилата на съглашението. За ралика от
гражданското право, трудовото право не дели недействителността на нищожност и
унищожаемост, а свежда последиците от недействителността в зависимост от
добросъвестността на работника или служителя (чл.75 от КТ). Обявяването на
недействителността на трудовия договор се свързва с наличие на такъв тежък порок в
неговото съдържание, форма или процес на сключване, който не може да бъде саниран.
Съгласно разпоредбите на чл.74, ал.5 и ал.6 от КТ страните не могат да се позовават на
недействителността на трудовия договор, докато тя не бъде обявена от съда и решението не
бъде връчено на страните, а недействителността не се обявява, ако недостатъкът на
трудовия договор отпадне или бъде отстранен.
Нито работникът, нито работодателят – дружеството-жалбоподател, са оспорили
действителността на трудовия договор с иск, а без да е сезиран с иск или възражение за
недействителност на трудовия договор, съдът не може служебно да се произнася по този
въпрос. Работникът не е твърдял в подадения от него сигнал за недействителност на
трудовия договор, напротив, в него се съдържа признание на обстоятелството, че до
09.07.2021г. между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от
трудовия договор от 07.06.2021г., включително и признание, че работникът е предприел
действия по прекратяване на това трудово правоотношение на конкретно основание и че
именно на основание този трудов договор работникът претендира конкретен размер на
5
трудово правоотношение. Тези признания на работника В.Е.П., че през периода от
08.06.2021г. до 09.07.2021г. е полагала труд при „М.- **“ ЕООД, който в качеството на
работодател не възразявал, в каквато насока са данните по делото – изпращането на
уведомление по чл.62, ал.4 от КТ в съответната териториална дирекция на Националната
агенция по приходите за сключването и прекратяването на трудовия договор, начисляването
във ведомостите за заплати на дължимото възнаграждение срещу положения от работника
труд съгласно чл.128, т.1 от КТ, означава, че между страните е възникнало трудово
правоотношение от представения трудов договор № 001/07.06.2021г. За периода на
съществуването на трудово правоотношение е доказано изпълнението от страна на ищеца от
вписването на трудовите възнаграждения в разплащателните ведомости за заплати и
отчетните форми за явяване/неявяване на работа, съставени от работодателя.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че е наличе един
действителен трудов договор, сключен в предписаната от закона форма и следователно
породил действие между страните. Именно въз основа на този действителен трудов договор
в писмена форма актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган, който договор е
цитиран от тях, са извели датата на извършване на нарушението и са приели, в съставения
протокол от проверката от 06.08.2021г., че работодателят дължи да заплати на работника
трудово възнаграждение.
Като е приел обратното – че трудовият договор не е сключен в писмена форма само
поради неподписването му от страна на работника, административно наказваният орган е
постановил едно незаконосъобразно и неправилно наказателно постановление, поради което
същото следва да бъде отменено като такова.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 335 лева
(чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения).
Претенцията на административно наказващия орган, чрез процесуалния му
представител, за заплащане на разноски за гориво и командировъчни се явява
неоснователна, първо с оглед изхода на делото, второ поради непредставяне на
доказателства за такива разноски, и трето – не се претендира заплащане на съдебни и
деловодни разноски, и като такава следва да бъде отхвърлена.
Ето защо и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-003058 / 17.08.2021г., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Сливен, с което на “М.- **” ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: град С.В., улица Х.А. № *, представлявано от
управителя М.П.Й., на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.2 от Кодекса на труда,
6
му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 600 лв.
(хиляда и шестстотин лева) на нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на
“М.- **” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град С.В., улица Х.А. № *,
представлявано от управителя М.П.Й., сумата в размер на 335 лв. (триста тридесет и пет
лева), представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Сливен, за осъждане на “М.- **” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
град С.В., улица Х.А. № *, представлявано от управителя М.П.Й., да му заплати сумата в
размер на 150 лева, представляваща разноски за гориво и командировъчни, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7