Решение по дело №1663/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 978
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 3 август 2019 г.)
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20195530101663
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

 

                                           02.07.2019 г.                      гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                  ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и шести юни                              две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело1663 по описа  на съда за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищците К.К.П. и Д.Б.П. твърдят, че били наследници на Борис Димитров П., починал на 17.06.2016 г., като ищцата К.П. била негова съпруга, а Д.П. - син. Приживе Борис Димитров П. е бил потребител на електрическа енергия, на адрес гр. Стара Загора, ул. Генерал Гурко № 139, ет.3, ап.7, с клиентски номер ********** и измервателна точка /ИТН/ 2023966.

Ищецът Д.П. твърди още, че живее на горепосочения адрес. На 12.03.2019 г. получил писмо, изх. № 6340219/07.03.2019 г. от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с което го уведомили, че на 28.12.2016 г. бил демонтиран и предаден за експертиза в БИМ електромера, монтиран на горепосочения адрес, както и че сметката за електроенергия била коригирана за времето от 52 дни, т.е. за периода от 06.11.2016 г. до 28.12.2016 г., на стойност 1 148,94 лв., начислена по фактура № **********/07.03.2019 г.

Излагат следните съображения за недължимост на сумата 1 148,94 лв.:

От една страна, заявяват, че не са присъствали на проверката, не били информирана за нея, както и че нямало доказано извършено от който да е било от тях или от наследодателя им неправомерно въздействие върху електромера.

От друга страна, твърдят, че липсва основание, даващо право на ответника за извършване на такава корекция за минал период на сметката за ел. енергия. Цитират съдебна практика в тази насока, съгласно която с изменението на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, крайният снабдител може да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, но само ако е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т. 6 и по чл.83, ал. 1, т. 6 ЗЕ: т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Твърдят че в Общите условия на ответника липсва такъв предвиден ред, поради което корекцията на сметката се явява неправомерна.

Искането на ищците до районния съд е да постанови решение, с което да признае за установено, че в качеството си на наследници на Борис Димитров П., починал на 17.06.2016 г. не дължат на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, сумата 1 148,94 лв. с ДДС, начислена по фактура № **********/07.03.2019 г., по партида с клиентски номер № **********, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за времето от 52 дни, т.е. за периода от 06.11.2016 г. до 28.12.2016 г. Претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е подал отговор, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва, както по основание, така и по размер.

Излага подробни съображения за фактическите и правните основания, даващи право на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да извършва едностранна корекция на сметка за изминал период, както следва:

Твърди, че в случая техническата проверка и едностранната корекция на сметката на ищците за изминал период са били извършени след влизане в сила на новите текстове на ЗЕ /чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ/ приети със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр.54 от 2012 г./ и ПИКЕЕ /обн. в ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./, даващи основание за това. Правото на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да коригира сметките за ел. енергия за минал период от време била установена НЕ В ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ НА ДРУЖЕСТВОТО, а в чл.45, ал.1, във връзка с Раздел IX от приетите на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г.), които вече подробно и детайлно уреждали условията „и редът за установяване случаите на неизмерена неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия”. Ответникът твърди, че в случая изцяло били спазени редът и процедурата за проверка на електромера на ищците и за едностранна корекция на сметката им, предвид констатираната манипулация на същия, разписани в ПИКЕЕ от 12.11.2013 г. Сочи, че разписаните правила по никакъв начин не обуславяли като предпоставка за извършването на едностранна корекция наличието на виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице.

В заключение счита, че понастоящем законодателят е дал възможност на крайния снабдител да коригира в своя полза сметката в посочените случаи, като този ред вече е нормативно и детайлно регламентиран в ПИКЕЕ. Цитира съдебна практика в този смисъл.

Затова моли да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че Борис Димитров П. и ответникът са били страни по договор за продажба на електроенергия, като Борис Димитров П. е бил потребител на електрическа енергия с клиентски номер ********** на адрес:  гр. Стара Загора, ул. Генерал Гурко № 139, ет.3, ап.7, с измервателна точка /ИТН/ 2023966.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, Борис Димитров П. е починал на 17.06.2016г. и негови законни наследници са ищците в настоящото производство - съпругата му К.К.П. и синът му Д.Б.П..

От представените констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 28.12.2016 г., от констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване от 08.10.2018 г., се установява, че монтираният на горепосочения адрес електромер с номер № ********* е манипулиран, в резултат на което същият отчита по-малко от консумираната електроенергия. Коригирана е сметката за електроенергия на името Борис Димитров П. (макар да е бил починал още 17.06.2016г.) за периода от 06.11.2016 г. до 28.12.2016 г., като е начислена 7945 кВтч ел. енергия общо на стойност 1 148,94 лв. с ДДС, видно от представените справка за коригиране на сметка за електроенергия, писмо от 07.03.2019 г. и данъчна фактура **********/07.03.2019 г., също издадени на името на починалото лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Чрез предявения иск, с който съдът е сезиран, ищците отричат правото на ответника да получи сумата от 1 148,94 лв. за начислена електрическа енергия за отчетен период от 06.11.2016 г. до 28.12.2016 г., по данъчна фактура **********/07.03.2019 г., поради което ответникът следва да докаже съществуването на оспореното право.

В случая безспорно е установено, че въпросният електромер е манипулиран и че неотчетената от него електрическа енергия възлиза на сумата по фактурата. Няма твърдения, нито събрани доказателства манипулацията да е в резултат на виновно поведение на ищците.

При това положение, спорният по делото въпрос се свежда до това може ли ответникът, като доставчик на електрическа енергия, едностранно да коригира сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия, от който въпрос зависи и изхода на делото.

С решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, е уеднаквена противоречивата практиката на съдилищата по релевантния за спора правен въпрос. При произнасянето си съставът на ВКС е изложил съображения и е дал отговор, че със ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия (какъвто е настоящия случай), ако обаче е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. само и единствено при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова уредба, въведена с изменението на Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. В случая не е спорно, че в Общите условия на договорите на ответника такъв ред не е предвиден. Следователно ответникът няма право на извършената от него корекция.

Ето защо, съдът намира, че гореизложеното обоснова основателността на предявения иск от ищците.

Отделно от горното, съдът намира, че в случая е налице и още едно основание, водещо до недължимост на исковата сума от ищците. Видно от събраните по делото доказателства потребителят Борис Димитров П., на чието име се води процесната партида, е починал още преди периода, за който е начислена допълнителната ел.енергия, така в продължение на няколко години ответникът издава документи и начислява ел.енергия на едно починало лице. Оттук следва, че за процесния период 06.11.2016 г. до 28.12.2016 г. не се дължи ел. енергия от Борис Димитров П. съгласно данъчна фактура **********/07.03.2019 г., издадена на негово име, тъй като той е починал преди това. Следователно такава сума не дължат и ищците в качеството им на неговите наследници.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева, както и възнаграждение за един адвокат. По отношение на възнаграждението за адвокат, ответникът е направил възражение за прекомерност по чл.78, ал. 5 ГПК, което съдът е длъжен да разгледа. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при интерес до 1000 лева (какъвто е настоящия случай) е 300 лева. Изчислено на тази база адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците възлиза на 300 лева, а по делото е уговорено и платено от ищците адвокатско възнаграждение от 350 лева, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 6). Дела като настоящото не се отличават нито с фактическа, нито с правна сложност, обосноваващи определяне на адвокатско възнаграждение над минималния размер, предвиден в горепосочената Наредба. Касае се за еднотипни дела с утвърдена съдебна практика по тях. Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че ищците са двама, тъй като това не се отразява на сложността на делото, предвид това, че същите се явяват наследници на лицето, по чиято партида е била начислена допълнителната ел. енергия. Предвид това, настоящият съдебен състав приема, че уговореното възнаграждение от 350 лева действително се явява прекомерно и същото следва да бъде намалено на 300 лева, като в този размер бъде присъден в полза на ищците, които са го заплатили.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, че ищците К.К.П., ЕГН **********,*** и Д.Б.П., ЕГН **********,***, като наследници на Борис Димитров П., починал на 17.06.2016г., НЕ ДЪЛЖАТ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, сумата в размер на 1 148,94 лв. за допълнително начислена електрическа енергия за период от 06.11.2016 г. до 28.12.2016 г. на обект с адрес: гр. Стара Загора, ул. Генерал Гурко № 139, ет.3, ап.7, с клиентски номер ********** и измервателна точка /ИТН/ 2023966, съгласно данъчна фактура **********/07.03.2019 г., издадена на името на Борис Димитров П., починал на 17.06.2016г.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, да заплати на К.К.П., ЕГН **********,*** и Д.Б.П., ЕГН **********,***, сумата общо в размер на 350 лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: