РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Ловеч, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500187 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
С решение №551/29.11.24 г. постановено по гр.д.№62/24 г. по описа на РС-Ловеч е
осъден ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изпълнителните
директори Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати на Д. Т. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес :
***, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата 2 990,00 /две хиляди деветстотин и деветдесет/
лева, представляваща неплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие
от 07.12.2023 год., осъществило се по вина на водача на лек автомобил марка „Ситроен“,
модел „**“, с рег.№** **** ** А.Ц.Д., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
в ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изпълнителните
директори Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. към момента наПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 07.12.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата; осъден е ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Г.М.Димитров“№1,
представлявано от Изпълнителните директори Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати на Д. Т. Д.,
1
ЕГН-**********, с постоянен адрес : *** сумата в размер общо на 2 029,75 /две хиляди
двадесет и девет лева седемдесет и пет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, посочена е БАНКОВАТА СМЕТКА на ищеца, по
която ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД може да преведе присъдените суми е : IBAN :
BG21 CECB 9790 1016 9609 00; BIC : CECBBGSF – „Централна кооперативна банка“АД.
Постановено е определение №60/20.01.25 г. по гр.д.№62/24 г. по опис на РС-Ловеч с
което е оставена без уважение молба вх.№13554/04.12.2024 год., подадена от Д. Т. Д. от ***,
чрез пълномощника си адв.Т. С. от АК-гр.Варна, с адрес ***, за изменение, на основание
чл.248, ал.1 от ГПК, на съдебно решение №551/29.11.2024 год., постановено по гр.дело
№62/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч, в частта за разноските, като му присъди разноски,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в общ размер от 2 099,35 лева вместо присъдените 2 029,75
лева или допълнително 69,60 лева, като неоснователна.
Против горното решение е подадена въззивна жалба с вх.№14303/20.12.25 г. от
Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********,
като ответник, със седалище и адрес на управление: гр. София, буд. „Г.М. Димитров" № 1,
представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т., със служебен адрес: гр. София,
бул. „Г. М. Димитров" № 1, чрез юрисконсулт И. Ц. с оплакване, че то е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, поради което -
несправедливо.
Изразява несъгласие с решението на първоинстанционния съд в частта му, отнасяща се
до присъждане на сумата в размер над 2 990.00 лв - обезщетение за претърпени вреди на лек
автомобил марка „Фолксваген", модел "Голф", с рег.№ ** **** **, ведно е произтичащите от
определянето на обезщетение над този размер последици, касаещи присъдените лихви и
съдебно-деловодни разноски.
Изтъква, че в хода на първоинстанционното производство съдът е присъдил
обезщетение за автомобила в размер на 2 990.00 лв.. като не е отчел доводите му, касаещи
определянето на дължимия размер на обезщетението в случай че се установи основателност
на исковите претенции. Смята, че в конкретния случай същият е следвало да бъде определен
съгласно Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249. т. 1 и 2
от КЗ и методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства, като в чл. 4 от цитираната Методика изрично е упоменато, че
последната се прилага ..като минимална долна граница, в случаите, когато не са представени
надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на моторното превозно средство в
сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка" - какъвто е
настоящият случай. Сочи, че ищците не са приложили документи, които да удостоверяват, че
реално е осъществяван, съответно заплащан ремонт на процесния автомобил.
Твърди, че видно от представеното свидетелство за регистрация, лек марка
..Фолксваген", модел "Голф", с рег.№ ** **** ** е с дата на първа peгистрация 03.12.2004 г..
т.е. към датата на процесното събитие автомобилът е на повече от 19 години и съгласно
разпоредбите на горепитираната наредба, в случая не е необходимо да се заменят
2
увредените части с оригинални, нито да се извършва ремонт в официален сервиз. Поради
това счита, че при уважаване на исковите претенции за заплащане на застрахователно
обезщетение, първоинстанционният съд е следвало да приеме, че сумата, необходима за
извършване на ремонт на процесния автомобил възлиза в размер на 561.24 лв. - стойност
новите авточасти с приложен коефициент на овехтяване 0.4 за автомобили над 15 години,
каквато стойност е дало и вещото лице по първоначално изготвената по делото
автотехническа експертиза предвид извънсъдебно изплатената от ответното дружество сума
в размер на 712.34 лв.. която сума надвишава посочената от вещото лице стойност.
Счита горепосоченото за недостатък на съдебното решение, което го прави
неправилно, като е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
нарушение на принципа за установяване на обективната истина в гражданския процес.
Моли съда да отмени Решение № 551/29,II.2024 г. на РС-Ловеч, постановено по гр.д.№
62/2024 г.. и вместо него да постанови друго такова, с което да приеме, че претендираната от
ищеца сума е недължима и да отхвърли иска изцяло.
Моли да му присъди юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
въззивната инстанция.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от Д.Т.Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** чрез: адв. Т. С. - АК - гр. Варна, с адв. № **********, адрес на кантората: ***.
Намира, че депозираната въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а постановеното съдебно решение да бъде потвърдено като законосъобразно
и правилно, тъй като няма спор между страните по отношение съществуването на
застраховка „Гражданска отговорност", сключена между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве''
АД и *** със застрахователна полица № BG/30/************, със срок на валидност от
19.05.2023 г. до 19.05.2024 г., от която ищецът Д. Т. Д. черпи своите права, като липсва спор
и по отношение на фактическата обстановка досежно настъпилото на 07.12.2023 г. ПТП в
***, реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Ситроен", модел ..**". с peг. №
** **** **. Сочи, че в съставения двустранен протокол от 07.12.2023г. А.Д. е признала
неизгоден за нея факт, а именно вината си за осъществилото се ПТП, доколкото тя е
нарушила разпоредбите на ЗДвП, в резултат на което причинила имуществени вреди на
Д.Д., а именно-повредито собствения му лек автомобил.Намира за устаноено,че предвид
механизма на ПТП, същото е било непредотвратимо за водача на ищцовото МПС и тези
обстоятелства се потвърждават от всички събрани в първоинстанционното производство
доказателства, включително и от заключенията на двете изслушани съдебни автотехнически
експертизи.
Сочи, че след подадена застрахователна претенция на 07.12.2023 г. застрахователят е
изплатил на увреденото лице извънсъдебно застрахователно обезщетение в размер на 71234
лв. на 22.12.2023г. и правилно и законосъобразно, РС- гр. . приел, че дължимото на Д. Д.
обезщетение за претърпени имуществени вреди възлиза на общата сума от 3702,38 лв., а
неплатеният остатък е на стойност 2990 лв., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като останали
недоказани всички въведени право изключващи възражения на застрахователя.
3
Счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбите на
Кодекса за застраховането и с константната касационна практика, която приема, че
посочената от въззивника наредба не е приложима в случаи като процесния, както и че при
определяне на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, не се
прилага коефициент на овехтяване. Цитира, че според разпоредбата на чл. 386. ал. 2 от КЗ
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, а видно от чл. 400, ал. 2 от КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка и правилно е тълкуването на решаващия
състав, че меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на
застрахованата вещ към деня на ПТП, респективно реалната стойност на вредата следва да
се определя по пазарни цени.
Твърди, че РС. . обосновано кредитира с доверие експертната оценка на вещото лице
Д.Д., изготвил повторната съдебна автотехническа експертиза, доколкото определената от
него цена на ремонт на процесния автомобил е установена на база задълбочено пазарно
проучване във фактически и в онлайн магазини за резервни авточасти, посещение на
мястото на произшествието и при съобразяване с поставените задачи и средната цена на
един нормочас сервизен труд, както и след запознаване с Ценови листи за резервни части на
„Тандер корпорация", „Интеркарс" и „Тарос трейд". Сочи, че доколкото процесният
автомобил е по-стар модел, вещото лице не е посочило в изчисленията си цени на
оригинални части, а на качествени части от реномирани марки с качество близко до
оригиналното, при актуална и достоверна средна цена за труд от 250 лв. за детайл и това
заключение е прието по делото като компетентно дадено и изчерпателно, включително и
неоспорено от страните.
Изтъква, че първоначалното заключение, изготвено от вещото лице В.А. било
надлежно оспорено, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 195 от ГПК за експертно
заключение, което да води до достоверно изясняване на спорни по делото въпроси, за които
са необходими специални знания, включително и без вещото лице да отговори на всички
поставени му въпроси, въпреки дадената му допълнителна възможност, като експертизата е
изготвена без извършен оглед на местопроизшествието или на ищцовия автомобил, без
пазарно проучване, при използване на остаряла ценова листа Шваке и на неактуална цена за
сервизен час труд и при прилагане на процент на овехтяване, което константната касационна
практика отдавна е приела за неправилно.
Счита, че единственото обективирано във въззивната жалба оплакване на
застрахователя към обжалваното решение се състои в това, че съдът при постановяването му
не е приложил Наредба № 24/08.03.2006 г, но това оплакване е несъстоятелно, доколкото
съдът не е допуснал нарушение на материалноправни или процесуаллоправни норми и е
постановил правилно, законосъобразно и обосновано съдебно решение, а отделно от горното
4
твърди, че, вещото лице В.А. посочило, че е ползвало не Наредба № 24/08.03.2006г., а
Наредба № 49/16.10.2014г., издадена от Комисията за финансов надзор, така, както му е
поставена задача от ответното дружество в отговора на искова молба. Не споделя
становището на въззивника, че вещото лице А. е изложило, че дължимото обезщетение
възлиза на общо 561,24 лв, тъй като тази сума е посочена единствено като стойност на нови
авточасти с коефициент на овехтяване 0,4 съобразно поставената задача, в която не е
заложена стойността на сервизни часове труд. Счита, че застрахователното обезщетение
включва, както реалната пазарна стойност на необходимите за подмяна резервни части, така
и стойността на необходимия труд в автосервиз, посредством който вещта - МПС да
придобие вида от преди увреждането й.
Изтъква, че на следващо място, съдебната практика е непротиворечива, че при
определяне на обезщетението по чл. 432 от КЗ, прилагането на Методиката по Наредба №
24/08.03.2006г. не е задължително и тя не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и
не ограничава отговорността на застрахователя, а представлява указание за изчисляване на
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Излага, че стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно
правилата, заложени в Методиката и при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да го определи по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката. Прави извод, че при съдебно заявена
претенция съдът следва да установи реалната стойност на сумата, необходима за
възстановяване на имуществото, в това число всички присъщи разходи, като в настоящия
случай, обезщетението законосъобразно е определено по средни пазарни цени на резервни
части и труд, доколкото по такива цени ще може да се възстанови имуществото във вида му
преди настъпване на процесното произшествие.
Моли съда да остави без уважение като неоснователна депозираната от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве" АД въззивна жалба с вх. № 14303 срещу Решение №
551/29.11.2024г., постановено по гр. д. № 62/2024г. по описа на Районен съд - гр. Ловеч, VI
състав и да потвърди първоинстанционния съдебен акт като законосъобразен, правилен и
обоснован, както и да му присъди сторените във въззивната инстанция съдебни разноски.
Подадена е и частна жалба от Д. Т. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** чрез:
адв. Т. С. - АК - гр. Варна, с адв. № **********, адрес на кантората: гр. В, *** срещу
определение № 60/20.01.2025г. по гр. д. № 62/2024г. по описа на Районен съд - гр. Ловеч, VI
състав, което счита за неправилно и незаконосъобразно.
Цитира, че за да приеме искането му за неоснователно, решаващият състав посочил, че
е сезиран с претенции за разноски и от двете страни, като пълномощникът на ответника е
претендирал възнаграждение за юрисконсулт в определен от съда размер и това е причината
съдът да не уважи претенцията за разноски на ищеца в пълния претендиран размер от
5
2099,35 лв. Сочи, че се излага за първи път в обжалваното определение, че съдът е преценил,
че се дължи възнаграждение на юрисконсулт И. Ц. - процесуален представител на ответното
дружество в размер сумата 69,90 лв., която сума е приспаднал от претендиралата като
съдебно - деловодни разноски от ищеца, като съдът твърди, че е длъжен да съобрази
претенцията на ответника и че е присъдил съдебно - деловодни разноски. Счита, че подобни
изводи противоречат, както на постановеното по делото решение така и на разпоредбата на
чл. 78 от ГПК. Сочи, че с Решение № 551/29.11.2024г. по гр. д. № 62/2024г. по описа на
Районен съд - гр. Ловеч, VI състав исковете за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя до окончателното изплащане, били изцяло уважени, а възражението на
ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за прекомерност на адвокатския
хонорар, заплатен от ищеца от 780 лв. с включен ДДС, е прието от съда за неоснователно.
Сочи, че същото действително е неоснователно, доколкото по делото са проведени пет
открити съдебни заседания и въпреки, че процесуалният представител на ищеца не е
присъствал на тях, по всяко едно от заседанията е взето отношение от ищцовата страна,
изразено е становище досежно депозираните заключения и останалите събрани
доказателства и осъществените процесуални действия, включително своевременно са
заплатени депозити, разноски, държавни такси и е увеличен размера на частичния иск с
оглед избягване на последващо съдебно производство за остатъка от вземането, като във
връзка е посочените действия и дадените от съда указания, от ищеца чрез упълномощения
представител по делото са депозирани общо десет молби чрез куриер, чрез „Български
пощи" и на имейл адреса на Районен съд - гр. Ловеч, подписани с КЕП.
Сочи, че с молба с вх. № 12141/30.10.2024г. представили на първоинстанционния съд
актуален списък на разноски по чл. 80 от ГПК на обща стойност 2099,35 лв., от които 780 лв.
е вкл. ДДС - заплатено в брой адвокатско възнаграждение; 119,60 лв. - държавна такса; 500
лв. - депозит за изготвяне на съдебна автотехническа експертиза и 699,75 лв. - депозит за
изготвяне на повторна съдебна автотехническа експертиза.
Изтъква, че в постановеното съдебно решение изрично се излага от съда, че предвид
изхода на процеса, независимо, че е сезиран с претенция за присъждане на съдебно -
деловодни разноски и от двете страни, такива се дължат единствено на ищцовата страна и
ответникът следва да бъде осъден да ги заплати, но неправилно е посочен техния размер и
както в мотивите, така и в диспозитива на решението не се сочи, че на ответника се дължат
разноски по съразмерност, доколкото исковете са уважени в цялост.
Предвид гореизложеното, моли съда да даде ход на жалбата, а след като се убеди в
основателността й, да отмени Определение № 60/20.01.2025г. и да измени Решение №
551/29.11.2024г., постановено по гр. д. № 62/2024г. по описа на Районен съд - гр. Ловеч, VI
състав в частта за разноските и да присъдите на Д. Т. Д. разноски на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в общ размер от 2099,35 лв. вместо присъдените 2029,75 лв. или допълнително 69,60
лв.
Моли да се присъдят сторените в настоящото производството разноски за заплатена
6
държавна такса.
В срок е подаден отговор на частната жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК *********, в качеството на
ответник по горепосоченото дело, със седалище и адрес на управление: гр. София. бул. ..Г.М
Димитров" № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Т.Д.Т.. чрез
пълномощника И. Ц. – юрисконсулт, с който оспорва изцяло частна жалба с вх. № 1934,
подадена срещу Определение № 60/20.01.2025 по гр.д. 62/2024 г. по описа на PC - Ловеч. VI
състав, като неоснователна, доколкото съдът се е произнесъл законосъобразно, правилно и
мотивирано относно разноските по горепосоченото дело.
Сочи, че в мотивите на решението си съдът изрично е посочил, че е сезиран с
претенция за разноски и от двете страни, като пълномощникът на ответникът е претендирал
възнаграждение за юрисконсулт в определен от съда размер и именно това е причината
съдът да не уважи претенцията за разноски на ищеца до пълния претендиран размер на
сумата от 2 099,35 лева, съгласно представен списък на разноските с молба вх.
№12141/30Л0.2024 год., тъй като е преценил, че се дължи възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 69,60 лева, която сума е приспаднал от претендираната като съдебноделоводни
разноски от ищеца. Изтъква, че съдът се е придържал стриктно към текста на чл.78, ал.1 от
ГПК, а именно, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, поради което е присъдил съдебно-деловодните разноски на ищеца
по съразмерност и компенсация.
По изложените съображения моли съда да остави жалбата за изменение на решенето в
частта за разноските като неоснователна.
В съдебно заседание страните, редовно призовани не се вяват и не изпращат
представители. С писмена молба въззиваемят поддържа отговора и частната жалба, като
излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена,
като се уважи частната жалба. Моли да му се присъдят разноските по делото за настоящата
инстанция.
От представените по делото доказателства: гр.д.№62/24 г. на ТРС, от обясненията на
страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност
съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Съгласно свидетелство за регистрация на МПС №*********/06.08.2015 год. Д. Т. Д.
е собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№** **** **, дизел, на цвят тъмно
син металик.
От приложения двустранен констативен протокол за ПТП, съдът установява, че то е
възникнало на 07.12.2023 год., в 08.10 часа в *** между МПС „Ситроен **“, с рег.№** ****
**, управлявано от А.Ц.Д. от гр.. и „Фолксваген Голф“, с рег.№** **** **, управлявано от
Т.Д.В. двустранният констативен протокол е направена скица на пътната обстановка и ПТП,
като е посочено, че идвайки от дясно на кръстовище не е спазен знакът за предимство или
7
червена светлина, от страна на превозно средство „Ситроен **“, с рег.№** **** **,
управлявано от А.Ц.Д. от гр.., като видимите щети на превозно средство „А“ са : предна
браня, ляв и десен фар счупени, а като забележка е посочено, че управляващият лек
автомобил МПС „Ситроен **“, с рег.№** **** **, А.Ц.Д. поема вината. Описани са и
видимите щети на превозно средство „Б“ а именно: броня, фар, калник, врата. Посочено е, че
и двамата участници в ПТП са имали застраховка в ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД,
като на участник на превозно средство “А“ е посочено, че застрахователната полица не
покрива материалните щети на превозното средство, а на участник на превозно средство “Б“
ги покрива.
Д. Т. Д. е отправил до ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД претенция за изплащане на
обезщетение за щети по МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
полица ВG/30/************ относно увреденото МПС : марка „Фолксваген“, модел „Голф“,
с рег.№** **** ** и като данни за другия участник в събитието в претенцията е посочено
лицето А.Ц.Д., управляваща МПС : марка „Ситроен“, модел „**“, с рег.№** **** **.
Описанието на застрахователното събитие е същото, както и в констативния протокол, а
именно: на 07.12.2023 год., в 08:10 часа в гр.. при пътуване по ***, автомобил с рег.№**
**** ** не спира на знак „Стоп“ и удря отстрани в дясната предна част на лекия автомобил
на Д. Т. Д.; събитието не е регистрирано от компетентните органи, а е съставен двустранен
констативен протокол от 07.12.2023 год. Конкретизирани са видимите щети по автомобила в
резултат на застрахователното събитие: огъната предна броня, огънат десен калник, огъната
предна дясна врата, счупен десен фар. Д. е поискал от ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД
изплащането на обезщетението да стане по негова банкова сметка, за която ще представи
банково удостоверение за актуална банкова сметка, като е декларирал, че не е получавал
обезщетение за това събитие от друго лице или застраховател.
В приложеният опис-заключение по щета на МПС №0801-008385/2023-01 по полица
№BG/30/************ застрахователят ЗАД“ДаллБогг:Живот и Здраве“АД е описал щетите,
нанесени по лекия автомобил на Д. Т. Д., а именно : предна дясна врата, преден десен
калник, преден десен фар, предна броня. С уведомление за необходими документи за
завеждане на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по щета №0801-008385/2023-01 от дата 07.12.2023 год.
ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД е уведомил Д. Т. Д. какви са изискуемите документи,
които задължително следва да носи при застрахователя.
От приложеното писмо на Гаранционен фонд е видно, че към 07.12.2023 год. МПС с
ДКН ОВ4013ВХ има активна застраховка „Гражданска отговорност“ при застраховател
ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД с начална дата на покритие 19.05.2023 год. 16:11:03
часа и крайна дата на покритие 19.05.2024 год. 23:59:00 часа.
За правилно решаване на спора е допуснато назначаване на съдебно-автотехническа
експертиза, която е възложена нав.л.инж.В.А.. Според неговото заключение причината за
настъпването на ПТП е неправилното движение на лек автомобил „Ситроен **“ по улица с
еднопосочно движение с намерение да се включи в пътното платно на улица с предимство –
8
***. От тази страна на УЛ.*** няма пътен знак Б2 – „Стоп“, но на предната пресечка има
пътен знак – В1, а в обратната страна има пътен знак – Г1, движение само в указаната
посока. Няма данни дали водачката на лек автомобил „Ситроен **“ А.Д. е спряла преди да
навлезе в пътното платно на *** или директно е продължила движението. Според експерта е
налице причинно-следствена връзка с причинените увреждания на детайли и описания
механизъм на настъпване на процесното застрахователно събитие. Ударът на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ е десет страничен, увредени са предна броня в дясно, десен фар, преден
десен калник, предна дясна врата. Ударът на лек автомобил „Ситроен **“ е челен, като са
счупени предна броня, фарове ляв и десен. Увредените авточасти по лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег.№** **** **, са в степен подмяна с нови такива и боядисване, като
само предната броня е за ремонт и боядисване. Според вещото лице А. размерът на щетата
на този лек автомобил е възлиза на сумата 996,24 лева, като тя е определена по методика на
застраховане „Гражданска отговорност“, в съответствие с Наредба №49 и Наредба №24 на
Комисия за финансов надзор, а без овехтяване на новите авточасти, размерът на щетата е
равна на 1 838,11 лева, като щетата не е икономически тотална. Посочено е, че стойността на
новите авточасти, без овехтяване е равна на 1 403,11 лева, а стойността на новите авточасти,
с овехтяване с коефициент 0,4 за автомобили над 15 години е равна на 561,24 лева.
По искане на ищеца съдът е допуснал назначаването на повторна съдебно-
автотехническа експертиза, по реда на чл.201 от ГПК, изготвена от вещо лице Д.Д., който е
посетил местопроизшествието, направил е измервания и е изготвил схема на база данните в
делото и огледа. Вещото лице е установило, че лек автомобил „Фолксваген голф“, с рег.№**
**** ** се е движил по *** в посока от центъра на гр.Ловеч към гр.П. в дясната по посоката
си лента, а от второстепенна улица *** на платното за движение на *** навлиза лек
автомобил „Ситроен **“, с рег.№** **** ** върху дясната по посока на движение на
„Фолксваген голф“ лента на булеварда въпреки, че към този момент лентата е заета от лек
автомобил „Фолксваген голф“. Според експертизата траекториите на процесните МПС се
пресичат и настъпва удар между предната челна част на лек автомобил „Ситроен **“ и
предната дясна странична част на лек автомобил „Фолксваген голф“ и вследствие на удара
настъпват описаните в документите по делото щети на лек автомобил „Фолксваген голф“.
Според този експерт основна причина на реализирането на ПТП е навлизане на лек
автомобил „Ситроен **“ на платното за движение на *** от второстепенна улица, при
положение, че там се е намирал лек автомобил „Фолксваген голф“. Пи огледа на мястото на
ПТП, вещото лице е констатирало, че УЛ.*** е отредена за еднопосочно движение,
противоположно на движението на лек автомобил „Ситроен **“ и предвид механизма на
навлизане на лек автомобил „Ситроен **“ отдясно наляво спрямо посоката на движение на
лек автомобил „Фолксваген голф“, с голяма вероятност може да се каже, че ПТП е
непредотвратимо за водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ и общо цена за
възстановяване на лек автомобил „Фолксваген голф“ с нови висококачествени части в
реномиран сервиз е 3 702,38 лева.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА ПРОТИВ РЕШЕНИЕ №551/29.11.24 Г.
9
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният
осъдителен иск е с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД. Увреденото
лице, в качеството си на собственик на лек автомобил „Фолксваген голф“, пострадал при
ПТП, е предявил пряк иск срещу застрахователя на виновния водач за ПТП за заплащане на
причинените на неговото МПС имуществени вреди в размер на сумата 2 990 лв. При
действие на разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КТ.
Следователно ищецът следва да докаже съществуването на следните юридически факти:
възникване на застрахователно събитие ПТП на територията на Република България
причинено от МПС, за което и наличен застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, настъпване на щета, както и виновно и противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС. Основателността на претенцията предполага доказване на деликтно
правоотношение по чл.45 от ЗЗД., като единствено вината се предполага до доказване на
противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В конкретния казус се установява настъпване на ПТП, вина за което има водача на
лек автомобил марка „Ситроен **“, с рег.№** **** **, управляван от А.Ц.Д., която има
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”: към 07.12.2023 год. МПС с ДКН
ОВ4013ВХ има активна застраховка „Гражданска отговорност“ при застраховател
ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД с начална дата на покритие 19.05.2023 год. 16:11:03
часа и крайна дата на покритие 19.05.2024 год. 23:59:00 часа. Установени са и щетите на
автомобила „Фолксваген Голф“, с рег.№** **** **, като застрахователя е заплатил за тях
обезщетение в размер на сумата 712,34 лв. на дата 22.12.2023 г, за който факт не са
представени писмени доказателства, но не се спори между страните. Единствено спорно в
казуса е дали това обезщетение е достатъчно да овъзмезди нанесените щети по автомобила
на ищеца, т.е. спори се за размера на вредата.
Съобразно чл. 400 от КЗ и съдебната практика по приложението му,
застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване размера на обезщетението не
следва да се прилага коефициент за овехтяване. Съгласно императивната правна норма на
чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието.
Съдът споделя трайната практика на ВКС, отразена в решение №52/8.07.2010 г. по
т.д.№672/09 г, решение №109/14.11.2011 г. по т.д.№870/10 г. и решение №209/30.01.2012 г.
по т.д.№1069/2010 г. според която, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
10
събитие, като полза заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредбата по
чл.504 от КЗ/ в случая Наредба №49/16.10.2014 г.. Приема се, че при определяне на
обезщетението по чл.226 от КЗ/отм./ сега чл.432 от КЗ прилагането на Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди не е задължително. Определеното
застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице може да надвишава
минималната долна граница, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС
в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с
Наредбата по чл.504 от КЗ.
В този смисъл и по отношение на остойностяване на щетите, съдът намира, че
следва при изчисляване на средната пазарна цена на материалите да се съобрази стойността
на алтернативните части и тази на оригиналните части, като възприеме тяхната осреднена
стойност, без да прилага коефициент на овехтяване, като същото се отнася и до стойността
на труда. От заключението на вещото лице Д. се установява, че използваната от него
методика е в съответствие с наложения от съдебната практика алгоритъм за определяне на
възстановителната стойност. Използвани са цени за нови резервни части, с качество близко
до оригиналното, тъй като моделът на автомобила е по стар от 15 години и производителя
не поддържа оригинални части за него. В този смисъл и съдът възприема заключението на
вещо лице Д., като релевантна в случая е сумата, посочена от него в заключителната част, а
именно 3702,38 лв. След като безспорно се установява, че застрахователят е заплатил на
ищеца сумата 712,34 лв, то остава дължима сумата 2990,04 лв, като искът е предявен за 2990
лв.
При тези мотиви настоящата инстанция счита, че искът с правно основание
чл.432 ал.1 от ГПК е основателен и доказан за сумата 2990 лв и следва да бъде уважен като
бъде осъден ответника да я заплати ведно със законната лихва върх нея от 17.12.2023 г.-
датата на уведомяване на застрахователя до окончателното й изплащане.
С оглед гореизложените мотиви съдебно решение №551/29.11.24 г. постановено по
гр.д.№62/24 г. по описа на РС-Ловеч и да бъде потвърдено като правилно.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА ПРОТИВ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №60/20.01.2025 Г.
Ищецът Д. е представил пред ЛРС списък на разноските по чл.80 от ГПК в размер
общо на 2099,35 лв, включващи адвокатско възнаграждение 780 лв. с ДДС, ДТ 119,60 лв и
разноски за вещи лица 1199,75 лв. Направено е възражение за прекомерност от страна на
ответника, но съдът не го уважава, но присъжда разноски в размер на 2029,75 лв. без да
мотивира какво налага намаляването им.
Д. подава молба по реда на чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските, като му се присъди и сумата от 69,60 лв. допълнително.
Съдът оставя без уважение искането с определение №60/20.01.25 г., като в мотивите
приема, че се дължи на ответната страна присъждане на юрисконсултско възнаграждане в
размер на сумата 69,60 лв.
11
Така мотивирано атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. След
като искът е уважен изцяло, то на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищецът се дължи
заплащане от страна на ответника на всички разноски по делото, а ответникът няма право на
разноски.
Следователно искането по чл.248 ал.1 от ГПК е основателно и следва да бъде уважено,
като бъде допуснато изменение на съдебното решение в частта за разноските и бъде осъден
ответника да заплати на ищеца още 69,60 лв. съдебно-деловодни разноски.
В този смисъл атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно и
да бъде постановено друго, с което да бъде осъден ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Г.М.Димитров“№1,
представлявано от Изпълнителните директори Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати на Д. Т. Д.,
ЕГН-**********, с постоянен адрес : *** сумата в размер на 69,60 лв. представляваща
съдебно-деловодни разноски по делото пред първа инстанция.
При този изход от процеса на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени сторените пред въззивна инстанция разноски в размер на
сумата 795 лв. по представен списък на разноските.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №551/29.11.24 г. постановено по
гр.д.№62/24 г. по описа на РС-Ловеч.
ОТМЕНЯ като неправилно определение № 60/20.01.2025 г. постановено по гр. д. №
62/2024г. по описа на Районен съд - гр. Ловеч по реда на чл.248 ал.1 от ГПК вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ съдебно решение №551/29.11.24 г. постановено по гр.д.№62/24 г. по описа
на РС-Ловеч в частта му за разноските по чл.248 ал.1 от ГПК като ОСЪЖДА
ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изпълнителните
директори Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати на Д. Т. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес :
*** допълнително сумата 69,60 лв. представляваща съдебно-деловодни разноски по делото
пред първа инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изпълнителните
директори Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати на Д. Т. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес :
*** сумата 795 лв. представляваща съдебно-деловодни разноски по делото пред втора
инстанция.
Решението е окончателно по цена на иска на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13