Определение по дело №311/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 347
Дата: 28 март 2024 г. (в сила от 28 март 2024 г.)
Съдия: Милена Каменова
Дело: 20241200500311
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 347
гр. Благоевград, 27.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева

Милена Каменова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200500311 по описа за 2024 година
Въззивна жалба с вх.№26973/29.12.2023г. е подадена от ПК “В.“, ЕИК
..., с адрес: с.С., представлявано от А.В., против Решение №836/01.12.2023 г.,
постановено по гр.д. №1464/2023 г. по описа на РСБ.
Допълнение по въззивна жалба с вх.№33/02.01.24 г., подадено от ПК
“В.“, ЕИК ..., с адрес: с.С., представлявано от А.В., против Решение
№836/01.12.2023 г., постановено по гр.д. №1464/2023 г. по описа на РСБ,
последното е извън срока за обжалване.
Във въззивната жалба се сочи, че на жалбоподателя не е връчен препис
от отговора по делото. В жалбата се твърди, че PC не е дал указания за
нередовност на исковата молба, свързана с липса на доказателства за
собственост на спорния имот. Навеждат се възраженията в жалбата, свързани
с отказа на PC да приеме приложени към исковата молба писмени
доказателства. Жалбоподателят сочи че постановеният акт е
незаконосъобразен, за което подробно се обосновава и излага подробни
съображения в тази насока.
В жалбата се поддържа, че в нарушение на чл. 142, ал.2 ГПК
въззивният съд е дал ход и е разгледал делото по същество в проведеното на
22.11.2023г. съдебно заседание като не е уважил искането на жалбоподателя
за отлагане поради негова ангажираност по друго дело в ОСП. По този начин
жалбоподателят бил лишен от възможността да упражни правото си на
1
защита.
Твърди, че не му е връчени препис от отговора на исковата молба, не
му е указано да представи документ за собственост по отношение на
процесния имот. На следващо място не са приети писмени доказателства,
приложени към исковата молба, както и не са допуснати експертизи,
поискани от ищеца. Твърди, че неправилно му е указано да поясни
обстоятелствата, които ще установява с представените писмени
доказателства.
С жалбата са направени следните доказателствени искания:
Да му бъде връчен препис от отговора на ответната страна; да бъдат
допуснати като доказателства, представените с исковата молба документи,
както и за допускането на две експертизи; прилага към жалбата и моли да
бъдат приети фактури за наем за периода от м. май 2015г. до м. ноември
2017г. и иска допускане на съдебно-счетоводна експертиза във връзка с
описаните в жалбата фактури; да бъдат допуснати трима свидетели при
режим на довеждане и да бъдат преразпитани свидетели, разпитани пред
първа инстанция. Моли да му бъде дадена възможност да представи документ
за собственост на процесния имот.
Възражението на жалбоподателя за допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение по чл. 142, ал. 2 ГПК е неоснователно, поради
следните съображения:
Състезателното начало е основен принцип в гражданския процес – чл. 8
ГПК. Чрез него се гарантира на всяка страна право да участва в
производството – да участва в съдебните заседания лично или чрез
процесуален представител, за да може да извършва съответните процесуални
действия, чрез които да въздейства върху съдържанието на съдебния акт.
Затова разпоредбите за призоваването на страните в гражданския
процес съдържат детайлна регламентация. Като гаранция на състезателното
начало, нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК задължава съда да не разглежда делото,
когато страната и нейният представител са редовно призовани, но са
възпрепятствани да се явят по обективни причини, които страната не може да
отстрани. Препятствието може да бъде от различно естество и подлежи на
доказване от страната. Имат се предвид внезапни и непреодолими
обстоятелства, които се случват неочаквано и непредвидимо обективно /като
2
природно бедствие/ или субективно, засягащи самата страна /като внезапно
заболяване/.
Първоинстанционният съд е бил уведомен за невъзможността на
пълномощника на ищеца да се яви в откритото съдебно заседание, насрочено
на 22.11.2023г. поради ангажираност по друго дело. Настоящият съдебен
състав приема, че твърдяната пречка е била преодолима. И това е така, тъй
като когато процесуалният представител на юридическо лице или както е в
случая ПК е препятстван да се яви по делото, то това не е основание за
отлагането му /пренасрочването му/, тъй като юридическото лице / ПК може
да бъде представлявано и от законния си представител, който разполага с
правомощието да упълномощи друг процесуален представител. Принципът за
добросъвестност при упражняване на процесуалните права по чл. 3 ГПК
изисква съобразяване на страната с дадените от съда указания по движение на
делото за разглеждането му в разумен срок /чл. 13 ГПК/ и положена грижа за
добро водене на процеса.
В случая, както вече бе посочено, ищецът е бил редовно призован за
насроченото открито съдебно заседание в първоинстанционното
производство, а периодът до датата на провеждането му е бил достатъчно
дълъг, за да организира защитата си, в т.ч. чрез пълномощник – в този смисъл
виж например Решение № 65 от 15.07.2020 год. на ВКС по гр.дело №
4304/2019 год., III г. о., ГК, Решение № 315 от 12.03.2014 год. на ВКС по
гр.дело № 6752/2013 год., I г. о., ГК, Решение № 293 от 12.12.2018 год. на
ВКС по гр.дело № 3465/2018 год., IV г. о., ГК.
Видно е, че в проекто-доклада по делото, както и в проведеното о.с.з.,
на основание чл.146 ,ал.1, т.5 ГПК, съдът подробно е указал на ищеца, че носи
доказателствена тежест за релевантните факти, а на основание чл.146 ал.2
ГПК, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за факта, че е
собственик на процесния имот. Съдът не е допуснал твърдяното нарушение,
респективно оплакването е неоснователно и не е налице основание по чл.266
ал.3 ГПК за допускане на исканото доказателство- документ за собственост на
процесния имот, както и за преразпит на свидетели, които са били разпитани
пред първа инстанция.
Що се касае до исканията на жалбоподателя да бъдат приети фактури,
представени с въззивната жалба; да бъде допусната ССчЕ по отношение на
3
фактурите, представени с въззивната жалба, които са и извън процесния
период; да бъдат допуснати до разпит трима свидетели, за установяване на
посочени в исковата молба обстоятелства, то същите са преклудирани.
Ведно от приложената призовка на л.24 от делото е, че на ищеца е
връчен препис от отговора на исковата молба и не следва да се връчва
повторно такъв.
Настоящата съдебна инстанция намира, че указанията на
първостепенния съд по чл.101 ГПК относно представените с исковата молба
документи са неправилни и същите следва да се приемат като доказателства
по делото, а тяхната доказателствена стойност въззивният съд ще обсъди при
постановяване на крайния си съдебен акт.
Искането за допускане на оценителна експертиза е допустимо,
доколкото същото е направено с исковата молба и по последното липсва
произнасяне от първоинстанционния съд. Същото е допустимо и относимо,
доколкото се претендира, че наемът на процесния имот е по –висок от
уговорения такъв и това твърдение подлежи на установяване с експертиза.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
въззиваемия, чрез процесуален представител. Въззиваемата страна оспорва
жалбата и поддържа първоинстанционния акт, за което подробно се
обосновава и също иска да й са даде възможност да направи доказателствени
искания при условие, че бъдат уважени исканията на жалбоподателя.
Претендират се разноски.
Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по делото
намира жалбата за допустима, тъй като са налице всички предпоставки за
това. Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 от ГПК, подадена е
срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК
и от легитимна страна с правен интерес от обжалването, с оглед на което е
редовна.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, като съдът съобрази, че е необходимо технологично време за
внасяне на депозит и изготвяне на допуснатата експертиза.
Така мотивиран, съдът

4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото, представените с исковата
молба документи.
ДОПУСКА съдебно-оценъчна експертиза със следните задачи:
1. На каква обща стойност възлиза стойността на ползването на кафе-
аперитив за целия исков период.
2. Похабен ли е ветробранът, респ.кои негови части, поставен на терасата,
стояща пред лицевата фасада на наетото кафе –аперитив, какви си
причините за това похабяване, ако се установи такова, както и каква
сума е необходима за неговото възстановяване до степен да е годен за
ползване според функционалното му предназначение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит от 600 лв., вносим от жалбоподателя, в
едноседмичен срок от съобщението, по сметка на БлОС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Т.Т..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
жалбоподателя, направени във въззивната жалба.
Насрочва делото за разглеждане в открито с.з. на 23.05.2024г. от 09.00
часа, за което да се призоват страните. Вещото лице да се призове след
представяне на доказателства за внесен депозит.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5