Решение по дело №5232/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4675
Дата: 1 ноември 2019 г. (в сила от 10 март 2021 г.)
Съдия: Орлин Руменов Чаракчиев
Дело: 20193110105232
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 4675/01.11.2019 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 5232 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по предявени от С.С.Ц., ЕГН **********, адрес: *** срещу "Б.П.Б." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Е, обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и  т. 2 от КТ, да бъде признато за незаконно и отменено уволнението извършено със Заповед № * от *г. на Главния изпълнителен директор и Изпълнителния директор на ответното дружество и да бъде възстановена на предишната длъжност, която е заемала, а именно „Ръководител Бизнес Център В./Старши мениджър отношения със средни корпоративни клиенти“.

В исковата молба ищцата, чрез адв. Юлиян Гюров, поддържа, че трудовото ѝ правоотношение с ответника било прекратено със Заповед № * г.  на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Оспорва уволнението, като сочи, че заповедта не е мотивирана. Счита, че същата не съдържа посочване на качествата, които ищцата не притежава за заемане на длъжността, както и на конкретните факти довели до този извод. Ищцата определя като недопустимо обстоятелството, че в атакуваната заповед прекратяването на ТПО е обусловено от отсъствието ѝ поради ползван отпуск за временна неработоспособност. Поддържа също, че мотивите на заповедта противоречат на оценките, които е получавала от преките си ръководители. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.П.Б. АД, чрез адв. К.К., с който исковете се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че заповедта притежава всички необходими реквизити и е мотивирана. Оспорва се ТПО да е прекратено поради ползван от ищцата отпуск поради временна нетрудоспособност, като се сочи, че това обстоятелство е посочено в заповедта, тъй като е отчетено като извинителна причина за незадоволителното представяне, а не като мотив за уволнението. Като конкретни факти, установяващи мотивите в заповедта за уволнение сочи напускането  на  служителите  Владимир  Илиев  и  Ирена  Йорданова поради неразбирателства с ищцата като пряк ръководител, нереални прогнози и ниски резултати от ищцата, резултат от лоша преценка и лоша комуникация, оплакване от клиенти относно комуникацията с ищцата, грубо държане с преките ръководители при искане на обяснения за резултатите и прогнозите за бизнеса, за който отговаря. По изложените съображения се моли предявените искове да бъдат отхвърлени, както и за присъждане на сторените разноски.

В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Като доказателство по делото е приет Трудов договор № * г. (л. 29 - 35), с който ищцата е назначена на длъжността „Ръководител Бизнес Център В./Старши мениджър отношения със средни корпоративни клиенти“ със срок на изпитване от шест месеца в полза на работодатеял считано от * г.

С Допълнително споразумение № * от * г. трудовият договор от 05.06.2017 г. е трансформиран в безсрочен.

По делото е приложено като доказателство служебно писмо-меморандум изготвено от К. А. – директор „Средни корпративни клиенти“ и С, Кр. – директор „Корпоративно банкиране“, с което на главния изпълнителен и на изпълнителния директор е предложено да бъдат прекратени трудовите правоотношения с ищцата С.Ц.. Видно от саморъчните отразявания върху двете страни на документа същият е положително съгласуван на 13.02.2019 г. от адресатите.

С предизвестие № * г., връчено на ищцата на 19.02.2019 г., работодателят я е увдомил, че трудовото ѝ правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ, с изтичане на срока по чл. 326, ал.2 от КТ.

Със Заповед № * г. работодателят, чрез главния изпълнителен директор и изпълнителния директор, е прекратил трудовото правоотношение на ищцата, считано от 20.02.2019 г. на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ – поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата. В мотивите на заповедта е посочено обстоятелството, че на г-жа Ц. е възложено ръководството на Бизнес центъра (БЦ) във В., като са ѝ зададени конкретни финансови резултати, които е трябвало да бъдат постигнати, но анализът на портфейла на БЦ за 2018 г. е показал неизпъление на финасновите цели по всички заложени параметри. Посочено е още, че последното е сведено до знанието на ищцата, с която многократно е коментирано в устна и електронна кореспонденция. В заповедта се сочи също, че конкретните показатели, по които е допуснато неизпълнение, както и процентните разминавания спрямо заложените прогнози се съдържат в анализ, който подробно е обсъден със служтелката в писмена комуникация. По нататък в мотивите на заповедата се излага, че от проведените разговори е установено, че незадоволителното представяне на служителя от една страна се дължи на обективни фактори -  ползвани отпуски за временна нетрудоспособност, а от друга на редица субективни фактори, които могат да се окачествят като липса на качества за изпълнение на заеманата длъжност, сред които: неспособността на служителката да организира работата в повереното ѝ звено в периодите на планирано отсъствие, както и непосредствено преди и след завръщането ѝ на работа; незаинтересованост към дейността на звеното и очакванията на клиентите, постъпило от клиент оплакване за допуснато забавяне и неспазване на вътрешните процедури в банката (които казуси били дискутирани със служителката в електронна креспонденция между нея и прекия ѝ ръковител на 10.01.2019 г.); липса на изграден авторитет сред служителите в звеното: недостатъчно мениджърски умения: неспособност за екипна работа; незачитане на йерархичните взаимовръзки, изразяващо се в непремерен и неподобаващ тон в комуникацията с прекия ръководител.  

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.Г.А., служител на ответника заемащ длъжността ръководител - средни корпоративни клиенти. Излага, че е била пряк ръководител на ищцата и че е един от авторите на меморандума с предложение за уволняването на Ц. поради липса на качества, с основен мотив изключително ниските резултати постигнати от управлявания от ищцата БЦ, при липса на потенциал за подобрение. Излага, че дългогодишни служители напуснали постепенно в рамките на шест месеца поради неразбирателство с Ц. като пряк ръководител, което довело до това, че екипът останал с един човек както и невъзможност за своевременно удоволетворяване на исканията на клиентите. Сочи, че честата комуникация за насочване на вниманието на ищцата към по-големи клиенти останала без резултат. Свидетелства за телефонен разговор, при който ищцата се държала некоректно с двамата си преки ръководители и заплашила, че ще съди банката ако не ѝ бъдат изплатени шест заплати. Този разговор бил последван от период на продължителни болнични, в които работата на ищцата изцяло била поета от централата, което довело до изключителни затруднения и още по-ниски резултати, но нито един клиент не беше загубен. Наложило се възстановяване на напуснали служители. Свидетелката сочи, че имало оплаквания от клиенти, неспазване на срокове и некоректна комуникация. Поддържа, че екипът управляван от ищцата се състоял от двама души, като единият напуснал работа през месец януари 2018 г, а другия през юли същата година, но и двамата с довод неразбирателство с прекия ръководител. А. излага, че ищцата имала самостоятелност да избере екипа си, но заявявала, че те не работят на очакваното ниво. След напускане на първия служител – Вл. И., веднага бил одобрен предложения от ищцата заместник. Свидетелката поддържа, че след като и втори служител – И. Й., напуснал през юли 2018 г. ищцата не могла да посочи подходящи заместници, което наложило служителят да се наеме обратно през месец януари 2019 г. Между Коледа и Нова година 2018 г., когато ищцата била само един ден на работа  забавила искане от клиент за усвояване с около три дни, защото неоснователно изискала от него документи, но за това не уведомила преките си ръководители. В тази връзка свидетелят сочи, че е рабрал за случая от изпълнителния директор на банката, на който клиентът директно се оплакал. Свидетелката сочи, че в края на изпитателния срок на договора е предложила той да бъде продължен. Излага, че в първите шест месеца ищцата показвала желание и ентусиазъм да полага усилия и да се развива. Според свидетелката обаче имало доста срещи, които впоследствие се оказали без резултат, като в тази работа било трудно за шест месеца да се покажат реални резултати. Излага, че през октомври 2018 г. е изготвила докладна към изпълнителния директор относно резултатите на БЦ- В. и случващото се там. Оказало се, че ищцата няма контакти в по-горния сегмент оформен след промяната в сегментационния праг и затова нямало нито един привлечен нов клиент. Сочи, че текстът на препоръката е съставен от ищцата, а свидетелката само я е подписала, както и че препоръката не била за работа, а за учене и не била свързана с качествата на Ц. като служител на банката, а като личност.

Към делото е приобщена свързана с докторантура препоръка за ищцата С.С.Ц., изготвена върху бланка на ответника-работодател.  Препоръката е подписана от свидетелят К. А.  в качеството ѝ на директор на Дирекция „Средни корпоративни клиенти“ в банката. В препоръката се сочи, че след назначаването на ищцата през юли 2017 г. тя успешно се справя с ангажиментите си в БЦ, като в процеса на работата проявява активно и творческо отношение към задачите за обслужване и развитие на клиенти от сегмента, като подпомага развитието на клиентската база и в другите сегменти. В препоръката се сочи, че до момента ищцата показала стремеж към усвояване на нови знания, способност за търсене на иновативни подходи и решения, висока степен на ангажираност не само към собствените задачи, но и към тези решавани в екип. Излага се още, че в отношенията с колегите и външните клиенти от банката, ищцата показала способности за работа в екип, конструктивност при работни дискусии, потенциал за постигане на консенсусни решения.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ. 

В тежест на ищеца по исковете е да докаже положителните факти, на които се позовава, а именно: че е съществувало трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основаниечл. 328, ал.1, т.5 от КТ. В тежест на ответника е да установи мотивираност на заповедта и наличие на всички изискуеми реквизити, както и законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на соченото от него правно основание – чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ, а именно липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Доказването на отрицателните факти „липса на качества” се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях.

В случая от приложените по делото писмени доказателства се установява, а и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника Б.П.Б. АД за длъжността „Ръководител Бизнес Център Варна/Старши мениджър отношения със средни корпоративни клиенти“, което е прекратено със Заповед № * г. на главния изпълнителен директор и изпълнителния директор на "Б.П.Б." АД, на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТпоради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата. Респективно ищцата по делото е изпълнила възложената ѝ с доклада по делото доказателствена тежест, което поражда насрещното задължение на ответника – работодател да установи законосъобразността на уволнението.

В тази връзка на първо място се установява, че процесната заповед съдържа достатъчно ясно изложение на качествата, които работодателят е приел, че служителят Ц. не притежава, противно на становището на ищцата. Това е видно от текста на заповедта, който сочи 1) „неизпълнение на финансовите цели по всички заложени параметри“; 2) „неспособност за организация на работния процес в БЦ в периоди на планирано отсъствие, както и непосредствено преди и след отсъствието ѝ от работа“; 3) „незаинтересованост към дейността на БЦ и очакванията на клиентите“; 4) „оплакване за допуснато забавяне и неспазване на вътрешните правила в банката“; 5) „липса на изграден авторитет сред служителите в звеното“; 6) „неспособност за екипна работа“; 7) „незачитане на йерархични връзки, изразяваща се в непремерен и неподобаващ тон в комуникацията с прекия ръководител“. Вярно е, че по делото не е установено в трудовия договор на ищцата или в друг докуемнт – напр. длъжностна характеристика, да са въведени писмено изисквания за заемане на процесната длъжност, които биха могли да бъдат пряко съпоставени с така твърдяните от работодателя и условно обособени по от т. 1) до 7) дефицити в работната ѝ компетентност и по този начин да се прецени директно дали последните са били нужни за ефективно изпълнение на процесната работа. Липсата на документ, който да посочва отделни задължения на работника и качества, необходими за изпълнението им обаче само затруднява доказването пред съда на неизпълнението от страна на работника/служителя, но не означава, че за заемането на длъжността не са необходими каквито и да е било качества. Това е така, защото преките трудови задължения на работника се уреждат в трудовия договор чрез посочване на длъжността. Именно естеството ѝ, т.е. характера на възложената чрез длъжността работа, определя и качествата, необходими за изпълнението ѝ. В този смисъл пряко изводимите от заповедта стандарти - изпълнение на зададените финансови цели, способност за организиране на работния процес в повереното звено, способност да се спазва вътрешните процедури, създаване на авторитет сред подчинените служители и зачитане на йерархичните връзки в дружеството, по пътя на обикновената логика могат да се отнесат към качествата, които следва да притежава едно лице за изпълнението на отговорната мениджърска позиция, която ищцата е заемала във финансовата институция и този извод на съда не подлежи на разумно съмнение. Следователно заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е достатъчно мотивирана и в нея са посочени качества, за които работодателят е счел, че не достигат на служителя, едновременно с което същите са във връзка с ефективното изпълнение на процесната длъжност.

На следващо място противно на поддържаното от ищцата, за работодателя не съществува задължение да посочва, чрез излагането на конкретни факти в заповедта за уволнение, кога и при какви обстоятелства е установена липсата на отделните качества у служителя (в този смисъл Решение № 150/11.06.2015 по гр.д. № 5166/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 425/18.10.2011 по гр.д. № 1966/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 54/21.02.2012 по г.д. № 865/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.).

Също така съдът намира за неоснователно и възражението на ищцата, че процесната заповед незаконосъобразно е обоснована със обстоятелството, че е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност. Напротив. В акта на работодателя, с който ТПО е прекратено, изрично е посочено, че за незадоволителното представяне на ищцата е налице и обективeн, т.е. безвиновен фактор, а именно отсъствията ѝ поради временна неработоспособност. Посочено е и обаче, че освен обективния са установени и други, субективни фактори, които именно са обосновали преценката за липсата на качества за заемане на процесната дъжност от ищцата.

Въпреки горното уволнението следва да се отмени като незаконно доколкото представените по делото доказателства не установяват положителни факти, от които може да се направи заключение за липсата на качества у ищцата за заемане на процесната длъжност, по следните съображения:

По основния спорен въпрос, а именно липсата на качества на ищцата, работодателят на практика е ангажирал като доказателства единствено показанията на свидетелката Аврамчева и изготвеното съвместно от нея и директор „Корпоративно банкиране“ при "Б.П.Б." АД писмо-меморандум, с което до изпълнителния директор и главния изпълнителен директор на банката е направено предложение за прекратяването на ТПО на С.Ц.. Доказателствената стойност на последното следва да се прецени при съобразяване с факта, че представлява частен документ, издаден с вътрешнослужебна цел от служители на ответника-работодател, наред с което изложеното в него досежно незадоволителното представяне на ищцата ползва самия ответник. По-важното обаче е, че меморандумът на практика представлява свидетелски показания в писмен вид, т.е. такива които не са дадени по установения в разпоредбата на чл.163 и сл. от ГПК процесуален ред, поради което е недопустимо от гледище на ГПК доказателствено средство и въз основа на него не могат да се градят фактически изводи, а единствено може да се ползва за верификация на други доказателства представени от същата страна.

Показанията на свидетелката Аврамчева също не установяват пълно и главно, че ищцата не е притежавала качества за ефективно изпълнение на работата, каквото именно доказване дължи в процеса ответника.

На първо място тези показания следва да са ценят по реда на чл. 172 от ГПК, въпреки че  свидетелката е била пряк ръководител на ищцата и така действително е имала непосредствени наблюдения върху нейната работа. Вярно е обаче също, че свидетелката е и един от авторите на предложението за процесното уволнение, което сочи, че тя има интерес от негативно за ищцата решение, валидиращо пред работодателя (т.е. страната, която е ангажирала показанията) изършената от нея служебнапреценка относно годността на подчинената ѝ да изпълнява трудовите си функции, по начин който да носи печалба на търговеца. Наред с това по делото е приложена като доказателство препоръка подписана от самата свидетелка, в която същата в качеството си на пряк ръководител на ищцата е изложила само положителни оценки за работните компетенции на С.Ц.. Там изрично е посочено, че последната успешно се справя с ангажиментите си в БЦ, проявява висока степен на ангажираност към собствените, но и екипните задачи, както и, че в отношенията с колегите показва способности за работа в екип, конструктивност и потенциал за постигане на консенсусни решения. Тези сведения, дадени в подписан от К. А. документ рязко контрастират с подавляващата част от казаното от същата пред съда в настоящото производство, включително за изключително ниските финансови резултати на ищцата и че дефицитите в отношението ѝ към подчинените са довели до напускане на служители от двучленния екип през януари и юли 2018 г. До извод за обратното не водят изявленията на свидетеля в о.с.з., че текстът на препоръката е бил изготвен от самата ищца, доколкото пред свидетелката е съществувала опцията да не я подписва, ако не е била съгласна с изложеното в дадената ѝ за разписване препоръка. Въпреки това тя е направила своя свободен избор на поведение и е удостоверила с подписа си посоченото в препоръката като отговарящо на собствените ѝ наблюдения по отношение качествата на ищцата да изпълнява длъжността си.

Освен това, от една страна свидетелката изрично заявява в о.с.з., че е подкрепила предложението ищцата да остане на работа след изтичане на шест месечния срок за изпитване на трудовия договор. Т.е. към 12.12.2017 г. свидетелката, като пряк ръководител на ищцата е дала положителна обща оценка за работата на ищцата. На следващо място в меморандума от 13.02.2019 г. (предложението за уволнение) свидетелката лично е посочила, че при отчитане данните на ищцата не са взети резултатите от първите две тримесечия, поради сериозни здравословни проблеми на г-жа Ц.. От изложеното следва логичният извод, че преценката на свидетелката относно неефективното изпълнение на работата от страна на служителката е формирана и касае единствено периода м.07.2018 г. – 13.02.2019 г. Ако бъде отчетено обаче и времето, в което според меморандума Ц. е ползвала болничен поради временна нетрудоспособност – 19.10.2018 г. – 23.12.2018 г., 03.01.2019 – 11.02.2019 г. (без данни болничните да са оспорени по съответния ред от работодателя) излиза, че свидетелката е направила преценка за липсата на качества у подчинената ѝ за период от четири месеца, при положение, че собствено в о.с.з. сочи, че на процесната длъжност е трудно да се покажат реални резултати дори за срок от шест месеца.

В обобщение констатираните противоречия и несъответствия между казаното от свидетелката А. в о.с.з., подписаната от нея препоръка, и изложеното лично от нея в меморандума от 13.02.2019 г. девалвира показанията на този свидетел до степен, в която съдът не позволяват на съда да аргументира с тях правните си изводи.

От горното следва, че по делото не са представени доказателства, които  поотделно или в съвкупност да обосноват извода, че ищцата не притежава качества за ефективно изпълнение на възложената ѝ работа. Следователно в процеса не беше доказано наличието на фактическия състав годен да породи оспореното право на ответника едностранно да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ. При това положение след като е твърдял, че е титуляр на това право, то ответникът е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят. В случая правният резултат от ненадлежното уволнение се изразява в уважаване на исковата претенция за неговата отмяна като незаконно.

Предвид направените изводи за основателност на обуславящия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, съдът приема за основателен и обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност, а именно „Ръководител Бизнес Център В./Старши мениджър отношения със средни корпоративни клиенти“.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВРС, държавна такса в общ размер от 100,00 лв. - по 50,00 лв. за всеки един от исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.

Предвид изхода на спора право на разноски в производството има ищцата. В тази връзка страната е представила договор за правна защита и съдействие от 05.07.2019 г., удостоверяващ заплащането в брой на сумата от 1120,00 лв. за адвокатско възнаграждение, срещу който размер ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК. Последното съдът намира за частично основателно. В случая искът по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ не е предявен самостоятелно, а е кумулативно съединен с иска за отмяна на уволнението, поради което по аргумент от обратното на чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 4/01.07.2004 г. разноски за възнаграждение следва да се присъдят само по претенцията по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, с предвиден минимален размер от 560,00 лв. Предвид това и извършения обем от процесуални действия по делото, което е приключило в две редовни заседания,  в които са събрани ограничен брой писмени доказателства и е разпитан един свидетел съдът намира, че справеделивият размер на адвокатското възнаграждение следва да се фиксира на 700,00 лв., която сума да се присъди на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С.С.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, извършено на основание чл. 328, ал. 1,т.5 от КТ със Заповед № * г. на Главния изпълнителен директор и Изпълнителния директор на "Б.П.Б." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Е, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА С.С.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, на заеманата до уволнението длъжност – „Ръководител Бизнес Център В./Старши мениджър отношения със средни корпоративни клиенти“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

ОСЪЖДА "Б.П.Б." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Е, да заплати в полза на Държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата 100,00 лв. (сто лева), представляваща държавна такса върху уважените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА "Б.П.Б." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Е, да заплати на С.С.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 700,00 лв. (седемстотин и лева), представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: