№ 127
гр. Пазарджик, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220101975 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 от ГПК – развод по исков ред.
Ищцата Н. Г. В. чрез пълномощника си адвокат П. е предявила против
ответника А. С. В. иск за прекратяване на сключения помежду им на
01.09.2021 г. граждански брак с развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на ответника, съединен с исковете за фамилното име на
съпругата след развода, за местоживеенето, родителските права, режима на
лични отношения и издръжката, в т.ч. за минало време, на роденото от брака
ненавършило пълнолетие дете С. А. В.. Като причина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака изтъква извънбрачна връзка на ответника,
нанасяне на побой и обиди на ищцата и дезинтересиране от ищцата и детето.
Изразява желание за постигане на споразумение с ответника за развод по
взаимно съгласие. Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А. С. В. чрез назначения от
съда особен представител адвокат У. намира исковете за недопустими поради
неспазване на правилата на националната подсъдност, уредени в чл. 3, пр. 3
на Регламент /ЕО/ № 2201/2003, приложими с оглед обичайното
местопребиваване на ответника в Германия. По същество намира исковете за
неоснователни поради липса на конкретни доказателства за истинността на
изложените от ищцата твърдения и в частност на доказателства за нуждите на
детето и за реализираните от ответника доходи с оглед претендирания размер
на издръжка. Не възразява по доказателствените искания на ищцата с
изключение на искането за задължаване на ответника да представи
1
удостоверение за доходите си поради обективна невъзможност за изпълнение.
Не сочи доказателства.
В съдебно заседание ответникът А. С. В. се явява лично. Оспорва иска.
Ангажира гласни доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 01.09.2021 г. в гр.
Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак № 0360 от 01.09.2021
г.
Преди брака съпругата е носила фамилното име И..
От брака страните имат едно ненавършило пълнолетие дете – С. А. В.,
ЕГН **********, родена на 29.08.2020 г.
Съгласно представения по делото социален доклад от ДСП Пазарджик
основни грижи за детето С. А. В. се полагат от майката Н. Г. В.. Тя е
подпомагана от бабата по майчина линия Г. М. И.. Детето има избран личен
лекар. По негова информация детето боледува в рамките на нормалното за
възрастта. Майката откликва на здравословните му потребности. Води го в
кабинета при необходимост, поставени са му задължителните имунизации.
Майката и детето живеят в дома на бабата и дядото по майчина линия,
намиращ се в гр. Пазарджик близо до ул. „*******. Домът им представлява
къща, състояща се от две стаи, баня с тоалетна и салон. Една от стаите се
ползва от майката и детето. Домът на бащата А. С. В. представлява масивна
двуетажна къща, находяща се в гр. Пазарджик, ул. „******. Стаята, която е
била използвана от съпрузите, разполага с добри материално-битови условия
и е обзаведена с необходимите мебели. По данни на баща му С. В. същият се
намира в Германия. Не искал да се развежда. Искал да вземе съпругата си и
детето при него в Германия или да се върне в България, за да живеят заедно.
Майката Н. Г. В. работи сезонна работа в оранжерии в с. Юнаците. Очаква да
я повикат на работа в комбинат в гр. Пазарджик. Между детето и майката има
емоционална привързаност. Детето е спокойно в присъствието на майката, а
тя го наблюдава и откликва на потребностите му.
Свидетелката М. К. И., без родство със страните, установява, че
страните се събрали да живеят заедно през 2019 г. и сключили граждански
брак през 2021 г. Имали едно дете – момиченце, на две години. Преди една
година ответникът заминал за чужбина и оттогава не се бил връщал. Не
звънял и не се интересувал от детето. Не се опитал да събере семейството си.
Преди ответникът да замине за чужбина двамата с ищцата имали проблеми
заради някакво момиче. Ищцата видяла в телефона му, че той си пише с друго
момиче. Скарали се и той я ударил. Същият ден ищцата с детето се върнала
да живее при родителите си. Когато отишла в къщата им, свидетелката била
там и видяла, че ищцата има синини по ръцете и гърба. Ищцата плачела и
разказала какво се е случило. От ищцата знаела, че ответникът работи на
автомивка в Германия и на седмица получава по 400 евро. Откакто били
2
разделени, ищцата живеела с детето при родителите си. Те й помагали
финансово, защото тя не работила.
Свидетелят С. И. Б., определящ се за биологичен баща на ищцата,
установява, че страните са сключили брак през 2021 г. Имали едно дете на две
години. Не живеели заедно от една година. Двамата се скарали и ответникът
ударил ищцата в кръста и в главата. Ударил й главата в гардероба. След тази
случка се разделили. Ответникът заминал за Германия, а ищцата отишла с
детето при родителите си. Оттогава те се грижили за ищцата и за детето.
Ищцата работила в земеделието и в един комбинат за около два-три месеца.
Ответникът не бил изпращал пари за детето. Не се обаждал да пита за детето.
Преди около девет месеца изпратил сестра си да каже на ищцата да замине
при него за Германия, но тя отказала.
Свидетелката Н. И. В., майка на ответника, установява, че страните не
са се карали и между тях не е имало напрежение. Ответникът нямал връзка с
друго момиче. Ищцата била съгласна той да замине за чужбина, защото тук
нямало работа. След известно време спряла да му вдига телефона и да му
показва детето. В Германия той работил на частно и изпращал пари за
лекарства на детето. Когато имало работа, изкарвал по 50-60 евро на ден. След
започване на делото заедно с ответника и с баща му отишли при ищцата и й
казали да се прибира, но тя не поискала. Свидетелката основно живеела в
Германия. Прибирала се в България веднъж годишно. Когато заминавала,
казвала на страните да не се карат, защото имат дете.
Свидетелят И. С. С., дядо на ответника, установява, че ответникът иска
да се събере с ищцата и детето. Свидетелят не бил чувал страните да се карат.
От ответника знаел, че работи в Германия на частно.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищцата заяви, че иска тя да
отглежда детето, защото ответникът бил само с момичета. Заминал за
чужбина и не се обадил да чуе дали детето е добре и дали е болно.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ответникът заяви, че иска и
детето, и майката. Можел да гледа детето или тук, или в Германия.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищцата е направила искане по чл. 49, ал. 3 от СК за произнасяне по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Съединени с иска за развод при условията на кумулативно съединяване
са небрачните искове по чл. 59, ал. 2 от СК за упражняване на родителските
права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на роденото от
брака ненавършило пълнолетие дете, иск по чл. 53 от СК за фамилното име
след развода и иск по чл. 149 от СК за издръжка за минало време.
За ползването на семейното жилище съдът следва да се произнесе
служебно, тъй като от брака има ненавършило пълнолетие дете – чл. 56, ал. 1
3
от СК.
По иска за развод:
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване твърденията си за дълбоко и непоправимо разстройство на брака и
вината на ответника за това. Непосочените основания, настъпили и станали
известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. В тежест на
ищеца е да установи и сочените в исковата молба брачни провинения на
ищеца, които са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Гласните доказателства, събрани по делото, водят до извода, че бракът
между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаните по делото
свидетели И. и Б., имащи преки впечатления от съвместното съжителство на
съпрузите, тъй като първата е близка приятелка на ищцата, а вторият е неин
баща, установяват по убедителен начин, че от около една година съпрузите се
намират във фактическа раздяла след възникнал между тях спор за
евентуална извънбрачна връзка на ответника и нанесен от ответника побой на
ищцата. Последното се установява от показанията на свидетелката И., която
лично е видяла синините по тялото на ищцата и от нея е разбрала, че са
нанесени от ответника. След случилото се ищцата напуснала семейното
жилище и заедно с детето заживяла при родителите си, а ответникът заминал
за Германия, като спрял да се интересува от съпругата и детето си. Съдът не
възприема показанията на свидетелите В. и С., че между съпрузите нямало
проблеми, тъй като свидетелката В. живее в чужбина и няма как да има преки
наблюдения от брачния живот на страните, а показанията на свидетеля С. са
твърде общи и неконкретни. След фактическата раздяла между страните те не
са правили опити за заздравяване на брачната връзка. Въпреки заявеното от
ответника желание ищцата да се върне при него с детето, до възстановяване
на съвместното им съжителство не се е стигнало, основно поради
нежеланието на ищцата да продължи живота си с ответника. В резултат от
това съпрузите безвъзвратно са се отчуждили един от друг и към настоящия
момент в отношенията им липсва нужната обич и топлота, взаимно
разбирателство и съпружеска подкрепа, което не може да бъде преодоляно.
При тези данни съдът приема, че присъщите на здравото семейство
отношения на взаимна обич, уважение, доверие и подкрепа между съпрузите
напълно са изчезнали от брачната връзка и не съществува възможност тези
отношения да се възродят отново между тях. Бракът между страните
съществува само формално и е лишен от необходимото съгласно закона и
морала съдържание. Запазването му би било единствено в тежест на
съпрузите и роденото от брака дете. Ето защо същият следва да бъде
прекратен с развод, като всеки от съпрузите продължи занапред живота си
самостоятелно.
Разпитаните по делото свидетели И. и Б. установяват и твърдението на
ищцата, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
4
ответникът. Поведението на съпруга по време на брака е било в разрез с
установените в закона и в обществото норми за брачно поведение. Същият не
се е отнасял с необходимото уважение, доверие и загриженост към съпругата
си. Напротив – упражнил е физическо насилие върху нея, след което е
заминал за чужбина и се е дезинтересирал от семейството си. По този начин
ответникът поставил съпругата си в ситуация, в която не да може да разчита
на неговата физическа, морална и материална подкрепа и сама да отглежда,
възпитава и издържа роденото от брака дете. Следователно са налице брачни
провинения на съпруга, който с поведението си е предизвикал разрива в
техните отношения, довел в крайна сметка до раздялата им.
Относно родителските права след развода:
Въпросите за местоживеенето, упражняването на родителските права,
режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие
дете от брака представляват спорна съдебна администрация, в рамките на
която съдът се произнася по целесъобразност, изхождайки от най-добрия
интерес на детето и вземайки предвид възможностите на родителите да
полагат грижи за него, битовите условия, при които ще бъде отглеждано
детето и социалното му обкръжение, възможността за помощ от трети лица
при отглеждане на децата, доходите и имуществото, с които родителите
разполагат за осигуряване на жизнения стандарт на детето, моралните
качества на родителите, привързаността към детето и други обстоятелства от
значение за отглеждането на детето. Интересът на детето е висша ценност, за
която съдът следи служебно. Да се намери „най-добрият интерес на детето“
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. означава да се извърши преценка на
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
С оглед интересите на ненавършилото пълнолетие дете от брака съдът
намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване
на майката и местоживеенето на детето да бъде определено при нея. За този
извод определящи са преди всичко ниската възраст и пола на детето,
привързаността му към майката и обстоятелството, че майката непрекъснато е
осъществявала грижите за детето, в т.ч. и в момента. Майката разполага с
необходимите битови условия за отглеждане на детето в дома на родителите
си. С тяхна помощ е в състояние да осигури всичко необходимо за
нормалното физическо, психическо и социално израстване на детето. От
изготвения по делото социален доклад се установява, че ищцата е добра
майка, който полага адекватни грижи за детето, не пренебрегва здравните му
нужди и откликва на потребностите му. Бащата от своя страна проявява
безпричинна пасивност по отношение на детето. Заявената от него готовност
5
да отглежда детето е формална и не е подкрепена от убедителни
доказателства, че същият има родителски капацитет, условия и възможност
да отглежда детето. По делото е установено, че той живее в Германия, където
няма постоянна работа и сигурни доходи, а и от изказването му по реда на чл.
59, ал. 6 от СК става ясно, че той самият няма конкретни планове как и къде
ще отглежда детето.
На бащата следва да бъде определен подходящ режим на лични
отношения с детето, съобразен от една страна с ниската възраст на детето и с
обстоятелството, че същото не е контактувало с баща си от една година, а от
друга с необходимостта от поддържане на лични контакти между бащата и
детето с цел изграждане на пълноценна връзка между тях. Поради това
първоначално следва да бъде определен режим на лични отношения, при
който бащата да може да вижда детето всяка втора и четвърта събота от
месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. и всяка втора и четвърта неделя от месеца от
10.00 ч. до 18.00 ч., като личните отношения се провеждат без преспиване на
детето и в присъствие на майката до навършване на 3-годишна възраст на
детето. След навършване на 3-годишна възраст на детето режимът следва да
бъде разширен, като бащата ще може да вижда и взема детето всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с
преспиване, без присъствие на майката, 15 дни през лятото, които не съвпадат
с платения годишен отпуск на майката и по един ден за Коледните и
Великденските празници всяка година.
Относно издръжката на ненавършилото пълнолетие дете от брака:
На основание чл. 59, ал. 5 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК бащата
следва да заплаща ежемесечна издръжка на ненавършилото пълнолетие дете
от брака чрез неговата майка и законен представител. Размерът на издръжката
следва да се съобрази с нуждите на детето и с възможностите на бащата. В
случая се касае за дете в ниска възраст, което все още не посещава детско
заведение. Отглежда се от майката в семейна среда. Обичайните му нужди
включват основно разходи за облекло и храна. Няма данни детето да има
специални потребности или дарби, които изискват разходи, по-големи от
обичайните, нито да страда от сериозно или хронично заболяване, изискващо
скъпоструващо лечение. Като ориентир при определяне на издръжката могат
да послужат критериите, установени в чл. 50, ал. 3, т. 1 от ППЗЗДет във
връзка с ПМС № 305 от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на
гарантирания минимален доход, съгласно който необходимите средства за
отглеждане и възпитание на дете до 3 години са в размер на 4-кратния размер
на гарантирания минимален доход от 75 лв., а именно 300 лв. С оглед на това
и като отчете рязкото увеличаване на разходите за живот в последните месеци
съдът приема, че необходимите средства за посрещане на основните
потребности на детето са в размер на 350 лв. месечно, от която сума
ответникът следва да поеме издръжка в размер на 250 лв. месечно, тъй като е
в трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболяване, което да му
пречи да полага труд и да реализира доходи от трудово възнаграждение в
6
размер около средния за страната, нито има задължение да издържа други
ненавършили пълнолетие деца. Остатъкът от необходимите на детето
средства за живот следва да останат в тежест на ищцата, която ще
осъществява непосредствените грижи за детето и ще посреща ежедневните му
разходи. Съгласно ППВС 5/1970 г. издръжката се дължи считано от влизане в
сила на съдебното решение, до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава съгласно
чл. 146, ал. 1 от СК. За разликата над 250 лв. месечно до предявения размер от
350 лв. месечно искът за издръжка е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, тъй като такъв размер на издръжката би бил прекомерен и би
станал предпоставка за неоснователно обогатяване на детето.
Относно издръжката за минало време:
Като основателен следва да бъде уважен и предявеният от ищцата иск
за издръжка за минало време, доколкото ответникът не установи да е
предоставял издръжка на детето след фактическата раздяла между съпрузите.
По изложените по-горе аргументи този иск следва да бъде уважен до размера
от 250 лв. месечно или за периода от 22.01.2022 г. до 22.06.2022 г. дължимата
издръжка е в общ размер на 1 250 лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане. За разликата над тази сума
до предявения размер от 1 750 лв. или по 350 лв. месечно искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно ползването на семейното жилище:
Между страните няма спор, че семейното им жилище, находящо се в гр.
Пазарджик, ул. „******, е собственост на родителите на ответника, а според
данните от социалния доклад и гласните доказателства, събрани по делото,
ищцата и детето са жилищно осигурени, поради което съдът намира, че
ползването му следва да бъде предоставено на ответника.
Относно фамилното име на ищцата:
Искането на ищцата след прекратяване на брака да възстанови
предбрачното си фамилно име И. е основателно и следва да бъде уважено, тъй
като зависи единствено от личната субективна преценка на съпруга, който е
приел фамилията на другия съпруг при сключване на брака.
По разноските:
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да
възложат в тежест на ответника, който има вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за присъдената издръжка.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
7
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД като дълбоко и непоправимо разстроен
брака между А. С. В., ЕГН ********** и Н. Г. В., ЕГН **********, сключен
на 01.09.2021 г. в гр. Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак
№ 0360 от 01.09.2021 г.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има съпругът А. С. В., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака ненавършило пълнолетие дете С. А. В., ЕГН ********** на
майката Н. Г. В., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете от
брака С. А. В., ЕГН ********** при майката Н. Г. В., ЕГН **********, чийто
настоящ адрес е в гр. Пазарджик, ул. „*******.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А. С. В., ЕГН
********** с ненавършилото пълнолетие дете С. А. В., ЕГН **********,
както следва: до навършване на 3-годишна възраст на детето бащата да може
да вижда и взема детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 ч.
до 18.00 ч. и всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч.,
като личните отношения се провеждат без преспиване на детето и в
присъствие на майката, а след навършване на 3-годишна възраст на детето
бащата може да го вижда и взема всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, без присъствие
на майката, 15 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск
на майката и по един ден за Коледните и Великденските празници всяка
година.
ОСЪЖДА А. С. В., ЕГН ********** да заплаща на ненавършилото
пълнолетие дете С. А. В., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Н. Г. В., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250 лв.,
считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпване на
основания за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва
при забава, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на издръжка за разликата
над 250 лв. до предявения размер от 350 лв. месечно.
ОСЪЖДА А. С. В., ЕГН ********** да заплати на ненавършилото
пълнолетие дете С. А. В., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Н. Г. В., ЕГН ********** издръжка за минало време в общ
размер на 1 250 лв., дължима за периода от 22.01.2022 г. до 22.06.2022 г. или
по 250 лв. месечно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 250
лв. до предявения размер от 1 750 лв., т.е. за разликата над 250 лв. месечно до
предявения размер от 350 лв. месечно.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Пазарджик, ул. „******, на съпруга А. С. В., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Н. Г. В., ЕГН
********** да носи предбрачното си фамилно име И..
8
ОСЪЖДА А. С. В., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** да
заплати на Н. Г. В., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „*******
сторените от нея разноски по делото в размер на 30 лв. държавна такса, 600
лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 300 лв. депозит за особен
представител.
ОСЪЖДА А. С. В., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик допълнителна държавна такса
при допускане на развода по чл. 6, т. 3 от ТДТГПК в размер на 20 лв. и
държавна такса по чл. 7, т. 2 от ТДТГПК върху издръжката в размер на 360
лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на ДСП Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9