№ 31640
гр. София, 11.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110105436 по описа за 2023 година
Подадени са две молби от адв. Б. в заповедното и от адв. И. представител на
ответника в исковото по чл. 248 ГПК с искане да се измени решението в частта за
разноските.
Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или
допълни сам в частта за разноските.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Има представен списък на
разноски по чл. 80 ГПК, поради което е допустима.
Разгледани по същество, молбите са неоснователна.
По отношение на молбата на адв. Б. съдът приема, че същата е неоснователна по
следните съображения: съгласно задължителната съдебна практика - Определение № 45 от
23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074/2018г. по описа на I търг. отделение на ВКС, разноски във
връзка с възражение по чл. 414 ГПК не следва да се присъждат, тъй като същото не се
постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично
освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и
доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно
аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо.
По отношение на молбата на адв. И. съдът приема, че същата е неоснователна по
следните съображения: съгласно задължителната практика на ВКС, която настоящия състав
споделя: Определение № 60345 от 11.10.2021г. по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на III гр. о.
и Определение № 10 от 13.01.2020г. по ч.гр.д. № 4908/2019г. по описа на III гр. о. се
възприема разбирането, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се
определи върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. В
същия смисъл е и Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч.т.д. № 2982/2019г. по описа на II
1
търг. отделение на ВКС, в което е направено и разграничение, че когато с една искова молба
са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение
оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.
Съдът е присъдил разноски съобразно изложените аргументи, поради което молбите
за изменение в частта за разноските са неоснователни.
Така мотивиран, съдът
Съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба от 01.09.2023 г., подадена от адв. К. Б. за изменение в частта за
разноските по чл. 248 ГПК на Решение от 14.08.2023 г. по гр.д № 5436/2023 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ молба от 01.09.2023 г., подадена от адв. Н. И. за изменение в частта за
разноските по чл. 248 ГПК на Решение от 14.08.2023 г. по гр.д № 5436/2023 г. на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2