РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 05.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети ноември
през две хиляди и двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
8814 по описа за 2018 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.“
АД твърди, че въз основа на договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
36550/22.07.2008г., сключен между „Ю.Б.“
АД и Р.Т.Д., е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове,
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 61 000 евро по курс
„купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита. Сочи, че договореният срок на издължаване на кредита е 348 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита - 05.08.2008 г., а договореният лихвен процент е 6,2%, формиран от сбора
на базовия лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове, обявен от банката
и договорна лихвена надбавка в размер на 1,2
пункта. Твърди, че в приложение №1 към договора за банков кредит
страните са посочили приложимия към датата на подписването курс „купува” за
швейцарския франк на „Юробанк И Еф Джи България“ АД към еврото, като
определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя
кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от договора е в размер на 101 754
швейцарски франка. Излага, че след сключването на договора за кредит, вземането
на банката е прехвърлено на „Б.Р.С.“ АД, който цесионер е сключил с ответницата
девет броя допълнителни споразумения към договора за кредит от дати 18.06.2009 г.,
31.05.2010 г., 19.11.2010 г., 25.11.2010 г., 24.10.2011 г., 31.05.2012 г.,
18.06.2013 г., 26.11.2013 г. и от 11.09.2014 г. Сочи, че на 25.10.2017 г. „Б.Р.С.“
АД отново е прехвърлил вземането по кредита на „Ю.Б.“ АД като и за двете
прехвърляния ответницата е била уведомена.
Поддържа,
че поради просрочието на 27 броя погасителни вноски са предприети действия по
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, на основание чл. 18 от договора
за кредит чрез изпращане на нотариална покана, получена лично от
кредитополучателя Р.Т.Д. на 19.05.2018 г. Твърди, че към 21.03.2018 г. - датата
на изготвяне на нотариалната покана за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията по кредита, просрочените задължения на кредитополучателя,
представляващи вземания за главница, лихви, такси за обслужване на кредита и
имуществени застраховки, възлизат общо на 22 226,74 швейцарски франка. Поддържа,
че независимо от предоставения с поканата 7-дневен срок за доброволно
погасяване на задълженията, Р.Т.Д., не е заплатила дължимите от нея суми,
поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на настоящата
претенция.
Ето защо,
ищецът моли съда, да осъди Р.Т.Д., да му заплати за на непогасени задължения по
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36550/22.07.2008 г.,
следните суми: 70 981 швейцарски франка, която сума представлява частично
предявена претенция за непогасена главница в размер на 120 556,10 швейцарски
франка или тяхната равностойност в евро към датата на предявяване на исковата
молба в съда – 02.07.2018 г.; сума в размер на 300 лева, представляващи сторени
разноски по кредита за изпращане на покани до ответника; ведно със законна
лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на искова молба
- 02.07.2018 г., до окончателното им плащане.
Ответницата
Р.Т.Д. не е депозирала отговор в установения срок.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 36550/22.07.2008 г., сключен между „Юро и Еф Джи България“
АД (с настоящо наименование „Ю.Б.“ АД) и Р.Т.Д., ищецът е предоставил на
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 61 000 евро по курс „купува” за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „Ю.Б.“ АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове (който към момента на сключване на договора е 5 %),
за съответния период на начисляване плюс договорна надбавка от 1.2 пункта.
В чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е предвидено, че погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове. Съдът
съобрази, съобразно задължението си да следи служебно за неравноправни клаузи в
договори за кредит с потребители, постановеното в решение № 295 от 22.02.2019
г., по т.д. № 3539/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II отд., че неравноправна е
неиндивидуално уговорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставено по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора. Въз основа на изложеното горепосочената клауза, като
неравноправна, се явява нищожна.
Това обстоятелство, не освобождава обаче
кредитополучателя от задължението да върне получената сума по договора за
кредит, но съдът намира че следва да присъди дължимите суми в швейцарски
франкове, които да са платими в левовата им равностойност към датата на
първоначалното усвояване на кредита, а именно в левова равностойност към 05.08.2008
г. (В този смисъл решение № 32 от
29.01.2021 г., по т. д. № 2184/2019 г. по описа на ВКС, ТК II отд.).
В тази връзка съдът намира, че не са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение (съобразно искането на ищеца в
последното съдебно заседание), доколкото не са налице предпоставките по чл. 239, т.
2 ГПК, като не може да се приеме, че искът е вероятно основателен, така както е
заявена претенцията и установената практика на ВКС досежно кредитите в
швейцарски франкове.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, кредитът е усвоен на 05.08.2008 г., когато по разплащателната
сметка (в швейцарски франкове) на Р.Т.Д. е преведена сума в швейцарски франкове в
размер на 101 754 швейцарски франка. Последната дата на която е извършено плащане е 15.06.2016 г. по
погасителна вноска 68 с падеж 05.04.2014 г. Неплатеният остатък по задължението
за главница към 21.03.2018 г. и към 02.07.2018 г. е в размер на 120 556,10
швейцарски франка. Съгласно допълнителното заключение размерът на непогасената
главница, по курса към датата на усвояване, без да се вземат допълнително
начислени капитализирани задължение и такси е в размер на 98 564, 64
швейцарски франка.
Съдът намира, че доколкото в случая се претендира
единствено главница, дължима за периода от 10.01.2016 г. до 01.07.2018 г., т.е.
сума падежирала преди депозирана на исковата молба, че не следва да обсъжда
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение,
доколкото видно от петитума на исковата молба, не се претендира главница, на
основание предсрочна изискуемост, а за определен период, независимо от така
формулирания размер на общото задължение. В противен случай, ищецът не би следвало
да сочи период на дължимост на главницата.
Дължима главница за периода 10.01.2016 г. до
01.07.2018 г. е в размер на 5250,44 швейцарски
франка, съгласно погасителния план (размера е
определен по реда на чл. 162 ГПК), която
следва да бъде присъдена в левовата им равностойност към датата на усвояване на
кредита - 05.08. 2008 г., т.е. частичния иск следва да бъде уважен в размер на 5250,44 швейцарски франка, а до
пълния предявен размер от 70 981 швейцарски франка следва да бъде
отхвърлен. Дължими са и сторените разходи в размер на 300 лв., за периода
14.02.2018 г. до 01.07.2008 г., представляващи разноски за изпращане на покани
до ответницата, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба, които не са платени, съгласно заключението.
При този изход на спора на ищеца следва да бъде
заплатена сумата в общ размер на общо 392,75
лв., деловодни разноски за държавна такса и за депозит за съдебно - счетоводна
експертиза, както и сумата от 349,33 лв. за възнаграждение за адвокат,
съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.Т.Д., ЕГН **********,***, да заплати
на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ******, гр. София, ул. „******представлявана от адв. И.Т., гр. София, ул. „******,
на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 42634/18.09.2008 г., следните суми:
- 5 250, 44 швейцарски франка в левовата им
равностойност към датата на усвояване на кредита - 05.08.2008 г.,
представляваща главница за периода 10.01.2016 г. до 01.07.2018 г., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 02.07.2018 г. до
окончателното плащане, частичен иск от общото задължение за главница в размер
на 120 556,10 швейцарски франка, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
5 250,44 швейцарски франка до пълния предявен размер от 70 981 швейцарски
франка, поради ненастъпил падеж на задължението.
- 300 лв., представляващи разноски за изпращане на
покани до ответницата, за периода
14.02.2018 г. до 01.07.2008 г., ведно със законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба - 02.07.2018 г. до окончателното плащане.
- сумата
от общо 392,75 лв., представляваща
деловодни разноски, както и сумата от 349,33 за възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: