Р Е Ш Е Н И Е
№ 78 02.07.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на четвърти юни две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – С. И.,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 94 по описа за 2021 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава десета, Раздел І от АПК, във връзка с чл.14б, ал.1 от Закона
за социалното подпомагане/ЗСП/.
Образувано е по жалба на А.И.Ш., ЕГН ********** ***, подадена чрез
адвокат С. Б. А., с посочен съдебен адрес: *** против Заповед №
ДˍТˍО-ВС-14/22.02.2021г., изменена със Заповед № 2501-РД01/0081/24.03.2021г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Омуртаг, с която на
основание чл.14а ,ал.3 от ЗСП е наредено А.И.Ш. да възстанови, получените от
нея целеви помощи за отопление по Заповед № ЗСП/Д-Т-О/3382/07.11.2017г.,
Заповед № ЗСП/Д-Т-О/2416/02.10.2018г., Заповед № ЗСП/Д-Т-О/2607/03.10.2019г.,
Заповед № ЗСП/Д-Т-О/1100/04.09.2020г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане “ гр.Омуртаг, като неправомерно получени помощи в общ размер на
1800.95 лева,, както следва по т.1 в размер на 365.1 лв., по т.2 в размер на
474.15 лв., по т.3 в размер на 465.9 лв., по т.4 в размер на 495.8 лева, ведно
със законната лихва.
В жалбата оспорващата излага твърдение, че не е
предупредена от служителите на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Омуртаг, че
трябва да декларира и размера на помощта, която и е била отпусната от Община
Антоново. Моли се оспорената Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание оспорващата се представлява от адвокат С. Б. А., който поддържа
жалбата. Излага становище, че в Заповедта се цитира нормата на чл.50 от ЗЗД,
която не съществува, което е процесуално
нарушение. Излага доводи обосноваващи недоказаност на елемента
недобросъвестност от страна на Ш., при
получаване на социалните помощи, чието възстановяване се иска. Моли жалбата да бъде уважена и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Директорът на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Омуртаг в съдебно
заседание се явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излага доводи, че и в четирите подадени
заявления за получаване на помощи за
отопление Ш., некоректно е декларирала доходите си за предходните 6 месеца.
Навежда се, че получените от Ш.,*** по
реда на чл50 от ППЗСП е следвало да
бъдат декларирани от лицето в заявленията му като месечен доход. Излага се
твърдение, че посочените помощи следва
да се зачитат като доход при преценката на органа и след прибавянето им към
декларирания от Ш. доход от 40 лева се стига до размер на средно месечен доход,
над допустимия в закона диференциран минимален доход, което води до извод, че
лицето не е отговаряло на нормативните изисквания и не е имало право на помощи
за отопление. Моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:
На 31.10.2017г.
А.И.Ш. е подала заявление-декларация с вх.№ ЗСП/Д-Т-О/3382 за
отпускане на целева помощ за отопление за детето А. Р. С.. В заявлението си в
т.9 лицето е декларирало, че не получава
като доход други помощи.
Не се спори по
делото, че средномесечния доход /СМД/ на Ш. за предходните 6 месеца от подаване на
заявлението е бил в размер на 69.5 лева, както и че диференцирания минимален
доход за лицето е в размер на 146.04 лева.
Въз основа на така
подаденото заявление на Ш. и изготвен социален доклад със Заповед
№ ЗСП/Д-Т-О/3382/07.11.2017г. на Директора на Дирекция „СП“ гр.Омуртаг на А.И.Ш. е отпусната целева
помощ за отопление за отоплителен сезон 2017/2018г. в размер на 365.1 лева. Не
се спори, че посочената парична сума е била реално получена от лицето.
На 19.09.2018г. А.И.Ш.
е подала заявление-декларация с вх.№ЗСП/Д-Т-О/2416 за отпускане на целева помощ за
отопление за детето А.
Р. С.. В заявлението си в т.9 лицето е
декларирало, че не получава като доход други помощи.
Не се спори по
делото, че средномесечния доход /СМД/ на
В.за предходните 6 месеца от подаване на заявлението е бил в размер на 33.3 лева, както
и че диференцирания минимален доход за лицето е в размер на 168.51 лева.
Въз основа на така
подаденото заявление на Ш. и изготвен социален доклад със Заповед № ЗСП/Д-Т-0/2416/02.10.2018г.
на Директора на Дирекция „СП“ гр.Омуртаг на А.И.Ш. е отпусната целева помощ за
отопление за отоплителен сезон 2018/2019г. в размер на 374.15 лева. Не се спори,
че посочената парична сума е била реално получена от лицето.
На основание
Решение №833 на МС от 22.11.2018г., като правоимаща на помощта за отоплителен
сезон 2018/2019г., на
А.И.Ш. е била отпусната от Дирекцията въз основа на одобрен от директора общ
списък на правоимащите и еднократна финансова подкрепа в размер на 100 лева. Не
се спори, че посочената парична сума е била реално получена от лицето.
На 16.09.2019г.
А.И.Ш. е подала заявление-декларация с
вх.№ ЗСП/Д-Т-0/2607
за отпускане на целева
помощ за отопление за детето А. Р. С.. В посоченото заявление Ш., в т.9 от същото, отново е декларирала, че не получава като доход друг
вид помощи.
Не се спори по
делото, че СМД на Ш. за предходните 6 месеца от 16.09.2019г. е бил в размер на
40 лева и че
диференцирания минимален доход за лицето е в размер на 187.5 лева. Въз основа на така подаденото
заявление на Ш. и
изготвен социален доклад със Заповед № ЗСП/Д-Т-0/2607 от 03.10.2019г. на Директора на Дирекция „СП“
гр.Омуртаг на А.И.Ш.
е отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2019/2020г. в размер
на 465.9 лева. Не
се спори, че посочената парична сума е била реално получена от лицето.
На 11.08.2020г.
А.И.Ш. е подала заявление-декларация с
вх.№ ЗСП/Д-Т-0/1100 за отпускане на целева помощ за отопление за детето А. Р.
С.. В Заявлението си Ш. отново в т.9 е
декларирала, че не получава други помощи.
Не се спори по
делото, че СМД на Ш. за предходните 6 месеца от 11.08.2020г. е бил в размер на 40 лева и че
диференцирания минимален доход за лицето е в размер на 187.5 лева. Въз основа на така подаденото
заявление на Ш. и изготвен социален доклад със Заповед № ЗСП/Д-Т-0/1100 от 04.09.2020г.
на Директора на Дирекция „СП“ гр.Омуртаг на А.И.Ш. е отпусната целева помощ за отопление за
отоплителен сезон 2020/2021г. в размер на 495.8 лева. Не се спори, че посочената
парична сума е била реално получена от лицето.
Със Заповед
№2501-РД01-0345 от 25.11.2020г. на Директора на Дирекция „СП“ гр.Омуртаг е наредено
по досието на А.И.Ш. да се извърши проверка във връзка
с получаване от страна на лицето на помощ по чл.50 от ППЗЗД. В хода на проверката е установено, че А.И.Ш. през 2017г.,2018г.,2019г. и 2020г. е
получавала месечна помощ, по реда на чл.50 от ЗЗД, предоставена от Община
Антоново. Посочената помощ не е декларирана от лицето в подадените от него
заявления за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителни сезони 2017г./2018г.,
2018г./2019г, 2019г./2020г., 2020г./2021г и не е взета предвид като доход на лицето при
отпускането му със Заповеди: № ЗСП/Д-Т-О/3382/07.11.2017г.,
№ ЗСП/Д-Т-О/2416/02.10.2018г., №
ЗСП/Д-Т-О/2607/03.10.2019г., №
ЗСП/Д-Т-О/1100/04.09.2020г на Директора на Дирекция „СП “
гр.Омуртаг на целевите
помощи за отопление за посочените отоплителни сезони. За констатациите от
проверка е съставен Констативен протокол от 02.12.2020г. Последния е съобщен
на Ш. на 21.12.2020г.
Въз основа на
констатациите от проверката Директора на Дирекция „СП “ гр.Омуртаг е издал
Заповед № ДˍТˍО-ВС-14/22.02.2021г.. Последната е изменена със Заповед №2501-РД01/0081/24.03.2021г.
на Директора на Дирекция „СП“
гр.Омуртаг. С оспорената Заповед Директорът на Дирекция „СП “ гр.Омуртаг на
основание чл.14а, ал.3 от ЗСП е наредил А.И.Ш. да възстанови, получените от нея целеви помощи за отопление
по Заповед № ЗСП/Д-Т-О/3382/07.11.2017г., Заповед №
ЗСП/Д-Т-О/2416/02.10.2018г., Заповед № ЗСП/Д-Т-О/2607/03.10.2019г., Заповед №
ЗСП/Д-Т-О/1100/04.09.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане “
гр.Омуртаг, като неправомерно получени помощи в общ размер на 1800.95 лева,
както следва по т.1 в
размер на 365.1 лв., по т.2 в размер на 474.15 лв., по т.3 в размер на 465.9
лв., по т.4 в размер на 495.8 лева, ведно със законната лихва. Заповед №2501-РД01/0081/24.03.2021г.
на Директора на Дирекция „СП “ гр.Омуртаг, с която първата Заповед №2501-РД01/0081/24.03.2021г. на Директора на Дирекция „СП“ гр.Омуртаг е
изменена е съобщена на А.И.Ш. на 26.03.2021г.
Жалбата на Ш. срещу оспорената Заповед е подадена до Административен
съд-Търговище на 09.04.2021г. с вх.№2501-94И-00-0562.
От приложеното по
делото Удостоверение №9500-2914/10.11.2020г. на Община Антоново по делото се
установява, че А.И.Ш. *** месечни помощи, отпуснати по реда на чл.50 от ППЗЗД
както следва: за 2017г. месечна помощ в размер на 227.50 лева, за 2018г.
месечна помощ в размер на
262.50 лв, за 2019г. месечна помощ в размер
на 262.50 лв и за 2020г. месечна помощ в размер на 262.50 лева. Не се
спори, че размерите на посочените помощи са реално получени от Ш..
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото доказателства.
При така установеното, съдът
намира жалбата за допустима по следните съображения:
Жалбата е подадена в срок, срещу
административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, от надлежна страна-адресат
на акта и при наличие на правен интерес.
По основателността на жалбата
съдът, след като извърши проверка на посочените от оспорващата основания, както
и след служебна проверка по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспорената Заповед е издадена от
компетентен орган, съгласно чл.14а, ал.3 от ЗСПД.
Заповедта отговаря на законовите
изисквания за форма и съдържание като не е налице такова процесуално нарушение,
което съществено да е накърнило правото на защита на оспорващата, че да се
квалифицира като съществено. В хода на административното производство също
не е налице такова тежко процесуално
нарушение, което ако не беше допуснато би се стигнало до друго решение на поставения пред административния орган
въпрос. Оспореният актът е издаден при пълно изясняване на относимите към спора
факти и обстоятелства. Спазени са изискванията на чл.14а, ал.1 и ал.2 от ЗСП.
По отношение на съответствието
на оспорената Заповед с материалния закон, съдът приема следното:
Безспорно по делото се доказа,
че в 6-месечния период преди подаване и на четирите заявления за отпускане на
целевата помощ за отопление и за четирите отоплителни сезона -2017г./2018г, 2018г./2019г.,
2019г./2020г, 2020г./2021г. оспорващата Ш. е получавала като доход от Община
Антоново месечна
помощ, отпусната по реда на чл.50 от ППЗЗД. Средствата предоставяни по реда на чл.50
от ППЗЗД се зачитат за доход на заявителя при определяне на правата му по ЗСП и
на правото му на целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
От представеното по делото от
Община Антоново удостоверение по делото се доказа, че през цялата 2017г. Ш. е получавала месечна помощ от общината
по реда на чл.50 от ППЗЗД
в размер на 227.50 лева, за 2018г. същата по вид месечна помощ в размер на
262.50 лева, за 2019г.същата по
вид месечна помощ в размер на 262.50 лв. и за 2020г отново същата месечна помощ в
размер 300 лева от август до декември,включително и за цялата 2020г. отново
същата месечна помощ в размер на 262.50 лева. Не се спори, че гореописаните
размери на месечната помощ са реално получени от Ш.. Посочения доход не е
деклариран в подадените от последната до Дирекция „СП“ –Омуртаг заявления за
отпускане на целева помощ за отопление с вх.№ ЗСП/Д-Т-О/3382/31.10.2017г.., вх. № ЗСП/Д-Т-0/2416 от 19.09.2018г.,вх.№ ЗСП/Д-Т-0/2607 от 16.09.2019г. и
вх.№ ЗСП/Д-Т-0/1100
от 11.08.2020г.
При зачитането като доход на
получената от Ш. *** помощ по чл.50 от
ППЗЗД и прибавянето на размера и от 227.50 лева към неоспорения размер от 69.5
лева, взет предвид от органа при отпускането на целевата помощ за отопление за
отоплителен сезон 2017/2018г. се получава средно месечен доход на Ш. за
предходните 6 месеца в размер на 297 лева. Посоченият размер на средномесечен доход
надвишава диференцирания минимален доход, определен в социалния доклад за Ш. и
неоспорен от последната, в размер на 146.04 лева. При тези данни оспорващата
А.И.Ш. не отговаря на материалните предпоставки
по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. на МТСП. Последната не е имала
право на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2017/2018г. и
полученните от нея парични суми в размер 365.1 лева въз основа Заповед № ЗСП/Д-Т-О/3382/07.11.2017г на Директора на
Дирекция „СП“ гр.Омуртаг и в последствие
100 лева, съгласно Решение №833 на МС от 22.11.2018г, се явяват получени без
правно основание.
При зачитането като доход на получената от Ш. *** помощ по чл.50 от ППЗЗД и прибавянето
на размера и от 262.50 лева към неоспорения размер от 33.3 лева, взет предвид
от органа при отпускането на целевата помощ за отопление за отоплителен сезон
2018/2019г. се получава средно месечен доход на Ш. за предходните 6 месеца в
размер на 295.8 лева. Посоченият размер на средномесечен доход надвишава
диференцирания минимален доход, определен в социалния доклад за Ш. и неоспорен
от последната, в размер на 168.51 лева. При тези данни оспорващата А.И.Ш. не
отговаря на материалните предпоставки по чл.2, ал.1 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008г. на МТСП. Последната не е имала право на целева помощ за
отопление за отоплителен сезон 2018/2019г. и получената от нея парична сума в
размер 374.15 лева въз основа Заповед № ЗСП/Д-Т-О/2416/02.10.2018г на Директора
на Дирекция „СП“ гр.Омуртаг също се
явява неоснователно получена.
При зачитането
като доход на получената от Ш. *** помощ по чл.50 от ППЗЗД и прибавянето на
размера и от 262.50 лева към неоспорения
размер от 40 лева, взет предвид от органа при отпускането на целевата помощ за
отопление за отоплителен сезон 2019/2020г. се получава средномесечен доход на Ш. за предходните 6
месеца в размер на 302.05 лева. Посоченият размер на средномесечен доход
надвишава диференцирания минимален доход, определен в социалния доклад за Ш. и
неоспорен от последната, в размер на 187.5 лева. При тези данни оспорващата А.И.Ш. не отговаря на материалните
предпоставки по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. на МТСП и не е
имала право на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2019г./2020г.
Получената от нея парична сума като такава помощ в размер на 465.9 лева,
съгласно Заповед № ЗСП/Д-Т-0/2607 от 03.10.2019г. на Директора на Дирекция „СП“
гр.Омуртаг също се явява неоснователно получена.
При зачитането като доход на получената от Ш. ***
помощ по чл.50 от ППЗЗД и прибавянето на размера и от 262.50 лева към неоспорения размер от 40 лева, взет предвид от
органа при отпускането на целевата помощ за отопление за отоплителен сезон 2020/2021г се получава
средномесечен доход на Ш. за предходните 6 месеца в размер на 302.05
лева. Този размер на средномесечен доход отново
надвишава диференцирания минимален доход, определен в социалния доклад за Ш. и
неоспорен от последната, в размер на 187.5 лева. При тези данни оспорващата А.И.Ш.
отново не отговаря на материалните предпоставки по чл.2, ал.1 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008г. на МТСП и също не е имала право на целева помощ за
отопление за отоплителен сезон 2020г./2021г. Получената от нея парична сума като такава помощ в размер на 495.8
лева, съгласно Заповед № ЗСП/Д-Т-0/1100 от
04.09.2020г. на Директора на Дирекция „СП“ гр.Омуртаг отново се явява
неоснователно получена.
Едновременно с горното
видно от съдържанието на подадените от Ш. заявления-декларации за отпускане на помощта
за отопление и за четирите отоплителни сезона, размерите на получените от
заявителката помощи от Община Антоново не са декларирани като месечен доход. В попълнените от нея
заявления-декларации изрично в т.9 и т.12 се съдържа информация до заявителя,
че в случай че получава други помощи следва същите да бъдат декларирани.
Заявленията са попълнени на ръка от Ш. и подписани от нея ,като в т.9 от същото заявителката при положение, че реално
е получавала месечна помощ от Община Антоново през 2017г.,2018г.,2019г. и
2020г. е имала знание и съзнание затова, изрично
е декларирала с чертичка че не получава други помощи. Доказателства в подкрепа на обратната теза не
са ангажирани по делото.
Предвид изложеното съдът приема, че получените парични
суми като целева помощ за отопление и за четирите отоплителни сезона са не само
получени от Ш. без правно основание, но и при наличието на материалната
предпоставката - недобросъвестност и подлежат на възстановяване.
На основание всичко гореизложено съдът приема
оспорената Заповед за издадена при наличието на всички материални предпоставки и
при правилно приложение на материалния закон.
По изложените съображения съдът приема оспорената Заповед № ДˍТˍО-ВС-14/22.02.2021г.,
изменена със Заповед № 2501-РД01/0081/24.03.2021г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Омуртаг за законосъобразна и следва жалбата на А.И.Ш.
срещу нея да бъде отхвърлена като неоснователна.
По делото не е предявено искане от ответника за
разноски, предвид на което съдът намира, че не следва да се произнася по този
въпрос.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.И.Ш.,
ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат С. Б А., с посочен съдебен адрес: ***
против Заповед № ДˍТˍО-ВС-14/22.02.2021г., изменена със Заповед №
2501-РД01/0081/24.03.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Омуртаг, с която на основание чл.14а ,ал.3 от ЗСП е наредено А.И.Ш. да
възстанови, получените от нея целеви помощи за отопление по Заповед №
ЗСП/Д-Т-О/3382/07.11.2017г., Заповед № ЗСП/Д-Т-О/2416/02.10.2018г., Заповед №
ЗСП/Д-Т-О/2607/03.10.2019г., Заповед № ЗСП/Д-Т-О/1100/04.09.2020г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане “ гр.Омуртаг, като неправомерно получени
помощи в общ размер на 1800.95 лева,, както следва по т.1 в размер на 365.1
лв., по т.2 в размер на 474.15 лв., по т.3 в размер на 465.9 лв., по т.4 в
размер на 495.8 лева, ведно със законната лихва.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
неговото получаване.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Председател: