Решение по дело №2375/2020 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря	Анна Димитрова	и с участието
на прокурора	Владислав Томов	изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 2375/2020г.

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР-Варна против Решение № 260102/14.09.2020г. на ВРС, XXIX-ти състав, постановено по
НАХД № 1854/2020г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 20-0819-001367/15.04.2020г. на н-к група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ Варна, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение на пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на А.С.А., ЕГН: **********,***, е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи, че са налице обективните и субективни признаци на деянието, а именно: нарушителят е водач на автомобил със служебно прекратена регистрация, респ. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – обстоятелство, което е безспорно доказано и не се оспорва от нарушителя. Установено е, че регистрацията на процесния автомобил е прекратена служебно на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, т.к. А. не е пререгистрирала автомобила в законоустановения двумесечен срок от закупуването му с договор с нотариална заверка № 7535/18.12.2019г. В разпоредбата липсва въведено задължение за уведомяване на собственика, поради което противно на изводите на ВРС, липсата на изрично уведомяване за прекратяване на регистрацията не води до отпадане на отговорността по чл.140, ал.1 и чл.143, ал.15 от ЗДвП, т.к. прекратяването е по силата на закона. Като правоспособен водач на МПС А. е запозната с чл.140, ал.1 и чл.143, ал.15 от ЗДвП и е била наясно с последиците от непререгистрирането в срок. Следвало е да се убеди, че управлявания от нея автомобил съответства на изискванията на закона и като не е сторила това, е извършила нарушение на закона, което правилно е било санкционирано по реда на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на наказателното постановление. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответната страна оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмени бележки С.д. № 14419/18.11.2020г. Счита, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл.209, ал.3 от АПК, т.к. в нея не са посочени ясни и конкретни аргументи срещу обжалваното решение, а се прави произволно тълкуване на изгодни факти. Счита, че решението е законосъобразно и правилно, в мотивите задълбочено и логично са обсъдени всички събрани писмени и гласни доказателства. Позовава се на справка от ОДМВР, според която нотариус № 382 е подал по електронен път заявление за регистриране на договор за покупко-продажба и служебна промяна на регистрацията, поради което е била със съзнанието, че задълженията по закон са изпълнени. Отделно сочи, че при служебното прекратяване на регистрацията водачът-собственик няма как да узнае за това ако не е надлежно уведомен. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и предвиди или допусне настъпването на тези последици. В този смисъл твърди, че липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието несъставомерно. Излага подробни доводи и за това, че деянието представлява маловажен случай поради липсата на видим вредоносен резултат. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 03.03.2020г., около 20,10 часа, А.А. управлявала л.а. с рег.№ В 4763 ВМ в гр.Варна. При движение по ул.В.Левски същата била спряна от полицейски служители за проверка, при която било установено, че автомобилът е с поставени регистрационни табели, собственост е на водача, но е с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП считано от 18.02.2020г. Прието било, че А. е извършила нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което ѝ е съставен АУАН № 878789/30.03.2020г. Впоследствие било издадено НП № 20-0819-001367/15.04.2020г., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. АУАН и НП били издадени на основание Постановление № 3953/2020г. от 24.03.2020г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна за отказ да се образува наказателно производство.

От правна страна ВРС е приел, че АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, при спазване на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, но при неправилно приложение на материалния закон.

За да отмени НП ВРС е приел, че липсва субективен елемент от състава на нарушението. Позовал се е на постановлението на ВРП според което липсват данни служебното прекратяване на регистрацията на автомобила да е било известно на жалбоподателката към момента, в който е била спряна за проверка. Според справка от ОДМВР, нотариус № 382 е подал по електронен път заявление за регистриране на договор – продажба и служебна промяна на регистрация на МПС, поради което ВРС е приел, че А. е била със съзнанието, че задълженията ѝ по закон са изпълнени. Изложени са и мотиви, че при служебното прекратяване на регистрацията, водачът-собственик на съответното превозно средство, няма как да узнае това обстоятелство, ако не е уведомен за това. Изведен е извод, че липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или допусне настъпването на тези последици. В заключение е прието, че липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието несъставомерно, поради което неправилно и в нарушение на материалния закон е била ангажирана отговорността на А.  за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Така постановеното решение е неправилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните доказателства и доводите на страните, но поради погрешно тълкуване и прилагане на закона е стигнал до неправилен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Безспорно е установено, че към датата на проверката 03.03.2020г., регистрацията на процесния автомобил е била прекратена служебно (на 18.02.2020г.), поради това че А.А. не е регистрирала същия в двумесечен срок от придобиването му. Тъй като по време на проверката е установено управлението на автомобила, безспорно е осъществен състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Безспорно е установено извършеното нарушение и неговият извършител, като дадената от АНО правна квалификация е правилна. Със служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е осъществена първата хипотеза на чл.140, ал.1 ЗДвП, като описанието на нарушението в АУАН и НП изцяло кореспондира с нея. Като правоспособен водач А. е била длъжна да знае реда за регистрация на придобитото от нея МПС. Релевантен за съставомерността на деянието е факта, че МПС е било с прекратена регистрация – т.е., макар да е с налични регистрационни табели, вече не е било регистрирано по надлежния ред.

Неправилно ВРС е приел, че деянието е несъставомерно от субективна страна, т.к. А. не била уведомена за служебното прекратяване на регистрацията. За разлика от хипотезата на прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП – когато не е сключена застраховка Гражданска отговорност и за това е получено уведомление от Гаранционни фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, в хипотезата на служебно прекратяване – с отбелязване в автоматизираната информационна система, законът не предвижда уведомяване на собственика на превозното средство. Такова задължение за уведомяване не е предвидено и в чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 ). Това е така защото прекратяването на регистрацията в процесната хипотеза настъпва по силата на закона – с изтичане на срока, в който приобретателя е длъжен да регистрира автомобила, а не от момента на уведомяването.

Неправилно ВРС е приел, че поради служебно подадената информация от нотариуса, А. е била със съзнанието, че е изпълнила законовите си задължения.

Промяната в собствеността е основание за промяна в регистрацията на МПС (чл.14, ал.1 от Наредба № I-45), в който случай се подменя свидетелството за регистрация, а табелите с регистрационен номер – по желание на собственика (чл.17 от Наредба № I-45). Задължение на приобретателя е да представи автомобила и необходимите документи в определения срок за извършване на промяната в регистрацията (чл.4 от Наредба I-45), като за целта подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, към което прилага посочените в наредбата документи, удостоверяващи промяната в собствеността (чл.15, ал.1 и ал.2 от Наредба I-45).

Електронният обмен на информация между МВР и Нотариалната камара за превозното средство и сключения договор, не освобождава приобретателя от така регламентираните задължения. Нотариусът удостоверява сключената сделка за прехвърляне на собствеността на превозното средство след получаване на верифицирани данни от МВР по направеното искане и при отчитане на съответните законови ограничения и в случай че е платен данъкът върху превозното средство – чл.16, ал.4 от Наредба I-45. В случай че сделката е извършена, от информационната система на Нотариалната камара към информационната система на МВР се изпраща информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил сделката, регистърния номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред който е записана сделката, и данни за приобретателя по сделката, които се записват към информацията за превозното средство – чл.16, ал.5 от Наредбата.

Именно такъв обмен на информация между нотариуса, пред който е сключен договора за продажба и ИС на МВР е документиран в представената по делото справка, според която е подадена само информация във връзка с регистрирането на договор за продажба
№ 7535/18.12.2019г.

Липсва подадена информация за заявена от приобретателя предварителна подготовка на свидетелство за регистрация, респ. ново свидетелство да е било издадено и получено в хипотезите на чл.16, ал.6 и ал.8 от Наредба I-45, поради което неправилно ВРС е приел, че от подадената от нотариуса информация жалбоподателката е останала със съзнанието, че е изпълнила законовите си задължения.

По изложените съображения настоящият касационен състав преценява, че НП е издадено без допуснати нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което като е стигнал до други изводи ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

При този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ОДМВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева за всяка инстанция.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260102/14.09.2020г. на ВРС, XXIX-ти състав, постановено по НАХД № 1854/2020г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-001367/15.04.2020г. на н-к група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ Варна, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение на пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на А.С.А., ЕГН: **********,***, е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

 

            ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН: **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 160лв. /сто и шестдесет лева/.

 

            Решението е окончателно.

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.