Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, НО, ІІІ въззивен състав в публично заседание проведено на първи февруари две
хиляди и деветнайсета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
секретар: Радка Георгиева
прокурор Нина Янева, като разгледа докладваното от
съдия Тодорова в.н.а.х.д № 4398 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на глава XXI НПК.
С решение от 30.05.2018
г. по а.н.х.д №19192 по описа за 2016 г. на СРС, НО, 121 състав подс. М.Г.Г. е
признат за невинен в това на 9.09.2015 г., около 9:10 часа в гр. София, по бул.
„Александър Стамболийски“, с посока на движение от бул. „Димитър Петков” към
бул. „Вардар“ и на кръстовището с бул. „Константин Величков”, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка “Ауди”, модел „А4“, с peг. № *******,
извършил маневра „ляв завой“ към бул. „Възкресение“, да е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно по чл. 37 от ЗДвП, като да не е пропуснал
насрещно движещият се автобус „Ситроен Джъмпер“ с peг. № *******управляван от В.Х.Х.,
ЕГН ********** и по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на
пътник в автобуса – Т.З.Т., изразяваща се в следните травматични увреждания:
счупване на лакътния израстък на лявата улна (лакътна) кост (олекранон), което
й причинило трайно – за срок повече от 30 дни – затруднение движенията на левия
горен крайник по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК, поради което и на основание
чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342 ал.1 пр. 3 НК.
Срещу решението е депозиран въззивен протест
от прокурор при СРП. В
протеста и допълнението към него се твърди, че решението е неправилно, тъй като
е необосновано, защото събраните по делото доказателства установяват, че
подсъдимият виновно е причинил произшествието. В допълнението е изтъкнато, че
съдът е постановил решението при непълнота на доказателствения материал и без
да са изчерпани всички способи за доказване, предвидени в НПК. Изтъква се, че след
като в хода на досъдебното производство назначената повторна автотехтическа
експертиза не е дала категоричен отговор относно авторството и механизма на
настъпилото ПТП, е следвало в съдебно следствие да бъде назначена повторна
разширена. На следващо място се твърди, че съдът е допуснал съществено
нарушение на материалния закон, като е приел, че чл. 37, ал. 1 ЗДвП важи само
за нерегулирани, а не и за регулирани кръстовища. Освен това се излагат
възражения, че решението се основава на относителните фактически заключения на
вещото лице за броя на автомобилите, които биха могли да преминат на зелен
светофар на едно кръстовище. Прави се искане да бъде отменено решението, като
подсъдимият бъде признат за виновен. Въпреки възраженията по отношение на доказателствената
стойност на автотехническата експертиза, не се иска събиране на доказателства.
В закрито заседание по реда на чл.327 от НПК
въззивният съд е преценил, че за изясняване на съществените обстоятелства от
предмета на делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимата и
свидетелите, изслушване на вещи лица или ангажирането на други доказателства.
В откритото съдебно заседание пред въззивния
съд прокурорът при СГП не поддържа протеста. Счита, че районният съд е положил
максимално възможните усилия да установи обективната истина и въпреки
изготвените няколко експертизи по делото, не е достигнал до категоричен извод
относно фактите, а именно кой от двамата водачи е навлязъл на червен сигнал на
светофарната уредба. Изразява становище, че заключението на вещото лице доц.
Ангелов в най-голяма степен изяснява пътната ситуация, от която е видно, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Защитникът на подс. М.Г. пледира, че протестът
е неоснователен и моли съдът да потвърди първоинстанционното решение. Посочва,
че подзащитният му е обвинен, че е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, тоест не е осигурил предимство на насрещно движещия се микробус или
маршрутно такси, като едва в допълнението към протеста в скоби на втора страница,
е записано: „с изключение на кръстовища, при които има поставен отделен
светофар (секция) за завиващите наляво“. Отбелязва е, че такава секция съществува на
процесното кръстовище от много години и това е обсъждано във всичките експертни
заключения. Поради това поддържа, че подзащитният му не би могъл да наруши
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, тъй като за него е светел зелен сигнал
на светофара със секция за завиване наляво и едновременно с това – забранителен
червен сигнал за насрещнодвижещите се превозни средства. На следващо място се
присъединява към доводите на прокурора от СГП, че от заключенията на автотехническата
експертиза било видно, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Наред с това, обръща внимание, че пред
районния съд не се е явявал прокурор, а в протеста се твърди, че е следвало да
бъде назначена нова експертиза в съдебно следствие. Счита, че ако прокуратурата
действително е приемала необходимост от събиране на нови доказателства, то тя е
следвало да поиска те да бъдат събрани своевременно.
Подсъдимият
М.Г.Г. в последната си дума моли решението на СРС да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
решението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд непосредствено е
събрал в хода на съдебното следствие заключенията на основната автотехническа
експертиза, на допълнителната разширена автотехническа експертиза, на назначената
в съдебно следствие автотехническа експертиза (л. 65, съд. пр.), като при
извеждане на фактическите си изводи е обсъждал и събраните доказателствени
материали в досъдебното производство, които на основание чл. 378, ал. 2 НПК в
диференцираната процедура по глава ХХVІІІ НПК, в отклонение от общите правила
на традиционния наказателен процес, могат да бъдат ползвани без да бъдат
непосредствено събирани от съда – чрез обясненията на подсъдимия в качеството
на обвиняем, чрез показанията на свидетелите Т.З.Т., Р. С. Л. – М., В. И. Й., К.
Т. С., В. В. Й., С. Б. О'К., И. Б. Б., Е. В. Д., Р. Я. Ц., Ц. Л. С., както и
показанията на св. В.Х.Х., кредитирани частично, писмените доказателства и
доказателствени средства – констативен протокол №К-746/9.09.2015 г., протокол за оглед на местопроизшествие,
албум и схема към него, медицинско направление за обвиняемия, съдебномедицинско
удостоверение №650/2015 г., амбулаторен лист, циклограми на режима на работа на
светофарната уредба на кръстовище на бул.”Константин Величков” и бул.”Ал.
Стамболийски”, чрез заключенията на двете съдебномедицински експертизи.
Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по
делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния
съд е обоснована, като обаче я прие за непълна, поради което я допълни в
следния смисъл.
На 9.09.2015 г., сутринта, подс. Г.,
правоспособен водач на МПС, управлявал л. а. „Ауди А4“ с peг. № ******* в гр.
София, по бул. „Александър Стамболийски“ с посока на движение от бул. „Димитър
Петков“ към бул. “Вардар“. Бил сам в автомобила. Около 9:10 ч. достигнал до
кръстовището, образувано от бул. „Александър Стамболийски“ и бул. „Константин
Влеличков“, за да извърши маневра „ляв завой“ и да продължи към бул.
„Възкресение“.
По същото време св. В.Х.управлявал автобус „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ *******маршрутно
такси по линия № 35, със запълнен капацитет от 14 седящи и 6 правостоящи
пътника. Маршрутът на таксито започвал от ж.к. „Люлин 1“ и преминавал през бул.
„Ал.Стамболийски“ в посока “Руски паметник”.
Около 9:10 ч. микробусът, управляван от св. Х., също достигнал кръстовището на
бул. „Александър Стамболийски“ и бул. „Константин Величков“, като маршрутът му
изисквал да пресече кръстовището и да продължи направо.
Пътното платно на бул. „Александър Стамболийски“ било покрито с асфалт,
сухо, без неравности и наклони, с прав участък с трамвайно трасе с ширина 6 м.,
като преди кръстовището с бул. „Константин Величков“ отляво било очертано с
надлъжна пътна маркировка „М3“, а отдясно – с надлъжна маркировка „М1“.
След кръстовището с бул. „Константин Величков“ отляво и отдясно на
трамвайното трасе се намирали разделителни острови с широчина по 1 метър;
отляво на трамвайното трасе се намирали две пътни ленти, предназначени за
движение на превозни средства в посока, обратна на посоката на огледа, отразена
в съответния протокол (по бул. „Ал. Стаболийски“ от бул. „Д. Петков“ към бул.
„Вардар“); които са с ширина по 3 м. и преди кръстовището с бул. „Константин
Величков“ били отделени с друга надлъжна пътна маркировка – „М3“, а след кръстовището – с надлъжна пътна
маркировка „М2“.
Отляво на пътното платно се намирал тротоар с ширина 10 м; от дясно на
трамвайното трасе и преди кръстовището с бул. „Константин Величков“ се намирали
три пътни ленти за движение, като най-дясната лента била с ширина 2,50 м. и
била отделена от останалите с надлъжна пътна маркировка „М2“, като била предназначена
за завиване надясно. Останалите две пътни ленти с широчина по 3 м. всяка, били отделени помежду си с надлъжна
пътна маркировка „М1“.
След кръстовището с бул. „К. Величков“ отдясно на трамвайното трасе се намирали
две пътни ленти с ширина по 3 м., отделени една от друга с надлъжна пътна
маркировка „М 3“.
В дясната част на пътното платно за движение се намирало началото на
затревен триъгълен остров, който завършвал на линията на ориентира – пресечната
точка от мисленото продължение на левия бордюр на бул. „Ал. Стамболийски“ и
мисленото продължение на първия бордюр
на бул. „К. Величков“.
Върху острова, на метален ел. стълб, била монтирана трисекционна светофарна
уредба, работеща в нормален режим. Върху острова – на друг метален стълб били
монтирани пътни знаци „Б1“ и „Г5“; отдясно на платното за движение се намирал
тротоар с ширина 3 м.
Върху левия тротоар на бул. „Ал.
Стамболийски“ на метален електрически стълб се намира монтирана трисекционна
светофарна уредба , работеща в нормален режим.
Платното за движение на бул. „К.
Величков“ било двупосочно, сухо, покрито с асфалт, с обща ширина 20 м.
Подсъдимият, след като пресякъл
стоп-линията, намираща се на 32 метра преди кръстовището, се движел със скорост
35-40 км/ч, след което на зелен сигнал в специалната секция за завой наляво,
предприел маневра „ляв завой“ към бул. „Възкресение“. В този момент подсъдимият
виждал приближаването на насрещнодвижещият се със скорост от около 36 км/ч
микробус „Ситроен“, който не давал признаци, че ще спре на стоп-линията си.
Съответно, св. Х., при приближаване на кръстовището и стоп-линията си, имал
обективна възможност да види преминалия през своята стоп-линия л.а. „Ауди“,
който приближавал кръстовището и също видимо не показал белези, че ще спира.
Св. Х. продължил движението си направо, пресичайки кръстовището. Подс. Г.
задействал спирачките и така намалил скоростта на 6 км/ч, но не успял да
предотврати удара с микробуса. Настъпил челен кос удар между предната част на
лекия автомобил, управляван от подсъдимия, и предната лява част на микробуса,
управляван от св. Х.. Тъй като скоростта и масата на микробуса били по-големи,
след удара той продължил напред и се спрял след около 5 метра с леко завъртане
надясно, а с кинетичната си енергия отблъснал по посока на движението си л.а.
„Ауди“ на около 4,5 метра.
Мястото на удара между
автомобилите по дължина на пътя било на 11,5 – 12,0 метра преди ориентира –
пресечната точка от мисленото продължение на левия бордюр на бул. „Ал.
Стамболийски“ и мисленото продължение на първия
бордюр на бул. „К. Величков“, считана в посока на движение на микробуса,
а по широчина на пътя – на около 2,5 -2,6 метра вляво от ориентира.
В резултат на сблъсъка пътничката в
микробуса св. Т.З.Т. получила счупване на лакътния израстък на лявата улна
(лакътна кост), реализиращо медико-биологичния
признак трайно (за срок повече от 30 дни) затруднение на движенията на левия
горен крайник по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК. На пътничките Р.С.Л.-М.и В.И.Й.било
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Подсъдимият също бил увреден – получил
контузия на лявата длан, навяхване на лявата гривнена става и дясната
раменно-лопакова става. Тези увреждания в съвкупност му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
И двамата водачи се обадили
на спешен телефон 112.
Опасната зона за спиране на
микробуса „Ситроен Джъмпер“ при скоростта му на движение около 36 км/ч била 19
м. Отстоянието му към момента, в който л.а. Ауди навлязъл в кръстовището, било
около 14 метра.
Опасната зона за спиране на
л.а. „Ауди А4“ при скорост от около 40 км/ч била 23 м. Отстоянието му към
момента, в който микробусът преминал през стоп-линията си и навлязъл в
кръстовището, било около 20 метра.
В
производството по реда на глава ХХVIII НПК първоинстанционният съд съгласно чл.
378, ал. 2 НПК преценява събраните в досъдебното производство доказателства,
без да има необходимост да бъдат приобщавани в съдебната фаза. Ако
обстоятелствата, предмет на доказване, не са установени обективно и в пълнота,
за съда никога не съществува пречка да бъдат извършени повторни разпити на
свидетелите или вещите лица, но без
ограничения може да се ползват доказателствата от досъдебното производство,
събрани по надлежния ред. Съдът обаче е длъжен да събере непосредствено
гласните обвиняващи доказателства, въпреки основната специфика на тази
диференцирана процедура, представляваща отклонение от общия процесуален ред за
непосредствено събиране на доказателства, предвидено в чл. 378, ал. 2 НПК, по
искане на подсъдимия. В тази насока въззивният съд намира, че първостепенният
съд е осигурил справедлив процес на подсъдимия, като по искане на защитата му е
изслушал заключенията на назначените в досъдебното производство автотехнически
експертизи и е назначил нова автотехническа експертиза. По отношение на хода и
развитието на съдебното следствие пред първоинстанционния съд въззивният съд
намира за напълно резонни възраженията на защитника срещу бездействието на СРП,
която не е участвала, не е правила доказателствени искания в съдебно следствие,
но в протеста срещу акта по същество твърди, че районният съд е следвало да
събере още обвинителни доказателства. Естеството на диференцираните съдебни процедури
е такова, че досъдебното производство следва да бъде изработено така, че
районният съд да има възможност да реши делото веднага след внасянето на
обвинението. Поради това и са допустими предвидените нормативния отклонения от
общия ход на съдебното следствие. Независимо от изтъкнатото, районният съд е събрал
всички обективно възможни доказателства, поради което не може да бъде упрекнат,
че не е действал в съответствие с принципа на служебното начало.
Първоинстанционният съд правилно е установил, че част от съществените
обстоятелства от пътната ситуация се изясняват безусловно въз основа на
обективни факти, констатирани в протокола за оглед и заключенията на
автотехническите експертизи, а именно – регулацията на кръстовището,
спецификите на пътните платна на бул. „Ал. Стаболийски“ и бул. „Конст. Величков“
преди, в обсега на кръстовището и след него, траекторията на движението на
двата автомобила, причинените им увреждания и отклонение след сблъсъка,
скоростта на движение, опасната зона за спиране на всеки от автомобилите.
Тези
обективни факти, освен че имат съществено значение за правилното изясняване на
предмета на разглеждане, доколкото са установени независимо от волята на
участниците в произшествието, представляват и важен контролен критерий за
достоверност на показанията и обясненията.
Оттук насетне значимият въпрос,
от който зависи механизмът на причиняване на произшествието, а оттам и
проследяването на причинноследствената верига, която позволява да се установи
кой от участниците е извършил нарушение на правилата за движение, е свързан с
изясняването на това на какъв сигнал на светофарната уредба е навлязъл в
кръстовището всеки от водачите. Правилно районният съд е отбелязал, че по
отношение на последното обстоятелство е налице съществено противоречие между
показанията на св. В.Х.и обясненията на подсъдимия, доколкото и двамата
твърдят, че са навлези на зелен светофар в кръстовището. От заключението на
автотехническата експертиза, назначена в съдебно следствие, обаче несъмнено е
установено, че светофарната уредба не позволява едновременно да има зелен
сигнал и за двамата водачи. Налице е застъпване на червените сигнали, видно от
циклограмата на светофарната уредба, каквото функционира на всички кръстовища,
за да не се допусне конфликт вътре в самото кръстовище. Изследвайки продължителността
на сигналите и времето на превключването, в заключението е обосновано обективно
и компетентно, че не може по технически път да бъде изчислено кой от двамата
водачи е навлязъл на червен сигнал на светофарната уредба. От това положение
обаче не следва, че е допустимо съдът да допусне вероятност при изграждане на
фактическите си изводи или да приеме, че изтъкната техническа невъзможност
предпоставя изобщо обективна невъзможност за установяване на релевантните
обстоятелства. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК в наказателния процес доказателствата
и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена
сила. Това означава, че обстоятелствата от предмета на делото могат да бъдат
установявани чрез всички обективно съществуващи преки или косвени
доказателства. В този смисъл, след като по автотехнически път на изследване не
може да бъде изяснен фактическият въпрос на какъв сигнал е влязъл всеки от
двамата водачи на кръстовището чрез изчисления и съпоставка на останалите
обективно изведени технически показатели, следва да бъде извършена внимателна
оценка на достоверността на гласните доказателства, които съдържат твърдения в
тази насока. Това е така, тъй като изтъкнатото обстоятелство не е от кръга на
тези по чл. 144, ал. 1 НПК, за чието установяване се изискват необходими
специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, доколкото
може да бъде възприето чрез обикновено наблюдение.
Поради това въззивният съд намира за необоснован извода на
първоинстанционния съд, основан на заключението на автотехническата експертиза,
назначена в съдебно следствие, че не може да бъде изяснено на какъв сигнал са
навлезли в кръстовището двата сблъскали се автомобила. Този извод по същество
представлява незаконосъобразен отказ да се извърши проверка на
доказателстевната стойност на гласните доказателствени средства, поради което
беше преодолян от въззивния съд като втора съдебна инстанция по фактите.
Въззивният съд отчете, че по отношение на спорния факт са налице
очевидци – св. Х. и подс. Г., което означава, че съществува обективна
възможност да се установи истината. Ето защо, на първо място, следва да се
изходи от естеството на обясненията на подсъдимия. При проверка на
достоверността им неизбежно следва да се вземе предвид двойствената им правна
природа – на средство за защита и доказателствено средство, необвързано със
задължение за установяване на обективната истина. Поради това се изисква
обясненията да бъдат подложени на критичен анализ и обсъждане на плоскостта на
собственото им логическо съдържание и на отношението им към останалите
доказателства. Съгласно правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1
– ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се
изисква те да намират подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават
от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на собствено
основание поради неясноти, необясними празноти или ако съдържат обективно
невъзможна версия. В настоящия случай действително обясненията на подсъдимия се
конфронтират с показанията на св. Х., но последните не са годни да ги
компрометират, защото както е изведено в заключението на основната
автотехническа експертиза, част от заявените в тях твърдения категорично се опровергават
от несъмнено установените обективни положения на пътната ситуация.
От заключението на автотехническата експертиза
категорично се изяснява първото положение, което е коректив на гласните
доказателства, че не е възможно и
двамата водачи да са навлезли на зелен светофар на кръстовището. Установено е,
че от края на жълтия сигнал за л.а. “Ситроен” в 86 сек. до 98 сек., когато е
началото на зеления сигнал за л.а. “Ауди”, циклограмата осигурява 12 сек.
време, през което и за двамата водачи сигналът е бил червен, което е напълно
достатъчно за безопасността и на двамата. Застъпването на червените сигнали е
предвидено именно за да се предотвратят всички възможности за конфликт между
насрещнодвижещи се участници. Обясненията на подсъдимия за движението му преди
кръстовището и за навлизането в него не се опровергават от технически изводими
данни. Не така стои положението обаче с показанията на св. Валентин Х., които
противоречат и на показанията на незаинтересованите от изхода на делото
свидетели – пътници в микробуса, и на доказателствата за режима на светлинните
сигнали по циклограмата. Св. Х. разказва, че спрял управлявания от него микробус
„Ситроен Джъмпер“ с рег. № ********зад колона от 5 спрени на червен сигнал
автомобили. В тази част показанията му
се опровергават от еднопосочните показания на свидетелите, пътници в автобуса –
Т.Т.и Е.В.Д., които са категорични, че той въобще не е спирал на кръстовището. На
следващо място св. Х. твърди, че поради колоната от 5 автомобила пред него, на
първия зелен сигнал за посоката му на движение не успял да премине през
кръстовището, поради което останал за следващия цикъл. Тогава отново пред него имало автомобили, а той бил
на разстояние от 10 метра от предната кола. При навлизането му 2-3 метра в
кръстовището видял, че зелената светлина мигнала веднъж. Тези твърдения на
свидетеля обаче са категорично опровергани като обективно невъзможни от
циклограмата, доказателствата в протокола за оглед и заключението на
автотехническата експертиза, назначена в хода на съдебното следствие. След като
продължителността на зеленият сигнал е 23 секунди, това означава, че преди
смяната му през кръстовището са могли да преминат минимум 9-10 автомобила, т.е.
два пъти повече от споменатите от свидетеля. Същевременно, след навлизането на
2-3 метра в кръстовището, св. Х. не би могъл да вижда изобщо зеления сигнал.
Това е така, защото, видно от схемата на разположение на светофарните секции,
тези, които са за неговата посока на движение, са разположени на стълб, който е
на 6 метра преди кръстовището, т.е. – преди платното за движение на бул.”К.
Величков”.
При това положение, след като показанията
на св. Х. са категорично дискредитирани по отношение на съществени
обстоятелства, а обясненията на подсъдимия не са опровергани, тогава няма
основание обясненията да бъдат игнорирани или подценявани като доказателствен
източник. На тази основа въззивният съд ги кредитира и въз основа на тях прие
за установено, че подсъдимият е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на
светофара.
Оттук нататък районният съд е дал верен правен отговор на всички въпроси
по чл. 301 НПК, като е приел, че подсъдимият М.Г. не е осъществил от обективна
и субективна страна нито престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „б“ пр. 2 вр. чл.
342 ал.1 НК, за което е бил обвинен, нито друго престъпление, за което съдът е
допустимо да се произнесе без изменение на обвинението в досъдебното
производство. В тази връзка въззивният съд съобрази и базисното процесуално
положение, че предмет на наказателното производство е обвинението, повдигнато
от прокуратурата, по което съдът дължи произнасяне с окончателния си съдебен
акт, без да има процесуална възможност да надхвърля неговите рамки или да
подменя инкриминираната деятелност с различна, включително като за първи път
инкриминира напълно различни нарушения на правилата за движение по пътищата,
които обуславят различен причинноследствен процес, довел то съставомерното
увреждане.
По делото несъмнено се установява, че подс. Г. е навлязъл в кръстовището
на разрешен за движението му сигнал от светофарна секция, регулираща именно
неговата посока на движение при извършване на маневра завой наляво. Поради това
и правилно районният съд е приел, че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на
чл. 37 ЗДвП. На тази основа обосновано и законосъобразно на основание чл.304 НПК съдът е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по повдигнатото му
обвинението.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
решението, въззивната инстанция не констатира основания за неговото изменение
или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд, НК, IIІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.05.2018
г. на Софийския районен съд, НО, 121 състав по н.а.х.д. № 19192/2016 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.