№ 11436
гр. С., 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110153542 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба с вх. № ../29.09.2023 г. на ..........“ АД,
ЕИК: ............ със седалище и адрес на управление: гр. .............. срещу К. В. Ч., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: гр. С., ж. к. „Д........., с която са предявени за разглеждане
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между
страните съществуването на следните вземания: 1./ 13 777,49 лева – главница по договор за
потребителски паричен кредит № ........... г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 04.03.2022 г. до
окончателното плащане; 2./ 5 104, 45 лева – възнаградителна лихва по договора за
потребителски кредит за периода 15.02.2021 г. – 15.11.2027 г., 3./ 1 298,73 лева – мораторна
лихва за периода 15.03.2021 г. – 16.02.2022 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11692/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че на 28.11.2019 г. между „........“ и К. В. Ч. е сключен
договор за потребителски паричен кредит № .......... с който страните са постигнали съгласие
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 15 000,00 лева за срок от
96 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 15.11.2027 г. Договорено е
паричният кредит да бъде изплатен на 96 броя равни месечни вноски, всяка една от които в
размер на по 284,07 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по
кредита. Излагат се твърдения, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на
ответника е определен годишен процент на разходите (ГПР). Кредитополучателят заплаща и
такса „ангажимент“, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на § I, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и
срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на
кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната
дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че
1
годината има 365 дни, независимо дали е високосна, и договорът е валиден за целия срок
като страните изпълняват точно задълженията си по него. Сумата, предмет на договора, е
преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в
договора за кредит. На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника
възниква задължението да погаси заема на 96 месечни вноски, всяка в размер на по 284,07
лева, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Длъжникът е преустановил плащането на
вноските по кредита на 15.02.2021 г., като към тази дата са погасени 14 месечни вноски.
На основание чл. 5 от договора, вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 15.03.2021 г., от
която дата ищецът поддържа, че вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му
размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.
При извод на съда за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита се прави изявление към длъжника-ответник посредством исковата молба, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника К. В. Ч., с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради
нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК – текстът на договора и условията към него са написани на
шрифт, който е по-малък от 12, нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – в договора ГПР е
посочен единствено като процент, без да са посочени от какви разходи е формиран той и
каква е формулата за изчислението му, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – не е
посочена последователността на разпределение на вноските между различните незаплатени
суми.
С определение № 5610/03.02.2025 г., влязло в сила като необжалвано на 18.02.2025 г.,
съдът е върнал, на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126, ал. 1 ГПК, искова молба вх. №
../29.09.2023 на "........... АД срещу К. В. Ч. В ЧАСТТА по евентуално предявените
осъдителни искове с правно основание вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и е прекратил производството по гр. д. № 53542/2023 г. по
описа на СРС, I ГО, 29 състав, в тази му част.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 11692/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от материалите по което се установява следното:
На 04.03.2022 г. „........ С. А. – П.“, действащ чрез „........ – клон Б.“, е депозирал пред
СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. В. Ч., ЕГН:
**********, за следните суми: 1./ 13 777,49 лева – главница по договор за потребителски
паричен кредит № ........... г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 04.03.2022 г. до окончателното
плащане; 2./ 5 104, 45 лева – възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит за
периода 15.02.2021 г. – 15.11.2027 г., 3./ 1 298,73 лева – мораторна лихва за периода
15.03.2021 г. – 16.02.2022 г., както и сторените по делото разноски.
С разпореждане от 06.04.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 11692/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в
полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер
2
на сумата 453,61 лева, от които: 403,61 лева – държавна такса, както и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника К. В. Ч., с което е
заявено, че оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение по основание и размер.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ..........“ АД, ЕИК ............ в качеството на правоприемник
на „........ С. А. – П.“, действащ чрез „........ – клон Б.“, е предявил искове за установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11692/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 29 състав, по исков ред.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен идентитет.
По делото са приети като писмени доказателства Договор за потребителски
паричен кредит № ............ г. (л.11-17) ведно с Погасителен план към него (л.11-12), от
които се установява, че между „........ С.А., клон Б.“, като кредитор, и К. В. Ч., като
кредитополучател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който кредиторът е поел
задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 15 000,00 лева,
срещу насрещното задължение на кредитополучателя да я върне чрез плащане на 96 броя
месечни вноски в размер на по 284,07 лева всяка, първата от които платима на 15.12.2019 г.,
а последната – на 15.11.2027 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 9,90 % и
годишен процент на разходите /ГПР/ от 11,51 %, при заплащане на такса „ангажимент“ в
размер на 525,00 лева и застрахователна премия от 5 572,80 лева, като общата стойност на
плащанията по кредита възлиза на 27 270,72 лева.
Съгласно раздел „Удостоверения“, изр. последно (стр. 7 от договора), с полагането на
подписа си върху договора за кредит лицето, посочено като кредитополучател, декларира, че
е получило посочената в група „Параметри и условия“ сума по посочената в чл. 1 банкова
сметка, преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за
кредит.
Съгласно чл. 2, изр. трето от договора, посочената сума в поле „Застрахователна
премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„Месечна погасителна вноска“. Съгласно изр. четвърто и пето на същата клауза
кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК,
при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата,
посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Съгласно чл. 3, изр. последно от договора, началната дата на начисляване на ГПР е
датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали
е високосна, и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно
задълженията си по него.
Съгласно чл. 5 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредиторът дължи обезщетение в размер на действителната законна лихва за периода
на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочие на две или повече
месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без
да е необходимо изпращането на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост. Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 01 януари,
съответно от 01 юли на текущата година, плюс 10 процента на основание ПМС №
100/29.05.2012 г. Лихвените проценти, в сила от 01 януари на текущата година, са
3
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 01
юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна
база, като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния
размер, определен в предходното изречение.
Съгласно чл. 7 от договора месечните погасителни вноски ще покриват компонентите
на задължението в последователност разноски, лихва, главница.
По делото е представена и приета Покана (л. 23), с която „...........с С.А уведомява К.
В. Ч., че поради това, че е преустановил плащанията си по кредита на 15.02.2021 г. и не е
заплатил в срок две или повече месечни вноски, вземането на кредитора е обявено за
предсрочно изискуемо, и кредитополучателят му дължи заплащане на следните суми:
13 777,49 лева – главница, 5104,45 лева – възнаградителна лихва, и 576,36 лева –
обезщетение за забава, или общо 19 458,30 лева. Кредитополучателят е поканен в 07-дневен
срок от получаване на уведомлението да погаси задължението си. Видно от представеното
по делото Известие за доставяне (л. 24) поканата е получена на 24.08.2021 г. от ответника,
чрез друго лице, което е бил съгласно да получи съобщението.
От изслушаното и прието без възражения от страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертно заключение на вещото лице Н. К. по допуснатата съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, районният съд кредитира като
обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че
шрифтът на процесния договор за кредит за кредит е Garamond, а размерът на текста е 12
пункта (рt).
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, районният съд кредитира като
обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че
по кредита са останали незаплатени следните суми: главница в размер на 13 429,19 лева,
договорна лихва в размер на 5 104,45 лева и незаплатени застрахователни премии в размер
на 348,30 лева. По данни на ищеца, заплатени по процесния договор са суми в общ размер
на 3 976,98 лева. След тези плащания няма други постъпления по кредита. Вещото лице е
уведомено, че вземането по договор PLUS-17467772 /процесният договор/ е прехвърлено на
„..“ АД с договор за цесия от 18.12.2024 г. Според представените на вещото лице данни
кредитополучателят по договора за кредит е заплатил сума в общ размер на 3 976,98 лева, от
които 812,70 лева са отнесени за погасяване на застрахователни премии, 1 593,47 лева за
възнаградителна лихва и 1 570,81 лева за погасяване на главница. При извършеното
контролно изчисление на ГПР от вещото лице, при прилагане на компонентите по
аналогичен начин, така както ги посочва ищеца, че са прилагани от кредитора, стойността на
ГПР по кредита е в размер на 11,37 %. При изчислението на ГПР с месечна вноска в размер
на 284,07 лева, включващо в себе си главница, лихва и месечна застрахователна премия,
съгласно погасителния план на процесния Договор за потребителски паричен кредит №
............ г., размерът на изчисления ГПР е 19,36% годишно.
С оглед на служебните задължения на съда да следи за допустимостта на исковото
производство настоящият състав извърши служебна справка по реда на чл. 23, ал. 6
ТРРЮЛНЦ и констатира, че на 06.06.2023 г. по партидата на „........“ С. А. – клон Б. е
вписано обстоятелството по прехвърляне на търговското предприятие на клона, като за
правоприемник е вписано ..........“ АД (което обстоятелство се установява и от приложеното
към исковата молба Удостоверение изх. № ............../08.06.2023 г. на л. 8 от исковото
производство). На 04.12.2023 г. е вписано обстоятелството по закриване на клона на
чуждестранния търговец.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
4
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на
парични задължения в размер на сумите, както следва: 13 777,49 лева – главница по договор
за потребителски паричен кредит № ........... г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.03.2022 г. до
окончателното плащане; 5 104,45 лева – възнаградителна лихва по договора за
потребителски кредит за периода 15.02.2021 г. – 15.11.2027 г. и сумата от 1 298,73 лева –
мораторна лихва за периода 15.03.2021 г. – 16.02.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпъление по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11692/2022 г. на СРС, 29 състав.
Основателността на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е обусловена от кумулативното установяване от страна на
ищеца на следните материални предпоставки: 1/ наличие на сключен между страните
валиден договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание; 2/
изпълнение на задължението по договора за предоставяне на парична сума в уговорения
размер на ответника; 3/ наличие на валидна клауза за дължимост на възнаградителна лихва и
нейният размер и 4/ настъпила изискуемост на вземането за връщане на заемната сума.
Основателността на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: 1/ съществуването и размера на главния дълг, 2/ изпадането на ответника в
забава, и 3/ размера на обезщетението за забава.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК :
За установяване наличието на облигационно правоотношение между страните по
делото е представен писмен договор за заем от 28.11.2019 г., саморъчно подписан от
ответника, авторството на чийто подпис не се оспорва в настоящия съдебен процес, поради
което съдът приема, че същият го обвързва. Видно от съдържанието на сключения договор
/раздел „Удостоверения“, изр. последно/, с полагането на подписа си върху него
кредитополучателят К. В. Ч. е удостоверил, че надлежно е получил по посочена от него
банкова сметка заемната сума съгласно параметрите, посочени в договора. Съдът намира, че
така формулираната в договора клауза обективира волеизявление на кредитополучателя,
което има характер на разписка, че заемната сума реално му е била предадена. Ето защо,
съдът приема, че по делото е установено сключването на процесния договор за
потребителски кредит с посочените по-горе параметри, като представеният в писмена
форма договор за кредит служи като доказателство за фактическото предаване на заемната
сума от страна на кредитора „........ С. А. – П. на кредитополучателя К. В. Ч., който от своя
страна е усвоил същата, с което за него е възникнало насрещното задължение да я върне
съгласно уговорения от страните погасителен план, ведно с надбавка, съставляваща печалба
на кредитора.
На основание чл. 5, изр. 2 от договора за кредит, при просрочване на две или повече
месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на
кредитодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост
Съгласно приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.,
постановено по т. д. № 4/2013г. от ОСГТК на ВКС, постигнатата в договора уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да претендира
5
вземането си в пълен размер, не поражда действие, ако заемодателят изрично не е заявил, че
упражнява това право, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Следователно, че
за да е налице предсрочна изискуемост като предпоставка за уважаването на иска по чл. 422
ГПК, по делото следва да е доказано, че заемодателят е упражнил правото си да направи
вземането си предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, т. е.
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита.
В процесната хипотеза, по делото е представена и приета като писмено доказателство
покана от 12.08.2021 г., адресирана до К. В. Ч., в която е посочено, че вземането по договора
за кредит е обявено за предсрочно изискуемо с оглед преустановяване на плащанията по
кредита. Видно от представеното по делото Известие за доставяне (л. 24) поканата е
получена на 24.08.2021 г. от ответника, чрез друго лице, което е бил съгласно да получи
съобщението. В срока по чл. 131 ГПК не се навеждат възражения във връзка с редовността
на така извършеното връчване. Ето защо и при липса на възражения в тази насока съдът
приема за установено, че кредиторът е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Независимо от това и за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че
съдебната практика приема, че ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл.
422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде
установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем
не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право
се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта
на вземането. В този смисъл и актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение №
60162 от 26.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2482/2018 г., II ТО, ВКС, както и Решение № 60110
от 04.03.2022 г. на ВКС по т.д. № 772/2020 г., I ТО, ВКС, и др. Т.е., дори и да не бъде прието
за надлежно уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост, извършено преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, няма пречка обявяването на кредита за предсрочно
изискуем да бъде извършено и в хода на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК,
като изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като
приложение към нея. В този случай изявлението поражда правните си последици с връчване
на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако
са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване на
преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство
представляват факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за
главница и възнаградителна лихва, който следва да бъде съобразен от съда на основание чл.
235, ал. 3 ГПК.
В настоящия случай, договорът за кредит е сключен от ответника ФЛ К. В. Ч., в
качеството му на кредитополучател, за който няма данни и не се твърди да е действал в
рамките на своя професионална или търговска дейност, поради което и с оглед на предмета
на договора, съдът приема, че в разглежданата хипотеза договорната обвързаност между
страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 ЗПК (Обн. в ДВ бр.18 от
05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните
изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и
специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП (Обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005
г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
В разглеждания случай ответникът релевира различни основания за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит.
6
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора
е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
В чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От заключението на
вещото лице Н. К. по приетата в настоящото производство СТЕ се установи, че шрифтът на
процесния договор е един от стандартните, вложени в текстообработващата програма „MS –
WORD” шрифтове, наречен „Garamond”, а размерът му съгласно заложените опции в
софтуера е „12“. Съдът кредитира експертното заключение като компетентно изготвено и
обосновано. Ето защо и доколкото оспореният договор е съобразен с изискванията за размер
на шрифта, не е налице соченото от ответника нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1
ЗПК.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че не е спазен изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи следните мотиви:
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с Постановление на Министерски съвет на Република Б..
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договор за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е резултат от прилагането на търговски клаузи и
условия.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 11,51 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Липсва обаче посочване на компонентите, от които ГПР е формиран,
7
което води до невъзможност да се прецени дали в посочения ГПР са включени таксата
„ангажимент“ и застрахователната премия, както и води до невъзможност да се прецени
дали в действителност е спазен предвиденият в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг. Не се съдържа
описание и на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. В този
смисъл неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на кредита. След като кредиторът при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях (в този смисъл е Решение
№ 266714 от 26.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4773/2021 г.). Това обстоятелство е от
съществено значение при преценка от потребителя дали да сключи договора за кредит при
така определените условия за връщането на заемната сума.
Наред с горното, при прочита на клаузата на чл. 2 от договора съдът намира, че
сключването на застрахователен договор и съответно заплащането на застрахователна
премия е задължително условия за сключването на договора за потребителски кредит при
тези условия, тъй като в посочената клауза това задължение е установено за
кредитополучателя без каквито и да било условности и е посочено, че дължимата сумата за
застрахователна премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения
брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Същият извод се налага и относно
такса „ангажимент“, тъй като в клаузата на чл. 2, изр. четвърто и пето, също без каквито и
да било условия е посочено, че кредитополучателят заплаща таксата при усвояване на
кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК
при съдържащите се в документа условия, размери и срокове. Предвид изложеното, съдът
намира, че сумите за такса „ангажимент“ и за застрахователни премии следва да бъдат
включени в размера на ГПР по договора.
По отношение на т. нар. „такса ангажимент“, съдът намира, че уговорката на чл. 2 от
договора, предвиждаща заплащане на сума от 525,00 лева за такса "ангажимент", срещу
насрещно задължение на кредитодателя "да сключи договора при фиксиран лихвен процент
по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК", е нищожна.
Съобразно § 1, т. 5 от ДР на ЗПК, "Фиксиран лихвен процент по кредита" е лихвеният
процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и
потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит.
В случая, съдът приема, че фиксираният лихвен процент е уговорен в самия договор за
целия му срок на действие, поради което заплащането на такса от страна на
кредитополучателя, за вече поето от страна на кредитора договорно задължение, протИ.речи
на добрите нрави. Уговорена по този начин таксата "ангажимент" е нищожна, защото на
практика представлява договорена допълнителна печалба на кредитодателя, посредством
която се стига до обогатяването му без правно основание. Следва да се съобрази и че рискът
от поддържане на фиксиран лихвен процент е не само върху кредитора, но и върху
длъжника, който би бил ощетен при възникване на икономически условия за намаляването
му. Зададената предварително едностранно от кредитодателя такса не е позволила на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Тъй като
не носи каквато и да било насрещна престация, тази клауза не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Ако се приеме, че процесната такса действително се дължи за
сключване на договора при фиксиран лихвен процент, то на потребителя не се предоставя
нищо допълнително като услуга срещу плащането й. Още повече, би могло да се счете с
оглед на формулировката на тази клауза, че същата предвижда такса, свързана с усвояване
на кредита. Такава уговорка обаче е нищожна поради протИ.речие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Също
така при сключване на договор при фиксиран лихвен процент, рискът за заемодателя се
8
отчита чрез уговорен по-висок размер на лихвата. Недопустимо е рискът да се обезпечава и
чрез предвиждане на отделна такса – както е в случая с такса "ангажимент". Съгласно чл.
10а, ал. 3 ЗПК кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за
едно и също действие. В случая кредиторът веднъж е отчел риска от невръщане на сумата
по кредита при уговаряне на лихвения процент, като втори път го отчита чрез таксата
ангажимент. Ето защо, тази клауза е нищожна и поради протИ.речие с чл. 10а, ал. 3 от ЗПК.
Видно от раздел „Параметри и условия“ в договора е посочено, че ГПР възлиза на
11,51 %, размерът на сумата по кредита е 15 000,00 лева, лихвения процент е 9,90 %, срокът
на договора е 96 месеца (8 години), а общата стойност на плащанията е 27 270,72 лева. Това
означава, че при отпусната сума от 15 000,00 лева, и посочен размер на ГПР от 11,51 %, за
срока на договора от осем години всички разходи възлизат на 92,08 % (11,51 % x 8 години от
15 000,00 лева, или на 13 812,00 лева, но в конкретния случай разликата над дължимата
главница възлиза на 12 270,72 лева. На следващо място, от клаузите на договора не става
ясно какви още разходи по кредита, освен възнаградителна лихва в размер на 79,2 % (9,90 %
x 8 години) за целия срок на договора или 11 880,00 лева, се включват при изчисляване на
ГПР. При допускане, че при изчисляване на ГПР по договора е взета предвид и сумата за
такса „ангажимент“ в размер на 525,00 лева, то разходите по кредита биха възлизали на
12 405,00 лева. В случай, че добавим и застрахователните премии в размер на 5 572,80 лева,
то разходите по кредита биха били в общ размер от 17 977,80 лева, или 2 247,23 лева на
година, при което ГПР възлиза на 14,98 %. Предвид изложеното съдът приема, че е налице
несъответствие между посочения в договора и действителния размер на ГПР.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на чл. 22 ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение №
2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІБ
въззивен състав, и др.).
Както беше посочено по-горе, въз основа на приетото без възражения на страните в
срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на ССчЕ, съдът приема за
установено, че ответникът е заплатила по договора общо 3 976,98 лева, с които съгласно
неоспореното заключение на ССчЕ са погасени 812,70 лева за застрахователни премии, 1
593,47 лева за възнаградителна лихва и 1 570,81 лева за погасяване на главница. Поради
обстоятелството, че се дължи единствено чистата стойност на договора за потребителски
кредит, от задължението за главница в размер на 15 000 лева следва да бъде приспадната
сумата от 3 976,98 лева, която е била фактически заплатена от длъжника. От чистата
стойност на кредита в случая следва да бъде приспадната и таксата „ангажимент“ в размер
на 525,00 лева, тъй като съгласно изричната уговорка по чл. 2, изр. последно от договора
таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
9
удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Следователно от сумата от 15 000 лева следва да се приспадне сума в общ размер на 4 501,98
лева, или непогасено от ответника се явява задължение за сума в размер на 10 498,02 лева,
до който размер главният иск следва да бъде уважен, като същият се отхвърли за горницата
над тази сума до пълния предявен размер от 13 777,49 лева.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД:
Предвид това, че процесният договор за заем е недействителен и на основание чл. 23
ЗПК се дължи единствено чистата стойност на кредита, предявеният иск за възнаградителна
лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Поради недействителността на договора за заем, върху просрочените вноски не се
дължи и мораторна лихва.
Относно разноските:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира за исковото производство присъждане на разноски за държавна
такса в размер на 403,61 лева (платежно нареждане на лист 10 по делото) и 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, или
общо 503,61 лева. За заповедното производство ищецът претендира разноски в размер на
403,61 лева за държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо
453,61 лева. Съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от 261,98 лева – разноски в исковото, и 235,97
лева – разноски в заповедното производство, или общо 497,95 лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 2 831,00 лева за адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на лист 27 по делото), 565,50 лева
за депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза (платежно нареждание на лист
48) и 300,00 лева за депозит за съдебно-техническа експертиза (платежно нареждане на лист
47) или общо 3 696,50 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 773,57 лева.
Предвид поисканата от ищеца с исковата молба компенсация на разноски, и
съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 2/18.03.2022 г.
по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК на ВКС в смисъл, че възможността на съда да извърши съдебна
компенсация по искане на някоя от страните при наличие на две насрещни вземания за
разноски не е препятствана от липсата на ликвидност на вземанията, и като установи, че са
налице и останалите условия за прихващане по чл. 103 – чл. 105 ЗЗД, съдът намира, че след
извършеното прихващане на ищеца разноски не се дължат, а на ответника следва да се
присъди разликата над погасените вземания в размер на 1 275,62 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ..........“ АД, ЕИК: ............ със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „........ (в качеството на правоприемник на „........
10
С. А. – П.“, действащ чрез „........ – клон Б.“) срещу К. В. Ч., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: гр. С., ж.к. „Д........., положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че К. В. Ч., ЕГН:
**********, дължи на ..........“ АД, ЕИК: ............ сумата в размер на 10 498,02 лева –
главница по договор за потребителски паричен кредит № ........... г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 04.03.2022 г., до окончателното плащане – част от сума, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.04.2022 г. по ч. гр. д. № 11692/2022 г. по описа на СРС, 29
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 10 498,02 лева до
пълния предявен размер от 13 777,49 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..........“ АД, ЕИК: ............ със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „........ (в качеството на правоприемник на „........ С. А. – П.“, действащ
чрез „........ – клон Б.“), срещу К. В. Ч., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С., ж.к.
„Д........., положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
установяване съществуването на вземане в размер на 5 104, 45 лева – възнаградителна
лихва по договора за потребителски кредит № ........... г. за периода 15.02.2021 г. – 15.11.2027
г., и на вземане в размер на 1 298,73 лева – мораторна лихва, изчислена върху главницата за
паричен заем за периода 15.03.2021 г. – 16.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.04.2022 г. по ч. гр. д. № 11692/2022 г. по описа на СРС, 29
състав.
ОСЪЖДА ..........“ АД, ЕИК: ............ със седалище и адрес на управление: гр. ..............
да заплати на К. В. Ч., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С., ж.к. „Д........., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 103 ЗЗД, сумата в размер на 1 275,62 лева – сторени разноски по
гр.д. № 53542/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, след прихващане на дължимите между
ищеца и ответника суми за разноски по гр. д. № № 53542/2023 г. по описа на СРС, 29 състав,
и ч. гр. д. № 11692/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11