Р Е Ш Е Н
И Е
Номер: 56 29
май 2020 година Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският административен съд, в
публичното заседание на двадесет и седми май
през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ДАМЯНОВА
при секретаря Пламена Михайлова
разгледа докладваното от съдията Таня
Дамянова административно дело № 60 по описа за 2020 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявено е оспорване по чл. 172,
ал.5 във връзка с чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
Със
заповед № 19-0275-000232 от 28.08.2019г.
началникът на Районно управление на МВР-Разград е приложил принудителна
административна мярка по отношение на А. С. Ю. от село Х. на основание чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни.
Против заповедта е постъпила жалба
от А. С. Ю. от село Х. В жалбата се изтъква, че заповедта е неправилна и
незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди, че автомобилът е собственост на друго
лице- „Акация Лес“ ЕООД, поради което не са налице предпоставките на т.2а. Ето защо жалбоподателят моли съда да отмени атакуваната
заповед и да му присъди направените по производството разноски.
Ответникът по оспорването- началникът
на Районно управление на МВР- Разград, не заявява становище по жалбата.
Разградският
административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На
27.08.2019г. в 13,51 часа в село Хърсово
по улица „Люлин“ В. С. С. управлявал товарен автомобил Форд Транзит рег.№ ******** без да
притежава свидетелство за управление на МПС. Срещу С.
е съставен акт с № 101752/27.08.2019г.
От
представеното по делото извлечение от АИС „Регистрация на ПС и собственици“ се
установява, че товарен автомобил Форд Транзит с рег.№ ********
е регистриран на
01.03.2019г. в сектор „Пътна полиция“- Русе като собственост на Н.
Л. Р. от село
Г. В.
На 14.08.2019г. е регистриран
договор за продажба № 4251/14.08.2019г. на нотариус № 4, с който автомобилът е продаден от Н.
Р. на „Акация Лес“ ЕООД. Посоченият
договор е приложен към делото и в него като купувач на превозното средство е
посочен „Акация Лес“ ЕООД.
От
извлечението от търговския регистър установява, че А.
Ю. е едноличен собственик на капитала и
управител на „Акация Лес“ ЕООД.
На
28.08.2019г. е издадена и атакуваната Заповед № 19-0275-000232, с която спрямо А.
Ю. е приложена принудителна
административна мярка- прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 190 дни на основание чл.171, т.2а от ЗДвП. В
мотивите на заповедта е посочено, че мярката се налага затова, че на 27.08.2019г. като собственик на товарен
автомобил е допуснала превозното
средство да се управлява от
неправоспособен водач.
В
диспозитива на заповедта не е описано превозното средство, по отношение на
което се налага мярката. Посочено е само, че
са отнети 2 бр. регистрационни табели ********* и СРМПС
№ *********. Заповедта е връчена на Ю. на
04.03.2020г.
Съобразно представената заповед №
330з-2544/18.09.2018г. началникът на РУ-Исперих е оправомощен да издава ЗППАМ
по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна и след цялостна преценка за наличието
на отменителни основания по чл.146 от АПК, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Същата е подадена
срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол съобразно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Жалбата е подадена в
законоустановения срок и от активно легитимирано за това лице- адресат на
заповедта.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма. Актът е надлежно
мотивиран с излагането на фактически и правни основания за издаването му.
Заповедта обаче е постановена в противоречие с
материалния закон.
Чл. 171, т. 2а от ЗДвП предвижда прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, лишено от право да управлява МПС по
административен ред.
От събраните по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че
процесният товарен автомобил е собственост на търговското дружество „Акация Лес“ и е
управляван от водач, лишен от право да управлява МПС по административен ред на
посочената дата и място, което се явява и материална предпоставка за издаване на заповедта. Съобразно
предвиденото в закона, принудителната административна мярка е следвало да бъде
приложена по отношение на собственика на превозното средство, а именно дружеството. Вместо това, в противоречие със
закона, тя е приложена спрямо друго лице- физическото лице А. Ю., която макар да е едноличен собственик и управител на
дружеството, не е собственик на превозното средство. Дружеството е отделен и самостоятелен
правен субект и носител на права и задължения. Именно дружеството е носител и
на правото на собственост върху
процесния товарен автомобил съобразно представените доказателства- извлечение
от системата „Регистрация на ПС и собственици“. Ето защо налагането на
принудителната административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП е допустимо само
спрямо дружеството. Като е наложил
принудителната мярка на друго лице, а не на собственика на превозното
средство, административният орган е
допуснал нарушение на материалния закон, поради което заповедта следва
да бъде отменена.
За пълнота на изложението съдът намира за
необходимо да отбележи, че административният орган е допуснал известни неясноти в диспозитива на
атакуваната заповед, тъй като не е конкретизирал по отношение на кое превозно
средство се налага мярката. Извод относно превозното средство, по отношение на
което се прилага мярката, може да бъде направен единствено от посочените регистрационни табели, които
касаят процесния товарен автомобил, описан в мотивите на заповедта. Освен това
при издаване на заповедта
административният орган е определил срока в дни, вместо по предвидения
от закона начин- месеци или година.
Принудителните административни мерки нямат
санкционен характер, но могат да
засегнат съществено правната сфера на адресатите си. За да се избегнат каквито и да било неясноти и грешки при
прилагането им, заповедите за налагането
им следва да са точни и ясни. В
диспозитива им следва да се индивидуализира превозното средство, което засягат,
а срокът, за който се прилагат, следва да бъде посочен по определения от закона
начин за изчисляване.
Поради изложеното съдът приема, че предявеното
оспорване е основателно и заповедта
следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора основателна се явява и
претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по производството
разноски, които са в размер на 510 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № №
19-0275-000232 от 28.08.2019г. началникът на Районно управление на МВР- Разград
е приложил принудителна административна мярка по отношение на А.
С. Ю. от село
Х. на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи в град Разград да
заплати на А. С. Ю.
от село Х., община С., ул.“*****“
№ **, ЕГН **********
направените в производството разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението е окончателно.
Съдия:/п/