№ 66
гр. ЛЕВСКИ, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20234410100517 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени искове с правно основание чл.
128, ал.2 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 222, ал.1 от КТ.
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от Е. Й. Ч., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, против „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***.
В исковата молба се твърди, ищцата е работила от 01.11.2021г. до
12.05.2023г. на длъжност продавач – консултант с място на работа в гр. ***.
Със Заповед №019/12.05.2023г., считано от 12.05.2023г. било
прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.1 КТ,
без да бъдат заплатени дължимите й трудови възнаграждение и полагаем
платен годишен отпуск.
Счита, че освен обезщетение за неизплатения годишен отпуск й се
дължи обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 222, ал.1 от КТ.
Конкретизира дължимите от работодателя суми към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение по вид и размер:
-обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ в размер на 1 брутно трудово
възнаграждение в размер на 780 лв.;
Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.
224, ал.1 от КТ в общ размер на 996 лв., от които:
- 4 дни от 2021г. в размер на 130 лв.;
- 20 дни от 2022г. в размер на 710 лв.;
- 4 дни от 2023г. в размер на 156 лв.;
1
Неизплатеини трудови възнаграждения:
- за м. март 2023г. остатък от неизплатена заплата – 240 лв.;
- за м. април 2023г. – 780 лв.;
- за м. май 2023г. – 390 лв.
Позовава се на разпоредбата на чл. 270, ал.2 от КТ и посочва, че с
ответника са договорили, че дължимото се възнаграждение ще се изплаща в
месеца, следващ месеца на начисление, то падежът на всяка заплата е
последното число на месеца, следващ начислението.
Твърди, че ответникът е в забава, поради което й се дължи лихва за
забава върху всяко неизплатено своевременно възнаграждение, като до
07.09.2023г. дължимата лихва е в размер на 47, 52 лв.: -за остатъка от
заплатата за м. март 2023г. (240лв.) - 10.68 лв. за периода от 01.05.2023г. до
07.09.2023г. вкл.; -за заплата за м. април 2023г. (780 лв.) -27.03 лв. за периода
от 01.06.2023г. до 07.09.2023г. вкл.; -за заплата за м. май 2023г. (390 лв.) –
9.81 лв. за периода от 01.07.2023г. до 07.09.2023г. вкл.
Искането е съдът да осъди ответника „***” ЕООД да заплати на ищцата
следните суми:
- за дължимо на ищцата и неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.03.2023г. до 12.05.2023г. общо в размер на 1410 лв.,
конкретизирано;
- лихва върху главниците за неизплатено трудово възнаграждение за
месеците март, април и май 2023г., считано от датата на дължимостта на
всяко едно от трудовите възнаграждения до датата на завеждане на исковата
молба в общ размер на 47.52 лв.;
- обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2023, 2022 и
2023г. по чл. 224, ал.1 от КТ общо в размер на 996 лв.
- обезщетение в размер на 1 брутно трудово възнаграждение по чл. 222,
ал.1 от КТ в размер на 780 лв., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумите.
Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба: заверено
копие от трудов договор №015/28.10.2021г., Заповед №019/ 12.05.2023г. за
прекратяване на трудов договор №016/01.11.2021г., копие на трудовата
книжка. Моли съдът да постанови предварително изпълнение на решението.
Претендира направените разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
от страна на ответника. Не е изразено становище по иска и не са направени
доказателствени искания.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Направено е и е прието изменение на предявените искове относно
размера на дължимото обезщетение:
- намаляване размера на предявения иск за дължимо се и неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.03.2023г. до 12.05.2023г., като
2
искът се счита предявен за сума в размер на 1374.94 лв.
-за увеличаване размера на предявения иск за лихви върху главницата
за неизплатено трудово възнаграждение за месеците март, април и май 2023г.,
считано от датата на дължимостта на всяко едно от трудовите
възнаграждения до датата на завеждане на ИМ, като искът се счита предявен
за сумата от 48.08 лв.;
-за увеличение на предявения иск за обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2021г., 2022г. и 2023г. по чл.224, ал.1 от КТ, като искът се
счита предявен за сумата от 1209.08 лв.
-за намаляване размера на претендираното обезщетение по чл.222, ал.1
от КТ, като искът се счита предявен за сумата от 350.80лв.
Не се спори и съдът намира за безспорно установено, че ищцата е била
в трудово правоотношение с ответника в периода от 28.10.2021г. до
12.05.2023г. и че през този период е полагала труд при ответника –
работодател. Вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза
е изчислило брутния и нетния размер на трудовото възнаграждение на ищцата
в два варианта.
Неизплатеното на ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от
м.март 2023г. до м.май 2023г. е в общ размер 1 374, 94лв.
Неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м.март 2023г.
до м.май 2023г.е 1 066.91 лв.
Вещото лице е изчислило и размера на законната лихва върху всяко
едно от тези възнаграждения, считано от датата на дължимост на всяко едно
от трудовите възнаграждения до датата на завеждане на исковата молба, в два
варианта. Законната лихва върху неизплатеното нетно трудово
възнаграждение за периода от м.март 2023г. до 07.09.2023г. е в размер на
37,30лв. Законната лихва върху неизплатеното брутно трудово
възнаграждение за периода от м.март 2023г. до 07.09.2023г. е в общ размер
48,08лв.
Според заключението на вещото лице ищцата не е използвала платен
годишен отпуск от назначаването си в дружеството.
Установява се от заключението, че обезщетението по чл.224 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2021г., 2022г. и 2023г. е в размер на
1209,08лв.
Обезщетението по чл.222 от КТ за времето през което ищцата е
останала без работа е в размер на 350,80лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като добросъвестно и
компетентно, дадено съобразно поставените задачи, което не е оспорено от
страните.
Съдът приема за безспорно установено, че ищецът е работел по трудово
правоотношение в ответното дружество.
В разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ е регламентирано основно
задължение на работодателя като страна по трудовото правоотношение да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
3
Установява се, че на ищцата не е изплатено брутно трудово
възнаграждение в общ размер на 1374,94 лв. Лихвата за забавено плащане до
датата на предявяване на иска е в размер на 48,08 лв.
Размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск е в размер на 1209.08 лв.
Размерът на обезщетението по чл. 222 от КТ за времето, през което
ищцата е останала без работа е в размер на 350,80 лв.
Предвид горното, предявените искове се явяват основателни и доказани
така както са предявени с оглед приетото изменение на иска.
Направено е искане за постановяване на предварително изпълнение на
решението по чл. 242 ГПК. Нормата на чл. 242, ал.1 от ГПК не визира всички
видове обезщетения, а само тези за работа. Обезщетенията, предмет на
настоящото производство са за суми за обезщетение от прекратяване на
трудово правоотношение. Те са регламентирани в Глава Х КТ, Раздел III –
„Други видове обезщетения“ и свързани с полагането на труд, сред които са и
процесните, за които съдебната практика приема, че са „за работа“, поради
което искането е основателно и следва да бъде уважено.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 600.00 лв. –
заплатени като възнаграждение за един адвокат.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС Левски
направените деловодни разноски в размер на 220 лв. за заплатеното от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, както и да заплати д.т.
върху размера на уважените искове, а именно д.т. в размер на 119.32 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Й. Ч., с ЕГН ********** , с адрес: гр. ***,
сумата от 1374.94 лв., представляваща дължимо се и неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.03.2023г. до 12.05.2023г.; сумата от 1209.08
лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2021г., 2022г. и 2023г. по чл.224, ал.1 от КТ; сумата от 350.80лв.,
представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 07.09.2023г. – датата на завеждане на
исковата молба, до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК*** , със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Й. Ч., с ЕГН ********** , с адрес:
гр. ***, сумата от 48.08 лв., представляваща лихви върху главницата за
неизплатено трудово възнаграждение за месеците март, април и май 2023г.,
считано от датата на дължимостта на всяко едно от трудовите
възнаграждения до датата на завеждане на ИМ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 242 ал.1 от ГПК постановява предварително
4
изпълнение на решението в частта на присъдените обезщетения за работа.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Й. Ч., с ЕГН ********** , с адрес:
гр. ***, направените деловодни разноски в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК*** , със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 119.32 лв. ,
както и деловодни разноски по сметка на РС Левски в размер на 220 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок
от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5