Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ – 167                   19.12.2019 година                               град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                  Трети състав

На двадесет и шести ноември                                                       година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Лазарова

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска-Иванова

                                                                       2. мл.с.Красен Вълев

                       

                                                   Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 1680 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 6791/26.08.2019г. на НРС от Я.И.Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Н., обл.Б., ул.”Ц. И. А. **” № **, представляван от адв.Иван Илиев, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Трайко Китанчев” № 53, против  решение № 146/09.07.19г. по гр.д.№ 941/18г. на НРС, в частта, с която съдът е признал за установено спрямо въззивника, че в полза на Д.Н.Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С., ул.”А..Б. С.” № **, вх.*, ет.*, ап.*, съществува вземането по ч.гр.д. № 426/2018г. на РС-Несебър, за което е издадена Заповед № 215 от 09.05.2018г. на РС-Несебър за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата в размер на 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), като получена от ответника Я.И.Б. без основание и е осъдил въззивника да й заплати направените в исковото и заповедното производство разноски. Твърди, че решението е на първо място недопустимо, а при положение, че съдът не възприеме горното – заявява неправилност. Обосновава твърдение, че въззиваемата е имала намерение да инвестира сумата в предприятието на брат му, ето защо тя не е дадена без основание, излага подробни аргументи. Твърди, че съдът неправилно е приложил закона и неправилно е ценил събраните по делото доказателства. Релевира допуснати процесуални нарушения. Моли да бъде отменено и искът – отхвърлен, като му бъдат присъдени  всички направени пред двете инстанции разноски. Няма доказателствени искания.

Въззиваемата Д.Н.Х. оспорва въззивната жалба чрез процесуалния си представител в депозирания отговор. Моли за потвърждаване на постановеното решение. Също няма доказателствени искания. Моли за присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, предл.І ЗЗД.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред НРС е образувано по искова молба от Д.Н.Х. против Я.И.Б.. Въззиваемата твърди, че е сключила договор за заем с въззивника, като му е превела исковата сума, срещу поето от него задължение за връщането й не по-късно от края на 2015г. Въпреки изтичане на срока и отправена покана да я възстанови, резултат няма. Ето защо въззиваемата се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 215/09.05.2018г. за сумата от 15 000лв., както и разноски по заповедното производство в размер на 1800лв. Срещу заповедта е депозирано възражение от страна на въззивника, в срока по чл.414 ГПК. Така е обоснован правен интерес от завеждане на настоящия процес. Наред с основния иск, предявен като такъв с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД, при условията на евентуалност – в случай, че съдът не установи сключен между страните договор за заем, моли, отново на основание чл.422 ГПК, да се приеме за установено, че въззиваемият дължи сумата на друго правно основание – при начална липса на основание – чл.55, ал.1, предл.І ЗЗД. Претендира също така заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

Въззивникът е оспорил исковата молба. Заявява, че не е основателна. Подробни аргументи са изложени в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни становища. Излага възражения за изменение на основанието на иска. Позовава се на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. ОСГТК, т.11 б. Въвежда и правозащитни възражения, като отрича сключване на договор за заем и получаване на сумата без основание. Моли искът да бъде отхвърлен. Не ангажира доказателства.

По повод въведеното възражение на въззивника, свързано със спецификата на производството по реда на чл.422 ГПК и ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. ОСГТК, т.11 б, НРС е указал на ищцата да уточни основанието на предявените искове и в проведеното открито съдебно заседание по делото на 09.04.2019г. ищцовата страна е направила изрично изявление, че евентуално съединеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, предл.І ЗЗД.

Така в производството са били предявени два иска – първият с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, предл.І ЗЗД.

НРС, след като е съобразил заявлението, сезирало съда за образуване на заповедно производство и постановяване на Заповед № 215 от 09.05.2018г. по ч.гр.д.№ 426/2018г.  на РС-Несебър за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изложението на обстоятелствата, от които произтича вземането – предаване на сумата без основание, е приел, че е недопустимо сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД, поради липса на идентитет на заявената претенция със тази по заповедното производство. Ето защо правилно е приел, че този иск е недопустимо предявен и е прекратил производството по него. Сторил го е с крайния акт по делото – със самото решение, което не е атакувано в тази част и е влязло в сила. Видно от мотивната част на обжалваното решение, предмет на делото е установяване на съществуване на вземането на Д.Х. от Я.Б. за исковата сума.

По повод твърденията на страните, съдът взе предвид следното:

Както вече стана ясно, въззиваемата твърди, че с платежно нареждане е превела сумата от 15 000лв. по банкова сметка на въззивника. Копие от самото нареждане е приложено на стр.9 по гр.д.№ 941/18г. НРС. Като основание за нареждане на плащането е посочено: „захранване на сметка“.

Въззивникът е твърдял основание за заплащането на сумата – намерение на въззиваемата за участие в търговското дружество на неговия брат, също така извършено от Д.Х. дарение в негова полза, но твърденията са останали недоказани в хода на производството.

Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.І ЗЗД гласи: „Който е получил нещо без основание ..., е длъжен да го върне”.

Без значение в случая се явяват твърденията за намерения за скрито участие на Д.Х. в търговското дружество, притежавано от брата на въззивника и евентуално влагане на средствата в това дружество, понеже, както постановява ВС на РБ - Решение № 187 от 15.II.1985 г. по гр. д. № 1036/84 г., I г. о.:  „Неоснователността на разместването на имуществените блага в патримониума на страните става в момента на престирането, а не в друг последващ момент”.

За разлика от състава на чл.59 ЗЗД, в случаите на чл.55 ЗЗД не е задължително да е налице обогатяване на едната страна за сметка на другата. Теорията и практиката приемат, че получаването без основание е фактическо, а не правно действие, ето защо получаването на имуществената облага не означава непременно, че лицето, което я е получило, я е придобило или по някакъв начин е увеличило имуществото си. Достатъчно е да има неоснователно разместване на материални блага, а това в случая е безспорно установено.

При изложените мотиви на настоящия състав, се налага заключение, че постановеното от НРС решение следва да бъде потвърдено. Въззиваемата претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция в размер на 1500лв., които с оглед изхода на делото, й се следват.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 146/09.07.19г. по гр.д.№ 941/18г. на НРС в обжалваната част.

ОСЪЖДА Я.И.Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Н., обл.Б., ул.”Ц. И. А. **” № **, да заплати на Д.Н.Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С., ул.”А..Б. С.” № **, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 1500лв. за направените пред настоящата инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

         ЧЛЕНОВЕ: