РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. ХАСКОВО, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря В. И. К.
в присъствието на прокурора Елеонора П. Иванова
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500723 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 259/30.09.2022 година, постановено по гр.д. № 497/2022
година, РС-Димитровград е осъдил на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България и Дирекция на МВР-Хасково да
заплатят солидарно на Н. Г. Г. от **** сумата 3000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, както и сумата 300
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за
заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 20.01.2022 година до окончателното им изплащане, както
и деловодни разноски за първоинстанционното производство. В останалата
част до пълния предявен размер 5000 лева искът за обезщетение на
неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен и в тази част
решението не се обжалва.
Недоволни от така постановеното решение са останали от
1
Прокуратурата на РБ и ОД на МВР - Хасково, поради което го обжалват с
оплакванията за неправилност и необоснованост. Въззивниците считат, че
ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдението си, че е
претърпял неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка
между тях и незаконното обвинение. Въззивникът Прокуратурата на РБ
обжалва решението и в частта за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, с твърдение, че заплатеното от ищеца в хода на наказателното
производство адвокатско възнаграждение не съставлява такива вреди. С тези
и останалите доводи, изложени в жалбите, въззивниците правят искане за
отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове или,
евентуално, за намаляване на размера на обезщетение за неимуществени
вреди.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК не е подаден отговор от въззиваемия Н. Г.
Г.. За насроченото с.з. въззивникът подава молба чрез упълномощен адвокат.
Заявява, че оспорва двете жалби и моли за потвърждаване на решението.
Претендира присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.
Представителят на ОП-Хасково дава становище за основателност на
въззивните жалби.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността
на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, като
ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б
ал. 3 от НК. Ищецът твърди, че на 21.08.2020 година бил спрян безпричинно
за проверка от служители на РУ- Димитровград. Тъй като претърсването на
колата му било извършено демонстративно и пред погледите на минувачите,
ищецът изпитал неудобство, стрес и притеснение. Впоследствие бил отведен
РУ-Димитровград, бил тестван за употреба на наркотични вещества и тестът
се оказал положителен. Бил задържан за 24 часа, било му отнето
свидетелството за управление на МПС – за срок не по-малко от 18 месеца. На
28.08.2020 година бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б
ал.З от НК. Тъй като още в деня на задържането ищецът оспорил резултатите
на полевия тест за употреба на наркотични вещества, била му взета кръвна
проба. На 10.11.2020 година било изготвено заключение на токсико-
химичната експертиза, която опровергала резултатите от първия тест.
2
Въпреки това, образуваното срещу него наказателно производство
продължило своя ход, делото било внесено в съда с обвинителен акт, като
било образувано НОХД № *** година на РС-Димитровград. Съдебното
производство продължило 9 месеца, а с присъда от 30.09.2021 година, влязла
в законна сила с Решение № 7/20.01.2022 година по ВНОХД №**** на ОС-
Хасково (образувано по протест на прокурора) присъдата била потвърдена. В
съдебното производство ищецът бил направил разноски за адвокат в размер
на 300 лева. С тези фактически твърдения ищецът претендира да е претърпял
имуществени вреди – 300 лева и неимуществени вреди – 5000 лева, като
претендира те да му бъдат заплатени от ответниците.
Ответниците Прокуратура на Република България и ОД на МВР –
Хасково оспорват предявените искове като изцяло неоснователни.
Обстоятелствата, касаещи повдигнатото и поддържаното срещу ищеца
обвинение, са безспорни по делото: Н. Г. Г. е бил привлечен в качеството на
обвиняемо лице по досъдебно производство №524/2020г. по описа на РУ-
Димитровград, за това, че на 21.08.2020г., в *****, управлявал **** с ДКН
****, собственост на Т. Л. К.-Г., след употреба на наркотични вещества ,а
именно кокаин - високорисково наркотично вещество, включен в Приложение
№1 към чл.З ал.2 т.1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина“, като наличието на
наркотично вещество е установено по надлежния ред с Химикотоксилогична
експертиза №И-8687/15.10.2020г. при изследване на проба урина -
престъпление по чл.343б ал.З от НК. Още при привличането като обвиняем,
спрямо Г. е била приложена мярка за неотклонение „Подписка“. На
21.08.2020г. органите на РУ-Димитровград са иззели от ищеца неговите
СУМПС и Контролен талон, като по този начин той е бил лишен от
възможността да управлява временно МПС за срок до 18 месеца. Няма спор и
относно това, че воденото против Г. наказателно производство е приключило
на 20.01.2022г. след като с Решение №***г. по ВНОХД №**** ОС-Хасково е
била потвърдена Присъда №260028/30.09.2021г. на PC-Димитровград по
НОХД №****, с която ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление.
За факта на причинени на ищеца неимуществени вреди по делото са
разпитани свидетели Л. Г. Г. и Т. Г. П., чиито показания РС-Димитровград е
3
обсъдил обстойно и в съвкупност с останалия доказателствен материал.
Въззивният съд споделя извършения анализ на гласните и писмените
доказателства, без нужда същите да се преповтарят.
Въз основа на така приетата за установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът е
обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на тях
е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск за
обезщетение на неимуществени вреди е основателен и доказан до размера
3000 лева, а този за имуществени вреди – в пълен размер. Обсъдил е
подробно всички доводи на страните и е дал обосновани отговори на
възраженията им. Наведените във въззивните жалби оплаквания досежно
неправилността на постановеният съдебен акт са неоснователни. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да се направи извод, различен от направения от решаващия съд.
Поради гореизложеното въззивните жалби се явяват неоснователни, а
атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно, поради което следва
да бъде потвърдено. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща и
към мотивите на РС-Димитровград.
Към изложеното от РС може да се добави и следното: Безспорно е
установен по делото фактът на причинени на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени болезнени душевни страдания - негативни чувства
от факта на обвинението, от преживяно чувство на унижение и притеснение,
както и отражението върху семейството му, което понесло тежко случилото
се и съответно рефлектирало и върху ищеца. Събраните по делото гласни
доказателства установяват и причинно-следствената връзка между
незаконното обвинение и причинените му неимуществени вреди, като
доводите на въззивника Прокуратурата за противното са неоснователни: От
показанията на свидетелите Г. и П. следва, че тревогите на ищеца са били
свързани именно с наказателното преследване и свързаните с това
процедури, а не с други или с абстрактни обстоятелства.
По правило, размерът на обезщетението се съобразява с разпоредбите
4
на чл. 52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ, при отчитане тежестта на обвинението,
продължителността на периода, в който същото е било поддържано, степента
и интензитета на конкретно изживените емоционални страдания и
продължителността им, какви мерки на процесуална принуда са били
упражнени спрямо ищеца в хода на наказателното производство. В
настоящия случай въззивният съд отчита това, че Н. Г. е бил привлечен като
обвиняема (а след това и подсъдим) за престъпление, наказуемо с „лишаване
от свобода“ и е особено укоримо от гледна точка на обществените нагласи.
Интензитетът на участието му в наказателното производство е бил
сравнително висок – участвал е в процесуалните действия в досъдебното
производство, а след това в две съдебни инстанции. Вместо да бъде
анализирано правилно и задълбочено становището на районния съд по така
подвигнатото обвинение и да бъде съкратен максимално срокът на
наказателното производство, очевидно отиващо към оправдаване на Г. (а с
това и минимизирана отговорността на Държавата), е допуснато ненужно
засягане на личната сфера на обвиняемия (сега ищец).
Принципно, основателен е доводът на Прокуратурата, че спрямо Г. е
била взета най-леката мярка за неотклонение. Това обстоятелство, обаче, в
достатъчна степен е отчетено от районния съд и вече е рефлектирало върху
размера на обезщетението.
Няма спор и относно това, че в хода на наказателното производство
ищецът е бил защитаван от адвокат, за което е заплатил адвокатско
възнаграждение. Размерът на възнаграждението е доказан с представения
договор за правна помощ и съдействие, с обективирана в него разписка.
Трайно се приема в съдебната практика, че така понесените от обвиняемия/
подсъдим разходи в случай на оправдаването му представляват имуществени
вреди, подлежащи на обезвреда. Ето защо и искът за обезщетение на
имуществени вреди е основателен и доказан по размер.
РС-Димитровград е стигнал до същите изводи, ето защо решението му
следва да бъде потвърдено.
По делото се представя договор за правна помощ, сключен между
възиваемия и адв. Б. И., взел участие в настоящото въззивно производство. С
оглед изхода на делото, така направените от въззиваемия разноски следва да
бъдат възложени в тежест на въззивниците.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 259 от 30.09.2022 година, постановено
по гражданско дело № 497 по описа на РС-Димитровград за 2022 година.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-гр.София,
бул.“Витоша“ №2 и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ХАСКОВО, с адрес
на управление в гр.Хасково, бул.“България“ №85, да заплатят на Н. Г. Г., с
ЕГН **********, от ****, направените във въззивната инстанция деловодни
разноски в размер на 600 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6