РЕШЕНИЕ
№ 10284
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20211110142264 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Образувано е
по молба на И. Ц. М., ЕГН **********, лично като пострадало лице и в качеството й на майка и
законен представител на малолетната К. К. К., ЕГН **********, срещу К. В. К., ЕГН **********,
която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил
спрямо молителката актове на домашно насилие, изразяващ се в това, че на 08.07.2021 г., около
17:30 ч. на адреса, на който пострадалите лица живеят – гр. София, кв. Витоша, ул. Тодор
Кожухаров № 18, по повод въпроси за изпълнение на режим на лични отношения между детето и
ответника, последният заплашил първата молителката с думите „Ще те размажа“, „Ще те залея с
киселина“, след което с рамото си ударил молителката в лявото й рамо, като всичко това се
осъществило в присъствието на детето.
Ответникът взима становище в съдебно заседание, като не отрича на процесната дата и
място да са тримата да са се намирали пред блока на посочения по – горе адрес, както и, че при
спор за режима на лични отношения между детето и бащата, последният иронизиращо казал на
първата молителка „Ще те залея с киселина.“.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК),
прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът е бивш съпруг на молителката и баща на малолетната молителка и безспорно
попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1, предложение първо и т. 4
ЗЗДН.
1
Описания в молбата акт представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
тъй като е налице твърдение за осъществено психическо насилие спрямо молителката. Актът,
описан в молбата по отношение на малолетната молителка, представлява домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, извършен в присъствие на детето.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л. 7 - 8
от делото), препис на съдебно медицинско удостоверение ( л. 9 от делото), препис споразумение
по чл. 50 СК (л. 11- 12 от делото), доклад на ДСП-Лозенец (л. 38 – л. 41 от делото) справка от
„Център за превенция на правонарушенията“.
По делото е изготвена съдебно – психологична експертиза (л. 93 – 120 от делото)
неоспорена от страните, която съдът изцяло кредитира. От същата се установява, че детето К. е
преживяло насилие, като субект на същото се явява бащата, вследствие на което при детето се
отчита силен негативизъм към него и силно нарушена връзка между детето и бащата.
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
По делото съобразно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт е изготвен и представен социален
доклад на ДСП-Лозенец, в който е изразено становище, че основни грижи за детето полага
майката. Сочи се, че детето е било свидетел на конфликтни ситуации между родителите си. Сочи
се още, че на 08.07.2021г. детето е било свидетел на случилото се между баща й и майка й, както и,
че е чула баща й да казва на майка й, че ще я залее с киселина. Детето е споделило още, че баща й
я е удрял 2-3 пъти, но не си спомня поводът за това.
От разпита на свидетеля Владимир Лавчие, без родство със страните се установява, че
същият е станал свидетел очевидец на описаните действия в сезиращата молба. Свидетелят
последователно описва, че на процесната дата е бил в чужбина, молителката И. М. му се е обади по
телефона, като тя го помолила да остане на линия докато слезе пред дома й, където ответникът е
следвало да види детето си. Свидетелят е категоричен, че е разпознал гласа на ответника, както и,
че ясно е чул обидните думи по адрес на молителката и заплахи със заливане с киселина. На
следващо място свидетелят поддържа, че е възприел гласа на детето, което плачело и молело баща
си да спре. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля, с изключение в частта, в която
описва, че е чул как ответникът е бутнал или ударил молителката. Това е така, тъй като свидетелят
не е възприел зрително така описаното действие, поради което се явява единствено негово
субективно предположение.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита за доказана.
Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Вярно е, че към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която
обаче не следва да се ползва с формалната доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3
ЗЗДН, тъй като в случая е безспорно, че са присъствали свидетели-очевидци на твърдения акт на
домашно насилие. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от
доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята
предопределена стойност. Доколкото декларацията се явява негодно доказателствено средство по
смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, същата не може да породи последиците, които законът свързва с
нейното представяне, а именно да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за
защита на пострадалото от домашно насилие лице, още повече, че не се спори, че на твърдения акт
на домашно насилие са присъствали свидетели-очевидци.
Нещо повече ответникът не отрича, че на процесната и дата и място е казал на молителката
2
М., че ще я залее с киселина. Не може да бъде споделено, че заплахата представлява израз на
демонстрирана от него ирония. Подобно изказване би могло да предизвика единствено
основателен страх за живота на всеки един човешки индивид.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация
между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от страна на ответника към
първата молителката, с които свои действия е осъществено домашно насилие, под формата на
физическо и психическо такова, в присъствието на детето. Мерките за защита от домашно
насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават
правата и интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне само при
наличие на безспорно установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице по отношение
на акта на домашно насилие, осъществен на 08.07.2021 г. спрямо молителите.
По вида на мярката за защита
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъде приложена
посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗДН мярка за защита по отношение на молителите.
Мярката, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт на домашно насилие не
са настъпили за молителите значителни вредни и трайни последици за живота и здравето им.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителите от извършеното спрямо тях деяние, счита, че следва да му бъде наложена
глоба в размер от 200,00 (двеста) лева.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски има от страна на
молителите. По делото е представен договор за безплатна адвокатска помощ и съдействие от
03.08.2021г. С молба към него се претендира адвокатски хонорар в общ размер на 600 лв.,
депозит за СПЕ – 400 лв. и адвокатски хонорар за допълнителни четири осз – 600 лв. Съдът
намира, че искане за прекомерност е основателно. Съдът взе предвид, че към датата на
договора за безплатна правна помощ от 03.08.2021г. адвокатския хонорар се е равнявал на
400 лв., а за допълнително явяване в съдебни заседание – 200 лв. Предвид фактическата и
правна сложност на делото, брой заседания и явяване на процесуалния представител на
ответника съдът намира, че следва да редуцира възнаграждението за правна помощ до
сумата от 800 лв.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по
бюджетната сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер
на по 25,00 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 84 състав,
3
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу К. В. К., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН К. В. К., ЕГН ********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на И. Ц. М., ЕГН ********** и К. К.
К., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН К. В. К., ЕГН **********, да
не доближава И. Ц. М., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 200 метра за срок от 12
месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, К. В. К., ЕГН **********, да посещава
специализирана програма в „Център за превенция на правонарушенията" при Асоциация
„Деметра", гр. София, кв. „Сухата река", бл. 18, вх. „А", тел. **********, **********, email:
********************@*******.**.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, К. В. К., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на заповедта за незабавна защита
представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на К. В. К., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, К. В. К., ЕГН **********, да заплати по
бюджетната сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на
25,00 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, К. В. К., ЕГН ********** да заплати на Татяна
Йорданова Василева, ЕГН ********** и Йордан Василев Василев, ЕГН **********, сумата в общ
размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева, представляваща разноски за възнаграждение за един
адвокат в производството в размер на 800 лв. и депозит за експертиза в размер на 400 лв..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4