Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.*****, 09.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд I състав
На двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия:
Димитър Михайлов
при секретар М.М., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1311 по описа за
2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано въз основа на искова молба подадена от “Водоснабдяване и канализация
Варна” ООД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ********, представлявано от В.В.- управител, с която се претендира
да бъде прието за установено по отношение на А.Т.К.,
ЕГН: **********, че съществува вземането присъдено с издадената по
ч.гр.д. № 923/2018г. на ПРС Заповед № 612/30.07.2018г. по чл. 410 ГПК.
Твърди се,
че „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, в
качеството си на ВиК оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел.
изм.), предоставял В и К услуги на А.Т.К. ЕГН ********** за имот на адрес ***,
която в качеството си на потребител ги получавла и ползвала на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида абонатен номер
3259553, чийто титуляр бил ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия,
потребителите са били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът (сега ответник) не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия,
ответникът е бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги
в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той
изпадал в забава.
На 26.07.2018г. В и К операторът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Районен съд-***** срещу К.,
въз основа на което било образувано ЧГД № 923/2018г. по описа на ПРС, ГК-I състав.
На 30.07.2018г. съдът издал заповед № 612 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на К. да
заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 972.53лв., представляваща стойност
на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 03.04.2015г. до
18.06.2018г.; сумата от 92.57лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 13.06.2015г. до 22.07.2018г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-26.07.2018г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
На 17.08.2018г. ответникът депозирал възражение
срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК.
Претендираните от ищеца суми за главници и лихви
по фактури са били подробно описани в Справка за недобора на частен абонат №
3259553 до 22.07.2018г.
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК
във връзка с чл.415 ГПК за „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД се пораждал
правен интерес от предявяване на настоящите искове и затова молят да бъдат
призовани на съд и като се убеди в основателността на претенциите им, да
признае за установено, че А.Т.К. ЕГН **********, в качеството си на потребител
на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 3259553, дължи на
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД сума в общ размер на 972.53лв.
(деветстотин седемдесет и два лева и 53ст.), представляваща главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 03.04.2015г. до 18.06.2018г.
на адрес с.*****, общ.*****; сума в общ размер на 92.57лв. (деветдесет и два
лева и 57ст.), представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от
13.06.2015г. до 22.07.2018г.; както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда-26.07.2018г. до окончателното й
плащане, за които суми е издадена заповед № 612 от 30.07.2018г. за изпълнение
на парично задължение по ЧГД № 923/2018г. по описа на ПРС.
Молят съдът да се произнесе с решението си и
относно съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното
производство в размер заплатената държавна такса от 25лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв.
В законоустановения срок по
чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, в който тя
заявява, че оспорва изцяло пасивната си процесуална легитимация, тъй като не е
собственик или ползвател на процесния имот разположен на адрес: с. *****,
Община *****, поради и което нямала качеството
потребител на услугата, респ. абонат на ищцовото дружество за този имот и от
този именно период, вкл. и при доказан оспорената идентичност и връзка между
имот и лице, вкл. сама и единствена.
Счита
исковата молба за нередовна, като моли съдът да я остави без движение, като
укаже на ищеца да изправи нередовността и, като подробно посочи размера на
услугите-доставена, отведена и пречистена питейна вода по количество за
съответния период, начина на определянето и в съответното количество, размера
на дължимите за всяка отделна услуга суми-главници и лихви за съответния
период, както и се посочи времето на твърдян да е извършван реален отчет на
водомера /ите в имота.
Оспорва така предявения
иск от ищеца по основание и размер и всички приложени към исковата молба документи /единствената справка
за аб. № 3259553/. включително твърденията на ищеца за наличието, обхвата и
приложимостта на цитираните в исковата молба нормативни документи и общи условия и досежно нея-абоната.
Оспорва, че е в договорни отношения с ищеца за
доставка отвеждане и ползване на питейна вода, както и отвеждане на отпадъчните
води извършвана от ищцовото дружество и за процесния период и имот, като
заявява, че не съм собственик на този имот за този период, респ. не е
ползвател.
Не е ползвала студена вода за посочения период,
а освен това заявява, че оспорва количеството на питейната вода отразено във
извлечението представено от ищеца да е действително потребеното количество от нея
ответника и за процесния имот.
Оспорва, че през така формулирания период ищецът
е предоставял услуга - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на
процесния адрес за процесния период и в процесното количество и на процесната
стойност за именно този абонат - ответника А.Т.К..
Твърди, че не отговаря на действителната истина
твърдението на ищеца, че за ползваната услуга на него и за процесния период и
за посочения адрес му била създадена отделна партида аб. № 3259553, какъвто
реално не се сочи да съществува, вкл. в счетоводните регистри съобразно ОУ за
предоставяне на ВиК - Варна услуги на потребителите на ВиК оператор, както и че
е извършвано отчитане на показанията на монтирания/те в обекта водомер/и и
начисляване сумите за потребеното количество вода.
От горното се установявало, че ищеца не знае -
не е посочил коректно броя на водомерите в имота описан в ИМ -1,2 или 3 и повече е техния брой.
Освен това нито, тя лично или пък неин
представител - пълномощник, никога не е подавал никакви, каквито и да било
заявления, молби и искания за откриване партида на името й пред ищеца, нито се
подписвала върху такива документи, още повече тя да е под № 3259553.
Оспорва тя да е сключвала договор със ищеца за
доставка на питейна студена вода и отвеждане на отпадъчни води.
Освен това заявява, че оспорва изцяло посочените
в ИМ суми - главници и лихви за процесния период, като заявява, че същите са
неправилно начислени - суми за ползване - доставка на питейна вода и
отвеждането на отпадъчни води, а освен това са и произволно посочени, начислени
с претенция да ги заплаща тя.
Никога ищцовото дружество не й е изпращало
никакви уведомления, фактури, квитанции или каквито и да било документи с които
да я уведомява, че дължа някакви, каквито и да било суми за процесния период.
Оспорва размера на претендираните суми и
количества питейна вода,/последните не се сочело какви са и на какво основание
са отчитани от ищеца/, като заявява, че същите са многократно и
незаконосъобразно завишени в ИМ и несъобразени със нормативната уредба с оглед
на която се определя количеството и стойността на доставената, отведена и
пречистена питейна студена вода до процесния имот.
Ищеца е начислявал количество студена вода която
реално не е доставена, респ. за нея не се дължи посочената в извлечението сума.
Оспорва в процесния имот да е правено редовно
отчитане на показанията на измервателните уреди - водомери за студена вода,
респ. претендираните суми - главници и лихви за периода, да се дължат във
размера претендирай от ищеца.
Оспорва, че през процесния период, а именно от
03.04.2015 г. - до 18.06.2018 г. тя да е ползвала посоченото от ищеца в ИМ
количество студена питейна вода, респ. да дължи посочената за него количество
сума, респ. лихва за забава.
Освен това заявява и че от ищеца не са й били
връчвани никакви писмени документи съдържащи информация относно евентуално
потребеното от нея количество питейна вода, респ. сумите които следва да
заплати и доколкото тя не живее в България от много години.
Оспорва, че през процесния период от 03.04.2015
г. до 18.06.2018 г. и по евентуално издадени фактури, без същите да са
представени със справка - извлечение - 28 на брой /една от Които касаеща такса
съдебно дело - 50 лева, а не потребление/ и отразените в тях периоди и дати на
задълженията, тя да е ползвала посоченото от ищеца в ИМ количество студена
питейна вода, респ. да дължа посочената за него количество сума, респ. лихва за
забава, такава справка извлечение макар и описана в ИМ, оспорва да съществува
такава въобще, като същата е изготвена за нуждите на делото и няма нищо общо с
реалното отразяване на задълженията.
На основание чл. 193 от ГПК оспорва отразените в
справка - извлечение, ако въобще има такава - 28 броя фактури да съществуват
въобще като писмени доказателства вкл. под №№ и дати, както и по съдържание 28
броя фактури, всички неописани и непредставени от ищцовото дружество със
исковата молба писмени доказателства касателно процесния период.
Оспорва твърденията на ищеца за дължимост на
сочените суми в общ размер на 972.53 лева главница без сочени периоди поотделно
посочени суми - дължимите главници за всяка една фактура и по 28 броя
непредставени фактури за 28 месеца, а и сумата от 92.57 лева мораторна лихва за
забава начислена върху/коя от главниците??/ за общо посочен период по фактурите
и възникване на задълженията ведно със законната лихва от датата на подаване на
ИМ до окончателното изплащане на задължението.
Оспорва съществуването на описаните 28 броя
фактури въз основа на които ищецът претендира заплащане на задълженията, а
освен това оспорва същите да са изготвяни действително по отношение тяхното
съдържание, тъй като и видно от тях не може да се установят количествата
питейна вода в кубици, които са отчетени, респ. за тях да са начислени
претендираните и описани в нея суми за заплащане, като същите не са били
съобразени с действителното потребление и на база реални отчети по показанията
на монтираните водомери в имота.
Невъзможно било да се установи механизма на
определяне на цената на претендираната за заплащане вида, респ. количеството на
потребената вода и цената на един кубик вода.
Оспорва правилността на изчисление на посочените
в това извлечение лихви, както и оспорва да е получавала посочените в
извлечението фактури по номера и дати, с отразени в тях главници за съответните
периоди претендирани от ищеца.
Оспорва посочените в тази справка - извлечение
суми да отразяват действително показанията на реално доставена и ползвана
питейна вода.
Оспорва изцяло по съдържание и ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приети с решение №
ОУ-09 / 11.08.2014 г. на ДКЕВР описано на втора стр. от ИМ, като заявява, че
ответника не е получил с ИМ такова копие, а освен това са и неотносими към
настоящия случай, а и оспорва да са публикувани във печатните издания описани в
ИМ и по надлежния ред. Липсвали представени такива доказателства и Моли Съдът
да приеме, че в този смисъл твърденията са недоказани, респ. неоснователни
спрямо ответника.
Оспорва изцяло относимостта на тези ОУ, като
твърди, също така и че същите не са публикувани по надлежния ред, респ. не са
ноторно известни на страните и съда, а освен това липсват каквито и да било
доказателства в този смисъл, което ги прави негодно писмено доказателствено
средство.
Оспорва и претендираната с иска лихва за забава,
като заявявам, че същата е начислявана в противоречие с установения по общи
условия размер, а именно законната лихва за закъснение, равняваща се на ОЛП
плюс 10 пункта. Вместо тази стойност е начислявана лихва на по-висока стойност
от ОЛП плюс 12 пункта. Лихвата е начислявана и върху прогнозно начислено ДДС,
каквото липсва декларирано и преведено към ТД на НАП.
Оспорва твърдението на ищеца че преди месец
18.06.2018 г. /назад до 03.04.2015г./ а и за периодите на претенцията по
начислените такива по фактурите/ на процесния адрес е имало доставка на питейна
вода в количеството което се сочи в извлечението от сметката му и ИМ, най
малкото защото не е собственник на имот на този адрес, и на съвсем друг адрес.
Не са й били връчвани никакви фактури от ищеца
за да знае за дължимостта на съответните суми за питейна вода, както и за
процесния период и никога нито тя лично или неин представител не е получавал
каквито и да било документи за дължимост на съответни суми за потребена питейна
вода, а задължение на ищеца е било да представя на абонатите си съответните
фактури със отразени в тях данни, предвидени в съответния закон за
счетоводството и ЗДДС.
Заявява, че ищеца никога не е уведомявал
ответника, че ще се и кога ще се прави реално отчитане на показанията на измервателните
уреди, като показанията са били произволно начислявани, сумите въз основа на
произволните показания са неправилно и незаконосъобразно определени, а освен
това не са съобразени със показанията на общия водомер в АС на блока и са
неправилно разпределени между всички останали абонати във входа.
Оспорва изцяло редовността на воденото от ищеца
счетоводство, като същото се основава на прогнозни, не реално отчетени
стойности на доставена, отведена и пречистена питейна вода включително и за
процесния имот, а една неточност в горния смисъл води след себе си счетоводни
грешки показващи нередовно водено счетоводство. Сумите начислени по фактурите
са били произволни и без връзка и отношение към действително дължими такива,
което от своя страна водело до различни финансови резултати-по високи печалби,
нереални доходи нямащи нищо общо с действителните разходи и доставка на релани
услуги, което било недопустимо от гледна точка на ЗСч, ЗЗД и специалните
закони.
Заявява, също така, че поради липсата на
доказателства за обнародване на ОУ по надлежния ред, е налице изначална
недоказаност на изискуемостта на отделните главници, респ. лихвите върху тях,
па макар и тези които ищеца претендира да са извън погасителния тригодишен
срок. На основание горното претендираните за целия период лихви са също
недоказани, респ. неоснователни и то в пълен размер, а не само като период и
поради това следва да се оставят без уважение изцяло.
Оспорва идентичност на имота, потребителя и
абоната посочени в исковата молба и извлечението от сметки със тази на
доверителят ми, тъй като са налице други собственици - съсобственици, поради и
което претенцията е недоказана, респ. неоснователна И моли да се отхвърли
изцяло.
Моли Съдът на основание чл. 183 от ГПК да
задължи ищеца да представи в оригинал представените от него с ИМ „копия” на два
броя писмени „Доказателства” - ..справка за недобора на частен абонат по кл. № 3259553”и „Обши
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
водоснабдяване и канализация-Варна ООД в оригинал, а при непредставянето им в
първото по делото заседание, да ги изключи, като такива от доказателствата по
делото.
На следващо място заявява и че търсената сума
освен, че е неустановена по основание и размер е и изцяло погасена по давност,
за целия период по 28 бр. фактури неописани в ИМ /но без изрично посочен период на претенцията по тях/, с оглед датата на
завеждане на ч.гр.д. № 923/2018 г. PC
- ***** и е в размер на 972.53 лева за
главниците и 92.57 лева за лихвите изчислени по справката непредставена по
делото от ищеца. Това е така, защото вземанията на ищцовото дружество са с
периодичен характер. Те биха били дължими само за потребена студена вода, при
това ежемесечно, въз основа на сключен между дружеството и евентуалния
потребител договор. На това основание не са били дължими и лихвите, начислени
върху тях като частично погасени поради изтекла ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ по
чл. 111 б. “в” от ЗЗД (предвиждащ тригодишна
погасителна давност на вземания, за лихви и за други периодични плащани)-
Не само сочените в извлечението лихви, но и самите "главници" на
плащанията са периодични плащания, тъй като са вземания, свързани с
предоставяне на студена вода и периодичността им следва и по
силата на закона - ЗЗД.
Счита, че
претендираните суми от ищеца са изцяло погасени по давност и за сумите описани
по-горе и на това основание прави възражение за настъпила погасителна давност,
респ. недължимост на претендираните суми на това основание и Моли Съдът да
уважи това възражение изцяло, както за главниците, така и за начислените лихви,
и за целия претендирай период по ИМ.
Моли, в случай на отхвърляне на исковата
претенция, в полза на ответника да бъдат присъдени направените по делото
разноски, вкл. изцяло изплатения адвокатски хонорар, съобразно справката по чл.
80 от ГПК.
Процесуалният представител на ищцовото
дружество ”ВиК” ЕАД - Бургас в съдебно заседание поддържа
изцяло заявените претенции против ответника. Претендират присъждане на
разноски.
Процесуалият представител на ответника
оспорва ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани, и пледира за
отхвърлянето им.
Съдът намира, че депозираната искова молба е
процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния
орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Провадийският районен съд, като взе предвид
исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В полза на ищеца е издадена Заповед
№ 612 от 30.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, за следните суми: 972,53 лв. (деветстотин седемдесет и два лева и
53 ст.) представляваща главница по дължима сума за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 3259553, за периода от 03.04.2015
г. до 18.06.2018 г., за обект-имот, находящ се в с. *****, общ. *****; 92,57
лв.(деветдесет
и два лева и 57 ст.) представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 13.06.2015 г. до 22.07.2018 г. ведно със законната
лихва върху гореконкретизираната главница, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда 26.07.2018 г., до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) представляваща направените
разноски по делото.
Съобщението за издадената Заповед за
изпълнение е било връчено на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си против длъжника в едномесечен срок, с указания, че
при неизпълнение издадената Заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
В изпълнение указанията на съда и съгласно
разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът "В.и К." ООД
е предявил искова молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство за установяване дължимостта на сумите
по издадената Заповед № 612 от 30.07.2018г. за изпълнение
на парично задължение.
Съгласно разпределението на доказателствената
тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен
положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидна облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил
абонат за посочения адрес, през заявения в исковата молба период, че в същия
период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на
посочената стойност, съответно вида на услугите за всеки отделен отчетен
период; периода и размера на обезщетението за забава. Тежестта на
доказване е указана на страните с Определение № 259 от 14.03.2019г.,
постановено по настоящото дело.
Основният спорен въпрос е свързан с наличието
на валидна облигационна връзка между страните по спора, възникнала и
регламентирана от относимите законови и подзаконови нормативни
актове, определяща ответника, като „ползвател на В и К услуги”. С
разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б.„а” от ДР, Законът за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ определя кръга
лица /юридически и физически/ –
потребители на ВиК услуги. Същите са
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги.
По делото не е оспорено от страна на
ответника, че е титуляр на партида с абонатен № 3259553, както и че в
притежавания от него имот, находящ се в с.*****, общ.*****, обл.Варна, по
отношение на които се претендира незаплатена стойност по издадена фактура за
ползвани ВиК услуги за периода 03.04.2015г. – 18.06.2018г.. Не е
спорен и фактът, че имота е включен към водопреносната мрежа, както и че в
същия се доставят и ползват ВиК услуги.
Последното се потвърждава и от показанията на
свидетелите Даниела Т. Дачева и св.Йордан Иванов Димитров.
Видно от показанията на св.Дачева, същата се
е познавала с ответницата, за която твърди, че има имот в с. *****, но о 2013 година жвеела в
чужбина.За последните две годни си е идвала веднъж за две седмици. Не стояла
през цялото време в с. *****, а имота го ползвала майка и по често, а брат и
живеел в ****, после във Варна. Майка й и брат и посещават имота за да го
наглеждат. За периода 2015 г. – 2017 г. не е оставала за дълго време в България.
Свидетелят
Й.Д.заявява в съдебно заседание, че към настоящия момент работи към ВИК Варна
ООД инспектор инкасо подразделение - *****. Задълженията му като инспектор били
следните: Контрол и проверка на отчетите на инкасатор плащанията, проверка на
измервателните устройства на частни и обществени абонати отчетени от
съответните инкасатори, както и проверка за незаконно отклонение във връзка с
отчитането на питейната вода. Познавал имота на ответницата поради следните
причини: Съгласно чл. 23 ал. 1 от общите условия на ВИК, този имот попадал да бъде засичан 2 пъти
годишно, поради зазимяване на водомера. В конкретният случай от 2014 г.
инкасатор плащанията му е докладвал, че няма достъп до измервателното устройство
повече от 6 месеца. Съответно при такива случаи, извършвали на място проверка,
което се изразявало в следното: проверка на показанията на измервателното
устройство в присъствието на живеещ в имота, ако го нямало собственика, който
живее там. Ако откажел да се подписва, че това са показанията на водомера това
се записвало в карнета в отчета и отделно в констативен протокол, изготвен от
него. Имота го познавал добре, и бил ходил няколкократно там. При посещенията
му, не са били отчетени нарушения по отчитане на питейната вода и измервателно
устройство. Достъп до водомера осигурила майката на абоната и брат и. на
първата проверка преди няколко години присъствал братът на ответницата. На
последната проверка, която била скоро присъствала единствено майката. Имота
представлявал едноетажна сграда с пристройки, като водомерната шахта била до
оградата на два метра. Входната врата се намирала в дясно от оградата. Имало
вътрешна ВИК инсталация в построената жилищна постройка и в двора имало също
ВИК инсталация. Двора бил поддържан.
Последната
проверка е била извършена на 18.06.2018 г.
във връзка с отчетени 194 кубика и е бил отказан подпис на живущите там,
поради което имало изготвен от него констативен протокол веднага, след като
колегите са констатирали тези кубици. Не е имало вътрешна авария констатирана
от тях. На последната проверка била майката на ответницата. Два пъти имало
съставени констативни протоколи. Там живеел и били контактували и с брата на ответницата - К.. С него били контактували във връзка с
тези проблеми многократно и знаели, че живее там с майка си. Твърди, че
кубиците са били реално отчетени, защото имало подпис на абоната. Когато имало
подпис на абоната означавало, че водомера е видян от инкасатора в присъствие на
лице, което го допуска до имота. Където нямало подпис на абоната, значи нямало
достъп. Инкасатора по негово усмотрение нанасял данни, когато нямало достъп. В
случай, че никой не живее в даден имот, редът бил да се подаде молба към ВИК
оператора за временно спиране на водоподаването. Такава молба липсвала във ВиК. Липсата на такава молба означавало, че
водата се ползва.
В хода на делото бе допусната
и назначена ССчЕ, от заключението на която е видно, че за периода 13,05,2015г. -
18,06,2018г. общото задължение е за главница в размер на 972.53 лв. Лихвите за
забава общо за периода 14,06,2015г. - 22,07,2018г. се равняват на 92,56 лв.
По представената на
вещото лице справка за недобора за процесният период в електронната счетоводна
система на дружеството, както и в тетрадката - карнет е бил вписан титуляр А.Т.К.
с ЕГН **********.
По фактура №
1321831024от ll.06.15r. на обща стойност 24,12
лв. и лихви 7,39 лв. на дата 17,07,2018г. е била заплатена сумата 8,31 лв. с
която е погасена лихвата в размер на 7,39 лв. и главница 0,92 лв. и остатъкът
по нея към същата дата се равнявал на главница в размер на 23,20 лв.
Остатъкът на общия дълг
след извършеното плащане е бил за главница 972,53 лв.
В хода на делото бе
допусната и назначена и съдебно-почеркова експертиза от заключението на която е
видно, че подписът в графата „Подпис на абоната“ в карнет №9, воден от
инкасатор на ВиК по партидата на А.Т.К. общо шест на брой, не са били положени
от А.Т.К..
Съдът изцяло приема
заключенията на двете вещи лица, по изготвените експертизи.
По
делото не са налични доказателства за предприети действия от страна на
ответницата за прехвърляне партидата за вода от нейно име
на името на друго лице.
С оглед на това съдът намира, че в качеството
му на потребител, за ответникът е възникнало задължението да заплаща стойността
на потребената вода.
С оглед горното, следва да се приеме за
установено, че между страните е било налице твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение, по силата, на което, ищецът се задължава да
предоставя В и К услуги, а ответникът – да заплаща същите.
Облигационното отношение между страните е възникнало при действието
на Общи условия (ОУ), по аргумент от чл.8, ал. 1 – 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, одобрени с решение на
ДКЕВР /сегашно наименование КЕВР/ с решение № ОУ-09 от
11.08.2014г. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да
бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да
предложат различни условия.
Видно от интернет страницата на „ВиК“
ООД-Варна, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор "В.и К." ООД, са приети с Решение
№ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, и са влезли в сила от 29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода
и ВиК услуги, какъвто съгласно чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото
производство.
Съгласно чл.7, т.1 от ОУ,
В и К операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни
качества, съгласно изискванията на действащото законодателство, да отвежда
и/или пречиства отпадъчните води, а съгласно чл.5, т.6 вр. чл.33,
ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в
30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в плащането съгласно
чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.
За да се приеме, че
за потребителя е налице възникнало задължение за плащане, в
тежест на ищеца е да установи, че претендираните
и осчетоводени ВиК услуги реално са доставени на
ответника. С разпоредбата на чл.32, ал.1 от ОУ е предвидено, че
предоставените услуги се заплащат от потребителите въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, а според чл.22
изразходените количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете,
определени в ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от
В и К оператора. Разпоредбата на чл.23 от ОУ сочи
реда, по който следва да бъде извършвано отчитането на водомерите
– най-малко веднъж на три месеца, в присъствието
на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. В
настоящият случай се касае за обект, ползван сравнително рядко, когато е
ставало и неговото отчитане.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК
услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната
стойност. Ответникът по спора не е ангажирал доказателства за плащане на
дължимото.
Незаплащането на дължимите суми
в посочените размери за главница и лихви, обосновава извода за основателност на
предявения от ищеца иск за сумата от 972,53 лева, представляващи незаплатена
стойност на доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за
ползвани ВиК услуги за обект с абонатен № 3259553 за периода от
03.04.2015г. – 18.06.2018г.. С оглед горното, съдът намира, че
искът за главница е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Неоснователни останаха възраженията на
процесуалния представител на ответницата за факта, че същата не ползва
въпросния имот, тъй като от дълго време живее извън страната.
Видно от доказателствата по делото от нейна
страна няма предприети никакви действия за промяна на титуляра на партидата и
същата се е явявала негов титуляр и до настоящия момент.
Съгласно разпоредбата на чл.9а
от Наредба № 4 от 14.09.2004г., промяната на носителя на правото на
собственост или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо
оператора от деня на промяната по партидата на потребителя. Видно от
показанията на свид.Й., при замерване на процесния водомер, партидата все още
не е била сменена и се е водела на ответницата.
Като не е платил цената на доставената
услуга, потребителят се е поставил в положението на неизправна по договора
страна и следва да понесе и задължението за плащане на обезщетение за забава,
считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен
документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 13.06.2015г. до 22.07.2018г.,
възлизащо общо в размер на 92,56 лева, до който размер следва да се уважи
претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Възражението на процесуалният представител на
ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на
ответника, съдът намира за неоснователно. Съгласно разрешението дадено с ТР№
3/2011г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на водоснабдителните дружества представляват
„периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.„в ЗЗД, поради което същите се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. В настоящият случай заявлението, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 923/2018г. по описа на РС-*****, е подадено на 26.07.2018г., поради
което към тази дата не е бил изтекъл тригодишният давностен срок по отношение
на процесните вземания.
С оглед на този резултат и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от
ищеца разноски по делото, както следва: държавна такса - 25,00
лева, ССчЕ – 200 лева, и юрисконсултско възнаграждение – 450 лева,
или общо разноски в размер на 675,00 лева /шестстотин седемдесет и пет лева/. В
тази му част, решението следва да бъде с осъдителен диспозитив, тъй като с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
В съгласие с т.12 от Тълкувателно
решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. Предвид
гореизложеното, на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски в заповедното производство разноски за внесена държавна
такса и юрисконсултско въззнаграждение общо в размер на 75 лева
/седемдесет и пет лева/. В тази част съдът също следва да
постанови осъдителен диспозитив.
Мотивиран от горното, Провадийският районен
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД по отношение на ищеца “Водоснабдяване
и Канализация-Варна” ООД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от В.Д.В.-управител, че ответникът А.Т.К., ЕГН **********,*** дължи сумата в размер на 972,53 лв. (деветстотин седемдесет и два лева и 53
ст.) представляваща главница по дължима сума за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 3259553, за периода от 03.04.2015
г. до 18.06.2018 г., за обект-имот, находящ се в с. *****, общ. *****; 92,57 лв.(деветдесет и два лева
и 57 ст.) представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 13.06.2015 г. до
22.07.2018 г. ведно със законната лихва
върху гореконкретизираната главница, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда 26.07.2018 г., до окончателното погасяване на задължението, които суми са присъдени с издадена Заповед № 612 от
30.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
923/2018г. по описа на РС-*****.
ОСЪЖДА
А.Т.К.,
ЕГН **********,*** заплати на “Водоснабдяване
и Канализация-Варна” ООД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от В.Д.В.-управител, сумата общо в размер на 675,00 лева
/шестстотин седемдесет и пет лева/, представляващи заплатени разноски в
производството по чл.422 от ГПК и сумата общо в размер на 75 лева /седемдесет
и пет лева / - сторени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: