Решение по дело №301/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260075
Дата: 31 декември 2020 г. (в сила от 20 февруари 2021 г.)
Съдия: Христо Попов
Дело: 20204120200301
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 227

 

гр. Г.О., 31.12.2020 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          Горнооряховският районен съд, девети състав, в публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря Стефка Колева и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от съдията Попов АНД № 301 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

          Производството е образувано по жалба на М.А.А. с ЕГН: **********, в качеството му на управител и законен представител на „****“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. Г.О., ул. „*****“ № 11, вх. В, ет. 3,  депозирана чрез адв. П.И. от САК, срещу Електронен фиш, серия Г № 0005833 на ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 638, 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането, на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 2 000, 00 лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Сочи се, че обжалвания ЕФ е издаден в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, поради което следва да се отмени като незаконосъобразен. Оспорват се изцяло констатациите в ЕФ. Моли съда да го отмени.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. П.И. от САС поддържа депозираната жалба.

 Въззиваемата страна - ОД на МВР – Велико Търново, редовно призована страна, не изпраща представител и не взема становище по делото.

 Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният  електронен фиш е съставен за това, че на 29.07.2019 г., в 08,09 ч. в Обл. В.Търново, гр. Лясковец, ул. „Оборище“ № 38 , в посока гр. Елена, с автоматизирано техническо средство TFR1-M 566 е било заснето МПС - товарен автомобил „Волво ФХ 480“ с рег. *****, собственост на „*****“ ЕООД, за който не е  сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на „*****“ ЕООД, ЕИК: ******, със законен представител – М.А.А., на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000, 00 лева.

По делото е представена справка от Гаранционен фонд, от която е видно, че към дата 29.07.2019 г. за процесното МПС /товарен автомобил „Волво ФХ 480“ с рег. ***** / няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.

Фишът е връчен на 29.01.2020г. на законния представител на „*****“ ЕООД. Жалбата срещу него е приета от куриерска фирма „Еконт“ на 04.02.2020 г. , която на 05.02.2020 г. я е доставила в РС – Велико Търново. Впоследствие този съд администрира жалбата до местно компетентния съд – ГОРС. Тук е образувано настоящото АНД № 301/2020 г. 

Към материалите на делото е приложен клип № 5342 от 29.07.2019 г., на който се вижда товарния автомобил „Волво“ с рег. № *****.

От приложената справка от КАТ, съдържаща данни товарния автомобил „Волво“ с рег. № ***** е видно, че негов собственик е „*****“ ЕООД.

От приложения преглед на фиш се установява, че на 06.08.2019 г. е бил издаден процесния ЕФ.

От писмо с рег. № 127500-11185 от 05.06.2020г. на ОД МВР – Велико Търново, сектор ПП се установява, че към дата 29.07.2019 г., товарен автомобил „Волво ФХ 480“ с рег. ***** не е бил спрян от движение.

Приложено е и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, от което се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип за използване, вписана под № 4835 и е със срок на валидност до 24.02.2020г.

От протокол № 1-7-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 4835, се установява че същата съответства на одобрения тип.

Приложен е и протокол за използване на АТС – TFR1 –M № 566 от 29. Мястото за контрол е гр. Лясковец, ул. „Оборище“ № 38. Посоката за движение е от гр. Лясковец към гр. Елена.Началото н работата е в 08,00 ч., а края на работата 10,00 ч.

При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок предвид което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон.

В текстовата част на издадения електронен фиш е отразен състав на нарушение, покриващ признаците по  чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Видно от нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, възможността да се наложи санкция, чрез електронен фиш касае само хипотезата при която с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност. Само в тази хипотеза се издава електронен фиш при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата, на основание чл. 647, ал. 3, вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ, като в този случай собственика носи обективна отговорност за извършеното макар от друго лице нарушение, свързано с управлението на МПС, без задължителната застраховка. В процесния електронен фиш липсва отразяване на съставомерния факт, че е налице управление на МПС, а е описано само неизпълнението на задължението за сключване на задължителната застраховка от страна на юридическото лице.

На следващо място, в нормата на чл. 638, ал. 1 и ал. 3 от КЗ се съдържат два състава на нарушения, като първият касае неизпълнение на задължението на собственика да сключи договор за гражданска отговорност по отношение на автомобила, а вторият касае  несобственик, който управлява МПС, без такава застраховка. Предвижда е административнонаказателна отговорност, както за несключването на задължителната застраховка гражданска отговорност, за притежаваното МПС – задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, така и за управляването на моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

 В случая, отговорността на ЮЛ е ангажирана по първата хипотеза, в качеството му на собственик на превозното средство за притежанието на което не е сключена застраховка - това е изрично словесно упоменато в електронния фиш. За съставомерността на този състав на нарушение не е необходимо да се установи управление на МПС, като именно за това законодателят не е предвидил и възможност да се състави електронен фиш, на база заснето нарушение с техническо средство.

Неизпълнението на задължението на собственика по  чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ може да се установи по документи, без да е необходимо заснемане на превозното средство в движение, но само по общия ред предвиден за санкциониране на юридически лица и ЕТ, чрез съставянето на АУАН и издаваното на наказателно постановление.

От изложеното е видно, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

В хода на съдебните прения от страна на адвокат П.И. бе поискано да бъдат присъдени на жалбоподателя направените в хода на делото разноски. От приложения списък на разноските е видно, че жалбоподателя М.А.А., ЕГН: **********, в качеството си на управител на ****“ ЕООД е направил разноски в размер на 300,00 лв. представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение.

От страна на ОД МВР  Велико Търново, в писмо с рег. № 366-000-6789 от 06.09.2020 г. е направено следното възражение: - „При евентуални претенции за разноски от страна на жалбоподателя, правя възражение за прекомерност на същите, като моля размерът им да бъде намален“.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на М.А.А., в качеството му на законен представител на „****“ ЕООД следва да бъдат присъдеи направените от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение на адвокат П.И. от САК.

В чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е указано, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.

Чл. 7, ал.2, т. 2  от Наредбата гласи, че - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:

2. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г. Сравнение с предишната редакция) при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.

От изложеното е видно, че в разглеждания случай, съгласно правилата на горната наредба, минималния размер дължим  на адвокат П.И. в случая е 300,00 лв. + 70,00 лв. =  370,00 лв. От направеното изчисление се вижда, че поисканата сума от 300,00 лв. като разноски направени от М.А., в качеството на управител и законен представител на „****“ ЕООД е под минималния размер на адвокатските възнаграждения, определен в наредбата, т.е. не е налице прекомерност на исканата като обезщетение сума.  

 Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г № 0005833 на ОД на МВР – Велико Търново, с който на „*****“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Г.О., представлявано от управителя М.А.А. с ЕГН: **********, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,  на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО да заплати на М.А.А. с ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството на управител и законен представител на „****“ ЕООД, ЕИК: ****** – сумата от 300,00 лв. (триста лева), представляваща направени разноски по делото.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено.

            

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: