Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/ 08.12.2020
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, X състав, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и
двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Светла Великова и прокурор
Силвиян Иванов, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2473 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е въз основа на искова молба с
правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) от ищеца Д.Н.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 3,
депозирана чрез неговия упълномощен процесуален представител адв. С.Б. – П. ***,
с административен адрес: гр. Варна, бул. ‚Осми приморски полк“ № 43, с искане
ответната страна да заплати парична сума в размер на 150 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на съдебното решение, постановено по НАХД № 4372 по
описа за 2018 г. на Районен съд Варна, до окончателното изплащане на сумата,
която сума представлява заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение във връзка
с обжалването на Наказателно постановление № 271 от 30.07.2018 г., издадено от
Зам. Кмета на община Варна в производството по НАХД №
4372 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна.
Ищецът
Д.Н.Б. твърди, че във връзка с обжалването пред Районен съд Варна на Наказателно
постановление № 271 от 30.07.2018 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна е
направил разноски в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение. Посочва,
че с влязло в сила съдебно решение, постановено в производството по НАХД № 4372
по описа за 2018 г. на Районен съд Варна, процесното наказателно постановление
е било отменено, поради което и за него е възникнал правен интерес да потърси
обезщетение за имуществените вреди, които е претърпял, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуален представител, който да го представлява
и защитава в производството по НАХД № 4372 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна.
Подчертава, че са налице писмени доказателства за реално извършените от него плащания
по договора за правна помощ, който е сключил с неговия пълномощник, поради
което и моли да бъде уважен в цялост предявения срещу ответната страна община
Варна иск, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
присъждането на разноски за настоящото производство.
Ответната
страна не изразява становище по исковата молба.
В
проведеното на 02.12.2020 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2473 по
описа за 2020 г. на Административен съд Варна, X
състав, ищецът Д.Н.Б. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален
представител адв. С.Б. – П. ***, която поддържа исковата молба на посочените в
нея основания и моли да бъде уважен в цялост предявения срещу община Варна иск,
ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното
решение на Районен съд Варна до окончателното изплащане на сумата, като
поддържа и искането си за присъждане на сторените разноски в настоящото
производство.
В
проведеното на 02.12.2020 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2473 по
описа за 2020 г. на Административен съд Варна, X състав, ответната страна
община Варна не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да
изрази становище в дадения ход на делото по същество.
Участващият
в откритото съдебно заседание прокурор от Окръжна прокуратура Варна изразява позиция
за основателност на исковата претенция и моли същата да бъде уважена в цялост.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 30.07.2018 г. Зам. Кметът на
община Варна издал Наказателно постановление № 271, с което наложил на Д.Н.Б.
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, на основание разпоредбата
на чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
В предвидения за обжалване 7 –
дневен срок процесното наказателно постановление било обжалвано пред Районен
съд Варна, на основание и по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, като въз основа на
депозираната жалба било образувано НАХД № 4372 по описа за 2018 г. на Районен
съд Варна.
С Решение № 764 от 19.04.2019 г.,
постановено по НАХД № 4372 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна, съдът
отменил процесното наказателно постановление.
Самото Решение № 764 от 19.04.2019
г., постановено по НАХД № 4372 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна не е
било обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 10.05.2019 г.
В хода на производството по НАХД №
4372 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна, Д.Н.Б. заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лева на адв. С.Б. – П. *** за да го представлява
в съдебното производство.
По отношение на доказателствата и
от правна страна, съдът намира за установено следното:
Искът е предявен от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а
разгледан по същество се явява и основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК,
гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ,
Държавата и общините, в лицето на своите органи, дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а
възникването на право на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.
Във фактическия състав на отговорността на
Държавата и общините се включват следните елементи: 1.) незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; 2.) вреда от такъв административен акт; 3.) причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая от събраните писмени доказателства
се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността
на ответната страна – община Варна. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно
постановление № 271, издадено на 30.07.2018 г. от Зам. Кмета на община Варна,
който впоследствие е бил отменен с влязло в сила решение, постановено в
производството по НАХД № 4372 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна. Община
Варна е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.
205 от АПК.
Налагането на административни
наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения
е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия.
Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно – наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност
на последните. Независимо, че наказателното постановление не представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателни постановления, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.
2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен
случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт.
Административният характер на дейността по издаване на наказателни
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Безспорно в този смисъл е и
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014
г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на
чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт,
за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че
исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие
на незаконосъобразно Наказателно постановление № 271, издадено на 30.07.2018 г.
от Зам. Кмета на община Варна, е процесуално допустима, а с оглед събраните в
производството доказателства е и основателна.
По отношение доказването на
елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според настоящия
съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да
се приеме безспорно, че в случая е налице незаконосъобразна дейност на
административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на
причинно – следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност
и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в законна сила Решение №
764 от 19.04.2019 г., постановено по НАХД № 4372 по описа за 2018 г. на Районен
съд Варна следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган. Същевременно е налице
писмено доказателство – Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2018 г.,
сключен между Д.Н.Б. в качеството му на клиент и адв. С.Б. – П. *** в
качеството й на пълномощник, приложен в оригинал на л. 12 от НАХД № 4372 по
описа за 2018 г. на Районен съд Варна, който удостоверява заплатено
възнаграждение в размер на 150 лева за осъществяване на процесуално представителство
от страна на адв. С.Б. – П. в полза на Д.Н.Б. по цитираното съдебно
производство.
По отношение на така заплатената
сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в
производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления,
подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното
производство по ЗОДОВ. Предвид отмененото по съдебен ред наказателно
постановление, претърпените от ищеца Б. имуществени вреди, съставляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение, представляват съвсем пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно
постановление. В този смисъл следва да се приема и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е
постановено, че при предявяване пред административните съдилища искове по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и
третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия
вредоносен резултат.
Ищецът е направил искане и за
присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на
влизане в сила на решението на районния съд, до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение,
каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед
т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и
следователно се дължи върху главницата от 10.05.2020 г. – датата на влизане в
сила на Решение № 764 от 19.04.2019 г., постановено по НАХД № 4372 по
описа за 2018 г. на Районен съд Варна, с което е отменено Наказателно
постановление № 271, издадено на 30.07.2018 г. от Зам. Кмета на община Варна.
Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена
от посочената дата.
Поради гореизложените аргументи, съдът
приема, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на община Варна по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 150
лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по НАХД № 4372 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2019 г.
С оглед изхода на спора, ответната
страна община Варна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Д.Н.Б.
направените по настоящото дело разноски в общ размер на 360 лева, от които сума
в размер на 10 лева представлява внесена държавна такса и сума в размер на 350
лева, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно
представен по делото договор за правна защита и съдействие от 09.11.2020 г. (л.
7 от адм. дело № 2473 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна).
С оглед гореизложеното и на основание
чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Варна, с административен адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Н.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 3 обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 150 лева (сто и петдесет лева), представляващо
заплатено адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 4372 по описа за
2018 г. на Районен съд Варна, свързано с обжалване на Наказателно постановление
№ 271 от 30.07.2018 г. Зам. Кметът на община Варна, ведно със законната лихва,
считано от 10.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община
Варна, с административен адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Н.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 3 парична сума в размер на
360 лева (триста и шестдесет лева), представляваща сторените в производството
по адм. дело № 2473 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14
– дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: