Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 03.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева
и в присъствието на прокурора: разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр. дело № 765 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по иск с правна квалификация чл.50, вр. с чл.45 от ЗЗД.
Образувано е
по искова молба депозирана на 03.06.2019 г. с вх. №
2808 от М.С.Е., с ЕГН **********,*** против Д.Н.Д. с ЕГН **********,***.
Ищцата М.С.Е.,
чрез процесуалния си представител адвокат М.П.М. ***, сочи че на 09.05.2019 г., в
късния следобед тръгнала от с. Караново, общ. Нова Загора, през с. Брястово за
с. Асеновец, общ. Нова Загора, с намерение да гостува на своя приятелка.
Придвижвала се с велосипед по път, отворен за обществено ползване и основен
между тези населени места.
Посочва, че около 18:30 ч. се намирала до стопанския двор в с.
Брястово и предвид посоката й на движение, той останал вдясно от нея, в
непосредствена близост до пътя.
Твърди, че в стопанските сгради в този двор ответникът отглеждал
крави и имал и няколко кучета, които охраняват обекта му.
Преди да успее да подмине стопанския двор, ищцата била нападната
откъм гърба от две от кучетата, собственост на ответника. Те били порода
„Каракачанска овчарка” или с външни белези на такава, високи, със светла
козина. Едното я нападнало отляво, а другото - отдясно, и въпреки виковете й и
опитите да се предпази, едното куче я ухапало в горния край на дясното бедро.
Посочва, че изпитала силна болка на мястото на ухапването и била много
уплашена, но продължила да вика и да се предпазва с ръце и крака. Тогава двете
кучета я оставили и избягали обратно към стопанските постройки.
Твърди, че оттам никой не излязъл за помощ, въпреки че
най-вероятно е имало работници, които са видели или поне са чули виковете й.
Въпреки силната болка в крака, ищцата продължила пътя си към с.
Асеновец, откъдето нейната приятелка Стилияна, на която щяла да гостува, я
закарала с колата си до болницата в гр. Нова Загора, за да й извършат
противотетанична профилактика - инжекция ТАП, а след посещението в болницата
отишла в полицията и депозирала жалба за случилото се.
Разказала на съпруга си и той, около 19:00 ч. същата вечер,
позвънил от телефона си на телефона на ответника, за да му разкаже какво се е
случило и да го предупреди да си връзва кучетата, защото нападат хора, на което
бил получил само отговор „Като са я нападнали, аз какво да направя”. Веднага
след случката обаче, кучетата вече не се виждали извън стопанския двор.
Сочи се, че на 10.05.2019 г. ищцата посетила кабинета на д-р
Чаушев, който я прегледал и установил следните увреждания: натъртване на кожата
и тъканите в областта на задностраничната повърхност на горния край на дясното
бедро, причинени от куче чрез ухапване или силен удар с лапа, с болезнен
травматичен оток на тъканите, като болките се засилват при опипване с ръка и
при функционална активност на крайника, които медицински констатации д-р Чаушев
описал в издаденото от него Съдебномедицинско удостоверение № 242/ 10.05.2019
г., като в заключение посочил, че установените увреждания са й причинили
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”.
Твърди
се, че вследствие на нападението и причинената травма М.Е. изпитвала силни
болки и движението на десния й крак било затруднено и болезнено в продължение
на десетина дни, а наред с физическите страдания, нападението върху нея от двете
агресивни и едри кучета, й причинило силен страх и стрес, и повлияло негативно
върху психиката й. И към момента тя изпитвала тревожност, напрегнатост, нарушен
сън, вследствие на което била отпаднала и лесно се уморявала. Споделя
депресивни изживявания, тревожност и тревожни очаквания.
Предвид
гореизложеното, ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника Д.Н.Д. с ЕГН ********** да й заплати сумата от 5000 лв. -
обезщетение за причинените й неимуществени вреди - претърпени болки и страдания
от нападението на две кучета и ухапване от едното в областта на
задностраничната повърхност на горния край на дясното бедро, извършени от
собствените и поднадзорни на ответника две кучета, порода -„Каракачанска
овчарка” или с външни белези на такава, високи, със светла козина, по време на
инцидент, настъпил около 18:30ч. на 09.05.2019 г. в с. Брястово, общ. Нова
Загора, до стопанския двор, както и за причинените й депресивни изживявания -
страх, стрес, тревожност, тревожни очаквания, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деянието - 09.05.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендирала
е и направените разноски по делото.
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищцата е представила
писмени доказателства и моли съдът да
ги приеме.
Отправила е към съда доказателствени искания:
Моли съда да й даде възможност да ангажира гласни доказателства, като
допусне до разпит четирима свидетели, в режим на довеждане, относно твърденията
в исковата молба.
В
срока по чл.131 от ГПК на 03.07.2019 г. с вх. № 3430 е постъпил отговор от
ответника Д.Н.Д., чрез адвокат Г.С. ***, с който се посочва, че иска е
допустим, но неоснователен. Ответникът счита, че не може да бъде
адресат на исковата претенция и отговорен за виновно поведение на трето лице,
което нямало нищо общо с него. Твърди, че няма никакви отговорности по
отношение на описаните животни, като собственост и надзор.
Сочи
като неверни фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба. Посочва също,
че не били верни и твърдения за причинени от негови животни на ищцата болки и
страдания в какъвто и да е размер, тъй като твърдяното от нея не било вярно.
Отправил е към съда доказателствени искания:
Моли съдът да допусне в режим на довеждане или на призоваване, като
последното ще уточни до провеждането на съдебното заседание на четирима
свидетели, с които ще установява твърденията си.
На 25.09.2019 г. с вх. № 4875 е постъпило заявление от адв. С., с което
посочва, че поради неотложен ангажимент по друго дело няма възможност да се яви
на насроченото съдебно заседание и моли за отсрочването му за друга дата.
На проведеното на 05.12.2019 г. открито съдебно заседание за страните
се явяват процесуалните им представители.
Адв. М. поддържа предявения иск и моли за допускане на
съдебно-медицинска психиатрична експертиза от две вещи лица – травматолог и
психиатър, които да отговорят на следните въпроси:
За травматолога:
1.
Какви по вид травматични увреждание е
поличила ищцата в процесния инцидент ?
2.
Какъв е механизма на получените увреждания ?
3.
Налице ли е причинно-следствена връзка между
установения механизъм и причинените телесни увреждания ?
4.
Каква е интензивността на претърпените болки
и страдания ?
5.
Каква е продължителността на възстановителния
процес ?
6.
Приложено ли е лечение и ако е приложено
такова, с каква продължителност и адекватно ли е било същото ?
7.
Към момента на прегледа налице ли е пълно
възстановяване от уврежданията, респективно налице ли са остатъчни явления,
вследствие на получената травма ?
За психиатъра:
1.
Как се е отразил процесния
инцидент върху психичното здраве и равновесие на ищцата ?
2.
С каква интензивност и
продължителност са изживените от нея негативни емоции от преживения инцидент ?
3.
Налице ли е към момента пълно
възстановяване, респективно налице ли са остатъчни явления, вследствие на
получената травма ?
Адв. С. поддържа отговора на
исковата молба и моли за допълнителен въпрос към вещото лице травматолог –
Какъв е срока за възстановяване ? По отношение на психиатричната експертиза
счита, че следва такава да се назначи след изслушване на свидетелските
показания, тъй като ответната страна имала доказателства, че ищцата още на
втория ден след инцидента празнувала абитуриентския бал на сина си, танцувала и
била във видимо чудесно психично настроение.
Адв. М. също моли да бъде
поставен допълнителен въпрос към вещото лице психиатър – Налице ли е промяна в
становището му изразено в експертизата след изслушването на свидетелите ?
На проведеното на 23.01.2020 г.
открито съдебно заседание се явяват ответника Д.Н.Д. – лично и
процесуалните представители на страните - адв. М. и адв. С..
Адв. М. води петима свидетели и моли съдът да ги допусне до
разпит.
Адв.
С. също води четирима свидетели, които моли
да бъдат допуснати до разпит.
Съдът е уважил направено искане и от двете страни и е допуснал до разпит петима
свидетели за ищцовата страна и
четирима свидетели за ответната страна. В съдебното заседание са разпитани свидетелите С.П.Г., П.Д.Д., С. Р.Б. – С., Е.М.С., Ж.Т.Т., А.М.И., И.Д.И., М.Ф. С. и Н. К. П. и показанията им са подробно отразени в
протокола от него.
На проведеното на 12.03.2020 г.
открито съдебно заседание е разпитан и свидетеля С.С.С. – кметски наместник на
с. Брястово, а на следващото заседание по делото от 14.05.2020 г. са изслушани
ответника и свидетеля И.В.Б. – мл.полицейски инспектор към РУ - Нова Загора.
Изслушана и приета е и назначената комплексна съдебно-медицинска психиатрична
експертиза на вещите лица.
На последното открито съдебно
заседание по делото, проведено на 30.06.2020 г. е разпитан св. Д. Стойнов Д. и
са поставени в очна ставка свидетелите И.В.Б. и Е.М.С..
След преценка доводите на
страните и на събраната по делото доказателствена съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 09.05.2019 г. в късния следобед, ищцата М.С.Е. *** за с. Асеновец, общ. Нова Загора с
намерението да гостува на своята приятелка Стилияна
Руменова Босилкова – С.. Придвижвала се с велосипед по път, отворен
за обществено ползване и основен за тези населени места. Около 18:30 часа се
намирала до стопанския двор на с. Брястово и предвид посоката й на движение се
намирал вдясно от нея, в непосредствена близост до пътя.
В една от
сградите на стопанския двор ответникът Д.Н.Д. отглеждал крави. Когато ищцата
подминавала стопанския двор била нападната от две кучета в гръб – едното я
нападнало отляво, а другото отдясно и въпреки виковете й и опитите да се предпази,
едното куче я ухапало в горния край на дясното бедро. Кучетата били едри,
порода „каракачанска овчарка” или с външни белези на такава. Ищцата изпитаната
силна болка на ухапаното място и уплахата продължила да вика и да се предпазва
с ръце и крака. Тогава двете кучета я оставили и избягали обратно към
стопанските постройки, откъдето никой не излязъл за помощ.
М.Е., въпреки
силната болка в крака продължила пътя си към с. Асеновец, откъдето нейната
приятелка Стилияна я закарала с колата си до болницата в гр. Нова Загора, за да
й бъде оказана медицинска помощ, след което подала жалба за случилото се в
полицията. На следващия ден ищцата
е посетила кабинета на доктор Чаушев, който я прегледал и установил следните увреждания: натъртване на кожата и
тъканите в областта на задностраничната повърхност на горния край на дясното
бедро, причинени от куче, чрез ухапване или силен удар с лапа, с болезнен
травматичен отток на тъканите, като болките се засилват при опипване с ръка и
при функционална активност на крайника. Медицинските си констатации д-р Чаушев описал в издаденото от него
Съдебно-медицинско удостоверение № 242/10.05.2019 г., като в заключението посочил, че установените
увреждания са причинили на ищцата „Временно разстройство на здравето, неопасно
за живота”.
Наред с
физическите страдания, нападението върху нея от двете кучета е причинило силен
страх и стрес, и повлияло негативно върху психиката й.
На
03.07.2019 г. е депозиран отговор от ответника Д.Н.Д., с който се посочва, че
иска е неоснователен, тъй като същият не може да бъде отговорен за виновно
поведение на трето лице, което няма нищо общо с него, а той самият заявява, че
няма никакви отговорности по отношение на описаните животни, като собственост и
надзор.
С цел
установяване на фактическата обстановка и обективната истина по делото са
събрани, както гласни, така и писмени доказателства.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-медицинска-психиатрична експертиза с вещи лица травматолог и психиатър, като от
приетото по делото за обосновано и компетентно заключение на вещите лица се установява следното:
Вещото лице Д.М.С.,
счита, че по
време и след инцидента има промяна в психичното състояние на ищцата, но тя е в
границите на нормална физиологична реакция в стресова ситуация. Ответната
реакция е индивидуална и зависи от структурата на личността и характеровите й особености.
Оплакванията са
продължили около месец. Въпреки декларираните симптоми ищцата не е провела адекватно
лечение.
При ищцата към момента
се отчитат леко изразени нива на тревожност, както и на ситуативна такава, но
това не оказва влияние на поведението и нормалното и функциониране.
Вещото лице Х.Л.Х. поддържа
заключението. По отношение на травматичните промени се доверява на
съдебно-медицинското удостоверение издадено от д-р Това Чаушев, именно – дясно
бедро – в проксималната му част задно странично непосредствено под глутеална
гънка участък с размери 5/7 см с изразен оток, екскориации с дължина 2-3 см.,
кръвонасядане и охлузване на меките тъкани. Липсват функционални нарушения от
страна на десния долен крайник. Вероятния механизъм на получените увреждания е
удар от лапата на кучето, а получените екскориации са резултат от контакта с ноктите
на кучешката лапа. Засегнат е повърхностния слой на кожата. Налице е
причинно-следствена връзка между удара от лапа на куче и получените травматични
увреждания. Относно интензивността на претърпените болки и страдания – болката
в първите часове е със значителен интензитет, като в следващите дни значително
намалява и отзвучава за около седмица или десет дни до две седмици. На въпроса дали
след
инцидента ищцата е ходила в Спешния център – лично е накарал д-р
Симеонова – Директор на Спешния център да извърши проверка, от която е
установено, че на 09.05.2019 г. не е регистриран
преглед на лицето М.С.Е.. Допуска, че инжекция против тетанус
може и да е сложена, но да не са я записали.
В.л. Х. сочи, че при ухапване
от куче, трябва да са засегнати кожа и мускул.
Посочва, че лично той е прегледал ищцата, но
някакви следи, сериозни белези от разкъсване от ухапване от куче няма. В същата
област имало в два участъка с дължина около 2-3 см. лека
промяна в цвета на кожата, но това най-вероятно е от одраскване.
Относно посоченото в
съдебно-медицинското удостоверение на д-р Чаушев ухапване от
куче, вещото лице отрича
този механизъм, тъй като тук няма разкъсване, а
дори и при по-слабо ухапване се получавал жесток оток и се
получават едни дупки от зъби, а в случая най-вероятно било от
одраскване. Нямало куче което да захапе някъде и да не си завърти
главата за да разкъса, кучето правело въртеливо движение за
да разкъса. А в случая са описани големи кучета – Каракачански.
Запитана от адв. С. дали
обстоятелството, че ищцата около 24 май е празнувала абитуриентския бал на
сина си, е съобразено със състоянието на ищцата. в.л. С.
е посочила, че
непосредствено след инцидента ищцата е изпаднала в стрес, но това не пречи на
нормалното й функциониране.
Адв. М. е оспорила заключението
в частта, изготвена от вещото лице
травматолог, като счита че въпреки, че травматолога се
позовава единствено и само на съдебно-медицинското удостоверение
изготвено от д-р Чаушев, в крайна сметка заключението било в
противоречие с констатациите на д-р Чаушев, който е лекар е прегледал
доверителката ми непосредствено след инцидента и който е имал поглед върху
съвсем пресните травми причинени от ухапване от куче, а
в.л.
Х. го извършил доста след инцидента. По отношение
на заключението в частта изготвено от вещото лице психолог не възразява да се
приеме в тази му част.
Видно от
показанията на свидетелите, ответника Д.Н.Д. е отглеждал крави в сграда,
находяща се в стопанския двор на с.
Брястово - бившия двор на ТКЗС. Същият бил разграден, като в него имало и други
помещения, където се отглеждали животни от други хора, както и складове за
зърно. Оборът на ответника се намирал до самия път Караново-Брястово-Асеновец,
но имало ограда, която не давала възможност за добра видимост към обекта.
От показанията
на свидетелите С.Р. Б. – С. и С.П.Г. се установява, че
безспорно ищцата е получила наранявания в областта на
горната част на дясното бедро, вследствие нападение от куче. Св. С. твърди, че
когато е минавала от там също е била нападана от две кучета, което описва като
големи кучета, с дълга козина, едното по-светло, другото – шарено с тъмни
петна.
Св. Динев завява, че
кучетата са минимум три – големи, светло сиви. Същият твърди ,че кучетата били
осем, от които три големи са светли около 60 кг и около 80 см.
Св. Тенева също
твърди, че минава от там с превозното си средство и кучета са се спускали върху
него, описва ги като три големи, около 80 см, светло – сиво, бели кучета, от
които разпознава куче от порода „каракачанка” с черно-бяла окраска. Относно
кучетата на козарина, сочи, че са по-малки, само „каракачанката” е по-голяма,
но стояла вътре в ограденото място и не излизала от двора. За кучетата на
другия Д., казва, че ги е виждала само в краварника му.
Разпитан св. Иван
Димитров Иванов посочва, че до 05.05.2019 г. отглеждал крави в сгради, които
били на края на селото. През февруари при него потърсил работа един циганин с
две кучета. Същият бил взет от свидетеля и закаран в обора му и работил при
него като пастир до май месец. Иванов сочи, че работника му се казвал С. и бил
от с. Каменово, а кучетата описва като жълтави, големи до голяното му – около
80 см. Свидетеля Иванов твърди, че кучетата били постоянно с работника му.
Слушали са го и са вървяли заедно с него и кравите. Твърди, че С. дошъл с
кучетата си пеш до дома му и по-късно си заминал с тях, но не знае накъде.
Св. Магнур
Сюлейман, посочва, че в краварника на ответника не е виждал кучета, но в
стопанския двор е срещал бездомни такива – в началото до бензиностанцията,
където бил портала. Същият свидетелства, че миналата година се разчуло в
селото, е имало ухапано момиче от куче. Твърди, че ставало въпрос за друго
лице, което имало две кучета, казвал се С. и го познава, защото му бил клиент в
магазина. Сочи, че е бил за кратко в селото /около 1 седмица/ и бил съпровождан
от две кучета, след което се чуло, а и самият той му казал, че е станала
някаква беля и след това изчезнал. С. му бил казал, че кучетата задърпали
някакво момиче, но не конкретизирал. Твърди, че С. дошъл в селото май месец, не
може да каже точно на коя дата, както и колко време е стоял в селото. Не може
да определи колко големи и колко малки бездомни кучета има на бензиностанцията,
не знае чии са – били късокосмести и среднокосмести. Кучетата в стопанския двор
били като бездомни. Относно лицето С., мисли че живеел в някоя от сградите в
стопанския двор. Питал него лично за работа, бил е сам с кучетата. Кучетата,
съпровождащи С. описва като – големи, високи около 80 см, светли.
Св. С. сочи, че била виждала
четири кучета, светли, с малка козина, а едното – кафяво и черно с по-голяма
козива от другите. Същата твърди, че другия Д. имал едно куче, което било
вързано зад загражденията на неговата постройка. Св.С. сочи още, че козарина
има едно куче – черно, малко, което не излиза извън огражденията си и то изглеждало
по съвсем различен начин от кучетата, които я били нападнали преди време.
Категорични са показанията на св.
Николай Ктрасимиров Петров, който работел като охранител във фирма, охрянаваща
обекта на ответника. Същият заявява, че при изпълнение на служебните си
задължения, правел огледи на сградите на Д. и не е виждал кучета там.
Св. Андрей Минков посочва, че
понякога помагал на ответника, настанил се и живее в негови помещения. Твърди,
че С. дошъл месец май по празниците, имал две кучета и стоял 3-4 дена, а след
като разбрал, че кучетата му ухапали някаква жена, си ги взел и си отишъл.
Едното куче било по-голямо, а другото по-малко, сиви на цвят. Относно другият
кравар – Д., твърди, че има кучета – малки, средни и по-големи.
Св.С.С.С.,***, сочи, че ответника
е получавал устни сигнали от двама човека, които гласяли, че имало пуснати
кучета около обекта на Д.. За това разговарял няколко пъти с последния, като
неговите отговори били, че при него имало доста работници от ромски произход –
кравари. Потвърждава, че жената, която разнася пощата му е казвала, че няколко
пъти прибирайки се, някакво куче я е нападало и се е пазила с чантата.
Получавал веднъж сигнал от нея, преди две години – пролетта.
Дочка му описала кучето като
жълтаво на цвят, след което е разговарял с ответника и му е пратил 2
предупредителни писма, но не е търсил съдействие от полицая на селото.
Сочи, че е виждал две кучета на
пътя, за което е разговарял с Д. и последният му е казвал, че тези кучета били
на негови работници, чиито имена не знае, поради постоянната им смяна. Познава
единствено Андрейчо.
Свидетелства, че са идвали хора
да се оплакват и са му казвали да предупреди Д. за кучетата, но не може да каже
дали са негови. Разговарял е с него, но той му е казвал, че при него има много
работници и че кучетата не са негови. Описва двете кучета, които е виждал до
стопанския двор, като бледожълти, големи около 50-70 см, гледани, хранени, но
не е виждал Д.Д. или който и да е друг да ги храни.
При Д.С. също е виждал кучета
преди време и си спомня, че едно от тях било сиво на цвят, едно било порода
немска овчарка, а другите били средни по големина.
За козарина Йонко Христов
посочва, че имал 2-3 кучета.
Относно С. твърди, че го е виждал
както сам, така и с две кучета. Твърди, че се досеща, че кучетата които е
виждал със С. приличали на тези, които е виждал до обекта на Д.Д.. Виждал е С.
2-3 пъти, последният стоял около 5-6 дни в селото, бил с брада, с психически
отклонения, минавал е покрай двора му на път за магазина.
Посочва, че сигналите били
насочени към Д.Д., понеже обекта му бил до пътя и кучетата са там, според
местоположението на обекта му. Твърди, че е виждал две жълтави кучета, а откакто
С. не бил вече в селото, не ги е виждал, нито в селото, нито до обекта на Д..
Запитан отговаря, че в стопанския
двор има осем собственици, от които двама с крави и един с кози.
В откритото съдебно заседание на
14.05.2020 г. е изслушан ответника, който е отговорил на поставените му от адв.
М. въпроси.
Твърди, че в използаваната от
него като краварник сграда не е имало кучета, които да са били под негов надзор
или на негови работници. Запознат е с инцидента с ищцата, за който научил от
съпруга й, който му се обадил,. Сочи, че не е правил изявления и единственото
което му е казал е, че няма кучета.
Не знае дали има депозирани аналогични
сигнали и жалби против него – идвали са да му правят забележки, защото е близо
до п ътя, но той няма кучета.
От свидетелските показания на И.В.Б. става ясно, че не е получавал писмени
сигнали, бил е уведомен от супруга на ищцата, че някакви кучета са я нападнали
в близост до краварника на ответника, посъветвал ги е да подадат жалба, но не е
предприел други действия, след което отново му се обадили
и ги е посъветвал да разговарят с Д. и да се разберат или да подадат жалба.
Посочва, че във
връзка с друг инцидент е посещавал
краварника на ответника - по устен сигнал от една госпожа
от с. Асеновец – пощаджийка, която също му съобщила за някакви
кучета в с. Брястово, че са я нападнали и се съмнявала, че са на Д.Д.. Взел я е и заедно са отишли
на място. Там имало разни
кучета, които ходели из двора, но госпожата не могла да познае кучетата които са я нападнали, както и дали кучетата които били
там са същите които са я нападнали и приключили
случая. Кучетата, които били там били големи – бели и сиви.
Запитан сочи,
че не са установили чия собственост са тези
кучета.
Спомня си, че е търсел определени кучета, които госпожата му е
казала, че са я нападнали, но същата му казала, че тези кучета които са видяли там не са я нападнали, не могла да разпознае кучето което я
е нападнало, а ако го била разпознала
кучето, са щели да търсят това куче чие, но тя не могла да посочи
куче.
Знае, че в този стопански двор било разградено и може би има 5-6 собственика.
Счита, че в
селото има безстопанствени кучета, които ходят
из цялото село, а също и по главния път.
На последното
по делото открито съдебно заседание е рапитан и св. Д.С.Д., който посочва, че
се занимава, както със земеделие, така и с животновъдство. Отглеждал кравите си
в краварника, находящ се в южния долен край на Стопанския двор., а в близост се
намирало стопанството на ответника в северната част на същия Стопанския двор, в
близост до пътя свързващ селата Асеновец и Брястово, отстоящ на около 500-600
метра от неговия имот и граничещ с пътя.
Собственото си
стопанство описва, като оградено с шест реда бодлива тел, наплетена на хиксове
от горе до долу.
Сочи, че има
две кучета – немска овчарка – постоянно вързана със синджир, с паспорт, почти
на две години и пинчер, който се водел на животновъдния обект и бил чипиран.
Твърди, че не
знае дали има кучета в Стопанския двор, не е чувал за инциденти с такива, не
познава ищцата, а само съпруга й, с когото не е разговарял във връзка с
процесния инцидент, чувал е за някакви кучета, но не са били неговите. Запитан
за козарина разяснява, че имал куче – немска овчарка, което вървяло с него със
стадото.
Предвид противоречията в показанията им съдът постави в очна ставка св.
Е.М.С. и св. И.В.Б..
Св. Б. сочи,
че Госпожата се е обаждала веднъж – случаят, когато ходили в Стопанския двор и тя не могла да познае дали кучетата, които са били там са същите, които са я
нападнали.
Св.С. сочи, че имало и други полицаи, за което Б. не си спомня -
да е имало други колеги.
Св. С. ги
посочва като непознати за нея полицаи, с униформи, не им знае имената и когато отишли с с
тях в
Стопанския двор при Д.Н.Д., всички кучета дошли и някой от
полицаите казал на работника му Андрей, който бил там – „защо
не ги вържете тези кучета, колко пъти ти правим забележка”,
след което
работника взе един сезал и завързал едно от
кучетата.
Св. Б. не си спомня
такова нещо, както е посочил и предния път.
Св. С.
твърди, че трите кучетата, които са
я
нападнали били там и
им ги е посочила.
Св. Б. сочи,
че е бил
с госпожата, не могла да каже имало ли е други колеги
или не, но госпожата му казала, че не може да познае кое е
кучето, което я е нападнало.
Св. С. посочва последното като невярно.
Св. Б. възразява, че тя не е познала кучето, което я е нападнало и ако е казала кое е кучето което я е нападнало, той веднага щял да намеря собственика на
кучето, но тя не го разпознала.
Св. С. настоява, че е показала
на полицаите трите кучетата, които са я нападнали. Сочи, че си вървяла по улицата и кучетата излезли
от навеса на ответника Д..
Запитана от адв. М. дали някой
от колегите на св. Б. е излязъл от полицейската кола отговаря
отрицателно, Посочва, че тя е била в
колата и св. Б. също бил в колата. Твърди, че разпореждането
да се вържат кучетата дал св. Б., работника Андрей, който бил разпитван преддния път по делото, се подчинил на разпореждането, но вързал само едното куче със сезал.
Запитана от адв.С.
да уточни коя година се е случило това да уточи отговаря,
че не помни коя година е било, може би
по-миналата, не казва твърдо, може би са минали три години. Не помни точно коя година е било.
Уточнява, че краварника на Д.Н.Д. граничи с пътя, има
постройки, навеса се вижда от пътя, като се прибирала към
с.Асеновец навеса и краварника се намират
вдясно от пътя. Навесите се
намирали навътре, но тя била влизала там само веднъж, с полицаите.
Посочва, че
кучетата излезли от навеса на Д., нямало дупка, но имало неоградено празно
място.
Посочва, че след
случая в който са я нападнали
кучетата и са я спасили едни момчета, вече не минавала от там и само веднъж се е обаждала на полицията.
В предоставения
от съда срок е постъпила писмена защита, с която ответната страна поддържа отговора
на исковата молба.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл.50 от ЗЗД във вр.
с чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 5000 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от вещи
/кучета/ собственост на ответника, а именно - претърпени болки и страдания от нападението
на две кучета и ухапване от едното в областта на задностраничната повърхност на
горния край на дясното бедро, извършени от собствените и
поднадзорни на ответника две кучета, порода -„Каракачанска овчарка” или с
външни белези на такава, високи, със светла козина, по време на инцидент,
настъпил около 18:30 ч. на 09.05.2019 г.
в с. Брястово, общ. Нова Загора, до стопанския двор, както и за причинените й
депресивни изживявания - страх, стрес, тревожност, тревожни очаквания.
С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест в настоящото
производство ищецът следваше да установи
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно причинната връзка между
вредите и извършеното от животното, както и обстоятелството, че ответникът е
негов собственик, респ. под чийто надзор се намира животното към момента на
инцидента. Отговорността за вреди от животни по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна. Тя
не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е
източник на повишена опасност.
По отношение
на начина на настъпване на вредите по делото бяха
представени писмени и гласни доказателства и от същите несъмнено може да се
заключи, че на посочената дата - 09.05.2019 г., ищцата е била нападната в с. Брястово, в близост до Стопанския двор от
кучета и е била ухапана/одрана от едното от тях.
Безспорно е установено, че
голяма част от имотите на собствениците на сгради в Стопанския двор били с
липсващи ограждения, което позволява свободния достъп на хора и животни.
Не се спори
също, че ответника е отглеждал крави в сградата, находяща се в близост до пътя
по неговото протежение и представляваща част от стопанския двор на с. Брястово.
Формираха се две
групи показания. Едната на свидетелите С.Г., П.Д. и Е.С., които също са били
нападани от кучета, като те мислят, че са собственост на ответника, но не могат
категорично и еднозначно да го посочат като такъв. Същите смятат Д. за
собственик на кучетата, тъй като единствено са ги виждали да излизат от
разградения стопански двор и да се разхождат там. Св.Георгиев описва кучетата
като големи, светло сиви с не много дълъг косъм – около 5 см, „каракачанки”.
Св.Д.в завява, че кучетата са минимум три – големи, светло сиви. Същият твърди
,че кучетата били осем, от които три големи са светли около 60 кг и около 80
см.
От друга страна
свидетелите И.Д.И., М.С., А. М. и С.С., твърдят, че ответника не е собственик
на кучетата, нападнали ищцата. Според И., С.и А.И. в стопанския двор се
помещавало лице на име С., от ромски произход, от с. Каменово, което било
работник на Д. и с него се разхождали две кучета. Същият живеел в стопанския
двор, заедно с кучетата. Свидетелите описват животните като големи и светли.
Св. Сюлейман и св. С., твърдят, че С. си тръгнал оттам и повече не са го
виждали, след като кучетата му ухапали някаква жена, която минавала по пътя.
Не се събраха достатъчно
доказателства по делото, подкрепящи твърденията
в исковата молба, че кучето е собственост на ответника, респ. е под надзора му.
По делото
са обособени множество противоречиви твърдения, от които не може да се обоснове
безспорно и достоверно и да се докаже по един категоричен начин, че Д. е бил
собственик на кучетата, който са нападнали ищцата, или такива са били под надзора
му.
Противоречиви и
неустановени са свидетелските показания и по отношение на външния вид и белези
на кучетата, както и броят им.
От твърдението, че кучетата
излизат от стопанския двор, чийто ограждения частично са премахнати не може да
се стигне до категоричното заключение, че са на ответника.
От депозираните гласни показания
на свидетелите не може да се изведе категорично и ясно обосновано заключение за
собствеността на кучетата, както и кои точно кучета са нападнали ищцата.
Ето защо съдът намира
предявения, спрямо ответника иск за недоказан и неоснователен, поради което го
отхвърля изцяло. Не бе доказано, че тези кучета са собственост на ответника или
са под негов надзор, поради което същият не следва да отговаря за вреди от вещи
или животни, съгласно разпоредбите на ЗЗД.
Поради
изложеното, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника
разноски - адвокатски хонорар - 680.00
лева.
Водим от горното и на основание чл.50 от ЗЗД, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на М.С.Е.,
с ЕГН **********,***, против Д.Н.Д. с ЕГН **********,*** за заплащане на обезщетение
за причинените
неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания от нападението на две кучета и ухапване от едното
в областта на задностраничната повърхност на горния край на дясното бедро, както и за причинените й депресивни изживявания, на основание чл.50 вр. с чл.45 от ЗЗД, с
което се иска заплащане в размер на 5000.00
лв. /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
деянието - 09.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.С.Е., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
НА Д.Н.Д. с ЕГН ********** СУМАТА
от 680.00 лв.
/шестстотин и осемдесет лева/,
представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: