Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 23.06.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при участието на секретар Цветелина
Добрева, като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1061 по описа за 2021г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 28.08.2020г., гр.д.37186/15г., СРС, 54
с-в изнася на публична продан на основание чл. 348 от ГПК допуснатия до делба
недвижим имот, представляващ апартамент № 109, находящ се в гр. София, район „Триадица“,
ж.к. „*****, със застроена площ от 76,16 кв.м.,
заедно със зимнично помещение, без посочени номер и квадратура в
документ за собственост, а съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ от 2
кв.м., заедно с 0,896 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, като получената при
публичната продан цена се разпредели от съдебния изпълнител между
съсобствениците при квоти: 1/4 идеална част за К.М.П., 1/2 идеална част за К.М.П.
и Н.С.Р. в режим на СИО и 1/4 идеална част за К.И.П., като възлага в тежест на
съделителите да заплатят по бюджетната сметка на Софийския районен съд на
основание чл. 355 ГПК държавна такса по иска за делба, както следва: К.М.П. - сумата
от 1 591,72 лв., К.М.П. и Н.С.Р. - сумата от 3 183,44 лв., а К.И.П. - сумата от
1591,72 лв., както и на К.М.П. и Н.С.Р. сумата от 15,50 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по иска К.И.П.. Счита, че не е конституиран като страна в делбения
спор. Процесният имот е обект на нищожни, като симулативни сделки за
покупко-продажба, прикриващи дарение и изкупуване, които противоречат на
добрите нрави и заобикалят закона. Имотът не е съсобствен при определените
квоти. Липсват мотиви защо способът на чл.348 ГПК е най-подходящ за ликвидиране
на съсобствеността. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се отхвърли искът за делба.
Въззиваемите – ищците К.М.П. и Н.С.Р. оспорват
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане
само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които
се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Производството е за делба във фаза по извършване.
С влязло в сила решение 05.02.2019г., първоинстанционният
съд допуска съдебна делба на апартамент № 109, находящ се в гр. София, район
„Триадица“, ж.к. „*****, със застроена площ от 76,16 кв.м., заедно със зимнично помещение, без посочени
номер и квадратура в документ за собственост, а съгласно удостоверение за
данъчна оценка с площ от 2 кв.м., заедно с 0,896 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, при квоти: 1/4 идеална част за К.М.П., 1/2 идеална част за К.М.П. и Н.С.Р., в режим на СИО и 1/4 идеална част за
К.И.П..
Противно на оплакванията в жалбата, К.И.П. е
конституиран като страна по делото при условията на чл.227 ГПК, като наследник
по закон на мястото на първоначална ответница М.Г.А., още в първата фаза на делбеното
производство. Същото продължава с негово участие. Новоконституираният ответник,
в качеството си на главна страна, е обвързан от извършените процесуални
действия по силата на настъпилото в хода на делото процесуално правоприемство –
чл.227 ГПК. Обвързан е от обективните и субективни предели, с които се ползва
силата на присъдено нещо на стабилизираното решение по допускане на делбата –
чл.298, ал.1 ГПК, както и от разрешените с него искания и възражения – чл.298,
ал.4 ГПК.
След като по реда на чл.344, ал.1, изр.1 ГПК с
влязлото в сила решение по допускане на делбата, съдът се произнася по
въпросите между кои лица, при какви права и за кои имоти ще се извърши тя,
преклудирано и недопустимо е да се пререшава във втората фаза на делбата,
въпросът за участниците в съсобствеността и техните квоти, предвид
ограничението на чл.299, ал.1 ГПК. Затова не следва да се обсъждат релевираните
в тази насока оплаквания по жалбата, че процесният имот е бил обект на нищожни,
като симулативни сделки за покупко-продажба, прикриващи дарение и изкупуване,
които противоречали на добрите нрави и заобикаляли закона, както и че имотът не
бил съсобствен при определените квоти.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за липса на
мотиви в решението за извършване на делбата относно избрания способ по чл.348 ГПК за ликвидиране на съсобствеността.
Както е прието от
първоинстанционния съд, според съдебно-техническа експертиза, процесният
апартамент е неподеляем и със средна пазарна стойност 159 172 лв.
Искане за възлагане не
предявява никой от съделителите, включително К.И.П., не само в рамките на
преклузивния срок до първото съдебно заседание след допускане на делбата –
чл.349, ал.4 ГПК, но и изобщо в писмена или устна форма по делото.
Предназначението на делбеното производство е да
ликвидира съществуващата съсобственост, независимо от основанието за възникването
й. С оглед липсата на заявени възлагателни претенции и невъзможността реално неподеляемият
имот да бъде поставен в един от дяловете, на основание чл.344 ГПК, същият следва
да се изнесе на публична продан, в която съделителите могат да участват като
наддавачи. Първоначалната цена при проданта подлежи на определяне от съдебния
изпълнител с помощта на вещо лице, който разпределя получена от проданта сума
между страните, съразмерно правата им.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемите претендират, но
не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.08.2020г., гр.д.37186/15г., СРС, 54 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.