Р Е Ш Е Н И Е
№ 263
гр. Русе, 20.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6086 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 59, ал.9 СК.
Постъпила е искова
молба от И.И.К. против Л.В.К., с която е поискано да бъдат изменени мерките
определени по гр.д.№***/2018г. по описа на Окръжен съд – Русе, относно
упражняването на родителските права спрямо децата им Й.И.К. и И.И.К., които
съдът е предоставил на ответницата. Ищецът счита, че постановеното съдебно
решение „не е съответно и не е адекватно на фактическата обстановка и не е в
интерес на децата“. Твърди, че от прекратяването на брака между страните,
децата са живели единствено при него, само той е полагал грижи за тях и им е
осигурявал всичко необходимо, а майката „не желае да ги вижда, не желае да ги
чува по телефона, не се интересува здрави ли са, от какво имат нужда“. Също
така тя не желаела да изпълнява разширения си режим на лични отношения с
децата, не им се обаждала дори за рождените дни, нямала нужда да контактува с
тях. За да не бъде обвинен, че възпрепятства контактите на децата с майка им, се
налагало той да търси съдействието на социалните служби, които да осигуряват
присъствието й, също така търсил съдействието и на нотариус в гр. ***, за да
установи с констативни протоколи неговата готовност да предаде децата в
определен час и ден. Дори понякога водел И.до гр. ***, за да се види с майка
си, но след няколко часа детето му звъняло, за да я прибере. Й.отказвал подобни
срещи с майка си, защото тя не го търсила, не се интересувала от него, от чувствата
и вълненията му. Декларираното от Л.К. желание да упражнява родителските права,
изразено пред ОС – Русе и социалните работници, не съответствало на фактическото
й отношение към децата и цялостното й поведение на майка. Децата не желаели да живеят
със своята майка, защото тя не им обръщала внимание и не се грижела за тях.
Жилищните условия при ответницата не били добри, тя нямала сигурен доход. От
друга страна при ищеца за децата имало осигурени отлични жилищно-битови
условия. Живеели в двуетажна къща в гр. *** с голям двор с обособени
пространства за спорт. Децата имали самостоятелни стаи, обзаведени според
възрастта и потребностите им, живеят в сигурна и спокойна среда, ходят с
желание на училище, имат свой кръг приятели, участват в извънкласни занимания.
Жилището в което ищецът живеел с децата в гр. *** било бившето семейно жилище
на страните, закупено с банков кредит и предоставено за ползване на ответницата с решение на РС – Бяла. Поради
неплащане на задълженията към банката от двамата съпрузи, имотът бил изнесен на
публична продан по изп. дело №****/2018г. по описа на ЧСИ М. М. и закупен от С.Л.К.,
майка на ищеца и баба на децата. На практика децата и след тези финансови
сътресения продължавали да живеят в имота, с който са свикнали и имали
благодарение на баба си. Ищецът твърди, че е стабилен финансово, за разлика от ответницата,
която живеела под наем и работела по поръчка, без да има сигурност за
собственото си бъдеще. Двете деца имали по-голяма емоционална близост с ищеца,
той им осигурявал стабилна семейна среда и можел да разчита на помощта на майка
си С.К.. Децата имали създадена трайна социална среда в гр. ***. Всичко това
обосновавало твърдението на ищеца, че постановеното от ОС – Русе решение, с
което родителските права по отношение на двете деца били предоставени на
майката не е отговаря на действителната фактическа обстановка, както житейски,
така и правно. С оглед на това, както и предвид интереса на двете деца да бъдат
отглеждани от ищеца, той претендира на осн. чл. 59, ал.9 СК да бъдат измени
определените от ОС – Русе мерки относно упражняването на родителските права
спрямо тях, като те бъдат предоставени за упражняване на ищеца, при него да
бъде определено местоживеенето на децата, а на майката да бъде определен
подходящ режим на лични отношения и издръжка, която да им заплаща.
В срока за отговор
на исковата молба, ответницата изразява становище, че не е налице изменение на
обстоятелствата, което да обоснове промяна на определените от съда мерки
относно упражняването на родителските права спрямо двете деца. Всички твърдения
на ищеца наведени с исковата му молба били разгледани вече в приключилото
съдебно производство. Твърди се, че ищецът неглижира собственото си
противоправно поведение, намерило изражение в отчуждаването на децата от майка
им, създаването на всякакви пречки за нея да осъществява нормални отношения с
тях, отказът му да изпълни съдебното решение и да се съобрази с него. Твърди се
още, че ищецът продължава да манипулира децата, често чрез стимулиране с
материални придобивки или с отнемането на такива, да ги настройва срещу
майката, до степен детето Й.да не желае да разговаря с нея. Това негово
поведение било вредно за децата, за тяхното нормално развитие и възпитание. Оспорва
се, че ответницата не е полагала усилия да общува пълноценно с децата си, но
тези нейни усилия всячески били осуетявани от бащата. Това негово поведение
добило краен характер след постановяването на решението на ОС – Русе от
22.06.2018г., с което родителските права били предоставени на майка. Твърдяното
от ищеца фактическо положение, свързано с едноличното отглеждане на децата било
самоволно и неправомерно установено от него, от което не следва да черпи
благоприятни последици. Децата били изцяло изолирани от майката и поставени в
пълна зависимост от бащата и неговото отношение към нея. Поведението му било
насочено към изграждането на негативен образ на майката и създаване у децата на
неопределено и необосновано от конкретни факти чувство на страх от промяна на
установеното фактическо състояние, което е довело до развитието на синдром на
родителско отчуждение от майката. Този синдром не бил предизвикан от поведение
на майката, тъй като тя била поставена в обективна невъзможност да контактува
пълноценно с децата си. Твърди се, че пълноценният контакт, близостта с
майката, майчината грижа и обич са важни за нормалното развитие на децата, още
повече във възрастта, в която се намират. Изразява се становище, че с оглед
поведението на бащата, по-пригоден да упражнява родителските права е майката,
поради което се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото И.И.К.
и Л.В.К. са родители на децата Й.И.К., род. на ***г. и И.И.К., род. на ***г.
С решение №** от
09.02.2018г. по гр.д.№***/2017г. по описа на РС – Бяла, гражданският брак на
страните е прекратен, поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство,
а упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено
на бащата, при когото следва да е и тяхното местоживеене, а на майката е
определен режим на лично отношения с децата и издръжка, която да им заплаща. С
решение №***/22.06.2018г. по в.гр.д.№***/2018г. на ОС – Русе,
първоинстанционното решение е изменено по отношение местоживеенето на децата и
упражняването на родителските права, като те са предоставени на майката, а на
бащата е определен режим на лични отношения и контакти с децата всяка първа и
трета събота и неделя от месеца с преспиване, както и 30 дни през лятото, които
да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. С определение №***/19.03.2019г.
по гр.д.№***/2018г. на ІІІг.о. на ВКС, въззивното решение не е допуснато до
касационно обжалване.
Няма спор по
делото, а и се установява от събраните по делото доказателства и твърденията на
двете страни, че постановеното съдебно решение е изпълнено на 11.11.2019г.,
когато двете деца са предадени на майката след образуването на изп. дело №***/2019г.
по описа на ЧСИ И.Х.. До него момент децата са живели със своя баща, а
контактите им с майката са били изключително редки, свързани преди всичко с присъствието
в съдебни заседания или по повод подготвяното им предаване по образувани
изпълнителни дела. Двете деца са заявявали категорично пред социални работници,
психолози и съдебни изпълнители своето нежелание да се преместят при своята
майка.
Според свидетелката
С.Л.К. (майка на ищеца), ответницата се интересувала от децата само по
телефона, след решението на съда от месец юни 2018г. тя въобще не ходила в гр. ***,
за да види децата. Й.и И.искали да живеят при своя баща в гр. ***, където им
било осигурено всичко необходимо. След като майката завела изпълнително дело за
да й се предадат децата, тяхното положение се влошило.Й.започнал да се оплаква,
че го боли главата, не искал да ходи на училище, „биеше си главата във вратата
и се затвори в себе си“. Освен това започнал да заеква, да се оплаква от стомах
и лежал постоянно, дори няколко пъти не ходел на училище. Когато дошъл съдебен
изпълнител на адреса им двете деца се разплакали и категорично отказвали да
ходят в гр. **. Според свидетелката бащата бил направил всичко необходимо да
подготви децата, за да тръгнат с майка си, „тоест чантите нагласени и знаеха
децата, че в толкова часа трябва да отидат при майка си, но самите деца
отговаряха по този начин“.
Свидетелят И.И.А.
установява, че ищецът се грижи за своите деца, които се чувстват добре при
него. Имали осигурени всички удобства, велосипеди, компютри, телефони,
самостоятелни стаи. И. бил родител за пример, постоянно бил с тях.
Свидетелката К.Й.К.
установява, че на два пъти приела молба на майката да отидат в гр. ** с кола да
вземат децата според постановения режим за почивните дни. Това било през месец
юли 2018г. И двата пъти излязла И.с приготвена чанта за една нощувка, а Й.като
видял майка си се скривал в къщата и отказал да излезе, въпреки нейните молби.
Поради това се наложило да тръгнат без него. Бащата и двата пъти също бил там.
За рождения ден на Й.майка му купила подарък и искала да му го подари. Той
отказал отново да тръгне с нея, само по телефона я уговарял да му даде
подаръка.
Свидетелката М.Т.Д.
установява, че познава страните по делото, във връзка с образуваното
изпълнително дело за предаване на децата на майката. Последната била нейна
клиентка. Децата били негативно настроени към своята майка, дори Й.отказвал да
говори с нея без присъствието на баща си. На децата било втълпено, че няма
сила, която да ги накара да тръгнат със своята майка след като те не искат
това. Бащата формално заявявал готовност да изпълни съдебното решение, но
реално не правел това. Когато детето Й.се държало лошо с майка си и уронвало
авторитета й, присъстващия баща по никакъв начин не се намесвал.
Изслушано в съдебно
заседание детето Й., преди да бъде предадено на майката, заявява, че „не искам
да се вижда с мама, защото не ми е приятно“. Детето И.в същото съдебно
заседание заявява, че за последното е ходило на гости на своята майка през
месец юли 2018г. и от тогава просто не й се ходело в гр. **, защото в гр. **
били всичките му приятели. Детето споделя „с мама горе-долу се разбираме, не
сме се карали, не съм й сърдита“.
По делото е
изготвена съдебно-психологическа експертиза, чието заключение е базирано на
установени факти преди предаването на децата на майката. Според заключението на
вещото лице детето Й.се развива нормално за възрастта си, на лице е добра
емоционална връзка между детето и бащата и нарушена емоционална връзка с
майката, по отношение на която се наблюдава лоша комуникация и дистанциране.
Нарушената емоционална връзка датира от времето преди раздялата на родителите, но липсата на
достатъчно контакти с майката е
задълбочила проблема. Интелектуалното развитие на детето И.е в норма, но при
нея също се наблюдава нарушена емоционална връзка с майката, симптомите за
което са се обострили през последните месеци. И.демонстрира пренебрежение към
майка си, липса на желание и необходимост да общува с нея. Различно е
отношението й към бащата, който възприема като добър, привързана е към него и е
склонна да възприема неговата позиция. Според вещото лице смяната на
приятелската среда, училището и промяната в местоживеенето от гр. ** в гр. **
се явява стресогенен фактор, за който децата следва да се подготвят и
адаптацията да се извърши с подкрепата на специалисти, в противен случай е
налице риск от обостряне на симптомите наблюдавани при Й.К. и поява на такива
при сестра му. Според заключението на експертизата, налице са симптоми на
родителско отчуждение и при двете деца. Това състояние при детето Й.съответства
на средна степен (умерено-тежка форма). При детето И.симптомите са по-слабо
проявени. Риск за децата е те да развият трайна невъзможност за общуване с
майката, а контактите с нея да имат болезнен травматичен характер за децата.
Вещото лице е регистрирало рисково поведение от страна на бащата за повлияване
отношенията на децата към майката – даване на детето на право на избор дали или
не да се среща с другия родител, обвинение на другия родител (майката), че тя не
се интересува от децата и ги настройва срещу бащата, отнемане на материални
придобивки при посещение при майката. За правилното психо-емоционално развитие
на децата от изключително значение е да се съхрани връзката и с двамата
родители. В интерес на децата би било подобряването на отношенията между
двамата родители и насочване към подходяща социална услуга, която да подпомогне
възстановяването на връзката между децата и майката.
Според изготвения
първоначално социален доклад от ДСП – Бяла, И.К. е ангажиран и демонстрира
добри родителски качества и умения за предоставяне на трайни грижи по отношение
на двете деца, осигурил им е подходящи условия и среда в която да бъда
отглеждани. Между двете деца е налице силна емоционална връзка, която следва да
бъде съхранена и в бъдеще. С цел преодоляване на идентифицирания риск от
родителско отчуждение в ОЗД са отворени случаи за двете деца и е приложена
мярка за закрила по реда на чл. 23 ЗЗДт.
Според
първоначалния социален доклад от ДСП – Русе г-жа К. демонстрира отговорност и
загриженост към децата си Й.и И., подготвена е да задоволява потребностите им и
желае да упражнява родителските права над тя. С цел запазване на доброто психо-емоционално състояние на деца е необходимо и двамата
родители да участват по равно в живота им, като вземат заедно решенията за
тяхното бъдеще развитие. Необходимо е децата да общуват и с двамата си родители
и да прекарват достатъчно време с всеки един от тях.
Според заключението
на втория изготвен от ДСП – Бяла социален доклад (след предаването на деца на
майката), комуникацията между двамата родители продължава да е нарушена, което
нарушава психо-емоционалния комфорт на децата, което е довело до отказ на
детето Й.да посещава училището в което е записан в гр. **.
Според втория
социален доклад на ДСП – Русе, от 11.11.2019г. майката полага основни грижи за
двете деца, с които живее на квартира, таванско помещение в гр. ***, състоящо
се от стая и санитарен възел. Момчето категорично отказва да посещава СОУ ****
в гр. ** където неговата майка го е записала. Социалните работници са посочили,
че все още не е възстановена емоционалната връзка между двете деца и майката.
На децата и майката са предоставени социални услуги за адаптацията им, която
преминава с много трудности. Майката се старае да осигури всичко необходимо на
децата, за да се чувстват добре, обичани и уважавани. Социалните работници считат, че за подобряване
на психо-емоционалното състояние на деца е необходимо участието и на двамата
родители.
Изслушани повторно
по делото, след предаването им на майката и двете деца продължават да желаят да
живеят със своя баща в гр. ***. Детето Й.заявява, че не желае да се вижда с
майка си, тя не се съобразявала с желанията му и съответно той също не готов да
се съобрази с желанията й.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 59,
ал.9 СК, ако обстоятелствата при които са били определени родителските права се
изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция
"Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените
по-рано мерки и да определи нови. Т.е. решението, с което първоначално са били
разрешени тези въпроси (в случая по в.гр.д.№***/2018г. на ОС – Русе) не се
ползва със сила на пресъдено нещо и те биха могли да бъдат пререшени по нов,
различен начин, но само при настъпване на предвиденото в закона условие – да е
налице изменение на обстоятелства и то съгласно установената съдебна практика
следва да е съществено, да налага при съобразяване интереса преди всичко на
децата установяване на различни от определените вече мерки относно упражняването
на родителските права.
В ППВС №1 от
12.11.1974г., което не е загубило сила, са изброени примерно обстоятелства
чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно
упражняването на родителските права. Те са разделени в две групи, като в
първата група се включват промени засягащи положението на детето или мерките и
тяхната ефективност, а втората група включва обстоятелства, свързани с
нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод задължителното
спазване на вече определените мерки.
В конкретния
случай, не само в исковата молба на И.К., а и в хода на настоящото производство
не са наведени твърдения за настъпила съществена промяна в обстоятелства, които
съдът е обсъдил и съобразил в предходното производство. Образуването на
настоящото производство на следващия ден, след приключване на предходното (исковата
молба е депозирана в деловодството на съда на 20.03.2019г., а определението на
ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно
решение е от 19.03.2019г.) установява единствената цел на ищеца – да не се
съобрази с влязлото в сила решение и да осуети неговото изпълнение, за което в
хода на настоящото производство са отправяни множество молби за постановяване
на привременни мерки и спиране изпълнението на образувани изпълнителни дела за
предаване на децата на тяхната майка, поради липса на доброволно изпълнение от
страна на бащата. С исковата молба за образуване на настоящото производство на
практика е оспорена правилността на съдебните актове по предходното дело на ОС
– Русе и ВКС, без да има позоваване на новонастъпили или променени
обстоятелства. Дори в постановеното определение на ВКС е съобразен представен
(като ново доказателство) доклад от Център за обществена подкрепа с. ***, в
който е посочено, че „към момента децата категорично отказват да провеждат
срещи и телефонни разговори с майка им“ и че „представите на двамата родители
за отглеждането и възпитанието на децата се разминават и не могат да постигнат
единомислие по въпросите, касаещи образованието, извънкласните занимания,
населеното място, в което Й.и И.да растат“. До приключване на настоящото
производство нищо от фактическата обстановка установена по предходното
производство не е променено, за да налага преразглеждане на родителските права,
което представлява достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна.
Доколкото в
настоящото производство съдът следва да прояви засилено служебно начало и да
постанови крайния си съдебен акт при съобразяване преди всичко интереса на
двете деца, следва да се посочи, че извън събраните и обсъдени доказателства по
предходното дело, в настоящото се съдържат достатъчно установени факти, които
да дават основание молбата на ищеца да се остави без уважение. Цялостното
негово поведение, включително и заявеното от него при изслушванията му в
проведените съдебни заседания дава основание да се приеме, че той оказва негативно
въздействие върху правилното възпитание на децата и влияят за влошаване на
тяхното психо-емоционално състояние. Върху това са акцентирали в мотивите си и
предходните съдебни състави на ОС – Русе и ВКС, като са посочили, че решаващо
за защита интереса на децата е поведението на бащата, който демонстрира
отрицателно отношение към другия родител, толерира поведението на детето Й.,
което ако продължи ще доведе до пълно отчуждаване от майката, без да осъзнава,
че пълноценната връзка на всяко дете с неговата майка е решаваща за формирането
на характера и ценностната система на детето и е от съществено значение за
неговото спокойствие, сигурност и благополучие. В хода на настоящото производство
се установява, че проблемът с това отчуждаващо поведение от страна на бащата се
задълбочава, което започва да води до все по-сериозни увреждания в психиката на
двете деца и до изкривяване на ценностната им система. В определението на ВКС по
предходното дело е посочено, че задълбочаващия се между двамата родители
конфликт не е в интерес на децата и тяхното правилно психо-емоционално развитие
зависи от възможността да съхранят емоционалната връзка с всеки един от двамата
родители. Нищо от тази „препоръка“ на съда не е съобразено от ищеца, който още
на следващия ден подновява висящността на спора като по този начин продължава
да настоява запазване на действителното фактическо положение, което далеч не е
толкова добро за децата, което не само той не разбира (или не съобразява), а и
през последните години е успял да убеди и децата в това, а именно, че нямат
нужда от своята майка и да изгради у тяхната представа нейн негативен образ.
Безспорно установено е по делото, че е налице синдром на „родителско отчуждение“
и при двете деца по отношение на
майката. Понятието е от психологията, означаващо тенденция в поведението на
детето на отхвърляне на единия родител, очертана под влияние и в резултат на негативното
въздействие на родителя, който упражнява родителките права, което фактически
ищецът е правил през последните няколко години. Децата започват да обясняват
отдръпването си от родителя, който не упражнява родителките права (в случая
майката), с лично формирано отношение, но взаимствайки негативното поведение на
родителя, с когото живеят и общуват по-често. Ако съдът установи наличето на
този синдром, не е необходимо установяването на други обстоятелства, за да
постанови изменение на родителките права. В конкретния случай след
продължителното негативно въздействие върху двете деца, не би могло да се
очаква, че за два или три месеца майката ще възстанови емоционалната си връзка
с децата, поради което установеното в настоящото производство продължаващо тяхно
негативно отношение към нея не е основание за преразглеждане на въпроса за
упражняването на родителските права. Още повече, че няма основание да се
приеме, че бащата е подготвил децата за промяната, че оказва съдействие на
другия родител и го подпомага при полагането на усилия за тяхната адаптация към
новата среда, а точно обратното, опитва се да извлече аргументи от по-лошото
материално положение на ответницата и трудността, която тя изпитва с
преодоляването на негативната нагласа на децата. Видно от изявленията на ищеца,
той не е склонен да подпомогне материално или по друг начин ответницата дори и
да има възможност за това, като по този начин предпочита децата му да прекарват
с нея при известни лишения и ограничения в чисто битов план, с което поддържа
негативната представа на децата за своята майка. Във всички свои изказвания
ищецът акцентира на своите „по добри възможности“ да осигури на децата дом,
самостоятелни стаи, телефони, компютри, велосипеди, игри и пр., както и да задоволи всички техни
желания. Цялото това „угаждане“ и то при преследване на основната цел да им се
хареса и да бъде предпочетен от тях, далеч не е проява на добри родителски
качества и води до разрушаване не само авторитета на майката, а и на неговия
собствен. При изслушването си децата (особено Й.) разкриват все по-нарастващи
проблеми в характера и възпитанието им, отказ да зачитат мнението на родителите
си, да се съобразяват с тях, склонност да лъжат (прим. за счупения телевизор), манипулират и пр.
Същевременно в
настоящото производство няма факти, от които да може да бъде направен извод ,
че ответницата не е способна адекватно да упражнява родителските права. Дори не
се установява никаква основателна причина, нейни действия или бездействия, с
които да е поне допринесла за настъпването на отчуждението на децата. В тази
връзка следва да се отбележи, че при изслушването си ответницата разкрива
склонност да налага ограничения на децата и да изисква от тях спазване на
правила, което не се наблюдава при ищеца, при когото дори ранното лягане не е
задължително – „Татко ми разрешава да гледам до късно мачове“, заявено от
детето Й.при изслушването му на 02.05.2019г. в РС – Бяла. Липсата на осигурено
от ответницата подходящо за отглеждане на децата жилище не е основание за
промяна на извода, че е по-подходящия родител, който да упражнява родителските
права. Тя е представила доказателства по делото за възможността си да реализира
доходи от трудова дейност, с които би могла да издържа децата, а при
невъзможност да осигури подходяща квартира такава би могла да й бъде осигурена
от жилищния фонд на Община Русе. Относно по-доброто материално състояние на
ищеца по делото не са представени доказателства, а и изявленията му в тази
насока са противоречиви. Така в исковата му молба на стр. 4, абз. Последен е
записано „Аз имам добри доходи и съм стабилен финансово за разлика от Л.…“, а в
съдебно заседание на 23.01.20г. на зададен от съда въпрос относно материалните
си възможности заявява „Аз получавам минималната работна заплата“. Т.е. това
негово изявление не дава основание за предпочитането на ищеца и на това
основание – материална обезпеченост.
Очевидно е, че
предоставяните на децата и родителите множество социални услуги не са в
състояние да помогнат значително за подобряване на психоемоционалното състояние
на децата, докато двамата родители не намерят възможност въпреки различията си
да положат общи усилия в тази насока. Очевидно е обаче нежеланието на ищеца за
това, извод до който съдът достига след цялостен анализ на фактите по делото.
Поради това, ако неговото поведение продължава да е в установената насока – да
отказва да се съобрази с влезлите в сила съдебни актове, да преустанови
изграждането у децата на негативен образ на тяхната майка и пр., би могло да се
помисли дали ограничаването на контактите му с децата няма да е в тяхна полза,
което би могло да бъде инициирано не само от майката, а и от Дирекция „Социално
подпомагане“, включително и от съда служебно по реда на чл. 59, ал.9 СК.
По изложените
съображения предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на
спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по
делото разноски в размер на 1000лв. съобразно представения договор за правна
защита и съдействие.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.И.К. ЕГН********** ***, против Л.В.К. ЕГН********** *** иск за
промяна на определените по гр.д.№***/2017г. по описа на РС – Бяла (вгр.д.№***/2018г.
по описа на ОС – Русе) мерки относно упражняването на родителските права спрямо
децата Й.И.К. ЕГН********** и И.И.К. ЕГН**********, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.И.К. ЕГН**********
***, да заплати на Л.В.К. ЕГН********** *** сумата от 1000лв. разноски по
делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: