РЕШЕНИЕ
№. 450/2.3.2021г.
гр. Пловдив, 02.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора КИЧКА ПЕЕВА - КАЗАКОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 3290 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от А.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Решение № 260370 от 12.10.2020 г., постановено по а.н.д № 2516 по описа за 2020 г., на Районен съд Пловдив, V – ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 17 – 1030 – 008007 от 23.11.2017 г., издадено от Началник група
към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на оспорващия: 1/ на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата; 2/ на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона
за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер
на 150 лв. /сто и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „А“ от Закона за движение
по пътищата.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че районният съд не е извършил
дължимата служебна проверка за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление и неправилно е възприел установената фактическа обстановка,
поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Сочи се и неправилна
преценка на съда относно тежестта на нарушението, с оглед размера на наложените
наказания Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение
и на потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР Пловдив, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП №
17 – 1030 – 008007 от 23.11.2017 г., издадено от Началник група към ОД на МВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“. Наказателното постановление е издадено въз
основа на АУАН № 004537 от 27.10.2017г., съставен от Й.В.К.– на длъжност полицейски
инспектор към ОДМВР – Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: На 05.10.2017 г., около
13,00 часа в град Пловдив А.Д.Т.
управлявал товарен автомобил „Мерцедес 1828“ с рег. № ***, собственост на фирма „Елена груп“ ЕАД, гр. София, по кръстовището на бул. „Цар Борис III Обединител“ и бул.
„Дунав“ в посока север, като навлиза от лявата пътна лента в средната
пътна лента без да пропусне движещият се там лек автомобил „Мазда“
с рег. № ***, вследствие на което го
застъргал странично в лявата му странична част, с което си поведение причинил
ПТП с материални щети. След настъпване на произшествието А.Д.Т. напуснал
местопроизшествието без да спре и да окаже съдействие за причинените вреди.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движение по
пътищата е наложил на нарушителя административно наказание – глоба в размер на
200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата; 2/ на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по
пътищата – глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 123, ал.1, т.
3, б. „А“ от Закона за движение по пътищата.
Актът е връчен на
нарушителя, който го подписал без да посочи възражения. Такива не са постъпили
пред наказващия орган и в законоустановения срок.
7. Видно от доказателствата по делото, водачът на
другия автомобил – участник в произшествието, В.М.С., още същия ден е
депозирала писмена жалба в Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Пловдив. По
сигнала била извършена проверка от длъжностното лице Й.В.К., който установил водача на
гореописания товарен автомобил, а именно А.Д.Т..
За резултата от
проверката К. съставил протокол за ПТП № 1669518/27.10.2017 г. със схема, от
която е видно, че между участник № 1 с МПС рег. № ***, при движение в крайната
лява лента на кръстовището на бул. „Дунаве“, и
участник № 2 с МПС рег. № РВ***, при завой наляво на МПС рег. № ***, е
възникнал контакт с МПС рег. № РВ***, при който са застъргани задният и
предният му ляв калник, леви врати, предна броня и ляво странично огледало.
Протоколът е подписан от участниците в ПТП при следните отразени обстоятелства:
„Уч. 1 навлиза от лява пътна лента в дясна пътна
лента без да пропусне движещият се там Уч. 2“, в
следствие на което го застъргва в лявата му странична част“.
8. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в
показанията си потвърждава изложеното в акта. Същият пояснява, че призовал
двамата водачи, като след беседа и оглед на превозните средства е съставил протокол за ПТП с материални щети № 1669518/
27.10.2017 г. , който бил подписан от Т. без възражения.
9. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените
наказания.
ІV. За правото:
10. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като
свои.
Наведените
с касационната жалба възражения са неоснователни. Правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН не изключва от кръга на свидетелите – очевидци на нарушението, участниците
в пътнотранспортното произшествие. В този аспект не е налице и процесуална
пречка ученикът в ПТП, понесъл материални щети, да удостовери извършването на
нарушението като свидетел при съставянето на АУАН. Районния съд правилно е ценил и обвързващата материална доказателствената
сила на съставения протокол за ПТП, която не е оборена от оспорващия.
Според чл.
25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съгласно
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди,
е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието
(т.1). При наличие на съгласие между участниците в произшествието относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват
службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието (т.2). При разногласия, участниците в
произшествието, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната
служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания (т.3).
В случая
по делото безспорно се установява, че А.Д.Т. като водач на посоченото в
протокол за ПТП № 1669518/ 27.10.2017 г. моторно превозно средство № 1 на процесната дата, място и час е бил позициониран в лявата
пътна лента на кръстовището на бул. „Цар Борис III Обединител“ и бул.
„Дунав“. Видно от схемата на ПТП оспорващият е предприел маневра с
посока завой на ляво от крайната лява пътна лента, плътно до лявата граница на пътната лента в непосредствена близост до
лек автомобил – Уч. 2, в средната пътна лента, който
е отразен с посока на движение – направо. Именно при тази маневра оспорващият
като водач на МПС рег. № *** е осъществил контакт с МПС рег. № РВ***, при който
му е причинил материални щети. Не се спори по обстоятелството, че след
настъпване на ПТП оспорващият е напуснал местопроизшествието без да окаже
съдействие. Каза се, протоколът е подписан от нарушителя, а конкретни
възражения срещу съставения АУАН не са постъпили. В подкрепа на защитната си
позиция оспорващият не сочи каквито и да е доказателства, поради което опитът
за внасяне на съмнения в установената от контролните органи фактическа
обстановка се явява недостатъчен за оборване доказателствената тежест на
съставения акт за установяване на административно нарушение. Съдът намира за
несъмнено, че оспорващият като водач на МПС е управлявал без необходимото
внимание в нарушение на правилата по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, което е довело до
настъпване на ПТП. Каза се, посочената разпоредба изисква от водачите да
управляват МПС по начин и с внимание, които да им позволят да избегнат всякакви
ПТП при предприемане на маневри и ако поради невнимание бъде извършено такова,
ще е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл.11, ал.3 от Наказателния
кодекс във връзка с чл.11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. По правилото на ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост. Санкцията въведена с тази
разпоредба е във фиксиран размер, поради което не подлежи на корекции от съда.
Що се отнася до санкциите по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, налагането им над
установения минимум в случая се явява оправдано с оглед поведението на оспорващия
и хронологията в справката за нарушител/водач по партида му, издадена от
информационните масиви на МВР. Фактите сочат, че нееднократно оспорващият е нарушавал правилата за
движение по пътищата, при което се отчита тенденция за трайно поведение, което
е в разрез с установения ред на държавно управление. Тези факти са проявени в
обективната действителност и правната им релевантност
е ценена правилно от районния съд. Причиняването на пътнотранспортно
произшествие и напускането на местопроизшествието без оказване на съдействие се
явява деяние с висока степен на обществена опасност, което в случая оправдава
налагането на административно наказание над установения в закона минимум.
По делото не се твърдят, нито са налице
обстоятелства, които да обосноват и приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението
не разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Неоснователни са и възраженията за изтекла
погасителна давност. Предвид
липсата на разпоредба в ЗАНН, уреждаща абсолютната давност за преследване, и
наличието на препращаща норма на чл. 11 от същ. закон, уредбата относно
погасяването на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс
следва да намери приложение в административнонаказателните производства (в този
смисъл и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк.
д. № 1/2014 г., на ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен
съд). Тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
Съгласно чл.
34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. В ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Според чл.
81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член /чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК/.
В случая
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН са спазени. Абсолютната давност по чл.
81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест месеца от извършване на
административното нарушение – 05.10.2017 г., към настоящия момент не е изтекла.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
11. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за
присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се
дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260370 от 12.10.2020 г.,
постановено по а.н.д № 2516 по описа за 2020 г., на Районен съд Пловдив, V – ти
наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.