Решение по дело №286/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът, Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представителя си, е обжалвал като неправилно решение №39 от 25.01.2024 година, постановено по АНД №1783/2023 година по описа на Великотърновският районен съд.

От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушен закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Основното оплакване е, че съдът неправилно прилага разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, като аргументи за това се черпят от дефиницията на §6, т.63 от ДР на ЗДвП и чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Намира, че – обратно на приетото от районният съд - давностните срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими. Развива и доводи по същество, като сочи, че отменения електронен фиш е процесуално и материално - правно законосъобразен, като са спазени всички разпоредби на ЗДвП, установяващи отговорността на собственика на ПС. Претендира разноски, като прави възражение срещу разноските, които се претендират от противната страна, като счита, че те следва да се редуцират до законовия минимум.

Ответникът по касация, „Десо 91“ ЕООД - Русе, чрез представителя си отрича основателността на касационната жалба в представената по делото молба. Претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ /електронният фиш да лаконичност/, с който на ответника по касация за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция от 2 500 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че въпросният електронен фиш е издаден за това, че в община Полски Тръмбеш, на ПП I-5, на километър 68+946, който участък е включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение №D9620D2FD30A363EE053021F160A717F с ППС товарен автомобил Мерцедес 1828 Аксор с №[рег. номер] с технически допустима максимална маса 19 000, 2 оси, Еко категория ЕВРО 4, без ремарке, като за това ППС няма валидна маршрутна карта или валидна Тол декларация за преминаването, като това е квалифицирано като нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Указано е било заплащането на такса по чл.10а, ал.2 от ЗП в размер от 450 лв. Въпросните обективни признаци на нарушението са установени с устройство №40351, което е елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП.

Констатирано е от състава на съда въз основа на снимковия материал и на доказателственият запис, че обективните признаци на състава са установени на 22.02.2022 година в 6,09,50 часа.

От събраната като доказателство справка от историята за обработка на нарушение, за което е издаден и оспорения пред съда електронен фиш се установява, че всъщност той е издаден след 01.12.2022 година.

С оглед на така установените факти съдът е констатирал неспазване на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. В това отношение е посочено, че откриването на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които може да идентифицира нарушителя. В процесният случай откриването на нарушителя е станало известно на наказващия орган в момента на извършването на претендираното нарушение – 22.02.2022 година, като предвидения в закона срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е изтекъл на 22.08.2022 година.

Съответно спорният електронен фиш е издаден на 01.12.2022 година, а е връчен едва на10.03.2023 година. При това положение и предвид указанията, дадени в решение №260 от 07.12.2023 година по КНАХД №10301/2023 година по описа на АСВТ, районният съд е приложил последицата по чл.34, ал.3 от ЗАНН по отношение на електронния фиш, посочвайки, че този давностен срок е изтекъл, което обосновава и незаконосъобразността на оспорения пред него електронен фиш.

Решението е правилно.

С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г. / и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП /ревизрани и изменени със ЗИДЗДвП, обнародван в ДВ, брой 14 от 2023 г. и ДВ, бр. 14 от 2024 г./ е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена /диференцирана/ процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган.

Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. Следователно, издадено след изтичането на тези срокове издаването на наказателно постановление, а по аргумент за по – силното и на акт, който предвижда идентични неблагоприятни последици, е незаконосъобразно.

Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, чрез разпоредбите на чл.189ж, се въвежда особено /диференцирано/ производство по установяването на административното нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което действие заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административно-наказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент за посоченият извод е както разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл.58д, т.4 от ЗАНН, които приравняват електронният фиш по юридическа сила и последици на юридическата сила и последици, които са присъщи на наказателното постановление в качеството му на юрисдикционен акт, разпореждащ налагане на административни наказания или имуществени санкции.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона и от гледище на еднаквото третиране на субекта на нарушението, независимо от способа за установяване на извършването му.

Доколкото самото заснемане има установителната и доказателствена функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретният случай, видно от доказателствения запис за нарушението, същото е констатирано на 22.02.2022 година /лист 8 от първоинстанционното дело/, като предвид представената разпечатка на оператора KAPSCH е видно, че същият е издаден извън срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както правилно е посочил и въззивният съд.

Отричането на прилагането на срока по чл.34 от ЗАНН от страна на настоящият касатор е правно неаргументирано, доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската давност по чл.82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на предхождащата я погасителна давност.

Правилното решение следва да остане в сила.

На ответника се следват разноски от 550 лв. съобразно представената разписка към договора за правна защита. Неоснователно е искането за редуциране на въпросното възнаграждение, направено от касатора с оглед предмета на касационното дело.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав, същото

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №39 от 25.01.2024 година, постановено по АНД №1783/2023 година по описа на Великотърновският районен съд.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, да заплати на „Десо 91“ ЕООД –Русе, ЕИК *********, разноски за касационното производство от 550 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.