Р
Е Ш Е Н И Е
№ 527/19.7.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело №
534 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и
следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на В.Б.Я.,***, против Заповед № 1509/13.07.2018 г. на
кмета на община Пазарджик, с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж: "едноетажна жилищна сграда“, находяща се в УПИ II-968, кв. 149 по плана на гр.
Пазарджик, изпълнен от нея без строителни книжа. Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се твърди, че същият
е издаден при съществено процесуално нарушение и без да са налице предпоставките
на материалния закон. Твърди се, че с обжалваната заповед са нарушени права по
чл. 1 и 8 от ЕКПЧ. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и
нищожна. В съдебното производство жалбоподателката се представлява от валидно
упълномощен процесуален представител – адвокат С., който поддържа изцяло
жалбата и претендира направените разноски по делото.
Административният орган в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител - юрк. В., поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
подобно писмено становище обосновава законосъобразността на оспорената заповед,
като издадена от компетентен орган при наличие на материалните предпоставки.
Сочи, че в процесния строеж не са адресно регистрирани роднини на
жалбоподателката, както и че нейният постоянен адрес е в Германия. Възразява
срещу твърдяната нищожността на заповедта. Иска се отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Съдът, като съобрази доводите и
възраженията на страните, събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административен съд Пазарджик се е произнесъл по жалбата с
Решение № 691/15.11.2018 г. по адм. д. № 756/2018 г., което решение е обжалвано
пред Върховен административен съд. Образувано е адм. д. № 14679/2018 г. по
описа на ВАС, по което е постановено решение № 6783/08.05.2019 г., с което се
отменя Решение № 691/15.11.2018 г. по адм. д. № 756/2018 г.на Административен
съд Пазарджик. Делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на
административния съд. Дадени са задължителни указания в мотивите на съдебния
акт. Съгласно
чл. 224 от АПК, указанията на Върховния административен съд по тълкуването и
прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.
При извършена на 25.06.2018 г.
проверка от служители в отдел „Строителен контрол“ към Община Пазарджик, за
което е съставен Констативен акт № 153/25.06.2018г., е установено изградена
едноетажна жилищна сграда с обособени два самостоятелни обекта, находяща се в
УПИ II-968, кв. 149 по плана на гр.Пазарджик. Съгласно Нотариален акт с вх.
Рег. №12564/11.12.2015г. е в режим на съсобственост, като ½ е на В.Б.Я..
Строежът е описан като обособена самостоятелна сграда, като през пролетта на
2018г. са махнати покривът и стените на североизточната част на сградата до
основите, които са на 1 метър над кота. На теренът е отлята стоманобетонова
плоча на кота 1 метър. Изпълнени са стоманобетонови колони 25/25 см. и тухлена
зидария от решетъчни тухли четворки. На кота 3, 9 м от кота терен е изпълнена
стоманобетонова плоча с дебелина 10 км. Заложени са фусове над колоните. Строежът е посочен за пета категория и
изпълнен май 2018г. Присъства окомерна скица. Констативният акт е съобщен по
реда на § 4 от ДР на ЗУТ, за което е съставено съобщение. С Констативен
протокол от 11.08.2018г., съставен от длъжностни лица при община Пазарджик, е
установено, че по този констативен протокол не са постъпили възражения в
14-дневния законов срок.
По делото са представени скици на
поземления имот и на самостоятелните обекти в него, като в тях е отразено, че
собственик на самостоятелните обекти е В.Б.Я., която има ½ идеална част
от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55155.502.154.
Оспорващата страна е представила
превод на документ от служба по адресна регистрация, че от 01.06.201г. В.Я. е
адресно регистрирана Дуйсбург, на улица Хохфелдщрасе 53.
Процесната заповед е подписана от
зам.-кмета на община Пазарджик, съгласно Заповед № 1439/02.07.2018г. на кмета
на община Пазарджик /л. 72 по делото/.
По делото е
уважено направеното от страна на оспорващия доказателствено искане за събиране
на гласни доказателства. По
делото е разпитан като свидетел В. Б. Д. – брат на жалбоподателката, чиито
показания съдът възприема като достоверни, последователни и непротиворечащи на
събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените му въпроси
свидетелят заяви пред съда, че сестра му е закупила стара къща, която е била съборена
и на нейно място са изградили нова къща през лятото на 2017 г. Новата къща е
изградена от тухли и с плоча. За новия строеж не е издавано разрешение за
строеж, нито каквито и да са други документи. Според свидетеля на мястото на
старата къща е отлята бетонна плоча, с бетонни колони и стените са изградени с
тухли.
В
изпълнение на задължителните указания на Върховен административен съд се
събраха следните доказателства:
Справка
по лице от Служба по вписвания, съгласно която В. Б.Я. от 11.12.2015 г. е собственик
на процесния по заповедта имот; от 22.01.2016г. върху него има наложена
възбрана; от 16.11.2018г. В. Я. е собственик на самостоятелен обект в сграда –
жилище апартамент, площ 42,870 кв.м. в гр. Пазарджик, ул. Рила. Съгласно
представени удостоверения, същите са декларирани пред отдел „Местни данъци и
такси“ на община Пазарджик. Представени са удостоверения от регистъра на
населението от община Пазарджик, където са отразени родствениците на Я.,
съответно тяхната адресна регистрация. Няма лице, регистрирано на
административния адрес, където е незаконният строеж по процесната заповед.
Съдът
е дал указания на страните с определението за насрочване на делото, както и в
съдебното заседание на 27.06.2019г. От страна на жалбоподателката не се ангажираха
други доказателства.
Въз основа на всичко установено,
кметът на община Пазарджик е издал Заповед № 1509/13.07.2018 г., с която е
установен незаконен строеж и е разпоредил неговото премахване.
Заповедта е съобщена на В. Благода по реда на
§ 4 от ДР на ЗУТ, като по делото липсват доказателства за приложение на тази
хипотеза на уведомяване, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в
срок.
При гореизложените факти и в рамките
на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка
с чл. 146 и чл.
169 от АПК съдът
прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице
което има правен интерес от оспорването.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен по смисъла на чл. 225а от ЗУТ орган
– кмет на община Пазарджик, в хипотезата
на заместване, за което е представена упълномощителна заповед.
Спазена е формата на издаване -
писмена. Същата съдържа мотиви, изложение на фактите и обстоятелствата,
послужили за издаване на акта.
При постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Настоящият съдебен състав счита, че
обектът, предмет на процесната заповед, установен като незаконен и чието
премахване се разпорежда, е индивидуализиран в диспозитива на същата.
Съдът счита, че е налице правилно
приложение на материалния закон. Заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е
издадена при спазване на регламентираното производство, като обстоятелствата по
ал. 2 са установени с констативен акт на служители от общинска администрация.
Процесната постройка е
"строеж"по смисъла на § 5, т.38 от ДР
на ЗУТ. Според
характеристиките й, тя е от V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5,
б."в" от ЗУТ. Местоположението, характеристиките и размерите на
строежа не са спорни по делото. Извършеният строеж е без разрешение, поради
което е незаконен и подлежи на премахване. Издаването на
разрешение за строеж е задължително за всеки обект, който представлява строеж
по смисъла на закона, респективно липсата на този документ го квалифицира като
незаконно изграден, поради което подлежи на премахване. Строежът не е реализиран във времевия период по § 127
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ или § 16 от ПР на ЗУТ, поради което и същите са неприложими.
Между страните няма спор за времето на изграждане май 2018 г., така както е
посочено в констативния акт. При тези установявания за времето на изграждане на
строежа не са приложими нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПРЗ на ЗИД на
ЗУТ, касаещи търпимостта на строежи.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ предвижда, че строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. Липсата на разрешение за строеж е достатъчен факт
за квалифициране на строежа като незаконен. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ императивно установява, че строежите могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон, като разпоредбите регламентират реда, по който
става това.
С оглед на така установеното, щом строежът е незаконен, подлежи на
премахване, което е разпоредено с процесната заповед и това е и нейната цел –
недопускане на незаконно строителство.
От гореизложеното съдът обосновава своите изводи за законосъобразност на
процесната заповед, като постановена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма и съдържание, при спазване на администативнопроизводствените
правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на
закона, поради което подадената против нея жалба ще следва да се отхвърли.
Неоснователни са
доводите в жалба, че в случая са нарушени чл. 8 и чл. 13 от Конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, както и, че решението не е съобразено с
чл. 6 от АПК. Съдът не приема възраженията, че процесната заповед ще доведе до
нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ и други права, защитени от конвенцията и от
Конституцията на България. Жалбоподателката е собственик на друго жилище на
територията на община Пазарджик от ноември 2018г. Още повече, че законът не
предвижда забрана за премахване на незаконните строежи, дори те да са
единственото жилище на техните собственици или обитатели. Няма спор, че ако
заповедта бъде изпълнена, жалбоподателката ще загуби това си жилището, което
пряко засяга и неговата неприкосновеност. Премахването на незаконните строежи е
предвидено в закона средство на намеса на държавата, като служи за осигуряване
на законност, сигурност и защита на здравето и правата на цялото общество. Тази
намеса е необходима, ако е пропорционална на целта на закона. В случая се
доказа, че жалбоподателката живее в Германия от 2017г., нейни роднини не
обитават процесното жилище, няма регистрирани членове на нейното семейство на
административния адрес на сградата. Я. е собственик на друго жилище в Пазарджик.
Не е налице и нарушение на правото на зачитане и неприкосновеност на личния и
семеен живот и жилището на всеки човек, доколкото съобразно принципите на
пропорционалност и съразмерност, семейството на жалбоподателката и самата тя
няма да е лишено от единственото му жилище.
С
оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на
административния орган искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
същото като допустимо и основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на Община Пазарджик сумата от 200 лева на
основание чл.
143, ал.4 от АПК и чл.
78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VІ състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.Я.,***,
против Заповед № 1509/13.07.2018 г. на кмета на община Пазарджик, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "едноетажна жилищна сграда“,
находяща се в УПИ II-968, кв. 149 по
плана на гр.Пазарджик, изпълнен от нея без строителни книжа.
ОСЪЖДА В.Б.Я.,***, да заплати на
община П. сумата от 200 (двеста) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 6679 от 03.06.2020 г. по адм. дело № 9585/ 2019 г. на ВАС- Второ отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 527 от 19.07.2019 г. по адм. дело №534/2019 г. на Административен съд
– Пазарджик .
ОСЪЖДА В. Б. Я. от гр. П., ** ***** да заплати на Община Пазарджик сумата 100лв
/сто лева/, разноски.
Решението е окончателно.