Решение по дело №432/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 302
Дата: 12 септември 2024 г.
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20245200500432
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Пазарджик, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500432 по описа за 2024 година
Производството е по чл.294 от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград ,постановено по гр.д.№ 1018 по
описа на Районен съд Велинград за 2021 година са отхвърлени предявените от
А. К. А., ЕГН: ********** от гр. Сърница, ул. „Любен Каравелов“ № 17
против Агенция за социално подпомагане, гр. София, ул. „Тиадица“ № 2
обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Закона за защита от дискриминация, за установяване на извършена спрямо
него дискриминация от служители на ДСП Велинград при участието му в
подбор на 13.09.2021г. за две свободни длъжности „социален работник“ в
ДСП Велинград по признаците, пол, увреждане, образование, както и тормоз и
преследване и за осъждане на ответника да преустанови нарушението.
Присъдени са разноски.
По жалба на А. А. ,с решение на Окръжен съд Пазарджик ,постановено
по В гр.д.№ 476 по описа на съда за 2022 година ,първоинстанционното
решение е обезсилено и делото върнато на Районен съд Велинград за ново
разглеждане от друг състав.
1
За да постанови този акт въззивният съд е приел,че исковата молба, с
която е бил сезиран Велинградският районен съд, не е била подписана от
ищеца нито с личен подпис, нито с квА.фициран електронен подпис.
Първоначално подадената искова молба вх.№ 1962/19.10.2021 г. представлява
ксерокопие на документ, наречен от ищеца „Искова молба/Допълнение!“.
Оригинал на тази искова молба липсва и не е приложен по делото, а
съществуващото копие не носи личен подпис на ищеца /има само
ксерокопиран такъв/. Тази искова молба е оставена без движение с указания за
отстраняване на нередовности, между които обаче липсва указание да се
подпише лично. На 01.11.2021 г. в деловодството на съда е депозиран нов
документ, наречен „Искова молба/Допълнение!“, който отново не е подписан
и с разпореждане № 917/02.11.2021 г., , Велинградският районен съд е указал
на ищеца да го подпише. Това съобщение е изпратено до ищеца по електронна
поща и получаването му е потвърдено от него на 03.11.2021 г. Разпореждането
на съда за подписване на исковата молба обаче не е изпълнено. При
извършената служебна проверка на цялото дело въззивният съд е констатирал,
че всички останА. процесуални действия на А. до приключване на
производството пред Велинградския районен съд са заявявани и извършвани
по електронен път без да са подписани с квА.фициран електронен подпис по
реда на чл.102е във връзка с чл.102ж, ал.2 от ГПК.
С решение на ВКС , постановено по гр.д.№ 20238002102384 по описа за
2023 година в производство по чл.290 от ГПК е отменено решението на
въззивната инстанция и делото върнато на Окръжен съд за ново разглеждане
от друг състав.
Касационната инстанция е приела, че въззивният съд в съответствие с
приетото по прилагане на процесуалния закон в т.5 от ТР №1/13 г. е следвало
да остави без движение исковата молба, ведно с уточняващите я молби и
молбата за допълване на решението и да даде указания на ищеца да ги
подпише с личен саморъчен подпис или КЕП.
При новото разглеждане въззивната инстанция е изпълнила дадените
указания ,като с разпореждане от 407.2024 година е оставила без движение
искова молба с вх.№1962 и вх.№263863, двете от 19.10.2021г., /по регистъра
на РС-Велинград/, заедно с всички уточняващи я молби- от 01.11.2021г., от
04.11.2021г. и от 07.12.2021г., както и молбата за допълване на решението, с
2
вх.№2120 от 26.04.2022г., по същия съдебен регистър, всичките подадени от
ищеца А. К. А., ЕГН**********, от гр.Сърница, обл.Пазарджик, ул.Любен
Каравелов“ №17.
Определен е едноседмичен срок на ищеца А. К. А. да отстрани
нередовностите в посочените документи като ги подпише /всичките/ с личен
саморъчен подпис или с вА.ден КЕП /КвА.фициран Електронен Подпис/, за
което да представи надлежни доказателства по делото.
Това разпореждане е връчено на А. А. лично на 15.07.2024 година и в
дадения му от съда срок той не е предприел никакви действия.
Пред въззивната инстанция е постъпило становище от А. , с което той
изрично е заявил, че не е подписал и няма да подпише документите според
указанията на съда. Твърди, че желанието му било изложените от него
обстоятелства в „исковата молба/допълнение“ да се разгледат в рамките на
друго производство и той никога не е искал образуване на отделно дело.
Оригинала на тази молба бил приложен по другото дело-№ 551/2020 година
по описа на РС Велинград. Видно е ,че молбата , въз основа на която съдът е
образувал производството по гр.д.№1018/2021 година е в копие и с
определение от 2.11.2021 година , съдът е дал указания за отстраняване на
нередовностите и , изразяващи се в липсата на надлежен подпис.Тези указания
не са изпълнени ,но въпреки това съдът е продължил производството ,като е
приел и останА.те , цитирани в решението на ВКС и разпореждането на
въззивния съд, молби от А. за редовни.
При така установеното , съдът намира ,че първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено.
В ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС
,което продължава да е актуално , що се отнася до хипотезите на констатирани
нередовности на исковата молба от въззивната инстанция е прието, че при
констатирани нередовности на исковата молба от въззивния съд ,той следва
при условията на чл.129 от ГПК да даде указания за отстраняването им. При
поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне
с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването
им обжалваното първоинстанционно решение, следва да се обезсили като
постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото
прекрати.
3
Именно такава е настоящата хипотеза.
На основание чл.270 ал.3 изр.1-во от ГПК , решението на
първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено , а производството по
делото – прекратено.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд Велинград ,постановено по гр.д.
№ 1018 по описа на Районен съд Велинград за 2021 година,с което са
отхвърлени предявените от А. К. А., ЕГН: ********** от гр. Сърница, ул.
„Любен Каравелов“ № 17 против Агенция за социално подпомагане, гр.
София, ул. „Тиадица“ № 2 обективно съединени искове с правно основание чл.
71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация, за установяване на
извършена спрямо него дискриминация от служители на ДСП Велинград при
участието му в подбор на 13.09.2021г. за две свободни длъжности „социален
работник“ в ДСП Велинград по признаците, пол, увреждане, образование,
както и тормоз и преследване и за осъждане на ответника да преустанови
нарушението и присъдени разноски, като ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4