МОТИВИ към Решение № 1123/17.05.2011г.
по НАХД № 2726/2011г. по описа на РС - Пловдив, ХV н.с.:
Производството
е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
С постановление на РП-Пловдив
е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на
административно наказание по реда
на чл.78а от НК на обвиняемия Т.Л.Т., с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 306, вр. чл. 308 ал.1
от НК – за това, че в
периода 13.08.2010 г. – 19.08.2010 г. в гр. П., пред Митница
Пловдив, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ –
Удостоверение за наличието или липсата на задължения изх. № ., издадено на „” ЕООД – гр. П., с посочен
издател ТД на НАП гр. Пловдив, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
В
съдебно заседание прокурорът
поддържа направеното предложение, като счита, че фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част
на постановлението, с предложение за прилагане
на чл. 78 А от НК, се е потвърдила изцяло от събраните по делото доказателства,
и пледира за определяне на обвиняемия Т. на административно наказание “глоба”
в минималния размер от 1000 лв., с оглед наличните многобройни смекчаващи
вината му обстоятелства.
Привлеченият към
административнонаказателна отговорност Т.Л.Т. в съдебно заседание се
признава за виновен. Лично и чрез упълномощения си
защитник адвокат П. също моли Съда за минимално административно наказание „глоба”.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност,
и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обвиняемият Т.Л.Т., с ЕГН **********, е
роден на *** ***,
живущ ***2, българин, български
гражданин, женен, с висше
образование, работещ – управител
и едноличен собственик на капитала на „” ЕООД – гр. П., неосъждан.
Досъдебно производство
№708/2010г. по описа на Сектор „ПИП” при
ОДМВР – Пловдив е водено
срещу обвиняемия Т.Л.Т., с ЕГН **********, за престъпление по чл. 306, вр. чл. 308 ал.1 от НК.
С Решение №10381/05.11.1998
година на ОС – Пловдив по фирмено дело №/98
г. било вписано в търговския регистър еднолично дружество с ограничена
отговорност „ ЕООД със седалище и адрес ***2. Дружеството се представлявало и
управлявало от едноличния собственик на капитала обв. Т.Л.Т.. Фирмата стопанисвала търговски обект – магазин за цигари и алкохол, находящ се в
гр.П., на бул. „М.” №. Във връзка с посочената му дейност, до края на месец
април 2010 година, дружеството трябвало да подаде пред Митница Пловдив
необходимите документи за издаване на разрешително за търговия с тютюневи
изделия, между които и удостоверение за наличие или липса на задължения. Към
този момент обаче „” ЕООД П. имало налични непогасени задължения към ТД на НАП
Пловдив, поради и което на обв. Т.Т. му били обяснили от Митница Пловдив, че
това ще възпрепятства издаването на посоченото разрешително. Поради горното Т.
се обърнал към св. П. Г. и св. С.К., които обслужвали счетоводно фирмата му и
поискал от тях да проучат възможностите за прехвърляне на всички задължения на
„” ЕООД Пловдив на притежавания от него едноличен търговец с фирма ЕТ „–– Т.Т.”***. Опитът се оказал неуспешен и през м. Август
2010 година св.С.К. предал на Т.Т. Удостоверение изх.№ 13.08.2010 година на ТД на НАП Пловдив за
наличие или липса на задължения, издадено на „” ЕООД П. в което фигурирало
задължение на фирмата в общ размер на 23 094.74 лева. Тъй като това
удостоверение не му вършело работа за издаване на разрешително за търговия с
тютюневи изделия, обвиняемият Т. срещу сумата от 100 лева се
снабдил от неустановено в хода на производството лице с неистинско
удостоверение за липса на задължения към ТД на НАП Пловдив, което в
последствие, за периода от 13.08. 2010 г. до 19.08.2010 година лично подал пред
служител от отдел „Акцизи” в Митница гр. Пловдив. Инкриминираният
документ бил с идентичен изходящ номер и дата на издаване с тези на
Удостоверение изх.№ от 13.08.2010 година на ТД на НАП Пловдив за наличие или
липса на задължения, издадено на „” ЕООД П., като обаче вместо наличните
задължения, в неистинския документ било отбелязано, че дружеството „НЯМА
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” и бил подменен вписания орган на приходите, подписал
удостоверението, като вместо Ф. И., била вписана св. Д. Р.. Последната не е
издавала удостоверение със съдържание като на инкриминираното –че дружеството “НЯМА ЗАДЪЛЖЕНИЯ”. Инкриминираното удостоверение, в
което било отбелязано, че дружеството
„няма задължения” не е било подписвано
от св. Д. Р. посочена за издател на документа.
Съгласно проведената в хода на производството съдебно –графическа експертиза инкриминираното Удостоверение
изх. № от 13.08.2010 година на ТД на НАП Пловдив за наличие или липса на
задължения, издадено на „” ЕООД П., на което е отбелязано „НЯМА ЗАДЪЛЖЕНИЯ” е
неистински документ, изготвен чрез система от компютър и мастилено –струен принтер, като отпечатъкът от печат в същия документ не е от
мокър печат, а е технически пренесен, чрез сканиране на изображението и
принтиране на същото с цветен мастилено –струен принтер. Подписът
за „орган на приходите”, положен от името на Д. Р., изпълнен със синя химикална
паста, не е положен от посочения за издател на документа орган по
приходите св. Д. А.Р.. Тъй като инкриминираният подпис за „ орган по
приходите” се различава по съдържание от
подписите на обвиняемия, те са
несравними и не може да се посочи, дали
е изпълнен от това лице.
От
приложената справка за съдимост, издадена от “Бюро за съдимост” при РС гр.
Пловдив е видно, че до момента
обвиняемият Т. никога не е осъждан,
както и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 а от НК.
Обвиняемият
Т. е изградил семейство – женен е, с две
деца, едното от които е малолетно, трудово ангажиран е – като собственик и
управител на „” ЕООД.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от
обясненията на обвиняемия Т., дадени
в съдебно заседание,
както и от
останалите събрани в
хода на дознанието
доказателства, прочетени в
съдебно заседание и
включени в доказателствения материал
на основание чл.378, ал.2
от НПК– свидетелските
показания от досъдебното производство на
свидетелите Ф.Д. И., В. Д. К., Д.А. Р.,С.И.К., П.Г.Г., от заключението на вещото лице Е.Т.Ч.
по извършената графическа експетиза – Протокол № 34.18.01.2011г. на БНТЛ
гр. Пловдив, както и от всички писмени доказателства събрани по делото.
Между доказателствените
материали, събрани и проверени по реда и
със средствата, предвидени в НПК, няма противоречия досежно фактите, включени в
предмета на доказване, което да налага отделното им обсъждане. От тях по
безсъмнен начен се установява извършването на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на
реализиране, както и авторството.
При тази фактическа обстановка
съдът прие, че с действията си
обвиняемият Т.Л.Т. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъпление по чл. 306, вр. чл. 308 ал.1 от НК, тъй
като в
периода 13.08.2010 г. – 19.08.2010 г. в гр. Пловдив, пред
Митница Пловдив, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ–
Удостоверение за наличието или липсата на задължения изх.№ / 13.08.2010г.,
издадено на „ ”ЕООД– П., с посочен издател ТД на НАП гр. Пловдив, като от него
за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Фактът, че обвиняемият Т. е
автор на деянието съдът намери за
безспорно установен, както от обясненията му, представляващи пълни
самопризнания, така и от показанията на всички свидетели по делото, а също и от
останалия събран и кредитиран доказателствен материал.
От обективна страна, налице е извършено от подсъдимия
съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния закон.
Налице са от обективна страна
всички признаци на горепосочения състав на
чл. 316
във връзка с чл. 308 ал.1 от НК. Отговорността по чл. 316 НК е за съзнателно ползване от неистински или с невярно
съдържание документ или от такъв по чл.
315 НК, който поначало е съставен от
друго лице. Впрочем, в определени случаи
деецът може да отговаря по чл. 316 НК дори когато
той е участвал в съставяне на неистинския или с невярно съдържание документ. Напр.
според Решение № 70 от 13.II.1970 г. по н. д. № 34/70 г., I н.о.: “3а разлика от чл. 250 НК (отм.) извършител на
престъплението по чл. 316 НК може да бъде не само този, който съзнателно се
ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание
или такъв по чл. 315 НК , съставен от другиго, но и онзи, който съзнателно
ползува документа, в съставянето или преправянето на който е участвувал, но
само когато от него за самото съставяне или преправяне не може да му се търси
наказателна отговорност поради амнистия, давност или други причини”. В
настоящия случай не може да
се търси наказателна
отговорност по чл. 308 ал.1 от НК от обвиняемия, тоест не може да му се
търси отговорност за самото съставяне на
неистинския официален документ, тъй като от събраните по делото доказателства
не се установява той да
е участвал по някакъв начин и да
има съпричастност към съставянето на инкриминираното неистинско удостоверение. Също така в случая обвиняемият се е ползвал
от неистинското удостоверение
пред служителите в Митница Пловдив и така е
осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 316 НК във връзка с чл. 308 ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 316 във връзка с чл. 308 ал.1 от НК се изразява ползването на документа
от дееца - като го представи пред съответното длъжностно лице в държавен
или обществен орган или пред частно лице. Това е било сторено от обвиняемия, който е представил въпросното неистинско
удостоверение пред длъжностно лице- служител
от отдел „Акцизи” в държавен орган - Митница Пловдив. Така
използваното от обвиняемия удостоверение е неистински
официален удостоверителен документ. Легални дефиниции на понятията неистински
и официален документ са дадени в чл. 93 от НК. Съответно според
същите „Официален
документ” е този, който е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в
кръга на възложената му функция” и „Неистински документ” е този, на който е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което
действително го е съставило”. В конкретния случай инкриминираното удостоверение, в което е посочено, че фирмата
на обвиняемия нямала задължения, представлява неистински (неавтентичен)
официален документ, тъй като се установява по категоричен начин, че не е
издадено (подписано) от длъжностното
лице от ТД НАП Пловдив (от “орган по приходите” Д. Р.), посочено за негов автор, а и отпечатъкът от
печат в същия документ не е от мокър печат, а е технически пренесен, чрез
сканиране на изображението и принтиране на същото с цветен мастилено –струен принтер.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 предл.1 от НК, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е желаел настъпването
им. Така обвиняемият Т. отлично е съзнавал, че въпросният официален удостоверителен документ е неистински, понеже е знаел, че фирмата му „” ЕООД имала задължения и вече му е било издавано
удостоверение (истинско) с точно отбелязване на наличните задължения. Съответно
никога не му е било издавано от ТД на НАП инкриминираното Удостоверение със съдържание, че фирмата му нямала
задължения, и въпреки това обвиняемият съзнателно се
е ползвал неистинския документ, като го е представил пред служителите на Митница Пловдив, за да
получи разрешително за търговия с тютюневи изделия.
С оглед на изложените фактически
и правни изводи са налице материално-правните предпоставки за освобождаването
на обвиняемия Т. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по реда на чл.78а от НК. Предвиденото
наказание е до три години лишаване от свобода до три години, от деянието не са
причинени съставомерни имуществени
вреди, деецът не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78 А от НК.
При индивидуализирането на
административното наказание съдът прецени като смекчаващи отговорността на
обвиняемия обстоятелства: че до момента никога не е бил осъждан и никога не е
бил освобождаван от нак. отговорност (
доколкото прилагането на института на чл. 78 А от НК е допустимо и при
настъпила реабилитация), направените искрени самопризнания, допринесли за
разкриване на обективната истина по делото, изразеното критично отношение към
извършеното, обстоятелството, че е
изградил семейство, за което се грижи, трудовата му ангажираност. Липсват отегчаващи
вината обстоятелства. Като
съобрази тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, Съдът прие, че
следва да наложи
на обвиняемия Т.
административно наказание глоба
в минималния предвиден
в закона размер от 1000 лева. Съдът счете, че за
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция и най-вече за
поправяне и превъзпитание на обвиняемия не е наложително да му бъде наложена
глоба в по-висок размер. Така наложеното административно наказание, като е
съобразено и със семейното и имотно състояние на обвинямия, е напълно необходимо и достатъчно за оказване
на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия
обвиняем, така и върху останалите членове на обществото.
На основание чл. 112 ал. 4 от НПК
съдът постанови вещественото доказателство - инкриминираното Удостоверение за
наличието или липсата на задължения изх. № /13.08.2010г., с посочен издател ТД на НАП Пловдив, орган по приходите Д. Р., ДА СЕ ОСТАВИ към делото.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК
в тежест на обвиняемия Т.Л.Т. с ЕГН ********** /със
снета самоличност/ беше възложено да заплати по сметка на ВСС сумата от 50 /
петдесет / лева, представляваща направените
по делото разноски за възнаграждение на вещо лице по извършената графическа
експертиза.
Причини за осъществяване на
деянието от страна на обвиняемия са незачитането на установения в страната
правов ред във връзка с документооборота.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА : И.П.