Определение по дело №4656/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 317
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 31 януари 2020 г.)
Съдия: Тони Петков Гетов
Дело: 20191100204656
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П   Р   О   Т   О   К   О   Л

 

гр.София, 23 януари 2020г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти   състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ТОНИ ГЕТОВ

 

 

 

Секретар

ЦВЕТАНКА ДЕЛОВА

Прокурор

АНИТА АНДРОВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия ГЕТОВ НЧД № 4656 по описа за 2019г.

         На поименното повикване в 13,30ч.

 

         ОСЪДЕНИЯТ Х.Т.И. се явява лично със защитника си адв. С.И..

ЯВЯВА се инспектор М.с пълномощно по делото

 

         СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се даде ход на делото.

         Съдът като намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

         ОПРЕДЕЛИ:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

         Докладва постъпила молба от защитника на осъденото лице с приложени по нея последна епикриза от дата 20.12.2019г. заедно с приложено решение по гр. дело № 7895/2019г. по описа на СРС.

         Адв. И.: Моля да бъда приети представените с молбата доказателства.

         ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.

         Инспектор М.: Представям справка, относно остатъка от наложеното наказание.

 

         СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Приема и прилага по делото на основание чл.283 писмените доказателства по делото, както и представените в днешното съдебно заседание справка с рег. № 341/23.01.2020г. от ГДИН, епикриза на името на Х.Т.И. и разпореждане по дело 78-95/2019г. на АС - София град.

 

         ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД  ПО СЪЩЕСТВО

Адв. И.: Моля да уважите искането за    УПО, досежно

депозираните писмени бележки. Дадената оценка на риска е 67 точки. Само, че тя е декларативна и няма никакви приложени към нея доказателства, как е изчислена. Не са приложени методическите указания.  Ето защо считам, че в тази връзка трябва да се ценят само обективните факти по делото, а те са следните: От общ размер на присъдата две години, доверителят ми е бил на свобода, поради прекъсване на наказанието по здравословни причини неколкократно, но общо в размер на 13 месеца. През това време той не е извършил никакви закононарушения и винаги се е връщал навреме в затвора. Това показва, че имаме обективни факти и доказателства, че той не представлява опасност за обществото. Предвид незначителния срок от присъдата, едва 1 месец и 2 дена, аз мисля че не е неоправдано да бъде приложен института на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка искам да напомня, че в рамките на настоящото производство два пъти успяхме да осъдим пенитенциарната администрация за неоказано лечение, включително със сега представеното разпореждане. Това показва за пенитенциарната администрация представлява трудност да осигури лечението на доверителя ми и изпълнението на наказанието трайно нарушава гаранциите по чл. 3 от Конвенцията и се превръща в изтезание по смисъла на тази разпоредба. Ако желаят да изпълняват всички препоръки, това означава непрекъснато доверителят ми да бъде извеждан във връзка с тези две съдебни решения за  последващо лечение, което означава излишни разходи за държавата. Аз мисля, че е налице хипотезата на чл.7 от препоръката за УПО, а именно дори когато има негативна индивидуална оценка трябва да се приложи института на УПО, след като има незначителен остатък освобождаването от изпълнението на присъдата. Пенетенциарната администрация до такава степен е неглижирала правата на доверителя, СРП образува досъдебно производство, засега срещу неизвестен извършител,заради тези нарушения на правата му, а именно в случая, заради липса на лечение, което е състав по чл.141 от НК. Не на последно място искам да обърна внимание, че няма необходимост и желание петенциарната администрация да извършва допълнителна корекция на работа. Съгласно чл.157а от ЗИНС най-късно от 1 до 3 месеца преди приключване на изпълнението на присъдата лишеният от свобода трябва да е включен в съответната корекционна програма за подготовка за живот на свобода и не бяха представени такива доказателства по делото. Също искам да обърна особено внимание на декларативния характер на дадените 67 точки, дори при някаква аритметична грешка ние не можем да проверим тази оценка. Самият психолог, или инспектор по социална работа, който е дал тази оценка не се явява в зала. Това отменя възможността на защитата да го разпита, да се консултира с него и да опровергае твърденията му. В затвора няма и гастроентероолог, които трябва да осъществяват контрол върху здравословното състояние на молителя съгласно указанията дадени в двете епикризи. Но тук искам да обърна внимание на изключително ниския  остатък, който мисля че прави безмислен по-нататъшния престой в пенетенциарното заведение и необходимостта от изпълнение на наказанието в този му остатък. По тези съображения моля да уважите искането.

 

         ПРОКУРОРЪТ: Молбата на осъдения Х.Т.И. за УПО е неоснователна. Налице е единствено първата от двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл.70, ал1, т.2 от НК, а именно осъденият да е изтърпял фактическо повече от 2/3 от наложеното му наказание ЛОС за престъпление извършено при условията на опасен рецидив. Не може да бъде направено обаче обоснован извод за наличие на втората кумулативно изискуема предпоставка, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправян. В тази насока са и приложените по делото еднозначни и отрицателни становища на затворническата администрация. Видно от изготвения доклад и оценката на риск от рецидив при осъдения е със средните стойности 76 точки непроменен от първоначалното му постъпване в затвора. Фиксирани са конкретни проблеми и зони, по които е необходимо възпитателната работа да продължи. Риска от вреди за обществото е среден към висок. Режимът на изтърпяване на наказанието не е заменян. Считам, че не са постигнати целите на наказанието по чл.36 от НК. Влошеното здравословно състояние не е сред обстоятелствата, които спадат към предмета на доказване по настоящото производство. Същото бели отчетено по съответния за това ред и е станало основание за няколкократно прекъсване и изпълнението на наказанието ЛОС. Минималният остатък също не може да се приеме за единствено основание за УПО по аргумент от противното от чл. 439а, ал.3 от НПК. Поради всичко изложено считам, че молбата за УПО следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

         Инспектор М.: Становището на началника на затвора по отношение на молбата на осъдения също е отрицателно. Смята, че е налице само първата предпоставка, относно изтърпяно 2/3 от наложеното наказание, тъй като деянието, за което е осъден при условията на опасен рецидив.

По отношение на втората предпоставка смятам, че наличните към момента доказателства не са достатъчни да се направи обоснован извод от превъзпитаване на лицето. Бих добавил, че в пледоарията на защитата беше акцентирано основно върху влошеното здравословно състояние на молителя, както и върху минималния остатък, който подлежи на доизтърпяване, а те не са обстоятелства, на които може да стъпи съдът при произнасяне на положително решение по молба за УПО, с оглед на което моля да не уважавате молбата му.

 

         Осъденият Х.И.: Искам да използвам УПО, заради влошеното здравословно състояние. Що се отнася до начина, по който определят това, дали са се поправили, или не за точковата система става на въпрос. С мен не е работил, нито психолог, нито  отряден ръководител.  

 

         Съдът дава последна дума на осъдения:

         Осъденият: Желая да бъда освободен предсрочно.

                  

         Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните намира за установено следното:

         Производството е инициирано по молба на осъдения Х.Т.И., с която моли да бъде УПО от остатъка от наложеното му наказание 2 години и 6 месеца определено му по НЧД №1733/2017г. по описа на СРС.

         От наложеното наказание същият е изтърпял фактически 2 години, 4 месеца и 26 дни зачетени са му два дни от работа. Остатъка за изтърпяване на наложеното му наказание е 1 месец и 2 дни.

Съдът намира, че е налице първата предпоставка визирана в разпоредбите на чл.70 от Закона, а именно осъденият е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание, доколкото същото е наложено, при условията на опасен рецидив.

От представените по делото доказателства се твърди, че първоначалната оценка на риска от рецидив с констатирани средни стойности около 67 точки са непроменени към момента, че риска за обществото е от среден към висок и че престоя в затвора не е изиграл своята роля за поправянето на осъдения.

         На следващо място следва да се отбележи, че осъденият И. боледува от множество заболявания, като заради тези заболявания многократно е бил прекъсвано изпълнението на наложеното му наказание ЛОС, за да може същия да се лекува. За последно същия е постъпил в СБПФЗ - София-област на 08.11.2019г. и е изписан на 20.12.2019г. с диагноза туберколоза на белите дробове – рецидив. От представеното затворническо досие предходни епикризи се установява, че И. също многократно е бил лекуван. Предвид гореизложеното съдът намира, че независимо от отрицателното становище на затворническата администрация, следва да се вземе предвид здравословното състояние на осъдения и оставащия минимален срок 1 месец и 2 дни от изтърпяване на наложеното наказание, като превес следва да има възможността същия да се лекува, доколкото това е предписано и в епикризата му, че лечението следва да продължи статично лечение под контрол на втизиатричен кабинет, което няма как да се осъществи на територията на затвора.

В този смисъл съдът взе предвид и разпореждане по дело 7895/2019г.     на АС-София, с което се задължава началника на затвора да осигурява предписани медикаменти на осъдения И., т.е. неговото здравословно състояние следва да се вземе като незаобиколима пречка, относно това да се гарантира неговия живот и здраве, поради което съдът намира, че са налице условията за УПО от остатъка на наложеното му наказание, а именно 1 месеци  2 дни.

Тук следва да се отбележи, че и в момента изпълнението на наказанието е прекъснато по отношение на осъдения И., именно поради здравословни причини. Тези многократни прекъсвания на изпълнението на наказанието всъщност се явяват и пречка за изпълнение на плана на присъдата, доколкото след като същия е в болнични заведения корекционната работа с него, няма как да бъде продължена

Водим от горното

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

         Освобождава УПО Х.Т.И., ЕГН ********** от остатъка от наложеното му наказание 2 години и 6 месеца ЛОС по НЧДС № 1733/2017г. на СРС.

         На основание чл.70, ал.6 от НК определя изпитателен срок в размер на 1 месец и 2дни – неизтърпяната част от наложеното на осъдения Х.Т.И. наказание с посочения по-горе съдебен акт.

         На основание чл.70, ал.6 налага пробационна мярка по чл.42а, ал.1, т.1 от НК пробационна мярка „задължителна регистрация“ по настоящ адрес явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител, или определено от него длъжностно лице за срок от 1 месец и 2 дни.

 

 

         Определението подлежи на обжалване и протест в 7-мо дневен срок  пред САС.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12,00ч.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                      

                                                        СЕКРЕТАР: