Решение по дело №1502/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1776
Дата: 19 април 2023 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20231110201502
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1776
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110201502 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е след като с Решение №8011/23.12.2022 г. на АССГ по
КНАХД №8276/2022 г. на 8-ми касационен състав е отменено Решение от
23.08.2022 г. по НАХД № 7951/2019 г., СРС, 18 състав, като е прието, че не
началника на 06 РУ-СДВР, а СДВР е надлежна страна в производството.
Съдът е сезиран с жалба от Д. Т. Б. против наказателно постановление
№2677/18/21.09.2018 г. на Началника на 06 РУ-СДВР, с което на основание
чл.81 ал.2 т.2 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/ му е
наложена глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл.7 ал.1 ЗБДС.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Ход на делото е
даден при условията на чл.63 ал.4 ЗАНН /жалбоподателят не е намерен на
посочения от него адрес/.
Въззиваемата страна СДВР редовно призована е представлява от
юрисконкулт А, която предлага на съда да потърди наказателното
постановлние като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки,
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
1
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 11.09.2018 г. свидетелят В. С. Стоянов съставил на
жалбоподателя АУАН №2677/11.09.2018 г. за това, че на същата дата около
21.50 часа в гр.София, на ул.Мъглен, срещу бл.51, лицето не представя
документ за самоличност, личната карта е с нарушена цялост.
АУАН бил връчен при възражения от страна на жалбоподателя.
Няма данни по делото, жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предвидена в чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.
Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд. Разгледана по същество жалбата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:

Съгласно чл. 11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се
разпростира спрямо административнонаказателното производство по
отношение на изключващите отговорността обстоятелства.
Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби свързани с течението,
спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно
т.нар.абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл.
80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС.
2
В процесния случай, следва да се приложи чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 81
ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 НК, съгласно която административнонаказателнтото
производство следва да се счита погасено по давност (независимо от
спирането или прекъсването й), ако е изтекъл срок повече от три години,
считано от датата на извършване на нарушението.
Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение
е било извършено на 11.09.2018 г. и следователно към днешна дата –
19.04.2023 г. абсолютният давностен срок за реализиране на
административнонаказателното производство е изтекъл 4 години и 6 месеца.
Т.е., на 11.03.2023 г., възможността за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя се е
преклудирала и на това основание НП да се отмени като незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №2677/18/21.09.2018 г. на
Началника на 06 РУ-СДВР, с което на Д. Т. Б., на основание чл.81 ал.2 т.2 от
Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/ му е наложена глоба
в размер на 30 лв. за нарушение на чл.7 ал.1 ЗБДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е след като с Решение №8011/23.12.2022 г. на АССГ по
КНАХД №8276/2022 г. на 8-ми касационен състав е отменено Решение от
23.08.2022 г. по НАХД № 7951/2019 г., СРС, 18 състав, като е прието, че не
началника на 06 РУ-СДВР, а СДВР е надлежна страна в производството.
Съдът е сезиран с жалба от Д. Т. Б. против наказателно постановление
№2677/18/21.09.2018 г. на Началника на 06 РУ-СДВР, с което на основание
чл.81 ал.2 т.2 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/ му е
наложена глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл.7 ал.1 ЗБДС.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Ход на делото е
даден при условията на чл.63 ал.4 ЗАНН /жалбоподателят не е намерен на
посочения от него адрес/.
Въззиваемата страна СДВР редовно призована е представлява от
юрисконкулт Алпиева, която предлага на съда да потърди наказателното
постановлние като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки,
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 11.09.2018 г. свидетелят ВСС съставил на жалбоподателя
АУАН №2677/11.09.2018 г. за това, че на същата дата около 21.50 часа в
гр.София, на ул.Мъглен, срещу бл.51, лицето не представя документ за
самоличност, личната карта е с нарушена цялост.
АУАН бил връчен при възражения от страна на жалбоподателя.
Няма данни по делото, жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предвидена в чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.
Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд. Разгледана по същество жалбата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
1

Съгласно чл. 11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се
разпростира спрямо административнонаказателното производство по
отношение на изключващите отговорността обстоятелства.
Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби свързани с течението,
спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно
т.нар.абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл.
80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС.
В процесния случай, следва да се приложи чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 81
ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 НК, съгласно която административнонаказателнтото
производство следва да се счита погасено по давност (независимо от
спирането или прекъсването й), ако е изтекъл срок повече от три години,
считано от датата на извършване на нарушението.
Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение
е било извършено на 11.09.2018 г. и следователно към днешна дата –
19.04.2023 г. абсолютният давностен срок за реализиране на
административнонаказателното производство е изтекъл 4 години и 6 месеца.
Т.е., на 11.03.2023 г., възможността за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя се е
преклудирала и на това основание НП да се отмени като незаконосъобразно.
2