Р Е
Ш Е Н
И Е № 261607
гр. Пловдив, 09.12.2020
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на
двадесети октомври през две хиляди и двадесета
година
Председател:
Димитрина Тенева
при
секретаря Марияна Михайлова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 6430 по
описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ; 342 от ТЗ и чл. 86 от
ЗЗДпо искова молба на "А1
България" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Кукуш № 1, представлявано от **** против
К.К.К.
с ЕГН ********** с адрес ***, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 379.06
лв. – главница, представляваща обща стойност на неплатени месечни абонаментни
такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода
12.01.2016 г. – 10.03.2016 г.; ведно със законната лихва от
26.10.2018 г. до окончателното плащане, сумата от 313,23 лв. обезщетение за
забава за периода 07.02.2016-26.10.2018 г. и сумата от 725.31
лв. – неустойка. Притендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор на 11.05.2007 г №
**** за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и продукти с рамков характер. На 30.11.2014
г. е избран тарифен план с месечна абонаментна
такса в размер на 24,90 лв. за срок
на ползване на услугата 24 месеца, считано от датата на подписване. На 11.01.2016 г. е сключен друг договор, по който е избран тарифен план 30
лв., и 5,90 лв. По договорите не са
заплатени задължения за периода 12.01.2016-10.08.2016
г. в размер от 1310,06 лв., от които 379,06 лв.-месечни
абонаментни такси за периода 12.01.2016-10.03.2016 г. Договорите са прекратени. За предсрочното им прекратяване е начислена неустойка
общо от 725,31 лв., от която 186,75 лв. за договор за мобилни услуги
предоставени чрез телефон ****; 88,56 лв.-за телефон ****, в размер на
останалата част от дължимите месечни абонаментни вноски до края на договора и
450 лв. за прекратяване на договора за закупено устройство в размер на
отстъпката от цената. За събиране на вземането е подадено заявление по реда на чл. 410 и
следващите от ГПК и е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 16877/18 г. на
ПРС. Същата е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
В предоставения
срок за отговор не е постъпил такъв от ответника или от назначения му особения представител. В съдебно заседание особения
представител адв. Д. оспорва иска. Оправя възражение за погасяване по давност
на вземанията с изтичане на тригодишен период от възникването им.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените документи –договор № **** г.; приложение № 1/30.11.2014 г.;
приложение № 1/11.01.2016 г. е видно, че на 30.11.2014 г. между ищеца и ответника
е постигнато споразумение за предоставяне на електронни съобщителни услуги с
телефонен номер *** при месечна абонаментна такса от 24,90 лв. с ДДС за срок от
24 месеца. На 11.01.2016 г. на ответницата са предоставени електронни
съобщителни услуги с телефонен номер **** при месечна абонаментна такса от 30
лв. с ДДС за срок от 24 месеца и с телефонен номер **** при месечна абонаментна
такса от 5,90 лв. с ДДС за срок от 24 месец. Договорите могат да бъдат
прекратени при забава на плащане.
От представените фактури № ****.; е видно, че за периода 01.07.2016-02.02.2016
г. г. ищеца е определил на ответника
задължение за ползвани мобилни услуги в размер от 174,44 лв.; периода 07.02.2016-06.03.2016
г. -104,72 лв.; за периода 07.03.2016-06.08.2016 г. няма определени задължения
за ползвани услуги.
От приложеното ч. гр. д. 16877/18 г.
на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал заявление по чл.
410 от ГПК на 26.10.2018 г. г., издадена е заповед за изпълнение на 09.11.2018
г., която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
С оглед начина на връчване на заповедта на длъжника, съдът намира, че е
налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск
чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец "А1
България" ЕАД.
Уважаването на предявената притенция предполага доказване на качеството на
потребител на ответника на заявената услуга в периода, както и количество и
стойността й, при липса на установени данни за извършване на плащания на
притендираните суми.
Тъй като се оспорва иска, съдът намира, че на първо място следва да се
установи налице ли е правна връзка между ищеца и ответника пораждаща изпълнение
на притендираните задължения. С оглед представените писмени
доказателства-договори между страните от 30.11.2014 г. и 11.01.2016 г.,
съдържащи подпис на ответницата, съдът намира за доказано възникването на
облигационни отношения между "А1
България" ЕАД и К.К. по
силата, на които последната е получила достъп до мобилни услуги чрез три
телефонни номера при месечни абонаментни такси от 24,90 лв., 30 лв. и 5,90 лв.
с ДДС. С оглед представените от ищеца фактури, които не се
оспорват, съдът намира за установено задължението на К. в размер от 279,16 лв., произтичащо от
предоставените и услуги в периода от 01.07.2016-06.03.2016 г.
По отношение притендираните неустойки за прекратяване на договорите за
мобилни услуги и лизинг в общ размер от 725,31 лв., съдът намира, че първите, начислени в размер на
остатъчните дължими абонаментни такси до края на договора, не се дължат, поради
нищожността на клаузата в общите условия установяваща такова задължение, с
оглед създаването на предпоставки за неоснователно обогатяване на мобилния
оператор чрез получаване на цена на услуги, които не е предоставил, доколкото това
по аргумент на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява накърняването на добрите
нрави и съответно е основание за нищожност, а по отношение на втората неустойка
–определена в размер на ползваната отстъпка за закупуване на лизинговата вещ, съдът
я намира за недоказана по размер, предвид липсата на доказателства за размер на
отстъпката от стойността на вещта.
Предвид направените от съда изводи за дължимост
на притендираните суми в настоящето производство и заявените такива в
заповедното такова по ч. г. д. 16877/18 г., преценяйки като неоснователно и
възражението за погасяването им по давност, поради липса на изтекъл период за
събирането им по голям от 3 години от възникването на задължението 06.03.2016
г. до подаване на заявлението-26.10.2018 г., настоящия съдебен състав намира,
че иска за притендираната главница е основателен и следва да се уважи до
размера от 279,16 лв. като за разликата до 1104,37 лв. да се отхвърли.
Предвид липсата на представени доказателства за извършени плащания на
притендираните вземания за абонаментни такси, съдът намира, че е налице забава
за плащане на главницата от 279,16 лв. в рамките на притендирания период 07.03.2016-26.10.2018 г. и към
момента на постановяване на решението, което поражда право на обезщетение в
размер на законната лихва за този период. Размера на обезщетението за мораторна
лихва, изчислен служебно от съда чрез електронно изчислителен модул възлиза на 74.69
лв. Същото попада в рамките на притендирания размер от 313,23 лв. и период 07.02.2016-26.10.2018 г., поради което следва да се
уважи до размера от 74,69 лв. като за разликата над него да се отхвърли.
Искането за присъждане на законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК до окончателното плащане е основателно и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска, които съобразно представения списък и доказателства за
сторени такива следва да се определят за настоящето производство на 77,25 лв.
за деловодни разходи.
На ответника разноски не се дължат поради липса на отправено искане и
представяне на доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.К.К.
с ЕГН ********** с адрес ***1
България" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Кукуш № 1, представлявано от **** сумата от 279,16 лв.(двеста седемдесет и девет лева и 16
ст.) незаплатена стойност на предоставени електронносъобщителни
услуги в периода от 01.07.2016-06.03.2016 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -26.10.2018 г. до
окончателното плащане, и сумата от 74.69 лв. (седемдесет и четири лева и 69 ст.) обезщетение
за забавеното им плащане в периода 07.03.2016-26.10.2018 г. за което е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 16877/2018 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "А1
България" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Кукуш № 1, представлявано от ***** против К.К.К. с ЕГН ********** с адрес *** иск за признаване
за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата над 279,16 лв.(двеста
седемдесет и девет лева и 16 ст.) незаплатена стойност на предоставени електронносъобщителни услуги в периода от 01.07.2016-06.03.2016 г. до 379.06
лв. (триста седемдесет и девет лева и 06 ст.) –
главница, представляваща обща стойност на неплатени месечни абонаментни такси
за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода 12.01.2016
г. – 10.03.2016 г.; ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -26.10.2018 г. до окончателното плащане, сумата над 74.69 лв. (седемдесет и четири лева и 69 ст.)
обезщетение за забавеното им плащане в периода 07.03.2016-26.10.2018 г. до 313,23 лв. (триста и тринадесет лева и 23 ст.) обезщетение за забавено
плащане за периода 07.02.2016-26.10.2018 г. и за сумата от 725.31 лв. (седемстотин двадесет и пет лева и 31 ст.)– неустойка, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 16877/2018 г. на ПРС.
ОСЪЖДА К.К.К.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на "А1
България" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Кукуш № 1, представлявано от **** сумата от 77.25 лв. (седемдесет и седем лева и 25 ст.)
разноски по настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:/п/ Д. ТЕНЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.