№ 1335
гр. С., 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110216743 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от И.В.П. ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-4332-021208 от 19.10.2021 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се твърдения за
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Претендират се разноски.
В последното открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки, че се
поддържа жалбата и се иска отмяна на издаденото НП, както и присъждане на
разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-С..
1
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 13.07.2021 г. в 23:57 часа, в град С., по ул. „***“, в посока от бул. „***“ към
ул. „**“ се движел лек автомобил марка „**”, модел „**” с рег. № ****** със скорост
от 134 км/ч, която била засечена в района на номер 188. Разрешената максимална
скорост за движение в този участък била 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26.
Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана със система ATCCARH CAM S1
№ 11743ЕЕ. На 03.09.2021 г. жалбоподателят ИВ. ВЛ. П. се явил лично в ОПП-СДВР,
където попълнил и представил декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, в която описал, че
не можел да посочи кой е управлявал МПС без отбелязан регистрационен номер на
въпросната дата и час.
Срещу жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС с рег. № ******,
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 884742/03.09.2021
г. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а именно за това, че на 13.07.2021 г. в 23:57
часа, управлявал в град С., по ул. „***“, в посока от бул. „***“ към ул. „**“ до номер
188, лек автомобил марка „**”, модел „**” с рег. № ****** със скорост от 134 км/ч
(след приспадане на толеранса), при разрешена за движение скорост до 80 км/ч,
въведена с пътен знак В-26. Актът бил връчен на П., а той го подписал без възражения.
Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.
Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издал обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 21-4332-021208 от 19.10.2021 г., с което за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. В същото е описано, че
нарушението било извършено с лек автомобил марка „**”, модел „*****” с рег. №
***.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
представената снимка на нарушението и от приложените по делото писмени
доказателства, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да
проверява изцяло законосъобразността на издаденото НП, независимо от
основанията, посочени от страните, намира жалбата за основателна, като
съображенията за това са следните:
На първо място не се доказва описаната в издаденото НП фактология, а именно
нарушението на скоростта да е било извършено при управление на лек автомобил
2
марка „**”, модел „*****” с рег. № ***. Видно от приложената по делото снимка на
нарушението, от отбелязаното на гърба на същата, както и от описаното в съставения
АУАН, нарушението е било извършено при управление на лек автомобил марка „**”,
модел „**” с рег. № ******. След като категорично се доказва нарушението да е било
осъществено с лек автомобила марка „**“, то недоказано остава изложеното в
съставеното НП за деяние извършено с лек автомобил „**“ с друг регистрационен
номер. От друга страна е налице и съществено противоречие между съставения АУАН
и издаденото въз основа на него НП, тъй като в акта се твърди нарушението да е
извършено при управление на лек автомобил марка „**”, модел „**” с рег. № ******, а
в НП при управление на лек автомобил марка „**”, модел „*****” с рег. № ***. Това
води и до съществено нарушаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като с
наказателното постановление му се вменяват нови обстоятелства (друг лек автомобил,
с който се твърди да е било извършено нарушението), които не фигурират в акта.
Недопустимо е едва в наказателното постановление да се добавят нови съществени
обстоятелства относно нарушението, които не са били описани в съставения АУАН и
по които жалбоподателят не е могъл да се защити след съставянето на акта, а му стават
известни едва при връчване на наказателното постановление. От друга страна П. е бил
наказан именно в качеството му на собственик на заснетия лек автомобил, а в
наказателното постановление се посочва друго превозно средство, на което той не е
собственик. От писмените доказателства е видно, че лек автомобил марка „**”, модел
„*****” с рег. № *** е собственост на физическото лице Златка Иванова Георгиева,
ЕГН **********, тоест не се доказва и твърдението на АНО, че жалбоподателят е
собственик на описания в НП автомобил, с който се твърди да е било извършено
нарушението. В приложената по делото декларация по чл.188 от ЗДвП пък въобще не е
посочен регистрационен номер на лек автомобил, за който се отнасят декларираните
обстоятелства, тоест не е ясно за какво превозно средство П. е декларирал, че не може
да посочи кой го е управлявал на въпросната дата и час, дали става въпрос за лек
автомобил марка „**”, модел „*****” с рег. № ***, за лек автомобил марка „**”, модел
„**” с рег. № ****** или за някое съвсем друго превозно средство.
Всичко изложено до тук води на извода за недоказаност на описаното в НП
нарушение и неговото авторство, поради което обжалваният акт се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените
доказателства и списък на разноските става ясно, че жалбоподателят е заплатил на
адвокат Силвия Петкова от САК уговорената сума в договора за правна защита и
3
съдействие в размер на 400 лева. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът
на така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като първо няма направено
възражение в тази насока от страна на наказващия орган за прекомерност на
претендираните разноски, а освен това с оглед представените доказателства досежно
реалното заплащане, то възнаграждението не надхвърля дори двукратно размера на
минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, което е 300 лева. По делото са били проведени две
открити съдебни заседания и защитникът се е явил в първото от тях, а преди това е
изготвил и въззивната жалба. Поради това и съдът счита, че заплатеното от страна на
жалбоподателя възнаграждение не може да бъде счетено за прекомерно. С оглед
изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно представения договор за правна
защита и съдействие, който е и доказателство за реалното заплащане на уговореното
възнаграждение. Относно сумата от 10 лева, която е била платена като държавна такса
за завеждане на делото, то по тези дела не се дължи държавна такса за образуването
им, поради което тази сума се явява платена без основание и няма как да бъде
възложена в тежест на наказващия орган.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-021208 от 19.10.2021 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на И.В.П. ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на И.В.П. ЕГН ********** сумата
от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените от жалбоподателя разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски в размер на 10 /десет/ лева за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5