№ 199
гр. Стара Загора, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500199 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от М.Й.А. от гр.С.З.,
чрез адв.И.С. от АК - Стара Загора против Решение № 260007 от 02.02.2022г.
постановено по гр.дело № 837/2021г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в неговата цялост.
Счита същото за изцяло неправилно, като излага подробни съображения.
Намира, че съдът неправилно е приел предявения от него иск за
неоснователен. Сочи, че съобразно трайната съдебна практика, когато се
претендира разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
насрещното задължение за издръжка и гледане, именно на въззиваемия се
разпределя доказателствената тежест по установяване на положителните
факти, които да установят, пълно и главно, престирането на неговите
задължения. Счита, че твърденията на въззиваемия за предоставяне на
издръжка от негова страна, освен че са останали недоказани, реално се
явявали и неосъществени. Действително по делото са били представени
писмени доказателства, които установили извършвани парични преводи от
страна на въззиваемия към покойния-прехвърлител в периода от 05.01.2009 г.
до 07.05.2013 г., но следвало да се обърне внимание на основанието, на което
са били извършвани преводите. Въззивникът счита, че задължението за
гледане и издръжка е единно, неделимо и следва да бъде осъществявано чрез
престиране на грижи и издръжка ежедневно, доколкото друго не следва от
договора, непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато е необходимо.
1
Това предполага и самото посочване на част от дължимите грижи -
„почистване“ и „прехрана“, които са от ежедневна необходимост. Твърди, че
болнични и други разходи извършени спрямо покойния-прехвърлител,
първоначално са били заплатени от страна на трето за спора лице - свидетеля
Г.Д.М.. Намира, че първоинстанционният съд бланкетно е пренебрегнал
свидетелските показания на И.Н.Н.. Счита, че самият злополучен инцидент,
който впоследствие е довел и до смъртта на прехвърлителя, е породен именно
от неизпълнението на задълженията по договора от страна на въззиваемия.
Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира
присъждане на сторените разноски по делото пред двете инстанции.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна А.Й.А. и И.Г.А. от гр.В., чрез пълномощника им адв.И.Д. от АК -
Стара Загора, в който изразяват становище, че въззивната жалба е
недопустима и неоснователна. Излагат подробни съображения по
оплакванията в жалбата. Считат, че първоинстанционният съд при правилно
установена фактическа обстановка и при правилно приложение на
материалния закон, кореспондиращо със задължителната практика на
Върховен касационен съд на Република България, постановил решението си
за отхвърляне на предявения срещу тях иск като неоснователен и недоказан.
Молят съда да постанови решение, с което да остави в сила
обжалваното решение. Претендират присъждане на направените разноски във
въззивната инстанция.
Доказателствени искания не са направени.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и
редовна.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
В първоинстанционното производство правилно е установена следната
фактическа обстановка:
От приложените и приети като писмени доказателства по делото копия
от Нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот
срещу поемане на задължение за грижи и гледане и запазване право на
ползване вх.рег.№9888 от 29.12.2001г., акт №130, том XXIII, дело 5354/2001г.
по описа на Служба по вписвания гр.Стара Загора, Удостоверение за
наследници с изх.№5847/28.09.2017г. на гр.Стара Загора и писмо с изх.№10-
11- 2961/11.03.2021г. на Община Стара Загора, е видно, че на датата
29.12.2001г. наследодателят на ищеца е сключил договор с ответника А.Й.А.
2
по време на брака му с ответницата И.Г.А. за прехвърлянето на недвижим
имот - Реално първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща
се в гр.С.З., ***, построена в северозападната част на дворно място, цялото от
330 кв.м., представляващо УПИ IX-3061 в кв.70 по плана на града, утвърден
през 1993г., при граници на дворното място: север - УПИ Х-3062, изток - VII-
3060, юг - УПИ 1-3059, запад - улица, който етаж се състои от: две стаи,
кухня, баня, тоалетна и салон, заедно с ½ идеална част от избените
помещения под този етаж; срещу задължението за грижи, гледане и издръжка,
което приобретателят се задължава да поеме по отношение на прехвърлителя
и което задължение ще се изразява в осигуряване на подслон, прехрана, при
заболяване - лекарски грижи и медикаменти, почистване, и въобще -
осигуряване на един нормален и спокоен живот на прехвърлителя до края на
дните му, като последният си запазва правото на пожизнено и безвъзмедно
ползване и обитаване на гореописания недвижим имот. Имотът е придобит от
ответниците по време на брака, с възмезден способ, поради което той е станал
съпружеска имуществена общност. Прехвърлителят на имота - Й.А.Й. е
наследодател на ищеца, поради което последният е процесуално легитимиран
да предяви настоящия иск.
При иска по чл.87, ал.З от ЗЗД следва да бъдат доказани
обстоятелствата, че страните имат валидно сключен договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение да издръжка и гледане, необходимостта
от полагането на ежедневни обичайни грижи, следва да бъде доказано
неизпълнение на това задължение от страна на ответниците, значителност на
неизпълнението на договора във връзка с разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД.
Относно валидността на сключения договор за прехвърлянето на
недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане не са били
направени възражения и пред двете съдебни инстанции. И двете страни
навеждат съображенията си, че Й.А.Й. се е нуждаел от грижи и издръжка,
които нужди са се увеличавали с нарастване на възрастта му и
непосредствено преди смъртта му през 2016г.
От представеното по делото копие на Саморъчното завещание с вх.рег.
№3044/23.03.2016г., акт под №290, том II, дело №1453/2016г. по описа на
Служба по вписвания гр.Стара Загора се установява, че наследодателят на
страните Й.А.Й. е изразил ясно и точно волята си след смъртта му цялото му
имущество да остане за ответника А.Й.А.. Тъй като процесният имот, описан
в посочения по-горе нотариален акт е прехвърлен приживе от Й.А.Й., то той е
изключен по този начин от наследственото имущество. Видно от описанието
на имота в нотариалния акт за прехвърлянето му, към него не е включено
прилежащото таванско помещение, което означава, че таванското помещение
не е предмет на прехвърлителната сделка, а същото е станало собственост на
А.Й.А. по силата на завещанието. В частта, с която се претендира развалянето
на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане по отношение на прилежащото таванско помещение, искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
3
По делото са били събрани и съответните гласни доказателства, като
пред първостепенния съд са били разпитани и две групи свидетели. От
показанията на свидетеля И.Н.Н. се установява, че майката на свидетеля е
била съсед на наследодателя на страните Й.А.Й.. Свидетелят често посещавал
майка си, която била възрастна и от терасата виждал двора на къщата, в която
живеел Й.. Познавал синовете на Й., като бил по-близък с ищеца. Когато
ходел да вижда майка си, често се засичал с Й. - около два пъти седмично.
Той често се хранел в закусвалня „Юлита“, която била под блока, където
живеела майката на свидетеля. Свидетелят не бил виждал никой да помага на
дядо Й., да го посещава, той винаги бил сам. Свидетелят познавал д-р М., но
не го бил виждал да посещава Й. в дома му. Й. споделил веднъж със
свидетеля, че е ходил във В., но повече не му се ходи, тъй като пътят бил
много дълъг. Обикновено когато се срещнели свидетелят и Й., последният
питал как е дъщерята на сина му М. (ищеца), тъй като знаел, че ищецът
поддържа по-тесни контакти с ищеца. Свидетелят уточнява, че е работил като
капитан на кораб и заради това обикновено един месец е на плаване и
отсъства от гр.С.З., като на следващия месец си е вкъщи. Поради тази
причина е посещавал майка си и е виждал дядо Й. само в месеците, когато не
е бил на плаване. Пенсионирал се е през 2016г. Когато Й. е починал,
свидетелят също е бил на плаване. Срещите с Й. са били случайни, когато
свидетелят е посещавал майка си. Той не е посещавал дома на Й., нито е
разговарял с него по телефона.
От показанията на свидетеля Г.Н.Г. се установява, че до 2013г. същият
бил съсед на Й.А.Й. и познавал и синовете му - страните по делото. Като
съседи са се виждали случайно и са се поздравявали. Веднъж в годината
свидетелят виждал ответника А.Й.А.. Й. се оправял сам, сам си пазарувал,
свидетелят не е виждал никого да му помага. Свидетелят познавал д-р Г. М.,
който бил братовчед на страните, но не го бил виждал никога да посещава Й..
През времето от 2002г. до 2016г. свидетелят бил журналист, като във връзка с
работата си често излизал и имал възможност да среща Й.. Когато са се
срещали Й. никога не се оплаквал от синовете си. Свидетелят знаел, че
ищецът е заминал трайно за САЩ около 2002-2003г. От показанията на
свидетеля Г.Д.М. се установява, че същият е братовчед на страните.
Отношенията между Й. и ответниците били много добри. Те се грижели за
него. Той пребивавал в дома им в гр.В. по три месеца през зимата и по два
месеца през лятото. Освен това ответниците са го подпомагали финансово,
което свидетелят знае от дядо Й.. Свидетелят е имал ангажимент за наглежда
Й. когато ответниците не са имали такава възможност. Освен това те са
плащали на жена - леля Таня, която да му чисти и пазарува, през последните
няколко години преди смъртта му. Свидетеля също му е купувал лекарства и
го е консултирал във връзка със здравословни проблеми. Като цяло Й. е бил
здрав човек, в добро физическо състояние. Преди време е имал
кардиологичен проблем, който е бил решен. Имал е херния и проблеми с
простатата, но те са били проследявани. Последно бил имал проблем с очите,
4
заради което е ходил на лекар и си е поставял инжекции за по 150-200лв.
Малко преди да почине дядо Й. е претърпял инцидент — паднал е на заледен
тротоар до аптека „Фрамар“ на ул.“Отец Паисий“. От аптеката са извикали
линейка и са го закарали в ортопедия. Свидетелят е говорил с дежурния
ортопед и е разбрал, че се налага операция за смяна на ставата. Свидетелят е
покрил разходите, които не се покриват от Здравната каса. Й. е бил опериран
и след 7-9 дни е бил изписан. Свидетелят е уредил място за него в хоспис в
с.П., където Й. е бил откаран с линейка. Там е бил под медицински надзор.
Свидетелят е посещавал дядо Й. редовно в хосписа. Той не е могъл да се
възстанови от операцията и след около две седмици е починал. По време на
инцидента ответниците са били в САЩ. Свидетелят е контактувал с тях
непрекъснато, като ги е уведомявал за състоянието на дядо Й. и за
предприетите от него действия. Те успели да се върнат в България в деня
след смъртта на Й. и възстановили на свидетеля заплатените от него разходи.
Свидетелят предполага, че ответниците са контактували с Й. по телефона
през цялото време.
Видно от показанията на свидетелката А.К.Д. се установява, че баща й и
Й.А.Й. са били близки приятели и съседи. Свидетелката също живеела в
непосредствена близост до процесния имот. Познавала и синовете на Й. -
страните по делото. Й. и ответниците били в прекрасни отношения. Много
често Й. им гостувал във В. и те също идвали в С.З.. Свидетелката често е
виждала автомобила на ответниците паркиран до входа на къщата, виждала ги
е в двора, на разходка в градската градина. Й. се е чувствал щастлив с
ответниците, не се е чувствал самотен. Не само, че не е имал нищо против, но
дори се е радвал когато ответниците са пътували до САЩ, за да видят сина си
Д.. Й. поддържал отношения и с внука си Д., който му изпращал подаръци от
САЩ. Й. не е имал финансови затруднения, тъй като получавал пенсия и
допълнително средства от ответниците. Това Й. е споделял с бащата на
свидетелката в нейно присъствие. Именно защото ответниците са му
помагали с пари, Й. е можел да си позволи да се храни на „Юлита“.
Свидетелката познавала свидетеля И.Н.Н.. Той бил капитан на кораб и много
отсъствал заради работата си. Идвал да вижда майка си, която въпреки
възрастта си била много самостоятелна и дори ходела на гости при дъщеря си
във Ф.. Свидетелката познавала и свидетеля Г.Н.Г., който допреди няколко
години е бил също техен съсед. Свидетелката познавала автомобила на
ответниците и затова знаела кога те са дошли при Й.. Й. всяка зима е
прекарвал по няколко месеца във В.. Първоначално е пътувал с влак, но
впоследствие ответниците го вземали с автомобила си. Когато се е случил
инцидента с Й., той не е бил във В., защото ответниците са били в САЩ при
сина си. Свидетелката е имала ангажимент да помага на Й. за нещо, ако се
наложи, но той бил самостоятелен. С Й. си говорели по телефона.
Свидетелката е пазарувала на Й. през зимния период, когато е бил затруднен
да излиза. Той й е поръчвал какво да му купи и е възстановявал средствата.
От показанията на свидетелката И.Т.Т. се установява, че същата е съсед
5
на ответниците в гр.В.. Познавала бащата на ответника Й., защото той много
често идвал на гости във В. - почти през цялата зима и по месец и половина -
два през лятото. Свидетелката е виждала често Й., дори той е ходил и у дома
на свидетелката, за да изчака ответниците, ако не са си вкъщи. Ответниците
са се пенсионирали преди 7-8 години, когато Й. е бил още жив. Тогава повече
време пребивавали в С.З. и свидетелката по-рядко ги виждала. Те споделяли
със свидетелката, че ходят в С.З.. Въпреки това пак се стараели зимите да
прекарват във В., заедно с Й., защото в апартамента им било по-топло.
Зимата, в която Й. починал, ответниците били при сина си в САЩ, затова и
Й. не е бил във В..
Съдът правилно и обосновано е кредитирал с доверието си показанията
на втората група свидетели, а именно тези, посочени от ответника на Г.Д.М.,
А.К.Д. и И.Т.Т.. Свидетелите са били близки и са имали непосредствени и
чести контакти с починалия баща на страните. Свидетелят Г.Д.М. е бил пряко
ангажиран със здравословното състояние на Й.А.Й., поради което е
контактувал с него много често и е бил пряко ангажиран като близък при
пребиваването на Й. в болница (посочен е като такъв в представената по
делото медицинска документация) и впоследствие в хоспис. Свидетелката
А.К.Д. също е имала непосредствени впечатления от отношенията между
страните и Й.А.Й., като също е била ангажирана да помага на Й. за пазаруване
и за каквото му е необходимо. Свидетелката И.Т.Т. пък е съсед на
ответниците в гр.В. и има непосредствени впечатления от честото
пребиваване на Й.А.Й. в дома на ответниците. От друга страна свидетелите
И.Н.Н. и Г.Н.Г. са имали спорадични и не много чести контакти с Й.А.Й., не
са били близки с него, поради местоживеенето си и местоработата си, не са
имали възможност да придобият непосредствени впечатления от бита му -
факта на честото гостуване в гр.В., дори и двамата твърдят, че не са виждали
свидетеля Г.Д.М. да посещава Й.. Свидетелят И.Н.Н. твърди, че много рядко
е виждал ответниците да идват, но не бил сигурен дали да оставали да
преспиват, което твърдение е неправдоподобно, предвид разстоянието до
гр.В.. Поради изложеното съдът не кредитира с доверие показанията на
свидетелите И.Н.Н. и Г.Н.Г.. Показанията на свидетелите Г.Д.М., А.К.Д. и
И.Т.Т. относно факта, че ответниците са давали редовно средства за издръжка
на Й.А.Й., се подкрепят от приетите като писмени доказателства копия от
История на сметка: BG49TTBB*** и История на сметка: BG56TTBB***. От
тях се установява, че за периода от 2009г. до м.май 2013г. ответникът А.Й.А.
е превеждал ежемесечно на баща си суми от 500,00лв. до 700,00лв. От
показанията на свидетелите се установи и, че ответниците са покрили
разходите за престой в болница и хоспис, както и допълнителните разходи,
които не се покриват от Здравната каса. Твърдяната от ответниците
хронология на събитията около смъртта на Й.А.Й. се подкрепят от приетите
като писмени доказателства копия на медицинска документация с ИЗ
№1705/16г. на УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян Киркович“ АД гр.Стара Загора и
Удостоверение с изх.№ 15/20.05.2021г. на управителя на Дом за пълнолетни
6
лица с деменция с.П..
Твърденията на ищеца, че ответниците са пребивавали в САЩ за
определени периоди не са бяха оспорени от ответниците, но се установи по
категоричен начин, че за времето на отсъствието си ответниците са възлагали
на трети лица изпълнението на задълженията им и Й.А.Й. не е преставал да
получава дължимата престация по договора. Същият е приемал престараното
изпълнение, като няма данни по делото да е считал това изпълнение за
неточно или непълно или забавено.
При разглеждане на делото, съдът не е допуснал нито едно нарушение
на процесуалните правила и се е произнесъл по всички доказателствени
искания на страните, като е уважил и допустимите и относимите към именно
предмета на спора такива. В доклада си по делото първостепенният съд е
разпределил правилно и доказателствената тежест между страните по делото.
Изрично е посочено, че в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата в
поправената искова молба, на които основава своя иск. Срещу така
извършеното от съда разпределение от страна на ищеца не са постъпили
никакви възражения, което се установява и от протокола от съдебното
заседание, проведено на датата 13.10.2021г. В него се съдържа изявлението на
неговия процесуален представител: „Нямам възражения по проекта за
доклад". Едва сега с въззивната жалба се навеждат доводите, че
доказателствената тежест за установяване изпълнението на договора за
гледане и издръжка била изцяло в тежест на приобретателя.
При разглеждането на делото пред първоинстанционният съд обаче
такива доводи не са правени. Нещо повече, още с исковата молба е направено
искането за събирането на гласните доказателства за установяване на
твърдяното неизпълнение. Водените от ищеца свидетели не са установили
почти нищо. Те нито са били в близки отношения с починалия прехвърлител
Й.А.Й., нито той им е споделял каквото и да било свързано с отношенията му
с въззиваемите и ответници, нито им се е оплаквал, нито им е искал помощта
им, нито са се грижили за него, нито дори са го посещавали. Те даже и не са
му били съседи, и поради липсата на контакти не са имали никакви
непосредствени възприятия, които възпроизведени пред съда да докажат
обстоятелствата в исковата молба.
При разглеждането на делото пред Районния съд, по искане на
процесуалният представител на ищеца, му е било издадено съдебното
удостоверение, което да му послужи пред ОД на МВР за издаване на
удостоверение за задграничните пътувания на въззиваемите и ответници.
Такова по делото не е било представено. Нещо повече в последно проведено
по делото съдебно заседание пред първостепенния съд от страна на ищеца, е
изразено становището, че делото е изяснено от фактическата му страна. Така
е останало недоказано и съдържащото се в исковата молба твърдение, че
ответниците почти през целия срок на договора са били в чужбина.
Следователно, въпреки твърденията във въззивната жалба, относно
7
разпределянето на доказателствената тежест, при разглеждането на делото
пред Районен съд Стара Загора от страна на ищеца е бил направен опита
(който съдът намира и за неуспешен) да бъде доказано неизпълнение от
страната на ответниците на задълженията по договора за гледане и издръжка,
обективиран в Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията с акт № 130,
том XXIII, дело 5354/2001Г., вх. peг. № 9888/19.12.2001г.
От друга страна, в съответствие на разпределената с доклада
доказателствена тежест и съобразно константната практика на ВКС на РБ в
този смисъл, от страната на въззиваемите и ответниците е било проведено
пълното и главно доказване на всички обстоятелства, изложени в подадения
от тях по делото писмен отговор. Ангажирани са били както съответните и
надлежни писмени доказателства, така и гласните такива, в подкрепата на
твърдението за изпълнението на задълженията по сключения алеаторен
договор за прехвърлянето на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка. Тези доказателства съдът е обсъдил подробно в тяхната съвкупност
и взаимна връзка и е стигнал до правилния правен извод, за изпълнение на
договора в съответствие с дължимото.
На следващо място в жалбата се твърди, че от страната на въззиваемите
и ответници не бил доказан факта на предоставянето на прехвърлителя на
нужните парични средства. Безспорно е по делото, че ответника А.Й.А. в
периода от месец януари 2009г.- до месец май 2013г. ежемесечно е
превеждал на своя баща Й.А.Й. суми в размер на от 500 до 700 лева.
Основанието на преводите е ясно и категорично. Както изрично е посочено в
самите представени платежни документи това са постоянни преводи, като
автоматично след ежемесечното им олихвяване на сметката на А.А.,
получената лихва е била превеждана на баща му.
Фактът на постъпването на сумите по сметката на покойния
прехвърлител и наследодател е безспорен. Сметката от която са извършвани
плащанията са на името именно на първия ответник А.А.. Следователно няма
как да бъде споделено твърдението в жалбата, че плащането било поради
ползване на финансовите средства на покойния Й. Й. и изплащане на
дивиденти за това. В случая е ирелевантна липсата на посочване, че
плащането е по договора за гледане и издръжка. От една страна следва да се
съобрази, че страните по договора са баща и син, поради което подобна
формалност е съвсем излишна. От друга страна по делото не се твърди, нито
има събрани доказателства, че между тях е имало други договорни
отношения, освен сключения договор за гледане и издръжка. Това е бил
единственият сключен между тях договор, следователно плащането е било
извършвано именно в изпълнение на задълженията по този договор, които
А.А. е имал по него.
Не може да бъде споделено и твърдението в жалбата, че не било
доказано извършено плащане на парични суми за целия период на договора.
Договорът е сключен на датата 29.12.2001г. и е прекратен на датата
14.02.2016г., когато прехвърлителят Й.А.Й. е починал. Това е петнадесет
8
годишен период от време. Обективно е невъзможно да бъде доказано
извършването на банкови преводи за целия период от време, тъй като банката
не съхранява и архивите си толкова назад във времето. Именно за
извършваните преводи преди 2009г. Това обаче не означава, че такива не са
извършвани и този извод може да бъде изведен от показанията на
свидетелите. Свидетелят д-р М. сочи, ответниците са се грижели за Й.
„правили са и финансовата подкрепа, пращали са му пари да разполага с тях";
„Доколкото знам, са му превеждали пари на дядо Й. парични средства. Това
го знам го от дядо Й.". Следователно показанията му почиват на данните,
получени от самия прехвърлител и наследодател. Свидетелката Д. също сочи:
„Й. не е споделял за финансови затруднения; А. и В. се грижеха за
финансовата му подкрепа с финансови средства и му даваха пари и
допълнително към пенсията". Тези показания почиват на лични впечатления
на свидетелката, която често е общувала с дядо Й., както и е присъствала на
негови разговори на с други хора.
Следва обаче да се отбележи, че за доказването изпълнение на
задълженията по договора за гледане и издръжка не е необходимо да бъде
доказано ежемесечно превеждане на парични суми. Все пак предмета на този
договор е различен от предмета на договор за прехвърляне на имот на
изплащане. Освен това предоставянето на допълнителните финансови
средства, техния размер и начина на получаването им е свързано и с
волята и желанията на приобретателя в тази насока. В този смисъл ако
той е получавал сумите, които иска, по начин който му е удобен, в размер и на
периоди, които го удовлетворяват, то неговите наследници не могат да
оспорват изпълнение на задълженията за предоставяне на издръжка и то
обосновано само поради липса на платежни документи за целия период
на договора (банкови извлечения и/или разписки). При извършените
плащания на ръка, предвид обстоятелството че страните по договора са баща
и син, които са били в прекрасни отношения, съставянето на разписки е
напълно излишно и необосновано. За да бъде оспорвано от страна на
наследник на прехвърлителя предоставянето на дължима издръжка, следва да
има твърдения и да са ангажирани доказателства, че той не е получавал
необходимата му издръжка.
В заключение, по този пункт на изложението, настоящата инстанция би
искала да отбележи, че при разглеждане на делото пред Районен съд от
страна ищеца не се твърди, нито са ангажирани каквито и да било
доказателства, че покойният Й.А.Й. е изпитвал финансови затруднения, че е
искал ответниците - приобретатели да го подпомагат финансово и че те са му
отказали това. Напротив, по делото не е доказано той да е изразявал каквото и
да било недоволство или оплаквания от предоставяната му от въззиваемите и
ответници издръжка, нейният размер и начина на плащането й, поради което
следва да се приеме, че е считал предоставената му такава за достатъчна.
На следващо място, не могат да бъдат споделени и доводите в жалбата,
че на прехвърлителят Й.А.Й. не са предоставяни грижи. Напротив, по делото
9
са налице множество доказателства, че А.Й.А. и И.Г.А. са го направили част
от живота си и въпреки договореното разделно живеене са споделяли
максимално време заедно и са го приели в своята семейна среда. След
пенсионирането им, това време е било почти непрекъснато, като те или са
били в гр. С.З. при него, или той е бил при тях във гр. В..
По делото е категорично установено и от показанията на св. И.Т.Т., че
Й.А.Й. е прекарвал всяка зима във В. в дома на приобретателите (с
изключение на случаите, когато въззиваемите и ответници са гостували на
сина си в САЩ). Всяко лято той е бил при тях във В. за около месец - два.
Като се съобрази продължителността на зимния период (свидетелката сочи
„почти цяла зима") и като се добави летния престой, по делото се доказа, че
дядо Й. е пребивавал в дома на А. и И.А. около 5-6 месеца годишно. След
пенсионирането им, извън периода когато Й. е бил във В., те са прекарвали
голяма част от времето си в С.З.. Показанията на св. Г., която живее във В. и е
съсед на въззиваемите и ответници почиват на непосредствените й
възприятия. Следователно тази свидетелка е знаела кога и за какви периоди
от време Й. е бил във В. и кога въззиваемите и ответници са били в С.З..
Нейните показания кореспондират с показанията на св. Д., която от своя
страна живее в непосредствена близост и има пряка видимост към имота,
предмет на договора за гледане и издръжка, следователно също има
непосредствени впечатления. От показанията на тези две свидетелки,
преценени в съвкупност се установява по безспорен начин продължителните
периоди от време на съвместно живеене на страните по договора за гледане и
издръжка.
Следователно категорично не може да бъде споделено твърдението и
оплакването в жалбата на въззивника, че се касае за епизодични посещения
на покойния Й.А.Й. в дома на въззиваемите и ответници в гр. В.. Всъщност
става въпрос за едни планирани и продължителни периоди от време, през
които той е живеел във гр.В., заедно с приобретателите и е получавал, както
необходимите му издръжка, така и нужните грижи и гледане. Такива е
получавал и през продължителните периоди от време, когато страните по
договора са живеели в гр. С.З. в дома на прехвърлителя.
През останалото време, когато страните по договора за гледане и
издръжка не са били заедно и то по обективни причини (защото са пътували
или поради месторабота в друг град), прехвърлителят е получавал
необходимите издръжка и грижи, съобразно действителните му нужди.
Същите са били съобразени и изцяло с неговите желания. Не може да бъде
възприето твърдението в жалбата, че действията по предоставяне на
дължимите грижи „почистване" и „прехрана" се дължат лично от
въззиваемите и ответници. Все пак следва да бъде съобразено, че при
сключване на договора за гледане и издръжка, те са адресно регистрирани,
работели са и са живеели в гр. В.. Следователно, още при сключването на
договора прехвърлителят се е съгласил тези ежедневни битови грижи да не му
бъдат представяни лично от приобретателите. Купуването на готова храна от
10
заведение за обществено хранене също е било по желание на дядо Й., който
поради предоставената му финансова издръжка е разполагал и с
необходимите парични средства за това. Подобно е положението и по
отношение на домакинската работа, с част от която се е справял сам, а другата
е била извършвана от наето лице.
В практиката на ВКС, дадена в Решение под № 60150/29.11.2021г. по
гр.д. с № 2080/2020 г. на Върховен касационен съд, IV-то г.о. и Решение под
№ 863/22.12.2010г. по гр.д. № 1534/2009г. на IV-то г.о., която се явява и
задължителна такава, е прието, че длъжникът по договора за гледане и
издръжка не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е готов да
приеме; да му наложи начин на живот, който не е готов да следва, макар и по-
задоволителен в социално-битов план. Изпълнението на задължението за
гледане и издръжка, когато то не е детайлно уредено (както е именно в
настоящия случай), се определя от действителните нужди на кредитора и
ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал за
удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на
договора. Същото разрешение е дадено и в решение под № 20/13.03.2019 г.
по гр.д. № 2298/2018 г. на IV г.о. на ВКС, според което кредиторът е длъжен
да приеме и инцидентни грижи от трето лице, когато длъжникът е лично
възпрепятстван. Предвид местоживеенето на приобретателите в друг град, с
което местоживеене покойният Й.А.Й. е бил наясно, може да се приеме, че
още със сключване на договора, той е знаел и е бил напълно съгласен
дейностите, свързани с ежедневно готвене и почистване на дома, да не бъдат
изпълнявани лично от приобретателите, поради обективната им
невъзможност за това. Следователно още при сключване на договора
кредиторът е бил наясно и е бил съгласен да приеме предоставено изпълнение
от трето лице. В последното цитирано решение на ВКС на РБ е прието, че ако
кредиторът приеме предоставено изпълнение от трето лице, при това без
значение дали то е натоварено да изпълни от длъжника, или изпълнява по
своя воля, длъжникът се освобождава от задължението си. Ако кредиторът е
доволен от получените издръжка и грижи, то наследниците на кредитора не
могат да претендират последиците на непълно изпълнение.
В светлината на разясненията, дадени с горецитираните решения на
ВКС и при съобразяването именно с волята на страните при сключване на
договора за гледане и издръжка се налага извода, че от страна на
прехвърлителят още в момента на подписването на този договор е възприето
получаването на заместваща грижа. Дали същата е била епизодична, дали се е
изразявала се в пазаруване от наета жена или св. Д. и св. М., това кой му е
приготвял храна или е предпочитал купуване на готова е било поставено
изцяло на преценката и желанията на прехвърлителя Й.. На него например
явно му е харесвало да си закупува храна от заведението „Юлита". Това е бил
негов избор, който нито може да бъде оспорван от неговия син М.Й.А., нито
пък може да обоснове неизпълнение на договора за гледане и издръжка.
Важното в случая е субективното отношение на прехвърлителя Й. към
11
полученото от страна на приобретателите изпълнение. Ако той го е считал за
пълно и отговарящо на неговите нужди и не имал в възражения относно
получената по договора престация, не е имал желание или намерение
приживе да разваля договора, то това не може да бъде сторено от негов
наследник (какъвто се явява ищеца, сега жалбоподател).
Въззивният съд следва отново да отбележи, че по делото няма никакви
данни и доказателства, прехвърлителят по процесния договор Й. Й. да е
изразявал каквото и да било недоволство от предоставеното изпълнение в
количествено или качествено отношение от страна на въззиваемите по делото.
Даже напротив, същият е бил в прекрасни отношения с въззиваемите и
ответници и никога не се е оплакал от тях. Даже в показанията на св. Г. се
съдържат данните от които може да бъде направен извода, че прехвърлителят
е бил дори и много доволен от изпълнението на договора. Този свидетел сочи
„Й. беше здрав мъж, винаги добре облечен" и „той на мен не се е оплаквал".
Следователно е правилен извода на първоинстанционния съд, почиващ
именно на данните и на доказателствата по делото, че прехвърлителят е бил
доволен и е приел предоставената му престация по договора.
На следващо място, настоящият съдебен състав би искал да обърне
специално внимание на тази част от жалбата, в която се твърди, че
болничните разходи за лечението на Й.А.Й. са заплатени от трето лица - св.
Д-р М., който сторил това по лично усмотрение, а не по възлагане от страна
на А.А.. Във връзка с това се твърди, че платените от свидетеля суми
представлявали част от наследствената маса. Направен е извода, че
възстановяването е извършено от А.А. в качеството му на наследник. Тези
твърдения не само не се подкрепят от данните по делото, но и са нелогични и
вътрешно противоречиви, поради следното:
От една страна се твърди, че св. М. се е погрижил за лечението и
болничните разходи на покойния наследодател Й.А.Й. от добро сърце, воден
от „типично за българското общество почит и грижа за разширения семеен
кръг", т.е. го е извършил по собствена воля. Тогава, това не му е възлагано от
никого и заплащането на лечението на Й. Й. е извършено без да се очаква
същото да бъде възстановено, т.е. по съществото си се явява дарение на
парични средства, необходими за лечение. Следователно няма как тези
средства да представляват част от наследството, оставено от дядо Й.. За да
бъдат заплатените средства част от наследствената маса, то по делото
следваше да бъдат ангажирани доказателствата, че д-р М. е дал заем на
покойния Й.А.Й., който заем не му е върнат в договорения срок, поради
смъртта на заемодателя. Това обаче не може да бъде възприето като теза,
защото по делото липсват каквито и да било твърдения и доказателства, в
тази връзка.
С оглед на гореизложеното въззивният съд изцяло споделя
съображенията на първостепенния съд, към които препраща съобразно
разпоредбата на чл.272 от ГПК. В този смисъл за да се прецени налице ли е
12
неизпълнение, следва да се прецени обема на дължимата престация на
приобретателя чрез тълкуването клаузите на самия процесен договор, за да
може се определи същността на поетото с алеаторния договор задължение за
издръжка и гледане, съпоставено с конкретните нужди на кредитора,
съобразени с възрастта и здравословното му състояние в рамките на срока, за
който се поддържа, че е налице неизпълнение. В настоящия случай в
договора за издръжка и гледане страните са уговорили съответните грижи с
оглед на конкретната ситуация и съобразяването да договора с характера и
целта на същия, именно и с оглед на разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, при
търсенето на действителната обща воля на страните. Задължението по
алеаторния договор трябва да се изпълнява цялостно, непрекъснато и точно, а
точното изпълнение, според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД изисква
изпълнението на поетите задължения по вид, обем и качество да е именно
съобразно уговореното. В настоящият случай страните не са уговорени
ограничения в обема на дължимата грижа, поради което следва да се приеме,
че се дължат всички необходими грижи в т.ч. издръжка и внимание. Обемът и
характерът на грижите, които ответниците следва да престират съгласно
договора, както лично, така или чрез трето лице може да се определят според
конкретните условия и от възрастта и здравословно състояние на
прехвърлителят.
Ако страните по такъв договор не са уговорили изрично в кое жилище
ще живеят, прехвърлителите са тези, които следва да определят мястото за
живеене. Когато възникне нуждата от постоянна чужда помощ за тях, тогава
тя трябва да бъде осигурена било както чрез съвместно живеене с
приобретателите, или съответно чрез трето лице, когато на практика е
невъзможно първото.
В случая, живеенето в едно домакинство не е било уговорено по
договора, нито изисквано от Й.А.Й.. Още повече клаузата в договора, с която
Й.А.Й. е запазил правото на ползване върху процесния недвижим имот
навежда на извода за уговорка за разделно живеене. Този факт не е бил
оспорен от ищеца и е приет от съда за безспорен.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема, че
ответниците са давали пълното както по обем, така и качество изпълнение по
процесния алеаторен договор. Съдът счита, че не е налице неизпълнение на
договора по отношение на Й.А.Й.. Нещо повече на същия са престирани
надлежните, необходими и достатъчни му грижи, издръжка и въобще -
осигуряването на един нормален и спокоен живот до края на дните му. В
случая ищецът носи тежестта да докаже неизпълнение на това задължение от
страна на ответниците и значителност на неизпълнението на договора във
връзка е разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД. Ищецът не успя при условията на
главно и пълно доказване по категоричен начин да установи неизпълнение на
задълженията на ответниците по договора.
От друга страна въззивната инстанция намира, че ответниците и
13
въззиваеми са провели едно успешно насрещно доказване и от сочените от
тях доказателства се установи пълното и точно изпълнение на договора в
съответствие с е дължимото - те са предоставяли средства на прехвърлителя
по договора, така че той не е изпитвал недостиг на средства, предоставяли са
му лични грижи, като са пребивавали в дома му в гр.С.З. и са го вземали в
своя дом в гр.В., предоставяли са му грижи за домакинството от трети лица,
изразяващи се в пазаруване и почистване. За целия период от действието на
договора прехвърлителят не е изразявал нито недоволство от предоставеното
изпълнение, нито претенции за недостатъчно изпълнение на задълженията на
приобретателите. Аргументите на ищеца в това отношение са несъстоятелни.
Поради тази причина искът е неоснователен и като такъв правилно е бил
отхвърлен. От първоинстанционния съд.
От изложеното по-горе е видно, че обжалваното Решение е правилно и
обосновано, постановено при съблюдаване на задължителната съдебна
практика на Върховните съдилища на Републиката, постановена по реда на
чл.290 от ГПК, която е задължителна за всички съдилища в Републиката.
Изолираното и превратно тълкуване от страна на въззивника на фактите по
делото противоречи именно на събраните по делото доказателства. От
същите категорично се установява наличието на дължимите грижи от
двамата въззиваеми по отношение на прехвърлителя Й.. Налице е не само
очевидната заинтересованост на ответниците към съдбата на наследодателя,
но и сериозните им усилия и грижи по неговото гледане и подпомагане в
границите на нормалните им житейски възможности.
Първостепенният съд е обсъдил и разгледал всички събрани
доказателства - свидетелски показания и писмени доказателства, посочени и
от двете страни по делото, като е стигнал до правилния и законосъобразен
извод, че е налице пълното изпълнение от страна на двамата въззиваеми на
задължението им по отношение на прехвърлителя Й. Й. за издръжката и
гледане на същия.
В заключение настоящата въззивна инстанция намира, че Решението на
първостепенния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.
На основание чл.78, ал.3, във връзка с чл.273 от ГПК въззивникът
следва да заплати направените от въззиваемите разноски по делото и пред
въззивната инстанция общо в размер на 1000.00 лева, съобразно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК, представляващи сумата от 1000 лева
възнаграждение за един адвокат – адв. И.Д. от СТАК , съобразно
представените списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие от 07.03.2022г. /съответно на л. 32 и 33 от делото пред
въззивния съд/.
14
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260007 от 02.02.2022г.
постановено по гр.дело № 837/2021г. по описа на Районен съд Стара Загора,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М.Й.А., ЕГН **********, от гр.С.З., със съдебен адрес гр.
С.З., *** чрез адв. И.С. С. от Адв. колегия Стара Загора да заплати на А.Й.А.,
ЕГН ********** и И.Г.А., ЕГН **********, и двамата е адрес: гр.В., ***,
направените съдебни и деловодни разноски по делото пред въззивната
инстанция. в размер на 1000,00лв. (хиляда лева) за адвокатско
възнаграждение, за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република
България, чрез Окръжен съд Стара Загора при наличието на основанията по
чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15